Когато император Траян научил, че неговият добър военачалник е приел християнството, го лишил от високия военен чин и го изпратил в изгнание заедно с цялото му семейство. По пътя обаче Евстатий бил разделен от съпругата и двете си деца. Той много тежко понесъл разлъката със семейството си, но не можел нищо да направи, освен да се моли на Бога за Неговата милост.
Години по-късно, когато императорът бил в големи военни затруднения, той си спомнил за своя най-способен военачалник. Затова го върнал на служба и Евстатий с голямата си храброст и военни умения допринесъл много за победата. А за своя голяма изненада по Божия милост той намерил семейството си и със сълзи благодарил на Бога за тази голяма радост.
Наследникът на Траян обаче, император Адриан, веднага започнал преследвания на християните. Той изискал и Евстатий да присъства на жертвоприношенията на езическите богове. Но доблестният Христов воин решително отказал и тогава той и семейството му били изтезавани. В ужасните мъчения в душите им укрепявала единствено тяхната любов към Христос. Накрая Евстатий и семейството му били изгорени живи. Това станало в 117 г. след Христос.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник:БТА