На 18 август БПЦ чества успението на преподобния Йоан Рилски

На този ден през 946 г. се упокоил от своите постнически и молитвени подвизи най-известният български светец, отшелникът свети Йоан (Иван) Рилски. 

Както при повечето светци, така и преподобният Рилски чудотворец се почита в деня на кончината му. Но неговата памет се чества още на 19 октомври, когато мощите му са пренесени в Средец (София), и на 1 юли, когато те след векове са върнати в обителта му в Рила планина.

Роден е в село Скрино в Осоговската планина, недалеч от град Бобошево, във втората половина на IX век, когато християнството пускало корени сред българския народ.

Младостта му съвпаднала с времето на дейността на св. Климент Охридски в югозападните български земи. Йоан от малък обикнал Бога и Неговите свети заповеди, от които най-главните са: “Обикни Бога от цялото си сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, обикни и ближния си като себе си!” 

Тази любов го подтиквала да прави добро на всички, но и духовно да усъвършенства себе си. Прекарал в уединение, пост и непрестанна молитва почти целия си живот в различни места, най-продължително в Рила планина. И в стремежа си да спаси своята душа той помогнал да се спасят и множество негови съвременници, както и безброй други хора през вековете до днес. Неговият пример е следван от вярващите, които се стремят към духовно съвършенство. А светецът със застъпничеството си пред Бога помага на всички.

Преподобният Йоан се постарал да подготви за спасителен духовен подвиг и своите преки последователи в основания от него манастир. Оставил им писмен завет с ценни съвети. Така спокойно предал душата си на Бога на днешния ден. 

Бил погребан в планината до мястото на своето усамотение. След години тялото му е открито нетленно и е прибрано в ракла в манастирския храм, където се пази и днес.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 18 август честваме успението на преподобния Йоан Рилски

На този ден през 946 г. се упокоил от своите постнически и молитвени подвизи най-известният български светец, отшелникът свети Йоан (Иван) Рилски. 

Както при повечето светци, така и преподобният Рилски чудотворец се почита в деня на кончината му. Но неговата памет се чества още на 19 октомври, когато мощите му са пренесени в Средец (София), и на 1 юли, когато те след векове са върнати в обителта му в Рила планина.

Роден е в село Скрино в Осоговската планина, недалеч от град Бобошево, във втората половина на IX век, когато християнството пускало корени сред българския народ.

Младостта му съвпаднала с времето на дейността на св. Климент Охридски в югозападните български земи. Йоан от малък обикнал Бога и Неговите свети заповеди, от които най-главните са: “Обикни Бога от цялото си сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, обикни и ближния си като себе си!” 

Тази любов го подтиквала да прави добро на всички, но и духовно да усъвършенства себе си. Прекарал в уединение, пост и непрестанна молитва почти целия си живот в различни места, най-продължително в Рила планина. И в стремежа си да спаси своята душа той помогнал да се спасят и множество негови съвременници, както и безброй други хора през вековете до днес. Неговият пример е следван от вярващите, които се стремят към духовно съвършенство. А светецът със застъпничеството си пред Бога помага на всички.

Преподобният Йоан се постарал да подготви за спасителен духовен подвиг и своите преки последователи в основания от него манастир. Оставил им писмен завет с ценни съвети. Така спокойно предал душата си на Бога на днешния ден. 

Бил погребан в планината до мястото на своето усамотение. След години тялото му е открито нетленно и е прибрано в ракла в манастирския храм, където се пази и днес.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Църквата отбелязва днес Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец

Житие на св. мъченици Флор и Лавър

Св. мъченици Флор и Лавър били родни братя, по занятие каменоделци. Те живеели в Илирия  на Адриатическо море, вярвали в Господа Иисус Христос и се стараели да Му угодят чрез добри дела.

В съседната на тях област езичниците пожелали да построят великолепен езически храм. Управителят на Илирия изпратил там тия двама братя, които били известни като изкусни каменоделци. Флор и Лавър отишли и започнали усърдно да работят, като получаваната от тях заплата раздавали на бедните, а сами се задоволявали с най-необходимото.

И не само такава помощ оказвали на ближните. Изпълнени с най-пламенна вяра, двамата братя се стараели да просветят и другите със светлината на истината. Те често говорили на езичниците за истинския Бог, за милосърдието на Господа Иисус Христос, умрял за нас грешните. Мнозина от тия, които ги слушали, се уверили в суетата на идолите и приемали християнската вяра. Господ със своята сила помагал на благочестивите братя.

Веднъж синът на главния идолски жрец гледал как те работят. Неочаквано го ударило в окото отлетяло камъче. На виковете на детето се затекъл бащата. С гняв и ругатни се нахвърлил той срещу Флор и Лавър, които считал за виновни за случилото се. Но братята усмирили гнева му чрез надежда на Божията милост. Те взели при себе си детето, цяла нощ се молили за него, поучавали го на Христовата вяра. А на заранта направили кръст над него. Окото на детето се отворило и то започнало да гледа, както по-рано. Тогава сам идолския жрец с целия си дом повярвал в Бога, Който извършил чудото чрез ръцете на Своите верни служители. 

Броят на вярващите се увеличавал всекидневно. Когато храмът бил готов, повярвалите жители на страната – около 300 души – се събрали в него, за да го посветят на Господа Бога. Поставили в него св. Кръст и във време на всенощното пеене силна светлина осияла отгоре чудния храм. Християните побързали да унищожат идолите, които езичниците искали да поставят в него.

Като узнал за станалото, началникът на страната заповядал да заловят всички участници и ги наказал смъртно. Флор и Лавър били жестоко измъчвани и след това изпратени вързани при илирийския управител Ликион. Като узнал, че те са християни, управителят се постарал отначало да ги склони да се отрекат от Христа. Но като не успял, заповядал да ги хвърлят в пресъхнал кладенец и да ги засипят с пръст. След много години телата на мъчениците били намерени и пренесени в Цариград. Господ дарувал целебна сила на светите им мощи.