Десет грешки по пътя към брака

Защо хората, които от все сърце искат да имат собствено семейство, деца, често не са в състояние да изградят добри отношения? Защо хора намерили своята „сродна душа“, не издържат на първите предизвикателства и се разделят? Какви грешки правим най-често, когато се опитваме да „изградим любовта си“? На тази тема говори Татяна Воробьова, учител-психолог.

Грешка №1:

Привързаност към родителите

Много зависи от това, за кое са ни подготвили родителите. Дали това е за службата на Бога (а службата на Бога е служба и на ближния, следователно и на родителите)? Или са те подготвили за служба към семейството, ако ти е предназначено да си семеен човек? Или да служиш на Отечеството? Или на самия себе си?

Често се случва родителите да обичат децата си толкова много, че да ги подготвят да служат сами на себе си. В резултат на това вече зрелият човек не е в състояние да напусне родителския дом: поради огромната привързаност към мама и татко, заради егоистичната природа, възпитана в него.

Често, дори след създаването на собствено семейство, човекът остава неудовлетворен в живота, самотен, защото се е преместил от една майка на друга „майка“, а не на съпруг! 

Но, разбира се, дори да не сте в състояние да изградите отношения по такива причини, това не означава, че можете да се откажете от семейството! Човек на 25 и на 40 може да се промени: душата ни е динамична, тя е в състояние да стане по-зряла. Но за да може човек да се промени и да стане способен да изпълни съдбата си, за него е много важно да подхожда разумно към живота си и избора на своя „сродна душа“.

Грешка №2:

Търсене на сляпо

На първо място, трябва да разберете какво търсите и кого търсите. Какви качества трябва да притежава нашата „сродна душа“? Избирайки я според принципа „Отиди там – не знам къде; потърси нещо – не знам какво“, следваме опасен път: чрез опит и грешка. В същото време душата е изпразнена, разочарована, мръсна и се губи. И в резултат се случва най-лошото: деградацията й. Това може да се нарече депресия, възрастова криза, каквото и да е! Но има само една причина: загубихме себе си. Без да познаваме себе си, ние не знаем от какво се нуждаем, кой трябва да е до нас.

В едно от писмата на император Николай II до неговата годеница и бъдеща съпруга, принцесата на Хесен, откриваме невероятни редове: „Жена ми трябва да е женствена. Тя трябва да бъде одухотворена и затова ще се опитам да бъда такъв за нея”. И каква любов имаше между тях! С всички трудности, с всички мъки: това беше любовта до последно, до смъртта, към мъченичеството…

Следователно, когато търсим своя „сродна душа“, трябва ясно да разберем какви сме самите ние и какво трябва да станем за него/нея. Какво ни липсва? Трябва внимателно да обмислим себе си. Например, аз съм емоционален, пламенен: това означава, че имам нужда от разумен, спокоен човек, който може да преведе жарта ми в рационалност. Аз съм изключително мил, до безразсъдство разточителен: това означава, че се нуждая от човек, който не е разточителен като мен, а такъв, който знае как да бъде пестелив, да поддържа къщата. Несъобразителен съм в желанията си: това означава, че имам нужда от човек, който един ден ще ми помогне да разбера, че най-важната позиция и дестинация е моето семейство.

Трябва да погледнете в себе си и да влезете в собствените си обувки, а не в обувките на вашите собствени приятели. 

Момичетата често казват: „Приятелката ми има толкова добър съпруг! Съпругът на друга приятелка е още по-добър… Но третият е лош“. Не сравнявайте чужди съпрузи! Трябва да разберете какво сте като бъдеща съпруга, кое е добро във вас и кое е недостойно, каква е вашата сила и каква е вашата слабост, какво трябва да ви помогне в семейния живот и какво ще ви попречи.

Погледнете вътре в себе си, погледнете в кладенеца на душата си, разберете какво трябва да работите. И потърсете човек, който ще стане отчасти „катализатор“, отчасти лакмусов тест, позволяващ на вашите най-добри страни да се проявят, отчасти вашия учител, вашият преподавател. Докато този образ не бъде създаден в душата ви, то вие ще вървите по непознати пътеки, към неизвестното щастие в чувствата, волята и ума си. А щастието трябва да се познава!

Грешка №3:

Невнимание към детайлите

Трябва да разберете, че семейството е преди всичко жертва и смелост. Тук смелостта означава храброст, а не бруталност. Когато се стигне до бедствие, как се държите? Страхувате ли се за себе си? Или ще кажете с саможертвата  майка: „Вземете всичко от мен, нека само моите ближни да бъдат в безопасност!“

Дали избраникът ви е способен на такива прояви, като правило, можете да видите веднага. Обърнете внимание! Вие просто се срещате. Попитайте приятеля си: „Знаят ли родителите ти за нас? Обадили се на своите родители, за да им кажеш кога ще се прибереш? 

Има още един „тест“: сандвич с наденица. Когато сме много гладни и има само един сандвич, а върху него има само една наденица. Какво ще направи твоят приятел? Ако го раздели наполовина, браво! Още по-добре, ако той каже: „Яж. Добре съм“. Или по време на разходка небрежно седнете да си отпочинете на камък. Ще забележи ли това, ще се уплаши ли и ще ви каже ли: „Не, недей да седиш на студен камък: можеш да се разболееш“?

Всичко това са дреболии, но можете да видите в тези дреболии онзи, който ще забележи всичко: къде седите, дали ви е студено, болят ви краката или дали ви боли главата. Това можете да забележите вече, когато се срещате.

Задайте въпроси: този, с когото се срещам, който ми подарява цветя, способен ли е да сдържа чувствата си? Наистина ли е способен да уважава моите възгледи, моите представи за чистота, целомъдрие: не вижда ли в тях някаква отживелица от миналия век? Всичко това е много важно. Важно е душата на човека, с когото се срещам, да е чиста, способна на точно такива чувства: грижа, отговорност, смелост, отхвърляне на себе си в името на ближния.

Понякога няма деца в бракове и това е голямо изпитание. Как се чувстват хората от това?

Някой ще осинови дете, някой ще реши този проблем по друг начин. Но най-важното е хората да понесат кръста си докрай и да преминат през живота заедно, а не да се разделят и да търсят възможност да имат дете. Те ще ходят заедно по пътя, държащи се за ръце. Познавам такива семейства, знам какъв кръст носят и колко дълбоко се обичат, не са в състояние да се предадат. Това също е показател за постиженията в семейството!

Грешка №4:
Грешни приоритети при избора на партньор

Човек трябва да разбере, че добротата не е някаква приятна „добавка“, а основното качество, което трябва да бъде начело на любимия човек, който търсите. Всеки трябва сериозно да помисли за това! В крайна сметка основният критерии за избор е човешката душа. Колко често във рекламите във вестници можете да прочетете: „Моят ръст, тегло, цвят на очите са това и това, търся мъж не по-нисък от 180 см, не по-стар от 40 години“. Външните критерии са важни за нас! Но аз живея с човек, а не с външния му вид или с неговите бизнес качества. Не е чудно, че има поговорка: „Красотата е до време“ и това не е шега.

Замислете се: кого всъщност търсите?

Силен мъж? Арогантен, необръснат, с мускули? Ако търсите това, тогава получавате парче месо. Какво търсите? Умен човек? Но това не означава, че той ще бъде любящ. Обещаващ? Но това не означава, че той ще бъде любящ. Кого търсите? Богат човек? Но това не означава, че ще бъдете обичани!

Трябва да търсим човек, който знае как да бъде мил. Добротата е грижовна, тя е внимание, чувствителност, тя е правилната дума, интонацията, това е способността да мълчи или, напротив, да се съгласи в точното време, да се съгласи – например, когато човек е разпален, развълнуван. Добротата е любов: тя е строга и взискателна, но безкрайно грижовна, чувствителна, изключително нежна. Това е невероятно качество и ако има доброта, то обхваща всичко останало. И ако му обърнете внимание, потърсете го, тогава до вас няма да има арогантен мъжкар, а истински мъж.

Силните бракове се сключват разумно: решете с кого сте, кой е с вас, какъв сте, няма ли да разочаровате очакванията на този човек? В страстта няма да видите какво всъщност е човек: когато чувствата бушуват, няма какво да обмисляте. Но като правило страстите охладняват и тогава, сякаш под лупа, става ясно: той изобщо не е това, което си мислех! Затова към избора на „сродна душа“ трябва да се подхожда разумно и сериозно.

Грешка №5:

Размяна на ролите

Така създадохме ново семейство. Как можем да го спасим? Изглежда, че намерихме това, което искахме, но изведнъж започнаха кавги и скандали. На какво човек трябва да обърне внимание?

Писанието казва: „Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си“. И все пак имаме семейни спорове и дебати, ние се държим така, сякаш сме на ринга: „Аз я удрям, тя ме удря, отново я удрям!“, Но ясно пише: съпругът е глава на семейство.

Така че нека бъде глава на семейство! Ние жените се опитваме се да носим прекалено много на раменете си и тогава си казваме: „Той е такъв мошеник, а аз съм самотна майка!“

Замислете се: не бяхте ли тази, който създаде тази ситуация? Семейството е невероятна спасителна линия, когато носим всичките си тежести, когато всеки играе собствените си роли, всеки носи своя кръст. Всеки има свой кръст: жената влага много усилия за отглеждането на семейство и съпругът трябва да го осигури. Всеки има своя роля, свои отговорности, собствена тежест.

По-лесно е вярващият да разбере. Ние обаче, вярващите, също се молим лошо, рядко ходим на църква и дори там се молим лошо и както се оказва, семейството ни спасява всички, проправя пътя за нас към друг свят: небесния свят. Независимо дали вярваме или не.

Грешка №6:

Прехвърляне на вината към другия

Всяко пристрастие не се случва веднага в семейството. Затова е необходимо да започнем да подреждаме ситуацията не като мислим, че съпругът е станал различен или лош, а като разберем какво съм направила погрешно.

Понякога изглежда, че отношението на съпруга ви към вас се е променило, че той не ви обича както преди. Ключовата дума тук е „изглежда“. Това е много опасна дума!

Когато възникнат подобни подозрения, за пореден път е необходимо да се вгледате в себе си. Да, животът променя хората и понякога към по-лошо. Но това означава, че съм оставила тази промяна да се случи: Бях там, когато съпругът ми се променяше, ставаше различен! Това беше добре от мен, имах нужда…

Може би, в един момент той се отказа от съвестта си заради моето мълчание, моето съзнание. Не е ли така?

Човек не се променя просто така, винаги има причина за тези промени. Често натискаме съпруг / съпруга за грешни решения и действия. Да речем, искахме той да има по-голяма заплата, по-висока позиция и той игнорира съвестта си: и аз не казах нищо, съгласих се с това, не съм намерила простите думи: „Не го прави, ще се справим без това. Нека имаме спокойствие и тишина”.

Или, понякога, съпруг се оплаква от жена си: „Тя стана толкова отпусната…“. Погледнахте ли вътре в себе си? В края на краищата веднъж сте я обичали, имате деца заедно и те са се родили от любов. И така, какво се случи с любимата ви жена? И толкова ли е ужасно, не е ли само буря в чаша вода? Погледнете вътре в себе си: не е ли това, че обичам само себе си и имам нужда от това жена ми да е красива? От какво? От гордост! За теб да ходиш с нея за ръката  и някой колега да каже: „Леле, каква съпруга!“ И какво ще стане, ако е най-добрият, най-верният и най-грижовният човек, наистина ли има значение, какъв размер са й дрехите? В същото време спомнете си любимия човек, какъвто е бил преди, и бавно се върнете към този образ.

Грешка №7:

Невъзможност да „задържите езика си“

Също така е много важно в едно семейство да може да мълчи. Най-често жените не могат да направят това: и тогава хората си разменят думи като в кръстосан огън: а това са думите, които най-много обиждат и нараняват. Това е жена, която преди всичко трябва да мълчи (т.е. свадливата жена бел.пр.).

И все пак сме горди: как така, че няма да имам последната дума?! За съжаление тази последна дума се нарича „развод“…

И истинската, правилна дума не унищожава, а създава семейство. Истината не се ражда в гняв, няма истина в гнева по замисъл. И за нас е важно истината да присъства в отношенията ни. Следователно ние няма да разсъждаваме, да учим и да се обиждаме в гняв, но ще мълчим, ще изчакаме бурята да отмине, да умре. И тя ще умре, защото няма да има причина тя да продължи, тъй като не е имало „кръстосан огън“ на думите, нито обиди. Следващото нещо, което трябва знаете, човек идва при вас и споделя: „Защо мълчиш? Хайде да поговорим…“. И така има отново любов и мир.

Решаването на проблем може да е възможно само тогава, когато душата ни е в мир. Ако няма мир, проблемите не могат да бъдат решени и бушува само буря от нашите горди, суетни мисли и чувства.

Грешка № 8:

Неразбиране към любимия човек и Бог

Без съмнение има едно страхотно качество, което позволява на едно семейство да остане заедно: осъзнаването на всеки член за великата Божия милост и осъзнаването на любовта на ближния към тях. Разбирането на факта, че съм обичан е мощна защита срещу глупостта и търсенето на щастие другаде, както често се съветват  приятелите.

Знаеш, че си обичан много и че никой друг няма да те обича така! С любовта можете да понесете каквото и да е: мъки, малка заплата, някои грешки и мърморене.

И трябва да има осъзнаване на факта, че ако сте обичани, не можете да оставите този любящ човек…

Животът на съпрузите е работа и огромно постижение. В същото време помислете какво ви дава семейството. Непосилен труд ли е? Или е голяма Божия милост, която ни е дадена? Ако ни бъде предоставено, подаръкът не се изхвърля и се пази и предава през поколенията. Ето защо в семейства, които са успели да се запазят: не са се разделили, не са се разпаднали, не са постъпвали злобно – децата и внуците се оказват щастливи в брака, когато пораснат. Защото благочестието е основата на семейството им – благочестие: никой никога не е предал друг, никой никога не е изневерявал, никой никога не е осъждал никого.

Често се случва чувството на благодарност към човек, който е до вас, да се развие в такава дълбока любов. Тиха, мълчалива, саможертвена, но е толкова дълбока! А любовта на един човек непременно расте в душата на друг.

Грешка № 9:

Без молитва и доверие

Като православен християнин мога да кажа: семейството и неговото раждане са Божествени Провидение. Нищо друго! Затова, разбира се, трябва да се молим за брак, за избора на начин на живот, да се молим така, че Бог да прояви волята Си. В противен случай определено ще се оженим за крив, усукан (на първо място по душа) човек: и тогава ще извикаме: „Господи, защо аз съм този, който нося този кръст?“

Ако вярващият иска семейство, тогава моли Бога в простотата на сърцето си: „Господи, ако е Твоята воля, дай ми съпруг. Този, който ще стане мой съпруг, моята „патерица”, моя „сродна душа”, баща на моите деца”. „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи.” (Псалм 54), „От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата”, така се казва в Псалмите на цар Давид, а Псалмите не са просто обикновени стихове, те са молитвени стихове.

Човек трябва да пита и да не търси идеален човек или принц, разбира се, а някой, който е предназначен за него. Често не вярваме до края, че съдбата ни идва от ръцете на Господ и че всичко, което ни се случва, е полезно за нас.

С други думи, просто трябва да вярваш! Това означава да знаеш, че няма да избягаш от съдбата, която ти е била предоставена от Бога: може да се случи само ако човек стъпче Божиите закони: ако не знае целта и ако пренебрегне съвестта си. В крайна сметка за християнина, който създава и спасява семейство, намирането на партньор в живота е въпрос на доверие към Бога. Цялата простота и цялата дълбочина се крие в този подход.

Грешка №10:

Вслушване в мнението на другите 

Свикнахме с някакво клише за възрастови градации и често следваме някои стандартни идеи: трябва да побързаме да се оженим преди определена възраст или, което е още по-лошо, ако не можем да създадем семейство, тогава трябва да имаме дете от някой, така че някой да има нужда от мен. Подобно отношение често води до трагедии.

Вярващият решава този проблем, като използва проста формула: трябва да приемаме не клишета, а волята на Бога. И няма концепция за възраст: ние не знаем, кога ще намерим нашата „сродна душа“, която е била предназначена за нас от Бога: когато сме на 50, 40 или 25. Това е една велика загадка . Както и фактът дали вашите деца ще бъдат ваши или осиновени или дали изобщо ще има такива.

Християнинът разбира, че Божието провидение винаги спасява. Ако не ви бъде дадено семейство на тази възраст, това може да означава, че ние просто не сме готови за брак, няма да го носим, ​​това няма да бъде кръстът ни, а самосъзнателно взето решение. Следователно Господ ни държи далеч от това решение. Но ако трябва да имате вашата „сродна душа“, ще я намерите! Следователно е безразсъдно да скачате в дълбокия вир само защото всички около вас казват: „Крайно време е вече да се ожените“. „Не! Ще се оженя, но само за онзи, който Господ ще ми даде. Какъв ще бъде този човек? Ще го приема такъв, каквито е: това означава, че имам нужда от точно такъв съпруг“. От духовна гледна точка е възможно само това разсъждение. И не може да има друго.

Източник: pravmir.com