Определят го като мъж учен, красноречив и силен в Писанията. От младежките си години отишъл и станал послушник в обителта на преподобния Пахомий Велики (виж 15 май) на остров Тавена, където бил един от любимите негови ученици. Великият подвижник видял в него истинско призвание към монашески живот.
Теодор, укрепен от Божията благодат, с радост понасял всякакви трудове и лишения, и от ден на ден преуспявал по пътя на светостта. Младият монах бил щастлив, че поученията и личните беседи на преподобния старец с него му посочвали верния път към достигане на монашеско съвършенство. Макар да бил все още млад, скоро Теодор бил поставен от Пахомий за учител на останалите монаси. Това не се понравило на някои от братята, но старецът с благост уверил всички, че ще имат голяма полза от познанията на Теодор. Още повече, че младият брат, освен с ученост и красноречие, се отличавал и с доброта, и голямо смирение. Съумявал да убеди останалите монаси, че познанията помагат на духовния подвиг и че на Бог се служи най-добре със съчетание на разум, чувства и воля.
Не бил лесен монашеският живот на самия Теодор, защото имал някои телесни страдания, но той търпеливо ги понасял и не преставал да върши своя ежедневен подвиг на монах и на духовен наставник. След време преподобният Пахомий се оттеглил в друг от своите манастири, а в Тавена оставил Теодор за свой заместник. Така преподобният ръководил обителта двадесет години след кончината на стареца си Пахомий и се упокоил в 368 г.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
