СВЕТЛИ ПЕТЪК. ЖИВОПРИЕМНИ ИЗТОЧНИК

На днешния ден православната църква отбелязва Светли петък. Почита се св. ап. Петър, имен ден празнуват носещите името Живко или Живка.

На Светли петък православните християни почитат чудотворната икона на света Богородица "Живоприемни Източник".

Иконата, която носи това име, е свързана с конкретни исторически събития. В 450 г. край Цариград имало блатиста местност, наречена "Балаклъ". В района имало и гора. През нея вървял слепец, който търсил вода, за да утоли жаждата си. Настигнал го обикновен войник на име Лъв. Слепецът го помолил да му помогне да намери извор наблизо, за да пие. Тогава войникът чул женски глас, който му посочил къде наблизо има извор, с който не само ще утоли своята и жаждата на слепеца, но и ще излекува странника от слепотата. Войникът чул и пророчески думи за своя живот – щял да стане велик владетел, но първо трябвало да прояви милост към слепеца.

Войникът намерил извора, който му посочила Света Богородица, с кал от него намазал очите на слепеца и той прогледнал. Странникът сам се запътил към Цариград, разказвайки за чудото и славейки Божията майка. Сбъднали се и думите й – войникът станал император Лъв І Тракиец. На мястото на извора, който съществува и до днес, издигнал храм в чест на Св. Богородица – "Живоприемни Източник". Вярващите разказват, че чудесата там не спират.

185-ата годишнина на каварненския храм „Св. вмчк Георги“ се отбелязва с юбилейна лимитирана картичка

185-ата годишнина на каварненския храм „Св. вмчк Георги“ се отбелязва с юбилейна лимитирана картичка с уникално изписване, чийто дизайнер е младият творец Николай Петрусенко. По интересен начин в биографията си той съчетава математиката, изобразителното изкуство, музиката и плуването, което може да се види и по-късно в избора му на магистърска програма – дипломира се в специалността „Шрифт“ в Националната художествена академия – София. Чрез нея той успява да вплете в професионално-творческото си ежедневие и друга своя любов – тази към езиците, към различните писмености и култури. 

За самата картичка Nikolay Petroussenko споделя: „Всичко в композицията стъпва върху иконичността на Св. Георги Победоносец: Кръстовидната композиция, на която се подчинява типографията е белег за православното значение на този голям светец. Шрифтът в типографията е специално създаден за случая и се основава на средновековния кирилически/кирилски стил вязь (от руски „вязать“ – плета, вплитам), в който буквите са стеснени и силно сближени в един непрекъснат орнаментален блоков надпис.“

Храмов празник отбеляза църквата "Св. Георги" в Добрич

                              Сн. А. Радилов

Десетки добричлии се поклониха на днешния 6-ти май пред иконата на "Свети Великомъченик Георги" в едноименния храм на Добрич.

Църквата "Свети Великомъченик Георги" е най-старият православен храм, който може да се види в Добрич. През 19 век той е издигнат благодарение с даренията на родолюбиви българи. Сред хората, дали средства за издигането на олтара е и Иван Хадживълков. Окончателно църквата е завършена през 1843 година, но по време на Кримската война от 1853-1856 година е опожарена. По разкази на запознати реставрацията на Свети Георги е завършена до 1864 година.

Смята се, че предверието на храма е издигнато допълнително в по-късен период. Църквата е изографисана в 1889 година при митрополит Симеон, след което е и осветена от него. Няма исторически данни кога точно е изградена камбанарията. Църквата Свети Георги в Добрич е претърпяла няколко частични реставрации през годините, като последното е през 2000 година, когато са възстановени четири икони. Височината на храма Свети Георги е едва 12 метра. Има само хипотези защо храмът носи името именно на Свети Георги Победоносец.

СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ

На 6 май празнуваме Гергьовден - един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия. И както се пее в една българска народна песен: "Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден..." Гергьовден е един от най-обичаните пролетни празници, тъй като бележи началото на пролетта. Той е свързан с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е причината празникът да се нарича още "Цветен Георги". 

Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани. Израснал в богато християнско семейство той се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 година от император Максимилиан. Той олицетворява идеалния войн, покровител на войската. Според народните поверия и легенди е славен юнак, драконоборец и змееборец, който спасява девойка от ламята от долната земя и именно този му образ е застъпен в иконографията - светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон.

Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина. Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем. Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.

На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка и Ганчо.

Доростолският митрополит Яков ще отслужи празничната литургия в църквата „Св. Вмчк Георги Победоносец“ в Тервел

Митрополит Яков        сн. БПЦ

Гергьовден e храмовият празник на църквата „Св. Вмчк Георги Победоносец“ в добруджанския град Тервел. На празника ще се отслужи празнична литургия и ще се раздаде на миряните курбан за здраве.

На 6 май ще се отбележат и 10 години от освещаването на храм „Св. Вмчк Георги Победоносец“. Доростолският митрополит Яков ще оглави празничната литургия в съслужие от свещениците от град Тервел и други свещеници от Доростолска епархия. 

СВЕТЛА СРЯДА. СВ. ЦАР БОРИС-МИХАИЛ

Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай*, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.

След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.

Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".

На Светли Вторник почитаме Божията майка

Днес е Светли Вторник! Вторият ден след Възкресение е посветен на Божията Майка, Света Богородица.

 Седмицата след Великден се нарича Светла, а дните от нея съответно Светли. Причината е, че Възкресението на Христос донася просветление за всички.

 В миналото през Светлата седмица, следваща Възкресение Христово, жените повторно боядисвали яйца, които раздавали. Според древно поверие тази практика предпазва душите на мъртвите от превъплъщаване.

 По време на Светлата седмица не се извършват венчавки, тъй като това са празнични дни, посветени на Христовото възкресение и никакви други тържества не са редни. Не се пости.

През Светлата седмица се благославят светиите: в понеделник апостолите, във вторник и сряда - Богородица, архидякон Стефан и св. Андрей. На Светъл четвъртък се благославят св. ап. Йоан и Яков, в Светъл петък - св. ап. Петър, а в Светла събота - св. Йоан Кръстител.

Неделя се нарича Томина - чества се апостол Тома, който не повярвал във възкресението на Христос, докато не го видял сам и не пипнал раните му от гвоздеите на кръста. Когато му се явил, Иисус му казал: "Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали". Християните се поздравяват с "Христос воскресе" до Петдесетница, когато се е родила Христовата църква.