Ивановден е!

 Българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител - последният старозаветен пророк, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден.

 Йоан се ражда половин година преди Исус Христос. Неговите родители били на преклонна възраст, когато на баща му Закария се явил архангел Гавраил и му възвестил радостната вест, че жена му Елизавета е заченала техния първороден син. Свети Йоан Кръстител е назоваван още Предтеча, защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на месията с проповедите си. Според Евангелието той се прочул като проповедник в Юдея и Галилея. Свети Йоан е започнал да проповядва, когато навършил 30 години. Проповядвал е, че е изпратен от Бога да подготви пътя за идването на Христос и затова увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.

Едва 34-годишен, Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на цар Ирод Антипа. Животът и духовната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт, са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото като за човек. Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, с кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнството на предтеча. В лявата си ръка държи разгънат ръкопис, на който се чете: "Покайте се, защото се приближава царството небесно".

В България обредното къпане за здраве на Йордановден продължава и на Ивановден. В някои райони на страната то дори е по-характерно за този празник. Навсякъде обредът е за младоженците, като действието се извършва от кума или от девера.

Затова окъпването би могло да се разглежда като елемент от следсватбените обичаи, с които се затваря широкият кръг на сватбената обредност. През този ден ергените къпят момите, къпят се и младите мъже, и имениците.

В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца на възраст до една година. Обредното къпане включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за Свети Йоан като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.

На Ивановден изтича и срокът, през който обикалят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено "царя" на дружината на чешмата, където го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста, арапи. С празнично хоро завършва пълният цикъл на обичая коледуване.

 Имен ден празнуват днес Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона.

Отец Емануил извърши велик богоявленски водосвет

                           Сн. "Православието - Добрич"

На Богоявление  православният храм „Св. Троица“ в Добрич бе изпълни със стотици миряни. В 10.00 часа отец Емануил извърши велик богоявленски водосвет.

На днешният ден се извършва велик богоявленски водосвет, с който отдаваме благодарност към Господ, за това че е осветил водните струи.

Миляните палеха свещи, раздаваха им осветената богоявленска вода за дома.

Днес е Йордановден (Богоявление)

На 6-ти януари православната църква чества Йордановден (Богоявление). На този ден Йоан Кръстител покръства Исус Христос във водите на река Йордан.

В момента на кръщението небето “се отваря” и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. Оттук и названието на празника.

Той има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. С празника се слага край и на така наречените „мръсни дни”.

На този ден традицията повелява след ритуалното кръщаване на водата, свещеникът да хвърли кръста в реката или в морето, където насъбралите се мъже да се впуснат, за да го вземат. Този, който извади кръста, ще бъде здрав и щастлив през цялата година.

Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.

Освен общоприетия водосвет и ваденето на сребърен кръст за здраве, калоферчани вече близо два века спазват един уникален обичай – Мъжкото хоро във водите на река Тунджа, известно още като Хорото на Калифер войвода.

Имен ден празнуват всички с имената: Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий.

Православната църква отбелязва Зимния Кръстовден

Народът вярва, че на този ден се пропъждат т.нар. “мръсни дни”, които започват на 25 декември - Коледа и свършват на Кръстовден.

Свещеникът “кръщава” водата, като пуска в нея кръст. С тази светена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. Домакините слагат железни пари в котлето и го даряват с различни неща. Този ритуал е свързан с вярването, че ръсенето със светена вода пропъжда нечистите дни и злите сили. Затова всеки трябва да пийне от кръстената вода, за да прогони от себе си злото.

На Зимния Кръстовден се спазва строг пост. Обредната трапеза е с постни ястия. Празникът е част от новогодишните празници и е връзка между Нова година и Йордановден.

Сивойница е обичай, познат във Великотърновско и в някои родопски села. Изпълнява се преди Йордановден само от моми. Една от тях е преоблечена като булка и покрита с червено було, а другата като момък в мъжки дрехи. Цялата група обикаля домовете, булката ръси с мълчана вода. Вярва се, че сивойнишката вода прогонва караконджолите. Девойките пеят по посетените домове игриви песни с весел и любовен характер. Придружават ги по-малки момичета, които носят получените от стопаните дарове брашно, лук, сланина, яйца и др. Съставът на групата, наличието на обредните лица булка и момък, мотивите на изпълняваните песни, подсказват за връзката на обичая с новогодишните гадания за задомяване и оттук със семейната обредност.

Имен ден празнуват Кръстьо, Кръстана

Храм „Св. Атанасий“ - Варна е с нов уебсайт

Храм „Св. Атанасий“ - Варна започва новата 2021 година с напълно обновен уебсайт. Онлайн страницата запазва стария си, добре познат адрес - www.sv-atanasii-varna.org, но е с изцяло нов дизайн и подредба.

В уебсайта ще можете да следите най-новите събития и инициативи в храма, информация за милосърдната дейност и поклонническите пътувания на енорията.

 Всяка неделна проповед, изнесена в църквата „Св. Атанасий“ е достъпна за изслушване и онлайн. А на сайта ще откриете и множество авторски и преводни четива на духовни теми в секциите Благовестие и Пастирско слово.

 Очаква ви и важна информация за християнския живот, като например значението и същността на Светите Тайнства на църквата, жития на светиите и молитви за различни празници и поводи.

 В частта „Често задавани въпроси“ ще получите отговор на това кога са постите и задушниците през годината, кога не се разрешава църковен брак и други.

 На онлайн страницата ще откривате и всяко ново издание на YouTube рубриката „Жажда за вяра“ - кратки видеа, водени от предстоятеля на храма ставрофорен иконом Дончо Александров, в помощ на православния начин на живот.

 Уебсайтът на храм „Св. Атанасий“ е част от духовно-просветната дейност на църквата още от 2004 година, когато е пуснат онлайн и е един от първите православни сайтове в страната.

 Наред с печатните издания на храма - списанието „Амвон“, детско списание „Камбанка“ и вестник „Православен глас“, които също ще откриете онлайн в удобен за сваляне PDF формат - уебсайтът се стреми да разпространи православното християнско учение и добродетели по достъпен и съвременен начин.

Църквата почита Свети Силвестър

Православната църквата почита Свети Силвестър Римски, смятан за покровител на животните. Имен ден празнуват: Гopан, Гopица, Силвия, Силва, Силвана, Силвена и Силвестър.

„Втори януари църквата го е нарекла Свети Силвестър, когато група ергени се събират и незнайно вечерта изчистват обора на даден стопанин. Това са ергени, които харесват дадената мома от дома и отиват да почистят обора, но на една бележка пишат каква трапеза да им подготви стопанина, за да ги посрещне“, разказва етнологът Йордан Касабов.

На този ден, както и на Игнажден се вярва, че какъвто човек пръв ти влезе в къщата, такава ще е и годината.

Васильовден е!

На 1 януари православната църква отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.

Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета (договора) с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.

 Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев". През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда "Шестоднев" на български език. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.

Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.

За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.

След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.

Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица". Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга.

Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря.

Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината.

Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като започват от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има специално название - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната украса, свързана често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна - преплетени клонки, нанизи от пуканки, разнообразни вълнени конци, малки кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.