Църквата почита Св. Порфирий, Св. мчк Севастиан и Св. Серафим

Св. Порфирий, родом от Солун, живял в ІV век. Стремейки се към подвижнически живот, той оставил богатия бащин дом и заминал за Египет, където приел монашество. Тогава той бил на 20 години. След като прекарал пет години в Скитската пустиня, той посетил Йерусалим, с благоговейна любов се поклонил на светите места и се поселил след това в Йорданската страна, където живеел в пост, труд и непрестанни молитви. След няколко години Порфирий тежко заболял и помолил един познат човек да го заведе в Йерусалим. Там той всеки ден посещавал храма "Възкресение Господне" и се покланял на светия Кръст, като понякога допълзявал да светите места, понеже не могъл да ходи от болки в стомаха. Един млад монах, като видял неговия труд и страдания, започнал да му прислужва. По негово поръчение монахът отишъл в Солун и донесъл оттам неговата част от наследството, оставено на Порфирий от баща му. Порфирий раздал всичко на сиромасите и на бедните манастири, като не оставил нищо за себе си. Той чувствал себе си обогатен чрез Божията милост, понеже бил чудесно изцерен от своята болест чрез явяването на Христа, Котого той видял, като че ли слиза от кръста към него, при което чул думите: "Пази това дърво!"

Скоро след това Порфирий бил ръкоположен за свещеник и му било поверено да пази скъпоценното дърво - Кръста Господен. Тук той прекарвал в постоянна молитва, радвайки се на своето служение. Но след няколко години Бог му посочил друго дело.

В палестинския град ГазаРечник умрял епископът и газските християни дошли при митрополита на Кесария ПалестинскаРечник да го молят да избере за тях епископ. Митрополитът пламенно молил Господа за помощ и нему било внушено чрез откровение отгоре, че Порфирий ще бъде достоен епископ. Той поръчал на скромния йерусалимски презвитер и пазител на животворящия Кръст да замине за Кесария. Едва в Кесария той узнал за своето назначение.

Служението било трудно. От времето на Юлиан ОтстъпникРечник, гонител на християните, идолопоклонството се било засилило в Газа и християните търпели притеснения от езичниците. В града имало само една християнска църква и тя била малка и бедна, а идолски капища имало много. Между тях се отличавал с красота и великолепие храмът на езическия бог Марнас.

Порфирий ръководел вярно и предано малкото си паство, като извършвал с пълно усърдие своето служение. Свети Порфирий управлявал Газската църква 25 години. Той умрял в 401 година.

Църквата почита Св. Тарасий, архиеп. Константинополски

Житие на светия наш отец Тарасий, архиепископ Константинополски

Свети Тарасий се родил в Константинопол; баща му Георги и майка му Евкратия били благородни хора и принадлежали към съсловието на патрициите. Като достигнал пълнолетие и като получил добро образование, Терасий изпълнявал различни длъжности при царския дворец; тук всички го обичали и го уважавали заради благоразумието и добрия му нрав, и той бил станал един от царските съветници. А на царския престол тогава седял Константин Багрянородни, син на Лъв Хазар и внук на Константин Копроним; той не царувал сам, а заедно с майка си Ирина, тъй като по времето на възцаряването си той бил едва на 10 години. Патриарх тогава бил Павел Кипърски, мъж добродетелен и благочестив, но твърде слабоволен и боязлив. Той бил възведен на патриаршеския престол при царуването на споменатия Лъв Хазар, син на Копроним, при когото ереста на иконоборците, получила началото си от Лъв Исаврянин, все повече и повече се засилвала. Като видял, че мнозина претърпяват големи мъки от злочестивия цар за поклонението на светите икони, патриархът се уплашил и почнал да крие благочестието си и дори имал общение с еретиците. След смъртта на Лъв Хазар патриархът искал да възстанови благочестивия обичай верните да се покланят на светите икони, но не могъл, понеже нямал помощник, докато ереста на иконоборците все повече се усилвала както в самата столица, така и в другите области на държавата. Това силно опечалявало патриарха. Като видял, че не може да направи нищо за възтържествуване на православието, Павел намислил да напусне патриаршеския престол, който заемал не повече от четири години. Като заболял, той тайно напуснал патриаршеските палати и пристигнал в манастира „Свети Флор", където и приел схима.

Скоро след това патриарх Павел отишъл с мир при Господа. В това време жителите на Цариград без никакъв страх и опасение започнали да беседват и да се препират с еретиците за светите икони, докато от времето на Лъв Исаврянин досега никой не се осмелявал да заговори в тяхна защита.

А благочестивата царица заедно с целия царски съвет започнала да издирва достоен и мъдър човек на мястото на Павел, който би могъл да прекрати църковния смут; но не могли да намерят никой друг, освен Тарасий. Тогава той бил мирянин; но тъй като си спомнили, че и патриарх Павел съветвал да го изберат, изборът на всички се спрял върху него. Но Тарасий решително отказал. Тогава царица Ирина събрала хора от всякакъв чин - и светски, и духовни, и целия народ в двореца, наричан Магнавра - той се намирал в предградията на Едомското място, - и казала пред целия свещен събор:

- Известно ви е, че патриарх Павел ни напусна; сега трябва да си изберем на неговото място добър пастир и учител на Църквата.

На това всички извикали високо:

- Такъв не може да бъде никой друг освен Тарасий.

А блаженият Тарасий, като застанал по средата, рекъл:

- Виждам, че Църквата Божия е разделена и разединена. Както източните, тъй и западните християни ни проклинат; тежко е това разединение и страшно е отлъчването от царството Божие. Нека бъде свикан Вселенски събор, на който да се обединим във вярата; нека вярата ни бъде единна, както сме просветени с едно кръщение; та нали в Божиите очи нищо не е така угодно, както пребиваването на всички в единство на вярата и любовта. Ето това ще изисквам аз, недостойният и неопитният, приемайки управлението на Църквата. Ако не бъде свикан Вселенски събор, ако иконоборческата ерес не бъде подложена на достойно осъждане и ако няма единение във вярата между православните източни и западни църкви, аз не ще се съглася да приема патриаршеството, за да не си навлека проклятие и осъждане, защото тогава никой от земните царе не ще може да ме избави от Божия съд и от вечното смъртно наказание.

Като чули това, всички постановили да се свика Седми Вселенски събор и помолили Тарасий да не се отказва да им бъде пастир. Те му обещали да му оказват послушание във всичко така, както овцете слушат гласа на своя пастир, защото били твърдо уверени, че свети Тарасий може да настави словесното стадо в истинския път. По този начин те го склонили да приеме първосветителския сан и управлението на Константинополската Църква. Посветен последователно във всички йерархични степени, светецът бил възведен на патриаршеския престол, имайки крепко упование, че Господ ще му помогне да премахне ереста на иконоборците.

С промяната на положението си свети Тарасий променил и начина си на живот, макар че и преди, намирайки се в света, по дух той бил вече монах; а сега, като заел светителския престол, с още по-голяма ревност започнал да се упражнява в духовните подвизи и станал ангел в плът, пламтейки духом, работейки ревностно пред Господа, подчинявайки плътта си на духа и достигайки чрез умъртвяването й непорочната чистота, с която са облечени ангелите. Изумително било въздържанието му, велик бил постът му и непрестанно бодърстването му; отделял за сън не много часове, по цели нощи пребивавал в молитви и в размишления за Бога, нямал мека постеля, избягвал меките одежди. Към бедните и сиромасите бил много милостив, хранел гладните, обличал голите, устройвал болници и всеки ден отпускал храна от патриаршеския си двор, а в деня на Възкресение Христово и в други празнични дни устройвал трапеза за безимотните, по време на която сам прислужвал на сиромасите. Освен това свети Тарасий устроил странноприемници, а със средствата, останали след смъртта на родителите, му устроил манастир на Босфора, в който събрал лик от добродетелни монаси; мнозина от тях достигнали такова съвършенство, че били канени да заемат архиерейски престоли и станали непоколебими стълбове на вселенската вяра. Свети Тарасий особено се стараел да възстанови почитането на светите икони и да премахне богохулната иконоборческа ерес. Затова той винаги напомнял на царете да свикат вселенски събор.

За място на съборните заседания била избрана великата църква, съградена от цар Константин Велики, и преустроена и великолепно благоустроена от император Юстиниан - в тази църква се събрали светейшият Тарасий, епископите и наместниците на другите патриарси; тук присъствал и младият цар Константин с майка си Ирина. Изведнъж в храма нахлул голям полк въоръжени воини, последователи на иконоборческата ерес, в която те били въвлечени от дядото на царя Константин Копроним и в която пребивавали до този ден. Подбудени тайно от неколцина епскопи и велможи, заразени от същата ерес, тези закоренели в иконоборческите заблуди воини, като се въоръжили, обкръжили църквата и нахлули в нея със силни викове.

- Няма да допуснем - крещели те, - да отхвърлите догматите на цар Константин; нека бъде твърдо и непоколебимо това, което той е утвърдил и положил за закон на своя събор; няма да допуснем в Божия храм да се внасят идоли (така наричали те светите икони); а ако някой се осмели да не се подчини на определенията на събора на Константин Копроним и като отхвърли постановленията му започне да внася идоли, тази земя ще се обагри с кръвта на епископи.

Като видели безредиците и суматохата, царицата и царят подали знак на епископите да станат от местата си - и тогава всички, които били на събора се разотишли. Но след като изминали няколко дни воините и предводителите им били наказани от благочестивата царица Ирина, както се полага, били лишени от военни звания и били разпратени по селата, за да обработват земята. След това било приготвено място за заседанията на събора във Витинския град Никея. Тук вече бил проведен Първият Вселенски събор, свикан за осъждане на ереста на злочестивия Арии, тук било решено да се съберат и сега.

Светият събор продължил 30 дни; през това време участниците се събирали и разглеждали тези места от Божественото Писание и от учението на светите отци, които имали отношение към догмата за почитането на светите икони, и на основание на Свещеното Писание и църковното предание поразявали зловерното мъдруване на еретиците. Накрая те проклели ереста на иконоборците и утвърдили почитането на светите икони; тогава настанала велика радост в светите църкви, които приели със сърдечно ликуване утвърждаването на иконопочитанието, и целият народ тържествувал, като отправял благи пожелания към царете и пастирите. Така, с голямата грижа на светейшия патриарх Тарасий и с усърдието на благочестивата царица Ирина ереста на иконоборците била отхвърлена и потъпкана, а на Църквата Христова бил даруван мир.

Свети Тарасий мъдро управлявал Църквата Божия, бил застъпник на обидените, помощник на намиращите се в беда.

Междувременно цар Константин, като достигнал двадесетгодишна възраст, по коварното нашепване на злите си съветници, отстранил от власт майка си, която до този момент мъдро управлявала цялата държава и започнал да управлява еднолично. При това, като се освободил от опеката на майка си, той се предал на излишества и започнал да води непристоен живот. Без всякакъв повод възненавидял законната си съпруга царица Мария и се разпалил от престъпна любов към друга, на име Теодотия. Царят изгонил законната царица от палатите си в един женски манастир, там я постригал насила, а сам отпразнувал брака си с наложницата си Теодотия, която му била далечна сродница по бащина линия. Този беззаконен брак бил извършен без знанието на патриарха от църковния иконом, презвитера Йосиф, който заради дръзкото си деяние впоследствие бил отлъчен от Църквата. Светейшият патриарх всячески се стараел да разтрогне този прелюбодеен брак, но не могъл, понеже царят се хвалел, че отново ще възстанови ереста на иконоборците, ако му забранят този брак. Затова свети Тарасий оставил царя да пребивава в неговото беззаконие, за да не бъде постигната Църквата Христова от още по-голямо зло. Защото светият патриарх винаги помнел, че бащата, дядото и прадядото на този цар били еретици - иконоборци, които избили много християни за почитането на светите икони. Царят, като се гневял на патриарха, всячески го притеснявал, но светителят понасял търпеливо всичко това, като благодарял на Бога и постъпвал съгласно с високия си сан на архипастир. Но след известно време царят бил постигнат от Божието възмездие. Майка му, благочестивата царица Ирина, отдавна вече виждала злото му и беззаконно житие; виждала как синът й потъпква Божия закон и е готов отново да въздигне иконоборчеството. Като обичала повече Бога и Неговата правда, отколкото собствения си син, и като се посъветвала с най-главните сановници, тя се изправила срещу сина си, задържала го под стража и го затворила в същия дворец, в който той се е родил и който бил известен под името Порфириев дворец. После заповядала да го ослепят, както пет години преди това той ослепил тримата братя на баща си: Никита, Антим и Евдоксий. Така царят, като получил наказание за делата си, умрял след боледуване. А Ирина отново приела царския скиптър и поправила всичко, което се било разстроило при царуването на сина й.

Оттогава светият Божий угодник Тарасий пребивавал в мир и тишина, като пасял ревностно словесното си стадо и като управлявал очистената от еретици Църква. От самия ден на посвещаването си той ежедневно сам отслужвал Божествена литургия и никога не нарушавал този обичай, освен поради заболяване. Когато светецът достигнал преклонна възраст, получил телесен недъг. Дори и като чувствал приближаването на кончината си, светейшият патриарх Тарасий не прекратил обичайните си занимания, докато не станал толкова слаб, че вече не можел да става от одъра. Чак тогава престанал да отслужва сам Божествената литургия.

Този светител пасъл Църквата Божия 22 години и починал през царуването на император Никифор, който се възкачил на престола след Ирина. Царят, целият народ, велможите, духовниците и миряните, и особено бедните и сиромасите, сираците и вдовиците, силно скърбели за него. Защото той бил милостив към всички, към всички се отнасял като добър пастир, любвеобилен баща и опитен наставник, на всеки помагал в беди и нещастия.

Погребали честното тяло на свети Тарасий в устроения от самия него манастир на Босфора и мнозина получавали изцеление при гроба му.

Този велик ревнител на православието се въоръжавал против еретиците иконоборци не само приживе, но дори и след кончината си. При Гръцкия цар Лъв Арменин иконоборческата ерес отново набрала сили поради това, че самият цар я покровителствал. Свети Тарасий се явил в сънно видение на Лъв и с голям гняв наредил на някой си воин Михаил да удари с меч този зловерен цар. Той замахнал и пробол царя с меча си. Лъв се пробудил в страх и трепет и изпаднал в силно недоумение. Като помислил, че в манастира на свети Тарасий се намира някакъв Михаил, който му мисли злото, той изпратил там свои хора да узнаят нещо за него. Царят не знаел, че Михаил от съновидението бил при него - той бил военачалник с прозвището Пелтек, който после поразил царя с меч в самия ден на Рождество Христово. Така загинал този злочестив цар, победен от молитвите на свети Тарасий, утвърждаващ вярата в Пресветата Троица. Амин.

Първо, второ и трето намиране честната глава на св. Йоан Кръстител

Когато по злабното искане на Иродиада била отсечена главата на св. Йоан Кръстител и била й поднесена на блюдо, учениците погребали тялото му в Севастия, а главата неговите врагове скрили в Иродовия дворец, на място безчестно. 

За това узнала Йоана, жена на Иродовия управител Хуза, за която се споменава в Евангелието като за една последователка на Иисуса Христа. Тя тайно взела светата глава и като я положила в съд, с благоговение я погребала в имението на Ирод, на Елеонската планина.

Цар Ирод не е знаел нищо за това и като чул за Иисуса, какви велики чудеса прави, много се уплашил и казал: "Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите". Минали много години. Това имение било купено от един благочестив човек на име Инокентий, който пожелал да построи там църква. Когато започнали да копаят земята из основи, намерили светата глава. По чудесата, които ставали на това място, и по Божие откровение Инокентий узнал, че у него е главата на великия пророк и кръстител Господен. Той я пазел у себе си като най-ценна светиня. Това било първото намиране на главата на Предтеча. Преди смъртта си Инокентий като видял, че навсякъде върлуват езичници, и като желаел да запази от поругание светата глава, пак я скрил в същото място, където я бил намерил. Вече в царуването на Константин Велики, когато възтържествувала в света християнската вяра, двама монаси, които ходили на поклонение на светите места в Йерусалим, получили откровение за мястото, където се намира главата на Предтеча, и я извадили из земята. Това било второто намиране. Като се връщали в отечеството си, те срещнали един беден човек, грънчар, и му поверили своя товар, като се отегчавали сами да го носят. На грънчаря се явил Предтеча и му заповядал да се оттегли от своите спътници. Той донесъл у дома си, в град Емеса, светата глава и оттогава домът му бил благословен с изобилие и всякаква благодат. Пред смъртта си грънчарят открил на своята сестра тайната, като й завещал да пази свято скъпоценната глава на Предтеча и след себе си да я завещае на най-достойния от рода.

С течение на времето светата глава някак си попаднала в ръцете на един човек, изпаднал в заблудата на арианската ерес. Принуден да остави жилището си, той скрил в земята главата на Предтеча. На същото място бил издигнат манастир и дълго време никой нищо не знаел за съкровището, скрито в земята, докато в половината на V век благочестивият архимандрит Маркел узнал за него чрез явяване на самия Предтеча. По повеля на император Маркиан главата била пренесена от Емеса в Халкидон, а после – в Цариград.

Църквата почита Св. свщмчк Поликарп и Преп. Александър

Св. Поликарп Смирненски е роден около 70 година. Сведения за живота му до встъпването в епископско служение не са запазени. След мъченическата смърт на св. Игнатий Богоносец както в малоазийските църкви, така и в целия тогавашен християнски свят се е ползувал с особена почит и е имал голямо влияние Смирненският епископ св. Поликарп. И той, както и св. Игнатий, е бил непосредствен ученик на св. апостоли, главно на св. евангелист Иоан Богослов, от когото вероятно е поставен за епископ на Смирненската църква. За това свидетелствува св. Ириней Лионски, който на младини слушал проповедите на св. Поликарп. По-късно, вече в напреднала възраст, като Лионски епископ, св. Ириней пише на своя съученик Флорин, който станал последовник на гностическата Валентинова школа:

"Тези твои учения, Флорине, да се изразя снизходително, са произлезли не от здрави възгледи. Те противоречат на учението на Църквата; те тласкат изповядващите ги към най-голямо безбожие. Самите еретици, които стоят вън от Църквата, никога не са дръзвали да изграждат такива учения. Също и живелите преди нас презвитери, които са били в общение с апостолите, не са ти предали тези учения. Защото, когато бях още юноша, аз те видях в Долна (Мала, с. м.) Азия при Поликарпа; ти имаше блестящо положение при царския двор и се домогваше да спечелиш благоволението на Поликарпа. Аз мога много по-добре да си спомня именно за тогавашното време, отколкото за това, което се е случило неотдавна; защото каквото сме изживели в детинство, укрепва заедно с душата и остава съединено с нея. Така, аз мога да посоча и сега мястото, където седеше блаженият Поликарп, когато беседваше; мога да припомня неговата походка, също неговия начин на живот, външния му вид, неговите беседи към народа, неговите разкази за общението му с Иоана и с другите очевидци на Господа, разказа му за неговите поучения, по-нататък за това, което той е слушал от тях за Господа, за Неговите чудеса и за учението Му. Всичко, което Поликарп узнал от тях - очевидците на Словото на живота, той разказваше в съгласие с Писанието. Поради Божията милост към мене аз тогава с усърдие възприемах думите на Поликарпа и ги записвах не на хартия, но ги влагах в сърцето си"1.

Св. Поликарп бил още сравнително твърде млад, когато св. Игнатий извършил своето пътешествие от Антиохия за Рим, за да приеме там мъченическа смърт. Като останал макар и не дълго време в Смирна, където св. Поликарп бил вече епископ, св. Игнатий бил удивен от неуморната и ревностна пастирска дейност на младия Смирненски епископ, от неговите непрестанни и всестранни грижи за благото на Църквата и за религиозно-нравственото единение на повереното му паство. От Троада св. Игнатий писал на св. Поликарп сърдечно послание, в което го моли да не занемарява тази дейност, като му изтъква задълженията на епископа: да се грижи за религиозно-нравственото единение на своите пасоми, по-добро от което няма нищо друго, да бъде проникнат от истинска любов към всички, да бъде снизходителен, в управлението на своята църква да проявява дълбока мъдрост и голямо смирение, да прониква в душите на своите пасоми, като познава добре техните нужди, да бъде твърд като наковалня в делата на вярата и да не се смущава от никакви заблуди и лъжеучения, да се грижи за бедните, сираците, вдовиците, робите и робините и да насочва всички по пътя на нравствения възход. И св. Поликарп наистина оделотворил в живота си напълно всички тези изисквания по отношение на епископа. Със своята истинска апостолска дейност в полза на Църквата, със своите високи нравствени качества той спечелил сърцата на християните. Ползувал се сред тях с такова голямо уважение, че след смъртта на св. Игнатий той станал, по думите на блажени Иероним, "вожд на цяла Азия"2, главен представител и защитник на християнските истини. Той събрал около себе си, както се вижда от посоченото свидетелство на св. Ириней Лионски, група от най-близките си ученици, у които искал да възпламени същата несъкрушима твърдост във вярата, с каквато се отличавал сам той.

В 155 г. св. Поликарп отишъл в Рим, за да обсъдят съвместно с римския епископ Аникита някои общи църковни въпроси, главно въпроса за празнуването на Пасхата. На Изток я празнували заедно с юдеите на 14 нисан, без оглед на седмичния ден, а на Запад - винаги в неделния ден след тази дата. Както свидетелствува св. Ириней Лионски в едно свое писмо до папа Виктор3, до някакво съгласие по този въпрос не е могло да се дойде. Въпреки това обаче не се дошло и до някакъв разрив между двамата. Напротив, мирът и братското общение били напълно запазени, в знак на което папа Аникита поканил св. Поликарп да извърши св. литургия в Рим. Пак св. Ириней свидетелствува, че в Рим св. Поликарп обърнал много валентиниани, маркионити и други еретици към Църквата. Когато веднъж Маркион го срещнал и запитал дали го познава, св. Поликарп му отговорил: "Наистина, аз познавам първородния на сатаната".

Наскоро след своето завръщане от Рим, вече 86-годишен, св. Поликарп завършил в 156 г. мъченически своя дълъг и плодотворен живот. Подробни сведения за неговата мъченическа смърт са запазени в съборното послание на Смирненската църква до всички християни. На увещанието на представителя на езическата държавна власт да се отрече от Христа, св. Поликарп отговорил: "Осемдесет и шест години аз Му служа и Той никога не ми е сторил нещо зло, но ми е дарявал много блага; как тогава ще взема да хуля моя Цар, Който ме е спасил?" Осъден бил на изгаряне жив, обаче и всред буйния огън по Божия милост той останал невредим; затова бил прободен с меч, след което тялото му било изгорено.

Намиране честните мощи на св. мчци в Евгения

По време на нечестивите римски царе, когато християните многократно били подлагани на гонения, безбройно множество Христови изповедници и мъченици претърпели различни мъки. Светите им тела, хвърляни без погребение, за да бъдат разкъсани и изядени от зверове и птици, вярващите тайно прибирали и с чест погребвали в тайни места, в домове или градини. Така и в Евгенийските селища били погребани много свети мъченици, пострадали за Христа. Мощите им дълго време били незнайни.

Междувременно дошъл краят на елинското нечестие, мъчителите погинали с безславие, а на престолите се възкачили християнски царе. Цялата вселена била озарена от светлината на светата вяра и Христовата Църква започнала да разцъфтява в дълбока тишина. Тогава по Божествено изволение били намерени светите мощи на Евгенийските мъченици като някои светилници под крина. На мястото, където били погребани, започнали да се подават различни изцеления на болните, понеже Бог пожелал Неговите раби да бъдат явени и прославени.

Там дошъл и епископът с църковния причт. Като разкопали, те намерили много мощи на свети мъченици, чиито имената знае Господ, Който ги е записал в Книгата на вечния живот на небесата. Тези свети мощи били цели и нетленни. Така над тях се изпълнило словото на Писанието: "Той пази всички негови кости; ни една от тях не ще се строши" (Пс. 33:21). Мощите разпръсквали голямо благоухание. От тях ставали много чудеса, изцелявали се всякакви недъзи и се прогонвали нечистите духове от хората.

Тогава светите мощи били пренесени със слава в църквата, а безбройно множество хора със свещи и псалмопения съпровождало шествието.

След това един от клириците, на име Николай Калиграф, имал откровение. Той бил добродетелен и благочестив мъж. Нему било открито, че сред множеството мощи на мъченици, намерени в Евгения, се намират мощите на свети Андроник, от числото на седемдесетте апостоли, а също и на помощницата му - Юния. За тях споменава свети апостол Павел в посланието си до Римляните: "Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които са чутовни между апостолите и които още преди мене повярваха в Христа" (Римл. 16:7).

Църквата почита Преп. Тимотей и Св. Евстатий

Близо до Олимпийската планина (в Мала Азия, границата между Фригия и Витиния, бел.ред.) се намирало едно пустинно място, наречено Символи. Там имало манастир. Архимандрит на този манастир бил преподобният Теоктист, добродетелен мъж, от когото се поучавал на монашески живот преподобният изповедник Платон.

Сред учениците на блажения Теоктист бил и преподобният Тимотей. От млади години той се посветил на монашески подвизи, подвизавал се в пост, въздържание и посвещавал цели нощи на молитвата. Като умъртвил окончателно в себе си плътта, той бил чужд на страстите и се отличавал с духовно съвършенство. До самата си кончина той пазил душевно и телесно девство, понеже бил дал завет от най-ранна възраст никога да не поглежда женско лице. Поради това се сподобил да стане храм на Светия Дух и възприел дар на изцеление и власт над бесовете. По неговите молитви ставали много чудеса: изцеления на всякакви недъзи и изгонване на нечисти духове от хората.

Много години скитал по планини и пустини, живеел сам в Господа и в непрестанна молитва проливал обилни сълзи, като оросявал с тях душата си като с роса. В такъв живот той достигнал дълбока старост и преминал при Господа.

Доростолският митрополит епископ Яков се срещна с кмета на Тервел

Високопреосвещеният Доростолски Митрополит Яков, представи на Кмета на Община Тервел решението на Светия Синод за оглавяване на Доростолската епархия. В съответствие с изискванията на чл. 90, ал. 1 от Устава на БПЦ – БП на проведения на 25.10.2020 г. в българската столица София канонически избор за Доростолски митрополит бе избран Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков (Росен Стоичков Дончев). Той бе придружен от Протопрезвитер Отец Добри, г-жа Цветана Цанова – епархийски съветник и местния Отец Вълчо.На срещата присъстваха кметът на Община Тервел и зам.кметовете Дияна Илиева и Велчо Велчев.

Обсъдени бяха възможностите за съвместна работа и съдействие в обществено – църковните взаимоотношения. Новоизбраният Владика подчерта отличната работа, свършена до момента от страна на ръководството на Община Тервел по отношение на изграждането, поддържането и опазването на божиите храмове, намиращи се на територията на общината и говори за необходимостта да бъдат в по-голяма степен приближени до хората Църквата, религията и ценностите, които тя възпитава у младите хора . Бяха разгледани и възможности за построяване на малки църкви в населени места в общината. Инж. Симеонов изтъкна, че споделя виждането, че за хората в общината е добре да припознаят църквите и храмовете на всички религии като места, които могат да обединяват и възпитават в добро.

В края на срещата Митрополит Яков пожела на всички тервелчани здраве и благоденствие.