Честваме успението на свети апостол и евангелист Йоан Богослов

Свети Йоан Богослов е един от учениците на Иисус Христос, които Той, след възкресението Си, изпратил да проповядват Неговото учение и затова ги нарекли апостоли. 

Свети Йоан е написал и едно от четирите повествования за живота и дейността на Спасителя, наричани евангелия, т. е. благовестия, затова се нарича и евангелист. А понеже евангелието му съдържа много важни верови, богословски истини, при това изразени с ясни понятия, той пръв в историята на Църквата е наречен и Богослов.

Заедно с брата си Яков младият Йоан помагал на баща си Зеведей да ловят риба за препитание на семейството им. Когато веднъж Иисус Христос минавал край брега на Генисаретското (наричано още Галилейско или Тивериадско) езеро, той видял бащата и двамата млади мъже да кърпят рибарските си мрежи. 

Учителят съзрял в тях чистотата и жаждата на душите им за истинско богопознание и ги призовал да тръгнат с Него. Те веднага оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали. Оттогава непрекъснато били със Спасителя. И майка им Саломия също била сред жените, които подпомагали делото на Христос.

Заедно с апостол Петър, двамата братя присъствали на три важни събития: възкресяването на дъщерята на Яир, преображението на Богочовека на планина Тавор и молитвата Му в Гетсиманската градина. На Тайната вечеря Йоан седял до самия Иисус, а на Голгота, когато висял на кръста, Спасителят поверил Своята майка на грижите на свети Йоан.

До успението на света Богородица Йоан проповядвал в Йерусалим. След това отишъл в град Ефес, Мала Азия. Там проповядвал и привлякъл много хора към вярата в Иисус Христос, а накрая написал евангелието си, Откровението и три послания. 

Учил всички да имат любов към Бог и към хората, защото, както той пише, “Бог е любов”.

Упокоил се в дълбока старост в последните години на I век.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 8 май честваме паметта на свети Йоан Богослов и свети Арсений Велики

Паметта на Христовия апостол Йоан Богослов се чества и на 26 септември, когато почитаме успението му.

Свети Арсений се родил в средата на IV век в Рим от родители християни. Те му дали добро образование и го възпитали в християнската вяра. От младини Арсений се отличавал с мъдрост и висока нравственост. Затова бил нает от император Теодосий Велики за възпитател на синовете му Аркадий и Хонорий. 

В Цариград Арсений бил приет с големи почести, всички се възхищавали на неговата ученост и нравственост. Работил успешно като възпитател на бъдещите императори, но не харесвал шума и разкоша в дворците. Затова молел Бог да му помогне да се освободи от високите си задължения и да го поведе по пътя на спасението. 

След усилни молитви Арсений напуснал столицата. Преди това оставил скъпите си дрехи и като обикновен пътник се качил на кораб за Египет, който вече бил прочут с подвижниците си в пустините на запад и на изток от река Нил. 

Арсений постъпил в подвижническа общност в Скитската пустиня (западно от долното течение на Нил) и станал монах. Подвизавал се в уединение и безмълвие. Постепенно неговата ученост и начетеност в свещените писания, както и смирението и другите му добродетели го направили духовен наставник на много от монасите, които се подвизавали в пустинята. 

Християни от градове и села се стичали, за да чуят учението му, да се обогатят духовно и да получат благословение. Сам Александрийският патриарх Теофил многократно посещавал свети Арсений, за да се съветва по богословски и църковни въпроси.

За да избегне многото посетители, а и честите разбойнически набези, свети Арсений напуснал Скитската пустиня и заедно с учениците си Александър и Зоил отишъл близо до град Мемфис, а след това – в Каноп, в делтата на Нил. Там се упокоил в мир в 445 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

ЦЪРКВАТА ПОЧИТА ДНЕС ПРЕП. ВУКОЛ, ЕП. СМИРНЕНСКИ

Всехвалният възлюбен ученик, възлегнал на Христовите гърди, Йоан Богослов, виждайки, че това е опитен в духовния живот човек и достоен, го поставил за епископ на Смирненската църква. Това назначаване било твърде благовременно за християните на Смирна и Христовият светител извършил за тях много полезни неща. Просветен от Дух Свети, той сияел като светилник на светило (Мат.5:15). Онези, които стоели в тъмата на заблудите и идолската прелест, той просвещавал чрез небесната светлина и чрез светото Кръщение ги правел синове на светлината (Иоан.12:36) и защитавал всички от безбройните, невидими, но свирепи и неукротими зверове, които само търсят кого да погълнат (1Петр.5:8).

Преди да се престави, свети Вукол връчил своето словесно стадо на блажения Поликарп и преминал от временния живот във вечния. След като тялото на светителя било погребано, Бог благоволил на гроба му да израсне мирта, за която било отличително, че лекувала болни.