Честваме паметта на преподобния Пимен Зографски

Преподобният Пимен е роден в София в около 1540 г. и бил кръстен Павел. Родителите му го дали да учи четмо, писмо и иконопис при зографския йеромонах Тома, който служел в старинния храм "Св. Георги".

Скоро след смъртта на родителите му починал и неговият учител йеромонах Тома, а Павел раздал на бедните имуществото си и отишъл в българския манастир Зограф в Атон, за който толкова много бил слушал от учителя си. Там станал монах с името Пимен и бързо напреднал в монашеските добродетели. Щом навършил 30 години, бил ръкоположен за йеромонах. Служел много прочувствено и получил от Бога дар на чудотворна молитва. За да не се възгордее от голямата почит, която всички братя му отдавали, той получил благословение от игумена да се предаде на уединен живот извън манастира. Построил си в гората простичка колиба, хранел се с кестени и различни треви, а в манастира идвал само, за да се причасти.

Когато бил на 55 години, по време на молитва му се явил св. великомъченик Георги и му поръчал да отиде при своя еднокръвен народ, който бил останал без пастири. Тогава Пимен взел благословение и се отправил за България, която била под османско иго. Най-напред посетил родния си град София и нейните околности, след това обиколил стотици селища в Южна и Северна България. Навсякъде проповядвал Божието слово и наставлявал във вярата православния народ. С горещите си молитви вършел много чудеса, но и работил неуморно. По негов почин били построени и обновени около 300 църкви и 15 манастира, като много от тях той и негови ученици украсили със стенописи. Освен това преписвал ръкописи и ги украсявал със свещени образи.

Към края на живота си преподобният Пимен отишъл в Черепишкия манастир, Врачанско. Там заболял тежко и като благословил братята монаси, причастил се и починал на 3 ноември 1620 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 2 ноември честваме паметта на светите мъченици Акиндин, Пигасий, Анемподист, Елпидофор и Афтоний

Често християните са ставали жертва на политически борби както вътре в една империя или държава, така и между държавите. Не било трудно за един император като Нерон да обвини християните, че са подпалили Рим, и така да намери удобен повод да се разправи с хиляди от тях.

А случаят с днес честваните мъченици е плод на обтегнатите отношения на персийското царство с римската империя. И доколкото християнството в Персия се разпространявало от мисионери, идващи от запад, от земите на римската империя, могъщият персийски сасанидски владетел цар Сапор II (Шапур II) жестоко се разправял с иначе добрите и миролюбиви последователи на Иисус Христос, които изоставили традиционния зороастризъм.

Междувременно в средата на IV век в Персия вече и много от местните жители станали християни. Царят Сапор обаче бил голям поддръжник на зороастризма и затова яростно гонел християните. Това започнало след смъртта на император Константин Велики, с когото Сапор поддържал мирни отношения. Тогава християните, както и привържениците на други религии станали жертва на свирепия гняв на царя. Понеже не приели да се отрекат от вярата си, християнските мъченици, макар и да имали високи длъжности в двореца, били осъдени на смърт. Опитали да ги изгорят живи на клада, но се извила буря и пороен дъжд загасил огъня. Продължили с убеждаванията, но те нямали успех. Пръв бил обезглавен Афтоний. Царят казал на Елпидофор, че като учен човек трябва да различи лъжата от истината. А мъченикът му отвърнал, че тъкмо затова вярва в Христос, Който е "пътят, и истината, и животът". Елпидофор веднага бил посечен. Същата участ имали и другите мъченици, които останали твърди във вярата си. Така мъченически и славно всички те предали на Бога своите блажени души.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 1 ноември БПЦ чества паметта на светите безсребърници Козма и Дамян, и на преподобномъчениците Яков Костурски, дякон Яков и Дионисий

Свети Козма и Дамян били родом от римската провинция Азия, Западна Мала Азия. Майка им рано останала вдовица, но посветила всичките си средства и усилия на християнското възпитание на двете си деца Козма и Дамян. Братята били умни и трудолюбиви младежи, изучили много науки, но с голямо желание се посветили на медицината. От любов и милосърдие към страдащите лекували болестите им без да взимат пари (сребърници), поради което били наречени безсребърници. Когато излекуваните болни искали да им се отблагодарят с пари или стоки, те решително отказвали, както Иисус Христос учил апостолите Си: "Проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно; болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви възкресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте!". Така свети Козма и Дамян цял живот смирено служили на ближните си и се упокоили в мир.

Свети Яков е роден в костурското българско село Горенци (днес Корисос в Гърция) през втората половина на XV век. Бил заможен човек, скотовъдец, но след среща с бившия цариградски патриарх свети Нифонт решил да раздаде на бедните всичко, което притежавал и се оттеглил в Света гора. Станал монах в манастира Дохиар и се подвизавал в труд и молитва. След известно време се върнал в родния край и започнал да проповядва на народа, който имал голяма нужда от християнска просвета. Скоро обаче след клевета на някои клирици, че бунтуват народа, Яков и двама от учениците му, йеродякон Яков и монах Дионисий, били заловени от властта и изпратени в Одрин. Там били измъчвани жестоко и накрая ги осъдили на смърт чрез обесване. Но Яков умрял още в затвора и османците обесили трупа му, а после и другите двама мъченици на 1 ноември 1520 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на светите апостоли Стахий, Амплий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул

Днес си спомняме в молитва за няколко от апостолите, които са в числото на седемдесетте Христови ученици. Това са Стахий, Амплий, Урбан, Наркис, Апелий и Аристовул. Живели през първи век, те по думите на апостол Павел били "Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват". В църковното предание е запазен споменът за тяхната дейност като проповедници на Христовото учение, за предаността и всеотдайните им трудове за просвета на различни народи с истините на спасителната ни вяра.

Свети Стахий бил сътрудник на светия апостол Андрей, който го поставил за епископ, т.е. ръководител на християнската община в град Византион (в IV век преименуван на Константинопол, а от българите и другите славяни наричан Цариград). Така Стахий станал пръв в поредицата от предстоятели на тази църква, сега наричана Цариградска (вселенска) патриаршия. Той създал християнска община и в град Аргиропол, на другия бряг на Златния рог, където са днешните квартали Пера и Галата. Усърдно учил хората на Христовите заповеди и като се трудил така шестнадесет години, починал в мир.

Свети Амплий бил епископ на град Диосполис (във византийско време наричан Лида, а сега носи древното си еврейско име Лод, югоизточно от Тел Авив), свети Урбан бил поставен за епископ в Македония (няма сведения точно в кой град бил), а свети Наркис станал епископ в Атина. И тримата положили много усилия да изобличават суетната вяра в идолите и затова пострадали мъченически. Свети Апелий също бил епископ на град Ираклия в Източна Тракия, на брега на Мраморно море (днес Мармара Ереглиси). Бил и в Рим за известно време, починал в мир в Смирна. За Аристовул се знае, че е стигнал до Британия. Всички тези достойни мъже много допринесли за успешното разпространение на християнството в I век.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 30 октомври честваме паметта на светите мъченици Зиновий и Зиновия

Зиновий и сестра му Зиновия живели през III век в град Еге в област Киликия, на югоизточния бряг на Мала Азия. Родителите им били заможни хора и добри християни. Възпитали децата си в истините на вярата в Спасителя Иисус Христос. Но напуснали рано този свят и оставили децата си сираци. Те расли под грижите на настойници християни и както били научени от родителите си, стремили се с наследените средства да правят милостини на бедните и болните хора. Младостта им преминала в чист и свят живот.

Зиновий получил от Бога дар на лечителство и помагал на много страдащи, лекувал болестите им. Скоро неговата образованост, добродетелите и благодеянията му го прославили из цялата област Киликия. Затова християните от Еге по достойнство го избрали за епископ. Зиновий ревностно изпълнявал своите епископски задължения на пастир и учител на всички. Мъдро и успешно наставлявал паството си не само със слова, но и с личния си пример на истински Христов последовател.

През време на Диоклетиановото гонение императорският сановник Лисий дошъл в град Еге, за да налага на християните да се отрекат от вярата си и да почитат езическите божества. Мнозина християни мъченически пострадали за Христос. Дошъл ред и на епископ Зиновий. Лисий го повикал и му заявил: "Аз няма дълго да говоря с тебе. Избирай едно от двете: живот, ако се поклониш на нашите богове, или смърт, ако не се откажеш от твоя Бог!". Зиновий твърдо отвърнал: "Животът без Христос е смърт! А телесната смърт за Христос е вечен живот!".

Започнали жестоки мъчения. Като узнала, че брат й страда за Христос, Зиновия отишла и застанала до него. Двамата претърпели различни изтезания. Заради тяхната непреклонност били осъдени на смърт. Свещеномъченикът Зиновий и сестра му Зиновия били убити с меч в 285 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на света преподобномъченица Анастасия Римлянка

Света Анастасия живяла в Рим по времето на император Деций. В онези години някои християнки решили да напуснат големия град и напълно да се посветят на Бога. Затова те се заселили в околностите на града и образували първата девическа обител в онези земи. Избрали си за наставница в духовния живот една възрастна и мъдра жена на име София, която била известна на всички със силната си вяра и голямото си благочестие. Под нейно ръководство жените водили строг живот, отдадени на молитва и труд за своята издръжка, и за подпомагане на бедните в околността. Постепенно станали един оазис на Христовата любов към отрудените и обременените хора.

Под прякото наставничество на София там от малка се възпитавала и една девойка на име Анастасия. На тригодишна възраст тя останала без родители, затова София я прибрала при себе си и станала за нея втора майка. Грижила се за възпитанието и образованието й, като същевременно я научила на християнските истини и евангелските добродетели. Анастасия пораснала в монашеската общност на София и правела силно впечатление не само с красотата и образованието си, но и с благородния си характер. Била кротка, трудолюбива, винаги молитвено и благоговейно настроена.

Тъкмо в това време император Деций започнал жестоко да преследва християните. С цел да върне западналия авторитет на държавната власт той решил да наложи като задължителни за всички поданици езическите култове. Фанатизирани езичници донесли на властта, че в обителта вън от града живее красива девойка, която вярвала в Разпнатия Христос и не почитала боговете. Изпратили войници да я заловят и започнали да я убеждават да се отрече от вярата си. Но понеже нямали успех, продължили с различни мъчения, а накрая Анастасия била обезглавена. София и другите жени я погребали с почит.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на светите мъченици Терентий, Неонила и децата им, Параскева Иконийска и на преподобния Стефан Саваит

Днес, както често се случва през годината, се почита паметта на повече светци от различни епохи. Защото светците на Църквата през 2000-годишния й живот са стотици хиляди.

Терентий, Неонила и децата им били християни и живеели в Сирия в средата на III век, по времето на император Деций. Семейството им било истинска "домашна църква" по израза на апостол Павел. Те спазвали Божиите заповеди и били за пример на останалите хора. А когато започнало масовото гонение, известно като "Дециево", двамата съпрузи, а след тях и децата им, отказали да се отрекат от вярата си. Макар да имали възможност да заминат и да се скрият, те заявили: "Нашето заминаване ще всее паника сред другите християни. А Църквата не се крепи на бегълци, но на подвижници и мъченици". Така цялото семейство безмилостно било убито с меч през 250 г. 

Параскева Иконийска (тя е различна от мъченицата Параскева Римлянка и преподобната Параскева Епиватска) била родена в края на III век в град Икония, област Ликаония, Южна Мала Азия. Родителите й били християни и кръстили дъщеря си така, защото била родена в петък (на гръцки "параскеви"), а петък е денят на Христовата изкупителна смърт. Параскева израснала като убедена християнка и помогнала на много хора да опознаят и да приемат вярата в Спасителя Христос. Но по време на гоненията при император Диоклетиан тя била измъчвана и убита заради вярата си в Икония, в 303 г. 

В този ден почитаме и учения монах Стефан от лаврата на свети Сава (затова наречен Саваит) в Палестина. Подвижническият му живот бил съчетан с голяма любов към богословието и забележително умение в свещената поезия. Съставил много богослужебни поетични текстове. Живял и като отшелник, той се упокоил в края на VIII век.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети мъченик Нестор и преподобния Димитър Басарбовски

Снимка: "Подиум"

Свети Нестор бил оръженосец на вчера чествания свети Димитър Солунски. Когато военачалникът му Димитър бил затворен заради християнската си вяра, Нестор взел от него разрешение да се изправи срещу могъщия Лий, който с лекота избивал християните в цирка на Солун. С Божията помощ Нестор надвил Лий, но пък император Максимиан, който присъствал на двубоя, незабавно разпоредил да го обезглавят, първо, защото бил християнин и, второ, защото убил любимия му гладиатор Лий.

Свети Димитър Басарбовски според История славянобългарска на преподобния Паисий Хилендарски живял през XVII век, а според други жития - по-рано. Бил беден човек от село Басарбово, Русенско. Възпитан в християнската вяра, той живеел скромно и праведно. Пасял овцете си край реката и това за него било благодатно време за молитва и разсъждение върху Божиите заповеди, и думите на Иисус Христос, които Димитър слушал в църква. А когато веднъж неволно стъпил върху едно гнездо в тревата и смазал малките птиченца, след това от разкаяние три години не обул обувка на този крак.

Според преданието той пръв се заселил в скалните пещери срещу селото, където днес е Басарбовският манастир, и там се подвизавал като отшелник. Изпълнен с Христовата любов, Димитър се молел не само за себе си, но също за своите съселяни и за целия свят. Когато дошъл смъртният му час, легнал между две каменни плочи и така предал духа си на Бога. След много време тялото му било намерено нетленно и го прибрали в селския храм. А през 1767 г. при Руско-турската война един руски генерал взел светите му мощи, за да ги отнесе в Русия. Но в Букурещ той бил помолен да ги остави на архиепископията и оттогава те са в храма "Св. Константин и Елена" до патриаршията, а светецът се почита като покровител на румънската столица.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 26 октомври честваме паметта на светия великомъченик Димитър Солунски

Димитър бил родом от Солун и живял в края на III началото на IV век. Получил добро образование и заради качествата му на мъдър и храбър воин бил поставен на висок военен пост - хилядник. В определен момент от служението си Димитър се запознал с християнската вяра, обикнал я и се покръстил. Затова, макар да получил заповед от император Максимиан да преследва християните, той не само не ги гонил, но дори ги защитавал. Това негово поведение стигнало до ушите на императора, който на връщане от поход на Изток спрял в Солун и настоял Димитър да се откаже от вярата в Иисус Христос. Увещанията се оказали напразни, затова го затворили в тъмница. 

А когато устроили тържество в цирка, Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял в един ров с копия, забити с острието нагоре. Тогава оръженосецът на Димитър, Нестор, също християнин, взел разрешение от господаря си да премери сили с Лий. И наистина го победил. Но императорът, гневен, че загубил своя борец, наредил да обезглавят Нестор, а Димитър бил прободен с копие в килията му. Така и двамата умрели заради вярата си в 306 г. 

По-късно над лобното място и гроба на свети Димитър в Солун бил построен храм и тогава намерили мощите на мъченика. От тях изтичало благоуханно миро и затова светецът е наречен Мироточиви. За това има сведения още от Х век. Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в средновековна базилика и в деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят. 

Почитта към великомъченика Димитър Солунски се разпространила широко на Балканите. Името му е свързано и с историята на българския народ. През 1185 г. на 26 октомври братята боляри Асен и Петър обявили в Търново свободата на България от византийско господство. 

 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА