Честваме паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска

Преподобният Василий живял през първата половина на VIII век по времето на император Лъв Исавър. На определена възраст напуснал света с неговите съблазни и постъпил в манастир в Йорданската пустиня, където се подвизавал добродетелно като монах. Когато настанало гонение заради почитането на светите икони, преподобният Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова бил задържан и предаден на много мъчения, но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборството и заедно с преподобния Прокопий (виж 27 февруари) отстоявал истината без страх. Останал затворен в тъмница до смъртта на нечестивия император. След това преподобният Василий бил освободен заедно с Прокопий и другите изповедници на православната вяра. Подир още няколко години богоугоден живот той се упокоил в около 750 г.

Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Висока (или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни. Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход. Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничар, който я поискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра. Но Кирана се проявила като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Тимотей и на свети Евстатий Антиохийски, Изповедник

Преподобният Тимотей живял през VIII век в Мала Азия. Още на младини пожелал да посвети живота си на Бог и станал монах в една обител на планина Олимп (в тази планина през IХ век бил монах и славянският просветител свети Методий).

Тимотей по характер бил честен и прям, общувал с непосредственост и смирение. Подвизавал се в пост, въздържание и посвещавал цели нощи на молитвата. Успял да надвие плътските си желания, станал чужд на страстите и придобил духовно съвършенство. Така се удостоил да стане храм на Светия Дух и получил дар на изцеление и власт над бесовете. По неговите молитви ставали много чудеса: изцеления на всякакви недъзи и изгонване на нечисти духове от хората.

Свети Тимотей живял повечето време като отшелник по планини и пустини. В такъв живот той достигнал дълбока старост и се упокоил в 795 г.

Свети Евстатий е роден в град Сиде, Памфилия (на южния бряг на Мала Азия) в около 260 г. и е сред най-великите църковни личности на IV век. Той имал високо образование и твърдо отстоявал правилното християнско учение. Най-напред бил избран за епископ на град Бероя (Верия, днес Алепо) в Сирия, а след това заради доброто му и успешно служение в 323 г. бил избран за архиепископ на Антиохия Велика (в Сирия). Участвал в Първия вселенски събор (325 г. в Никея) и бил сред защитниците на православието.

Ереста арианство обаче продължила да се разпространява с подкрепата и на властта. През 330 г. арианите свикали в Антиохия събор срещу архиепископ Евстатий и издействали от императора указ да го отстрани. Светителят бил малтретиран и заточен в Траянопол в Тракия (днес в района на град Александруполис, Гърция). Там починал като изповедник на вярата в 360 г. Едва след кончината му православието победило и в 382 г. пренесли мощите му в Антиохия.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 19 февруари честваме паметта на светите Архип, Филимон и Апфия

Имената на тези трима видни християни от I век в град Колоса (област Фригия, Мала Азия) се споменават с уважение от апостол Павел. В своето Послание до Филимон той ги нарича обични сътрудници и съратници в разпространението на спасителното благовестие на Христос. Там апостолът говори и за “домашната църква” на Филимон, което означава, че цялото му семейство заедно с прислугата били християни. А свети Архип бил поставен за епископ на Колоса.

Апостол Павел, докато бил държан в окови в Рим, изпратил писмо до Филимон по повод покръстването на неговия роб Онисим, в което му препоръчал да го приеме вече не като роб, а като брат в името на Христос. Защото Филимон след покръстването си живеел като добър християнин. В неговия дом вярващите се събирали за молитва и извършвали богослужения. Апостол Павел му възложил да благовести Божието слово и Филимон усърдно изпълнявал тази заръка.

Апфия била съпруга на Филимон. И тя с готовност служела на Бог, като помагала на проповедниците на Божието слово: приемала ги в дома си, хранела ги, полагала грижи за тях, когато били болни, и във всичко се проявявала като вярна сътрудница на съпруга си. Заедно с Архип и Филимон Апфия се удостоила с мъченическа смърт. 

По време на едно свое тържество езичниците в Колоса узнали, че всички християни са събрани на молитва в дома на Филимон, нападнали ги внезапно, разгонили богомолците, а Филимон, Архип и Апфия били отведени на съд пред областния управител, който ги предал на изтезания и смърт.

Третата подготвителна неделя за Великия пост е посветена на Второто пришествие на Иисус Христос и на съда, който Той ще извърши над целия свят. Припомнянето на справедливия бъдещ съд преди поста е необходимо, защото целта на духовния ни подвиг е да получим милост от Бог по време на всеобщия съд.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 18 февруари честваме паметта на свети Лъв, Римски папа

Свети Лъв бил един от най-големите защитници на православната вяра през V век. Родил се и израсъл в Италия, той се отличавал с добро богословско образование и висока нравственост. От ранни години се посветил в служба на Бог, а след смъртта на папа Сикст III в 440 г. Лъв бил избран за епископ на Рим и папа. Като добър пастир той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му пример на силна вяра и чист живот и ревностно го защищавал от външни и вътрешни врагове. 

Много важен е неговият принос в борбата срещу ересите и особено срещу монофизитството. Решително подкрепил работата на Четвъртия вселенски събор (451 г. в град Ефес), като изпратил четирима делегати с пространно послание, в което с пълна точност потвърдил вероизповедта за двете природи на Богочовека Христос. Така се постигнало осъждането на еретика Евтихий и възстановяване на православното учение.

Но ужасно бедствие застрашавало Италия по негово време. Рим последователно станал цел на завоевателните походи на хуните и на вандалите. Хунският вожд Атила, наричан “бич Божи”, нападнал Италия от север и отивал с войската си срещу Рим. След усърдна молитва към Бог папа Лъв излязъл с римските сенатори да посрещне страшния вожд и го помолил за пощада. Атила, силно впечатлен от пламенната и искрена реч на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. 

След три години пък вандалите нападнали от юг и само умелите преговори на папа Лъв с техния крал Гензерих отново спасили Рим от погром.

Свети Лъв се упокоил в мир в 461 г.

Днес е и събота преди Месопустна неделя, която се нарича “Задушница”, защото в този ден си спомняме за душите на всички починали и се молим Бог да им дари вечен покой. Свързва се с утрешното спомняне за Страшния съд при Второто Христово пришествие, когато всички ще бъдем съдени от Бог.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 17 февруари честваме паметта на великомъченик Теодор Тирон и преподобни Роман Търновски

Свети Теодор Тирон живял в края на III и началото на IV век. Бил войник в частите на новопостъпилите в римската войска, откъдето е и прозвището му (от латински “тирон” – новобранец). 

Служил е в град Амасия в Северна Мала Азия. По времето на императорите Максимиан и Галерий започнало гонение на християните. И когато военачалникът на Теодор научил, че той е християнин, го извикал и се опитал да го разубеди и да се съгласи да принесе жертва на идолите. Доблестният воин без колебание заявил, че за нищо на света няма да се отрече от своята вяра. Последвали различни мъчения, но те не го сломили. Държали го дълго в затвора и въпреки многото изтезания, Теодор не се отрекъл от Христос. Накрая бил хвърлен в нажежена пещ и умрял сред пламъците. Това станало на 17 февруари 306 г.

Преподобни Роман Търновски живял през XIV век. Бил роден в знатно семейство в българската столица Търново. Станал монах в обител край града и търсел добър учител в духовния живот. Затова, когато преподобни Теодосий Търновски дошъл в столицата от манастира на свети Григорий Синаит, Роман го помолил да отиде с него в Парория (в граничните южни български земи). 

Свети Григорий го приел в своето братство и Роман останал няколко години, като изпълнявал послушания и се учел на висока духовност. А времената били смутни и след смъртта на свети Григорий двамата български подвижници Теодосий и Роман отишли на Атон и сетне се установили в планината край село Кефаларево (сега Килифарево), където при тях дошли още монаси и създали манастир. 

Тук преподобни Теодосий развил своята просветна и духовна дейност, а свети Роман бил пръв негов ученик и сътрудник. След кончината на учителя си в 1363 г., Роман станал игумен на обителта и продължил духовното дело. Упокоил се на 17 февруари 1370 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на мъчениците Памфил, Порфирий и други с тях, както и на свети Флавиан, Цариградски архиепископ

Светите Памфил, Порфирий и други християни с тях пострадали за вярата в Иисус Христос в град Кесария, Палестина, при управлението на император Диоклетиан.

Памфил бил свят човек, почитан от всички. Получил добро образование в град Берит (днес Бейрут, Ливан) и в Александрия, Египет, след това бил свещеник в Кесария. Неуморно се трудел над ръкописите на Свещеното Писание. Искал да направи свещените книги възможно най-достъпни за всички християни. Създал голяма библиотека и се стараел да разпространява светата вяра. Но при гонението бил сред първите жертви. Заедно с него пострадали Порфирий и още няколко видни християни, обезглавени в 310 г.

Свети Флавиан бил свещеник в Цариград и служел в църквата “Света София”. Заради добродетелите и духовните му дарби, през 447 г. Флавиан бил избран за архиепископ на царстващия град. В това време Църквата била смущавана от лъжеучението на Евтихий, който – въпреки ясните указания в Евангелието, че Иисус Христос бил и Бог, и човек – твърдял, че Спасителят имал само едно естество – божествено. 

Свети Флавиан твърдо защитавал православното учение. И като видял, че ереста се разпространява, свикал в 448 г. поместен събор, на който Евтихий бил заклеймен като еретик и лишен от свещен сан. Но в 449 г. с подкрепата на императора бил свикан в град Ефес събор от съмишленици на Евтихий. Бил призован и архиепископ Флавиан, когото еретиците не само нападали с думи, но и му нанесли жесток побой. 

След три дена светителят починал от раните си. Когато узнал това, римският папа свети Лъв защитил становището на покойния вече архиепископ Флавиан и настоял да се свика събор, който да защити православната вяра. Това сторил Четвъртият вселенски събор в Халкидон в 451 г., като почел паметта на свети Флавиан.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 15 февруари честваме паметта на свети апостол Онисим

Свети Онисим бил роб в дома на Филимон, жител на фригийския град Колоса, Мала Азия, когото свети апостол Павел привлякъл в християнската вяра. Но след време робът Онисим тайно напуснал господаря си и отишъл в Рим, за да живее незабелязано сред тълпите роби. Там в около 61 г. той срещнал апостол Павел, който тогава бил под домашен арест в столицата и очаквал императорски съд. 

Като много други хора и Онисим бил спечелен от апостола за спасителната вяра и се покръстил. Оттогава той се посветил да служи на църквата и християните. Но като избягал роб Онисим бил изложен на постоянна опасност за живота си. Затова апостол Павел го изпратил обратно при някогашния му господар с писмо, в което поръчва на Филимон да го приеме вече не като роб, а като брат в Христос, т.е. да му дари свободата, което можел да стори само господарят на един роб. 

Писмото е запазено сред Павловите 14 послания в сборника на Новия завет. И макар да е съвсем кратко, то постигнало своята цел. Филимон не само простил на Онисим, но и му дарил свободата. А той продължил с усърдие и преданост да се труди за събратята си християни в Колоса. 

Според преданието Онисим ходил да проповядва Божието слово и в далечни страни, а след години бил поставен за епископ в град Ефес (трети по ред след апостол Тимотей и свети Йоан Богослов). Св. Игнатий Богоносец споменава за него в едно от своите послания като за човек благочестив и деен, който усърдно изпълнявал задълженията си. Защото Онисим обърнал много езичници към Христос, подкрепял вярващите чрез поучения и личен пример на добродетелен живот.

По времето на император Траян, когато започнало гонение против християните, Онисим бил заловен и измъчван, защото не приел да се отрече от своята вяра, на която посветил живота си. След много и жестоки изтезания бил обезглавен в 109 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 14 февруари честваме успението на свети Константин-Кирил и паметта на преподобни Авксентий

На този ден е починал свети Константин-Кирил Философ. Той е известен с второто си име заедно с брата си Методий, с когото дали на славянските народи азбуката и първите преводи на свещените книги на техния език. 

Завършил Магнаурската школа в Цариград, Константин после преподавал в нея, а императорът му възлагал и мисии в други страни. Но по-късно Константин се оттеглил в манастир на планина Олимп, Мала Азия, при свети Методий, където двамата извършили епохално дело – създали славянската азбука и първите преводи на свещените книги на славянобългарски език.

После братята били изпратени от император Михаил ІІІ в Моравия и Панония, за да учат на християнската вяра тамошните славяни чрез проповед и книжнина на бащиния им език. Но така засегнали интересите на местния клир, подчинен на Рим, и двамата братя трябвало да отидат да защитят своето дело пред самия римски папа. 

Там свети Константин тежко заболял, приел монашество с името Кирил и тихо починал на 14 февруари 869 г. Сам папа Адриан извършил погребението му в църквата “Св. Климент Римски”. Житието на свети Кирил написал неговият ученик свети Климент Охридски.

Преподобни Авксентий бил родом от Сирия и живял през V век. Отначало служел в дворцовата стража в Цариград, но мирният му нрав и любовта към съзерцателен живот го подтикнали да стане монах. Оттеглил се в планина, в област Витиния, в Мала Азия, и се занимавал с четене на Свещеното Писание и съчинения на светите отци. 

Заради богословските му познания бил поканен на Четвъртия вселенски синод в 451 г. в град Халкидон (днес Кадъкьой, в азиатската част на Истанбул), където осъдили учението на Евтихий (той учил, че Христос има само божествена същност). 

След това продължил да живее като отшелник в молитва и пост. Свети Авксентий се упокоил в мир след 470 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобни Мартиниан и свети Евлогий, Александрийски архиепископ

Преподобни Мартиниан бил родом от град Кесария, Палестина. В стремежа си към монашески подвиг, той на 18 години се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много бесовски изкушения. 

След като по чудо се спасил от поредното изкушение, Мартиниан решил никъде да не се установява за постоянно, а непрекъснато да странства. За две години обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа в истините на вярата и правилата на духовния живот. Така в непрестанно пътуване продължил подвига си, докато се упокоил в дълбока старост в 422 г.

Свети Евлогий бил родом от Сирия и живял през VI-VII век. Получил добро образование в родината си, той станал монах и бил ръкоположен за свещеник в град Антиохия. Служил примерно в антиохийската църква, а по-късно заради мъдростта и добродетелите си бил избран за архиепископ на Александрия, Египет. Останал на този пост цели 28 години (579-607 г.). 

Свети Евлогий живял праведно и ръководил Църквата с много разум и любов към хората. Затова по неговите молитви Бог извършил редица чудеса. През 589 г. той свикал събор в Александрия, за да осъди две групи еретици. Бил и убеден противник на монофизитството.

Запазени са някои от неговите богословски съчинения като “За двете природи на нашия Господ и Бог, и Спасител Иисус Христос”, откъси от беседата му “За Троицата и божественото домостроителство” и др. В своите произведения той развива учението за “природната” човешка воля у Богочовека Христос, говори за “две действия” и “две воли” у Него, като подкрепя становищата си с дълбок анализ на основните евангелски текстове. В това отношение свети Евлогий е пряк предшественик на големия богослов от VII век свети Максим Изповедник. Упокоил се в мир в 607 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на лечителите безсребърници Кир и Йоан, и на мъчениците Атанасия и дъщерите й

Свети Кир бил роден през втората половина на ІІІ век в град Каноп, Египет, и се прочул като знаменит лекар в тогавашната столица Александрия. Той бил добър християнин и лекувал с голям успех различни болести, но от никого не взимал възнаграждение за своите трудове. Затова после бил наречен безсребърник. Използвал срещите си със страдащи от различни болести хора и вдъхновено им говорел за учението на Иисус Христос и апостолите. Препоръчвал да лекуват не само телесните си болести, но и болестите на душата – греховете, които причиняват страдания на тялото и още по-тежки страдания на душата. Мнозина от излекуваните ставали християни.

А когато започнало гонението при император Диоклетиан, лекарят Кир избягал в Арабската пустиня. Там станал монах и продължил да лекува безплатно. Заради голямата му добродетелност Бог му дал и дар на чудотворство. Нямало болест, която той да не можел да излекува в името на Христос. Славата му растяла всеки ден и множество хора приемали християнството. Тази слава стигнала до Йерусалим, където бил дошъл от Едеса, Сирия, войникът християнин Йоан. Щом чул за лекаря Кир и чудните му дела, Йоан отишъл, намерил го и станал негов ученик и усърден подражател в добродетелите.

Скоро обаче Кир научил, че в родния му Каноп била затворена заради вярата си майката християнка Атанасия и дъщерите й – Теодота, Теоктиста и Евдоксия. Кир и Йоан решили да отидат в Египет и да ги подкрепят в подвига им. Там двамата лечители безсребърници веднага били заловени и измъчвани с цел да се откажат от вярата си. Но те твърдо понасяли мъченията. Пред очите им били обезглавени Атанасия и девойките, за които те се застъпили. А на 31 януари 392 г. били посечени също Кир и Йоан. Житието на всички тези мъченици написал свети Кирил Александрийски.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобните отци Ефрем Сириец и Исаак Сириец

Св. Ефрем е роден в град Низибия в Месопотамия около 306 г. От ранна възраст той изучавал основните истини на вярата и усвоявал християнските добродетели. Бил ръкоположен за дякон, но не пожелал да получи по-висок сан, защото предпочитал да живее като подвижник и да се занимава с богословски трудове. А когато през 363 г. византийците предали Низибия на персите, Ефрем я напуснал и отишъл в град Едеса, където се подвизавал в съседна планина и продължил да се занимава с богословска наука. Не знаел гръцки език, но от преводите на творенията на гръкоезичните отци се запознал подробно с богословските спорове в борбата с ересите.

През 370 г. посетил свети Василий в Кесария, а малко по-късно пътувал при отците и подвижниците на Египет. Основал богословска школа в Едеса, от която излезли много знаменити учители на Сирийската църква. Като боговдъхновен църковен писател, поет и тълкувател на Свещеното Писание свети Ефрем е оставил множество съчинения. Покаянието и борбата с греха са основни теми в писанията му. А неговата молитва „Господи и Владико на моя живот“ и досега е в православното богослужение през Великия пост. Упокоил се в 373 г.

Св. Исаак Сириец е един от великите подвижници на християнството. Живял през VII век като отшелник недалече от древния град Ниневия в Месопотамия. За известно време бил и Ниневийски епископ, но отново се върнал към монашеския живот. Той работил и като писател богослов, като задълбочено разяснявал Свещеното Писание и основни истини на християнската вяра. Давал съвети за духовния живот, почерпени от личния му подвижнически опит, говорил за съзерцанието и молитвата, за състоянието на праведност и греховност, и др. Творенията му заедно с тези на св. Ефрем са основополагащи за духовния живот на всеки християнин.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети Йоан Златоуст

 

Паметта на свети Йоан Златоуст, Цариградски архиепископ, се чества на 13 ноември (във връзка с кончината му, макар и не на самата й дата), както и на 30 януари, когато е празникът на тримата велики светители, епископи на Църквата – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. А днес честваме свети Йоан Златоуст във връзка с пренасянето на светите му мощи през 438 г. от арменското селище Комана, където той починал в изгнание, в столицата, където по-рано бил архиепископ.

Заради изобличенията си срещу императрица Евдоксия свети Йоан бил отстранен от архиепископския пост и на два пъти бил пращан на далечно заточение, за да не могат привържениците му да общуват с него. Това не пречупило духа на истинския духовен пастир и пламенен защитник на православната вяра и високата нравственост. Но телесните му сили се изчерпвали. По пътя към мястото на второто заточение светецът починал на Кръстовден 407 г. в Комана и там бил погребан. Тридесет години след кончината му Цариградският архиепископ Прокъл произнесъл възторжена проповед за живота и делото на своя духовен отец и учител. Така се възстановила паметта за бележития архиепископ, църковен писател и отличен проповедник, златоустия Йоан. И по искане на народа император Теодосий Младши, син на Евдоксия, разпоредил мощите на светеца да бъдат пренесени в Цариград. По време на пренасянето много болни, които се докоснали до раклата, се излекували. А когато мощите пристигнали в столицата, били посрещнати от многохилядно множество, начело с клира и императора. Поставили ги в храма „Свети апостоли“.

По време на Четвъртия кръстоносен поход, когато през 1204 г. Цариград бил завладян, мощите на свети Йоан били отнесени на запад, но през 2004 г. папа Йоан Павел Втори върна част от тях и те се пазят в патриаршеския храм „Свети Георги“ във Фенер.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Ксенофонт, на съпругата му Мария и на синовете им

Днес честваните светци са един от редките случаи на изрядно семейно благочестие и единодушие в християнския монашески подвиг.

Ксенофонт заедно със съпругата си Мария и двамата си синове – Аркадий и Йоан, живял в Цариград през VI век. Той имал висок пост във властта – бил патриций. Отличавал се с дълбока вяра в Бога и с голяма добродетелност. Имали две деца, Аркадий и Йоан. Когато те завършили основното си образование, Ксенофонт решил да ги изпрати в Бейрут, за да изучават правната наука в прочутата юридическа школа, която в онези времена изработила голяма част от Юстиниановия кодекс, станал впоследствие основа на съвременното право. Бащата искал те са станат учени държавни служители. Но по пътя корабът, с който пътували момчетата, претърпял крушение. Като по чудо двамата се спасили и след много премеждия стигнали в Йерусалим. Отказали се да учат право и заедно решили да посветят живота си на Бога. Станали монаси в една обител в близката пустиня и не преставали да благодарят на Бога за чудното си спасение.

Техните родители Ксенофонт и Мария научили за корабокрушението, но с надежда на Божията милост започнали да ги издирват. Най-после ги открили в палестинската обител и се утешили. Тогава Ксенофонт и Мария заедно решили да не се връщат в царстващия град, а да се замонашат и те, и да прекарат остатъка от живота си в служба на Бога и на ближните. Затова раздали цялото си имущество на бедни хора и на църковните благотворителни домове, а сами се оттеглили в различни манастири и заживели като подвижници. Цялото семейство толкова много се отдало на добродетелта и милосърдието, че Бог ги дарил със силата да извършват чудеса. След десетилетия на монашески подвиг и четиримата били причислени от Църквата към светците заради дивните подвизи на техния отшелнически живот.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 24 януари честваме паметта на преподобните Ксения Римлянка и Ксения Петербургска

Преподобната Ксения живяла през V век. Родила се в Рим в семейството на сенатор и я кръстили Евсевия (от гръцки – „благочестие“, „добра вяра“). И наистина, възпитана в християнската вяра и изучила живота на монасите и различните подвижници за вярата, тя отказала да се омъжи и заедно с две свои верни служителки тайно избягала в Александрия, тъй като в Египет монашеството било много развито. Там Евсевия се преименувала на Ксения, т.е. чужденка, и не разкривала своя произход. После отишла в град Миласа (днес Милас в Югозападна Турция) и със свои средства построила храм в чест на светия архидякон Стефан. В килии край храма трите праведни жени заживели в пост и молитва.

Добродетелният подвижнически живот на Ксения привлякъл и други жени и се създала монашеска обител. Скоро манастирът се превърнал в известно духовно средище, където идвали много отрудени жени, за да получат съвет и молитвена подкрепа от преподобната. Милаският епископ Павел я постригал за дякониса и тя служела по образеца на свещените дякони, избрани от апостолите да им помагат в грижите за хората. Преподобната Ксения се грижила за духовния живот на посетителките, но им помагала и в нуждите за насъщния. Упокоила се в мир в 457 г.

Преподобната Ксения Петербургска живяла през XVIII век в руската столица. Била от богато семейство. Мъжът й, военен, работел в двореца. Но преди още да си родят деца, съпругът внезапно починал и Ксения коренно променила живота си. Раздала имуществото си на бедните и постъпила в манастир, а сетне се върнала в столицата. Заживяла като неизвестна странница край храмовете, „юродива заради Христос“, облечена в мундира на мъжа си. Държала се като безумна, но се молела най-разумно за неговата душа и за душите на всички хора, дори за непознати. В молитвена трезвост живяла до 1803 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 23 януари честваме паметта на свещеномъченик Климент Анкирски и на мъченик Агатангел

Свети Климент се родил в град Анкира (днешната турска столица Анкара), в област Галатия – една от люлките на малоазийското християнство. Бащата на Климент бил езичник, но той починал рано и синът бил отгледан от майката, която била добра християнка.

Климент получил добро образование и когато пораснал, бил ръкоположен за свещеник, а скоро го избрали и за епископ. От семейството си бил научен на любов и грижи за всички нуждаещи се, затова Климент и като епископ се отличавал с голяма добродетелност. И макар млад да бил издигнат във висок сан, той не се възгордял, а напротив – развил широка дейност, за да отговори на духовните и материалните нужди на паството си. Бащински се грижел за сираците и бедните, утешавал болните, с особено внимание приемал в Църквата изоставени деца, като се грижел не само за издръжката им, но и за обучението и кръщението им. Скоро обаче дошло време на изпитания за християните и особено за техните пастири.

При император Диоклетиан в източните провинции започнало жестоко гонение. Местните власти изпълнявали императорския указ за гонението с такова усърдие, че в тъмниците не оставало място за углавни престъпници. Добрият пастир на Анкира бил сред първите жертви. Климент бил заловен и отведен в Никомидия, където го измъчвали ужасно. Заедно с него бил подложен на мъчения и новопокръстеният му ученик Агатангел. Самите мъчители се удивлявали на силата и издръжливостта на тези християни, които не се подмамили от никакви обещания и не изменили на вярата си. Най-после решили да приключат с мъченията, за да не се дава повече пример на останалите християни. Пръв издъхнал Агатангел, а сетне свети Климент и двамата му дякони били обезглавени на 23 януари 296 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети апостол Тимотей и на преподобномъченик Анастасий Персиец

Свети Тимотей бил син на майка еврейка и баща езичник от град Листра в област Ликаония, Южна Мала Азия. Когато свети апостол Павел проповядвал в този град, успял да спечели за християнската вяра цялото семейство, а младият Тимотей тръгнал с апостола като негов помощник. Оттогава постоянно го придружавал в проповедническите му пътувания в Мала Азия, Гърция, Йерусалим, Рим. Апостол Павел му възлагал важни поръчения, а през последните години от живота си го поставил за епископ на църквата в Ефес.

Нарича се апостол, защото разпространявал вярата в Христос като другите апостоли, макар сам той да не бил пряк ученик на Спасителя. Свети Тимотей бил умъртвен на 22 януари 97 г. от езическа тълпа, защото излязъл пред шествие на идолопоклонници и ги изобличил за безсрамните им действия по време на Артемидините тържества.

Апостол Павел написал до Тимотей две послания, в които му дава съвети за неговата епископска дейност. Те са включени в списъка на книгите на Новия Завет в Библията.

Преподобномъченик Анастасий се родил в Персия и живял през VI-VII век. Казвал се Магундат и служил в конницата на цар Хорзой ІІ. При военните походи в Мала Азия, Египет и Палестина той се запознал с християнството. А когато му се удала възможност, напуснал войската и отишъл в Йерусалим. Там се обучил в истините на християнската вяра и приел кръщение. После постъпил в манастир край свещения град и се подвизавал с името Анастасий. А понеже тогава персите владеели Палестина, Анастасий често влизал в спор с тях и ги убеждавал да се откажат от езическата си вяра. Затова бил заловен, затворен в тъмница и измъчван дълго време. Накрая го осъдили на смърт и така умрял за вярата си в Иисус Христос заедно със 70 свои сподвижници. Това се случило в 628 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Максим Изповедник и на мъченик Неофит

Преподобният Максим е роден в Цариград в 580 г. Получил отлично образование. С особена любов изучавал философия и станал най-могъщият философски ум на Изтока в своето време. Голямата му слава се дължала на неговата непримирима борба против монотелитската ерес, която признавала в Иисус Христос само една воля – божествената. А като отричали човешкото естество на Богочовека, монотелитите подривали основите на християнството. Затова свети Максим убедено свързал живота си с догматическата борба против монотелитите.

Заради преследвания той напуснал столицата и се отправил на Запад, бил в Египет, в латинска Африка (Картаген) и в Рим. Навсякъде бил радушно приеман, ползвал се с голямо влияние и почит. Успял да напише редица ценни научни трудове в подкрепа на православната вяра. В Цариград обаче имперската и църковната власт поддържали ереста. Затова папа Мартин I и свети Максим били отвлечени, отведени под стража в столицата и осъдени като държавни изменници. Папа Мартин починал в заточение, а свети Максим бил местен от един затвор в друг. След поредните кървави изтезания в Цариград накрая му отрязали езика и отсекли дясната му ръка, за да не може да проповядва и да пише. Този изповедник на вярата починал на 13 август 662 г., на 82 години.

Свети Неофит се родил в град Никея във Витиния (сега Изник в Турция) при управлението на император Диоклетиан. Приел християнството още като младеж, Неофит по време на гонението срещу християните избягал на близката планина Олимп и живял в пещера. Но при поредните езически тържества с жертвоприношения юношата Неофит не се сдържал и отишъл в Никея, за да засвидетелства вярата си и да укрепи преследваните християни. Тогава го заловили и след поредица изтезания го убили с копие в 290 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Евтимий Велики и на свети Евтимий Търновски

Преподобният Евтимий Велики е роден през 377 г. в град Мелитин, Армения (днес Малатия в Източна Турция). От малък останал без баща и майка му го отгледала с помощта на църквата. Когато пораснал, Евтимий станал монах, а в 406 г. отишъл в Йерусалим и заживял като отшелник в Юдейската пустиня. Големите му духовни дарби бързо го отличили и се разнесла славата му на свят човек. Около него се събрали много монаси, които той ръководил в духовния живот. Със светостта на живота си великият подвижник Евтимий оказал голямо влияние в християнските среди и така допринесъл за връщането към православната вяра на много християни, увлечени от разните ереси на онова време. Съветвал хората, които идвали при него: „Преди всичко имайте любов помежду си, защото каквото е солта за храната, това е любовта за добродетелта: добродетелта се познава чрез любов и смирение“. Свети Евтимий получил от Бога дар на прозорливост и сила да върши чудеса. Починал в мир през 473 г. на 96 години.

Свети Евтимий Търновски е роден в 1327 г. в Търново. Надарен от Бога с богати заложби, твърде млад Евтимий се отличил със знания и чист духовен живот. В 1350 г. станал монах в Килифарския манастир под ръководството на преподобния Теодосий. По-късно живял няколко години в Цариград и в Атон. Завърнал се в Търново, Евтимий се усамотил в пещера край столицата. При него се заселили други монаси и се образувал манастирът „Света Троица“, който станал огнище на просвета и духовен живот. Тук свети Евтимий писал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги, превел други текстове. В 1375 г. бил избран за патриарх и се проявил като добър пастир. При завземането на Търново от османските турци той смело се застъпил за народа. Бил изпратен на заточение в Южна България, където се упокоил в около 1402 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Макарий Велики и на свети Марк Ефески

Свети Макарий Египетски е роден през 301 г. в Горен Египет. 30-годишен се оттеглил в Нитрийската пустиня (в падината Уади Натрун западно от делтата на река Нил) и там се подвизавал като отшелник цели шестдесет години. От самото начало Макарий се отличил с голямо усърдие в монашеския живот, затова още в млада възраст бил възприеман от всички като духовен старец (наставник). Всички го търсели за съвети и наставления. На 40 години бил ръкоположен за свещеник и заради добродетелния му живот Бог го удостоил с дара на изцеления и прозорливост.

Свети Макарий постоянно общувал с Бог в своите горещи молитви. Няколко пъти се срещал със свети Антоний Велики, от когото почерпил духовен опит. Прокопал в пясъка под килията си подземно помещение за молилня и там прекарвал всеки ден много часове в молитвеното си правило (лична поредица от молитви, песнопения и поклони, които християните изпълняват). Заради отстояването на православната вяра подвижникът на преклонна възраст бил подложен на преследване от арианския епископ на Александрия Лукий, който го заточил на остров в река Нил. Завърнал се по-късно в своята обител, преподобният Макарий починал в мир през 391 г., на 90 години, като оставил памет за велик подвижник.

Свети Марк Ефески е роден през 1392 г. в Цариград. Бил даровит младеж и получил добро образование. Запознал се с учението на исихазма и на 25 години станал монах. Изявил се като отличен богослов и химнописец. През 1436 г. бил избран за митрополит на Ефес. Участвал във Фераро-флорентийския събор за сближение на Източната и Западната църква, където единствен със силни доводи се противопоставил на безпринципното обединение. Така унията била осуетена и оттогава Марк Ефески е почитан като защитник на православието. Починал в 1444 г. на 52 години.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 18 януари честваме паметта на свети Атанасий и на Кирил Александрийски, и на свети Йоаким, Търновски патриарх

Днешният ден е известен повече като Атанасовден заради голямата почит на народа към Александрийския архиепископ, който е посетил и нашите земи през 343 г. Той е починал на 2 май, когато е вторият му празник, а днес се почита заедно с другия архиепископ на Александрия и също голям богослов – свети Кирил.

Свети Атанасий, наречен Велики заради голямата му ученост и заслуги за преборването на ереста на Арий, е роден в края на III век в Александрия, Египет. Участвал като млад дякон заедно с Александийския архиепископ Александър в Първия вселенски събор (325 г.) и се отличил с познанията си и умението да защищава правата вяра. По-късно бил избран за архиепископ на Александрия. Но заради подкрепата на арианството от властта Атанасий на няколко пъти бил прогонван от поста си. Участвал в Сердикийския събор (в днешна София) в 343 г. срещу арианите. Оставил е блестящи богословски съчинения, които и днес се изучават. Упокоил се в 373 г.

Свети Кирил бил архиепископ в Александрия близо век по-късно. Той също е голям богослов и писател на научни трудове, вещ тълкувател на Свещеното Писание. Защитавал православната вяра от ересите на V век. Упокоил се в 444 г. и бил причислен към светците на Църквата. Неговото име било дадено на нашия просветител свети Константин Философ, когато в края на дните си станал монах в Рим.

Свети Йоаким Търновски живял през XII-XIII век. Отначало отишъл да се подвизава като монах на Света гора. Когато натрупал духовен опит, Йоаким се върнал и живял като отшелник в пещера край град Червен (на 35 километра южно от град Русе). По времето на цар Иван Асен II бил избран за Търновски архиепископ, а на събор на православните патриарси в Лампсак (на Дарданелите) през 1235 г. бил повишен в сан патриарх. Починал на 18 януари 1246 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА