При раждането си момичето било кръстено Текла, но всички я наричали Макрина по името на нейната баба. Родителите й я обучавали и възпитавали в християнските добродетели. На 15 години Макрина била сгодена за добър момък, но поради младостта й сватбата била отложена, а междувременно годеникът умрял. В голямата си скръб девойката решила да не се омъжва за друг. Тя продължила да помага на майка си при отглеждането и възпитанието на децата. Когато Василий се завърнал от обучение в Атина, Макрина се постарала да го предпази от гордост, защото добрите качества са му дадени за прослава на Бога. Тя имала благотворно влияние и над останалите деца.
Щом сестрите се задомили, а братята се посветили на избраните поприща, Макрина и майка й се оттеглили в уединено място край река Ирис (днес Йешилърмак), близо до Неокесария (сега Никсар), където като отшелник живял известно време и Василий. При тях дошли още няколко жени и основали малка обител. Подвизавали се в труд и молитви, безброй други вярващи следвали примерния им живот и откривали пътя към вечния живот. Там в дълбока старост починала света Емилия, а през 80-те години се упокоила и праведната подвижница света Макрина на 19 юли. Свети Василий бил починал още през 379 г., но Григорий успял да отиде и видял преподобната на смъртния одър. Той съставил житието й.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
