Църквата днес почита Свети Исидор и Свети мъченик Йоан Български

Вижте житията им

През времето на император Декий (249–251 г.) Исидор бил насила взет във войската. От малък той бил християнин и прекарвал живота си пост, молитва и добри дела. Когато се узнало, че е християнин, войводата го съветвал да се отрече от Христа и да принесе жертва на идолите. Исидор му отговорил:

- Макар и да убиеш тялото ми, над душата ми нямаш власт. Аз имам истинния и жив Бог Иисуса Христа, Който и сега живее в мене и след смъртта ми бъде с мене; и аз самият съм в Него и ще остана в Него, и няма да престана да изповядвам неговото свято име, докато духът ми е в тялото ми.

Войводата наредил най-напред да бият Исидор с волски жили, а след това му отрязали езика. Но и без език Исидор чрез Божия Дух говорел и изповядвал името Христово. Между това войводата бил постигнат от Божие наказание и той изведнъж онемял, но при все това не се вразумил от това наказание. Той дал знак да отсекат главата на Исидор. Това станало в 251 година.

Житие на св. мъченик Йоан Българин

Блаженият Йоан бил родом от България. По някакъв случай той се поддал на дяволските козни и се отрекъл от Христа. Но подир някое време той осъзнал своето голямо прегрешение и започнал да се кае за отричането си от християнската вяра.

В това душевно състояние, търсейки успокоение на своята съвест, той напуснал родното си място, дошъл в Света Гора Атонска. Тук Йоан три години прислужвал на един духовен старец. Но понеже съвестта му все още не му давала покой, той винаги бил унил, печален и мълчалив. Самият му вид показвал, че е претърпял някаква голяма злополука.

Като не могъл повече да понася угризенията на съвестта Йоан напуснал Св. Гора, дошъл в Цариград, облякъл се като турчин и в този си вид влязъл в джамията "Св. София". Там той започнал да се кръсти и да се моли по християнски, което извънредно поразило агаряните. Разгневени, те сурово се нахвърлили срещу него и го питали защо прави така. А той безстрашно изповядал, че е християнин, затова се кръсти като християнин и се покланя на Христа, Който е Син Божий и истински Бог.

Агаряните се опитали да го отклонят от неговата вероизповед, но като се убедили, че тя е непоколебима, те веднага му отсекли главата вън в двора на "Св. София". Това станало на 5 март 1784 година.

Така блаженият Йоан получил светъл мъченически венец от Христа Бога на 19-годишна възраст.

СВ. МЧЦА ГЛИКЕРИЯ ДЕВИЦА

Страдание на света мъченица Гликерия и на Лаодикий, тъмничния страж

През първата година от царуването на нечестивия римски император Антонин, Гърция била управлявана от хегемона Савин. Християните от тракийския град Траянопол ежедневно се събирали в своя храм. Те отправяли горещи молитви към Бога, искайки мир и увеличаване на броя на вярващите, понеже по това време боящите се от Бога християни били твърде малко, а и те търпели бедствия поради гоненията. Император Антонин, който бил езичник и принасял жертви на нечистите идоли, повдигнал гонения срещу християните. По всички предели на своята държава той изпратил заповед да бъде умъртвяван всеки, който не желае да принася жертви на езическите богове. Когато царската повеля пристигнала в Тракия, хегемонът Савин се отправил към град Траянопол и определил за жителите на града ден, през който трябвало да вземат участие в празненството в чест на техния бог Дий. Празненството се наричало „лампадофория", тоест свещоносене и трябвало да започне три дни след пристигането на Савин в Траянопол.

В този град живеела една девойка християнка, на име Гликерия, дъщеря на Макарий, който преди бил римски антипат. Гликерия се преселила тук заедно с родителите си от Рим, а по-късно осиротяла.

Тук тя повярвала в Христа и се присъединила към християните. Заедно с тях ежедневно посещавала Божия храм и се молела усърдно на Господ Иисус Христос и на неговата Пречиста Майка, към която хранила особено силна любов като към Майката на Сина Божий. Подражавайки на Нейното непорочно девство, Гликерия обрекла себе си за невеста на Господ Иисус Христос.

Тя често поучавала християните, говорейки така:

Братя, сестри и отци, всички вие, които заменяте за мен моята земна майка! Чуйте ме: спомнете си на какъв Цар служим ние, Чий образ носим на себе си и с какво знамение се ограждаме. Нека се стараем всякак да изпълняваме и заповедите на нашия Цар, за да получим вечното спасение, което ще бъде дадено само на онзи, който мъжествено и честно изпълни всички задължения на християнското звание.

Християните отговаряли:

Ние всички сме готови дори в този час да дадем животаси заради нашия Господ.

А Гликерия им казвала:

Моля ви, помолете се за мене на Господа, дано Той ме подкрепи за подвиг заедно с вас, дано Той сподоби и мен да пострадам заради Неговото име. Помолете се за мене на Господа, да ме причисли към лика на Своите нетленни невести, които пребъдват в Неговия небесен чертог.

И християните се молели за нея.

На третия ден след пристигането на Савин в Траянопол започнало нечестивото езическо празненство. Всички езичници, жители на тоя град, се събрали заедно и със запалени свещи се устремили към капището на Дий. Като видяла, това блажената девица Гликерия пламнала от ревност за Христа, своя Господ Бог. Тя сторила на себе си кръстно знамение и бързо се отправила към капището на Дий. Там застанала пред езическото сборище и високо казала на хегемона:

- Честни хегемоне! Аз желая да започна жертвоприношението на истинския Бог. По своя произход аз съм по-благородна от всички жители на този град, понеже моят баща заемаше почетната длъжност антипат на славния град Рим. Затова подобава аз първа да принеса жертва на истинския Бог.

Хегемонът отговорил:

- Но къде е твоята лампада, с която ще запалиш жертвата си?

Света Гликерия отвърнала:

- Моята лампада е начертана на челото ми, тя е неугасима и просвещава всяка жертва, принасяна на истинския Бог.

Хегемонът обаче не разбрал казаното от Гликерия. Той се обърнал към нея и предложил:

- Добре. Приближи се и принеси жертва първа от всички.

Но светата рекла:

- Вечният Бог не иска да Му се палят лампади, разнасящи дим.

Затова заповядай на всички да загасят лампадите си, за да не се вижда този противен дим. Тогава ще видите моята непорочна жертва, която желая да принеса на своя Бог.

Хегемонът заповядал да угасят всички лампади.

Тогава Гликерия застанала на високо място така, че да я вижда целият народ, открила лицето си и показала на всички знамението на Христовия кръст, начертано на челото й; после се обърнала към народа:

Виждате ли сега пресветлата лампада, сияеща на моето чело?

После вдигнала очи към небето, издигнала ръцете си и казала:

Боже всемогъщи, прославян от Своите раби, Който си се явил в пещта вавилонска на тримата отроци и си ги избавил от огъня, заградил си устата на лъвовете и си направил Твоя раб Даниил победител, разрушавайки идола на Вил, умъртвявайки змея и съкрушавайки бесовския образ на поле Деир! Ти, Иисусе Христе, Пречисти и Свети Агънче Божий! Моля Те, дойди ипомогни на мен, смирената Твоя рабиня, съкруши тоя идол, направен от човешки ръце, и унищожи тези мерзки и суетни бесовски жертви.

Докато светата се молела на Бога, внезапно ударил гръм, идолът на Дий паднал на земята и се разбил на дребни късове (той бил направен от камък).

Виждайки това, хегемонът и жреците изпаднали в ярост и заповядали на народа да я убият с камъни. Но камъните, хвърляни върху нея не я достигали, а падали около нея, като издигнали стена около светицата, я защитавали от езичниците. Нечестивите елини не познали Божията сила, а нарекли Гликерия вълшебница. Но тя им казала:

Силата Христова, действаща чрез мене, изобличава вашето заблуждение, помощта на моя Бог ще обърне в нищо всички мъчения, които ще измислите срещу мене.

Хегемонът заповядал да вържат Гликерия и да я отведат в тъмницата. На тъмничните стражи той наредил да я наблюдават внимателно, като рекъл:

Внимавайте добре да не би да избяга от тъмницата чрез своето вълшебство. Тогава ще каже, че нейният Бог я е избавил, а чрез това може да прелъсти мнозина.

Светата девица рекла на хегемона:

Безумни, нечестиви и безразсъдни човече! Нима не разбираш, че аз съм свързана със заповедите на моя Господ Бог и съм прикована с Неговия закон? Аз не мога да се освободя от тези приятни за мен окови, затова няма да бягам от страдалческия подвиг, към който се стремя сама и по своя воля заради Христа, моя Спасител.

След като изрекла тези думи, светата била отведена в тъмница.

Докато света Гликерия седяла в тъмницата, дошъл Божият иерей Филократ да навести Христовата затворница. Светата му казала:

Осени ме с кръстно знамение и като ме украсиш с това знамение като с помазание, се помоли за мен, дано угодя на моя Бог и Цар, Комуто ти служиш. Помоли се за мен, та като бъда оградена със знамението на честния кръст, да победя злобата на дявола.

Презвитерът осенил Гликерия с честния кръст и рекъл:

Нека ти помогне Христовото знамение; да бъде за тебе духовен мир Сам Христос, Който те помазва със Своята благодат, за да издържиш мъжествено своя подвиг.

Като укрепил Гликерия в Господа и я благословил с мир, Филократ излязъл от тъмницата.

Сутринта на другия ден хегемонът Савин се явил на царския площад, възнамерявайки тук да измъчва Гликерия. Извикал я пред своето съдилище и я запитал:

- Сега съгласна ли си, Гликерия, да принесеш жертва на великия бог Дий, на когото се покланя и принася жертви самият император?

Светицата отвърнала:

- Но как ще мога да се поклоня или да принеса жертва, след като вашият бог падна на земята и се разби на части, без да бъде в състояние сам да помогне на себе си? Аз зная само един Бог, Който живее на небесата, Който ми помогна да съкруша вашия нечист идол. На този Бог следва да се покланяме, да принасяме жертви и да благоугаждаме.

Хегемонът повторил:

- Принеси жертва, ако не желаеш да бъдеш подложена на мъчения.

Светицата отвърнала:

- Мен ще ме мъчи моят Бог, ако бих те послушала.

Хегемонът запитал:

Значи ти искаш да умреш?

Мъченицата отговорила:

Аз искам със своите телесни страдания да излекувам душевните си болести.

Тогава хегемонът заповядал да окачат светицата за косите на дървото за мъчения и да стържат тялото й с железни куки докато умре.

Слугите, които я измъчвали, изнемогнали. Хегемонът, като видял, че Гликерия победила мъките, измислени за нея, заповядал да я снемат от дървото и да я бият по лицето.

Мъчителите жестоко я биели по устата. Но изведнъж сред тях се явил ангел Господен, който тъй ги уплашил, че те изпопадали като мъртви на земята.

Тогава хегемонът заповядал да отведат мъченицата в тъмница и да я мъчат с глад и жажда в продължение на много дни.

След три дни хегемонът казал на своя трибун:

- Вземи пръстена ми и запечатай с него тъмничното отделение, в което е заключена онази вълшебница.

Трибунът веднага отишъл и запечатал вратата на тъмницата, като заповядал на тъмничната стража строго да следи да не би някой да донесе на мъченицата храна и вода. Но ангели Божии носели на светата мъченица храна и питие и укрепвали невестата Христова.

Няколко дни след това хегемонът, възнамерявайки да отиде в град Ираклия, дошъл в тъмницата да види Гликерия, понеже искал да я вземе със себе си. Видял своя печат на тъмничната врата и помислил, че тя вече е умряла от глад и жажда, защото много дни били изминали, откакто я заключили в тъмницата. Но като отворил вратата, видял светицата жива и освободена от оковите, а пред нея имало блюда (чист хляб, мляко и чаша с вода). Хегемонът бил изумен, но не разбрал, окаяният, че сам Бог хранел Своята рабиня. После хегемонът заповядал да изведат Гликерия от тъмницата и да я водят след него в град Ираклия.

Светицата била въведена окована в града, съпроводена от стражата.

Сутринта на другия ден хегемонът решил да я предаде на изгаряне, в случай че не принесе жертви на боговете. Извикал я пред своето съдилище и казал:

- Не си ли размислила, Гликерия, да принесеш жертва на нашите богове?

Светицата отговорила:

- В закона, даден ни от истинския Бог е написано: „Не изкушавайте Господа, вашия Бог"; тъй, че престанете да ме уговаряте. Вече ви казах, че изцяло съм се присъединила и служа на Христа, моя Господ и Бог, и се отричам от дявола, на когото ти служиш. Но ако аз съм съединена с Христа, ако съм обрекла себе си на Христос, то нима ти мислиш, че някога бих се отрекла от Христа, моя Бог и бих избрала смърт вместо вечния живот? Ти можеш да правиш с мен всичко, което ти е угодно, но аз презирам и ще презирам всички суетни земни блага, понеже желая да придобия небесни блага.

След тези думи хегемонът заповядал да хвърлят светицата в огнена пещ.

Светицата била хвърлена в пещта. Но на часа от небето слязла роса и угасила пламъка.

Хегемонът, като мислел, че Гликерия чрез своето вълшебство не пострадала от огъня, заповядал да одерат кожата от главата й. Когато слугите на хегемона пристъпили към мъченицата, тя възкликнала към Бога:

- Господи Боже, Творец на светлината! Ти благоволи да процъфти правдата сред тия мъчения. Покажи на нечестивия хегемон Савин, че всеки, който твърдо се надява на Тебе и се уповава на Твоята сила, никога не ще се уплаши от мъченията за Твоето име, но ще желае дори още по-голям мъченически подвиг, за да възприеме по-славен мъченически венец. Прославям Те и Ти благодаря за това, че си открил вътрешното същество на моята душа, след като беше снета кожата от главата ми тъй, че осиявана от Твоята светлина, мога да кажа днес: „Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон".

Хегемонът видял поругание над себе си в тия думи и заповядал да отведат светицата в тъмница и вързана да я сложат на остър камък.

В полунощ слязъл ангел Господен в тъмницата, освободил Гликерия от оковите, изцерил раните й, възстановил напълно кожата на главата й така, че светицата била съвършено здрава и лицето й имало цъфтящ вид.

На сутринта хегемонът заповядал отново да я доведат за разпит. Когато тъмничният страж Лаодикий отворил вратата на тъмницата и видял светицата свободна от оковите, изпаднал в ужас. Той не познал Гликерия и като помислил, че тя е избягала, понечил да се убие, понеже се боял от гнева на хегемона. Но светицата му казала:

- Не си причинявай зло, защото аз съм Гликерия.

Стражът, обхванат от страх, рекъл:

- Имай милост, спаси ме, за да не умра от страх, понеже вярвам в Бога, Който ти помага.

Светицата му казала:

- Върви след Христос и ще се спасиш.

Стражът излязъл от тъмницата, окачил на себе си веригите, с които била окована светицата, и така се явил пред хегемона. Удивен, хегемонът го запитал:

- Какво си направил, Лаодикий? Къде е затворницата, която ти наредих да пазиш?

Лаодикий отговорил:

- Тя стои пред теб. През нощта я осия Божия светлина и я изцели ангел, пратен от Бога, който я освободи от оковите; тези окови аз надянах на себе си. Заедно с това ангелът я изцели от раните и тя възвърна първоначалната красота на своето лице. Като видях всички тези Божии чудеса, аз повярвах в Бога и желая да пострадам заедно с Гликерия.

Тогава хегемонът, разгневен, заповядал:

- Да бъде посечен с меч този безумец.

След това хегемонът заповядал да хвърлят светицата на зверовете.

Гликерия тръгнала към зверовете с веселие и радост, като на пиршество. Веднага пуснали срещу нея едра лъвица, която ръмжала страшно. Но като се приближила до светицата, тя тихо легнала пред нея и започнала да ближе нозете й.

Скоро била пусната друга лъвица, която се приближила до светицата и я ухапала, без да разкъса тялото й. Така Гликерия предала своята душа в Божиите ръце. Зверовете веднага се върнали в клетките си. В същия час хегемонът се разболял тежко - целият отекъл и така подпухнал, че умрял на улицата, преди да успеят да го отнесат в дома му. Епископ Дометий взел многострадалното тяло на светата мъченица Гликерия и го погребал на красиво място близо до Ираклия. Впоследствие от честните мощи на света Гликерия изтекло целебно миро, лекуващо най-различни болести за слава на Отца, и Сина, и Светия Дух, Единия Бог прославян в Троица, на Когото възнасяме слава, чест и поклонение, сега и винаги и во веки веков. Амин.

Св. Епифаний, еп. Кипърски и св. Герман, патр. Константинополски

Св. Епифаний, който се прославил със своя живот, ученост и чудеса, бил син на беден еврейски земеделец във Финикия. Той от детство останал без баща, и майка му с труда си издържала двете си деца - син и дъщеря. Живеели в голяма бедност, случвали се дни, когато нямали дори хляб.

Веднъж майката на Епифаний пратила сина си в близкия град да продаде магарето, понеже нямало с какво да си купят хлаб. Добичето било твърде упорито и негодно за работа. Момчето повело магарето на пазара и скоро дошъл един евреин, който пожелал да го купи. Като видял, че Епифаний е негов сънародник той му казал:

- Ние с тебе се покланяме на един и същ Бог, Който обича справедливостта и истината, затова не трябва да ощетяваме никого. Да оценим твоето добиче по истинската му цена, за да не би, измамвайки се един друг, да прогневим Бога!

Момчето отговорило:

- Аз няма да ти продам магарето, защото не го бива за работа. Майка ми от нужда ме прати да го продам, понеже нямаше какво да ядем. Но щом ти ми говориш, че е грешно заради печалба да се ощетява ближния, то аз няма да ти го продам, понеже се боя от Бога и не ти желая зло.

Евреинът бил поразен от ума и честността на момчето, дал му пари за хляб и Епифаний се отправил за дома си заедно с добичето.

На връщане го срещнал човек, който също така искал да купи магарето, но Епифаний отказал да го прададе, като му обяснил - защо. В това време магарето започнало да рита и хвърлило момчето, което се ударило. Непознатият го дигнал и му оказал помощ, като го прекръстил и молитвено призовал името на Иисуса Христа.

- Кой е тоя Иисус Христос, Когото ти призоваваш? - запитало момчето.

- Син Божи, Когото разпнали евреите - отговорил непознатият.

Епифаний като чул, че евреите разпнали Сина Божи, не посмял да каже че сам е евреин, и тръгнал за дома си, като мислел за Разпнатия Христос и желаел да узнае повече за Него.

Сиромашията на семейството му още повече се усилила. Майката била принудена да продаде нивата си и търсела някъде да нареди сина си да учи на занаят, когато изведнъж им дошла неочаквана помощ. Един богат еврейски законоучител на име Трифон, се съжалил над тяхната сиромашия, помогнал им и взел при себе си Епифаний. Той го обикнал и започнал да го учи.

Момчето, което било разсъдливо и умно, скоро придобило големи знания по закона и Библията. Трифон го осиновил и го направил наследник на целия си имот. Майката на Епифаний по това време се поминала. Той взел сестра си при себе си и те живеели заедно в доволство и благоденствие.

Станало нужда Епифаний да отде в село, за да прегледа останалото му наследство. По същия път вървял един инок на име Лукиан, който пишел книги, и с парите, получени от продажбата им, хранел просяците. Епифаний влязъл в разговор с него и те тръгнали заедно, когато неочаквано ги срещнал просяк, който паднал в нозете на Лукиан и извикал: "Смили се над мене, човече Божи! Ето вече три дни не съм ял нищо!" Лукиан нямал пари, но снел горната си дреха и я дал на просяка, като му казал: "Продай тази дреха и си купи хляб!"

Епифаний се чудел на милосърдието на инока и изведнъж се удостоил с чудно видение: той видял, че от небето слиза към Лукиан светла, бяла дреха. Епифаний паднал пред нозете на инока, като го молел да му каже от каква вяра е. Лукиан разбрал, че благодат свише се е докоснала до душата на младия момък и че Господ го призовава. Той почнал да му говори за Христа и му обяснил истините на християнската вяра.

Думите му дълбоко трогнали Епифаний. Той повярвал от цялото си сърце и помолил инока да дойде при него в къщи. Лукиан се съгласил и скоро Епифаний и сестра му повярвали и пожелали да се кръстят. Когато те чрез молитва и изучаване на християнския закон се приготвили да приемат светото тайнство Кръщение, епископът на тоя град един неделен ден ги повикал в църква, за да ги кръсти. По време на богослужението епископът погледнал случайно Епифаний и видял, че лицето му е озарено от необикновена светлина и че над главата му сияе венец. Той разбрал, че Божията благодат почива върху него.

Скоро след това Епифаний поверил сестра си на благочестиви жени и постъпил в манастир. С удивителна ревност тоя започнал да изучава Свещеното писание и скоро със своя строг и свят живот спечелил уважението на всички иноци. Бог му дал сила да прави чудеса и мнозина започнали да прибягват до неговата помощ и молитви. След като проживял доста дълго в манастира, Епифаний пожелал пустинен живот. Но славата на неговите чудеса, мъдрост и светост привлякла към него и в пустинята ревностни подвижници, които се заселили близо до него.

Епифаний се стараел да избягва славата и известността и често оставял мястото, където се бил прославил чрез някое чудо, и заминавал другаде, за да може в усамотение и безмълвие да се предаде на молитва. Но навсякъде се събирали при него ученици, понеже той бил твърда мъдър, с удивителна яснота обяснявал Свещеното писание и с поученията си обърнал много езичници към истинския Бог.

Епифаний бил на около 60 години, когато по чудесен начин бил възведен в сан епископ Кипъркси. Веднъж Епифаний говорел на свети Иларион Палестински за своето желание да живее в усамотение. Иларион му отговорил:

- Иди в град Саламин! Там трябва да живееш.

Но Епифаний предпочел да отиде в Аскалон и Газа, като се надявал там да заживее усамотено.

- Аз ти казвам - повторил Иларион, - иди в Саламин, там ти трябва да живееш!

Епифаний обаче на послушал съвета на стареца, а постъпил по собственото си желание. Отишъл на пристанището, където имало два кораба - единият трябвало да отиде в Саламин, а другият в Аскалон. Епифаний се качил на последния и тръгнал. Изведнъж се вдигнала страшна буря. Корабът дълго се носел по вълните и най-после бил изхвърлен на брега близо до Саламин.

В това време в Саламин ставал избор на епископ, на мястото на неотдавна умрелия. Там се събрали епископите от разни градове на острова и били в затруднение - кого да изберат. И поискали съвета на един свят старец, епископ Папий, когото всички уважавали за неговите добродетебли и за страданията му по време на последното гонение. Папий бил на повече от сто години. Той молил Бога да го научи и молитвата му била чута.

Епифаний, след като си поотпочинал малко в Саламин, се готвел да напусне града и с един свой ученик отишъл на пазара да си купи нещо за път. Той взел два хубави грозда и искал да заплати за тях, когато изведнъж около него тълпата взела да тича насам-нататък и да говори, че идат епископите. Епифаний погледнал: двама дякони водели под ръка почтения старец и подир тях вървели няколко епископи. А какво било учудването на Епифаний, кагото видял, че те идват направо към него и пред него спират!

- Чедо Епифание - нарекъл го старецът по име, - остави гроздовете и дойди с нас в църква!

Изуменият Епифаний тръгнал подир тях. В църква духовенството го посрещнало с думите:

- Бог те е пратил при нас! Бъди архиепископ на тоя град и на целия Кипърски остров!

Епифаний започнал да отказва и със сълзи молел епископите да изберат другиго. Тогава Папий му казал:

- Би трябвало да замълча за даденото ми откровение. Но понеже ти се отказваш, аз съм принуден да ти съобщя, че Господ те е избрал. Тези свети отци, епископите, в недоумението си кого да изберат, възложиха това на мене грешния. Аз дълго се молих и Господ насън ми каза: "Иди на пазара! Там ще видиш един инок да купува грозде: той да бъде тук епископ! Името му е Епифаний."

След това Епифаний не могъл повече да се съпротивлява. Той бил ръкоположен за епископ и със своите добродетели и мъдрост заслужил любовта и уважението на паството си.

Не много време преди смъртта си Епифаний, вече обременен от годините, трябвало да отиде в Цариград. Там в това време императрица Евдоксия, съпруга на Аркадий, преследвала св. Йоан Златоуст. Тя се стараела да склони на своя страна епископ Епифаний, като му представяла Йоан за еретик. Епифаний я увещавал към милосърдие и кротост и не се съгласил да изпълни волята й. Йоан предсказал, че Епифаний няма да се върне в Кипър, а Епифаний предсказал, че Йоан няма да стигне до мястото на изгнанието си. Двете предсказания се изпълнили. Йоан бил върнат, без да стигне до определеното му място за изгнание, понеже императрицата се уплашила от народното вълнение. А Епифаний заболял на връщане и чувствайки, че болестта му е смъртна, повикал учениците си, които били с него на короба, дал им наставления, благословил ги и на третия ден с молитва починал в Господа на 115-годишна възраст. Известието за неговата смърт опечалило всички жители на острова.

Епифаний бил много учен, знаел пет езика - гръцки, латински, еврейски, египетски и сирски - и написал няколко духовни книги, между които "Изложение на ересите" и "Тълкуване на библейските пророци".

Св. равноапостолни Методий и Кирил

На 11 май Българската православна църква почита Светите равноапостоли братята Кирил и Методий.

През 1851 година по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира първото тържество, посветено на Св. Св. Кирил и Методий. Инициативата на пловдивските учители е подета и в други градове през 60-те години на ХІХ в. 11 май постепенно се превръща в общобългарски празник на просветата. През 1900 г. за пръв път е изпълнен химнът "Върви народе, възродени" по текст на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков. Сведения за честването на този ден като празник на българската просвета има още през XII век. Двамата братя са канонизирани за светци още с идването на техните ученици в България през 886 г. Създатели на глаголицата те превеждат богослужебните книги, необходими в раннохристиянска България. Св. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година. Св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема името Кирил. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език. Честван като общобългарски празник денят 11 май по стар стил и 24 май по нов стил става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата. Двамата братя са положили основите на старобългарската цивилизация. Родените в Солун братя били деца на Лъв/Леон (висш офицер) и Мария, представителка на местната българо-славянска аристокрация. По-възрастният брат Методий бил военен и дори за десетина години управлявал една подчинена на Византия „Славиния". Още като дете Константин показал забележителни качества и бил изпратен в знаменитата Магнаурска школа в Константинопол, където бил сред най-близките ученици на големия интелектуалец, бъдещия патриарх Фотий. По-късно той служил като харто-филакс („пазител на свещените книги") в патриаршеската катедрала „Св. София" и преподавател по философия в Магнаурската школа. Младият учен победил в диспут бившия патриарх Йоан Граматик, привърженик на иконоборството. Византия използвала този блестящ теолог, философ и филолог в няколко дипломатически мисии - при арабите (т.нар. Сарацинска мисия) и при хазарите, като във втората бил придружен от Методий. При това пътуване край византийския Херсон (дн. Севастопол, Украйна) братята открили мощите на св. папа Климент Римски. След 851 г. Константин отишъл при брат си в манастира, където се посветил на създаването на старобългарската азбука и старобългарския литературен език. Според житието на св. Кирил задачата била поставена от самия император Михаил III - Византия се стремяла да приобщи „своите" славяни, както и да разполага с духовно влияние в славянския свят. През 855 г. Константин с помощта на Методий създал първата графична система - т.нар. глаголица. За основа послужил солунският диалект на старобългарския език. С помощта на кръг от ученици апостолите започнали усилена преводаческа дейност. Конкретната политика довела до неочаквано решение - през 863 г. Византия изпратила светите братя във Велика Моравия. Княз Ростислав се борел с господстващото немско духовенство. С пристигането на мисията във Велехрад започнало обучението на славянско духовенство и извършването на проповед на старобългарски език. Византийското църковно-политическо влияние в Централна Европа било посрещнато с резерви от западната църква, а от немското духовенство - с неприкрита враждебност. На четвъртата година от началото на мисията Кирил и Методий пътували до Константинопол, а на връщане посетили Рим. Междувременно Кирил победил в един разгорещен спор, състоял се във Венеция. Местното духовенство изтъквало т.нар. „триезична догма", според която свещени са само латинският, гръцкият и еврейският език. Опирайки са на източната практика (сирийци, арменци, грузинци, копти и др. имали свои азбуки и славели Бога са собствените си езици от векове), Константин оборил своите опоненти. В Рим папа Адриан II благословил мисията и осветил славянските (старобългарските) книги. Престоят на братята продължил повече от година, през която проповедта на старобългарски език огласявала храмовете, а учениците на светите братя получили санове от самия папа. Константин обаче се разболял тежко, приел монашеско звание и името „Кирил" и на 14 февруари 869 г. починал. Той бил погребан в църквата „Св. Климент" („Сан Клементе"), а гробът му е свещен за българите. Вече десетилетия наред български държавни ръководители всяка година посещават това свято място и отдават помит на великия апостол на старобългарското слово.

След смъртта на св. Кирил с папска була Методий бил ръкоположен за архиепископ на средния Дунав и Панония. Той станал папски легат за голяма територия, свързана по традиция със стария християнски център Сирмиум/Срем. През IX-XI в. градът бил под българска власт. Преки данни за контакти между Методий и българските власти отсъстват, но, както личи от събитията през 886 г., такива положително е имало. Независимо от декларираната добронамереност, западните схващания от онази епоха продължавали да оспорват правото за проповед на свой език. Методий бил задължен да чете Евангелието и Апостола първо на латински, а след това на славянски. Мощното и агресивно настроено немско духовенство продължавало враждебната си политика към Методий. През 870 г. той бил несправедливо съден в Регенсбург и хвърлен в затвора в Елбан-ген, Швабия. Архиепископът бил освободен едва през 873 г., и то след намесата на папа Йоан VIII. Методий организирал автокефалната църква на Великоморавия, вероятно следвайки българския пример. През 879 г. обаче по папско нареждане старобългарската проповед била ограничена още повече. Методий се явил на съд в Рим, където за пореден път оборил обвиненията. Той посетил отново Константинопол, след което се завърнал в Моравия. Държавните власти в тази страна не осъзнавали в необходимата степен важността на Кирило-Методиевото дело, а новият княз Светополк бил склонен на отстъпки пред немското духовенство. Въпреки това Методий продължил преводите на библейските книги, създава оригинални проповеди, молитви и песнопения до самата си смърт (6 април 885 г). Той бил погребан в катедралния храм на Велехрад, според друго мнение - в Микулчице (Моравия в дн. Чехия).

Смъртта на Методий била последният, при това трагичен акорд на Моравската мисия. Учениците на светите братя били прогонени. Климент, Наум, Ангеларий и други последователи на равноапостолите потърсили спасение в България, „... за която те отдавна копнеели". Така някогашната монашеска мисия се завърнала на родна земя, за да се превърне в гръбнак на българската цивилизация.

Житие на свети апостол Симон Зилот

 Св. апостол Симон Зилот се нарича още Кананит (Мат. 10:4; Марк 3:18), понеже произхождал от град Кана Галилейска. На сватбеното угощение на Симон между поканените били и Иисус Христос, пречистата Му майка и учениците Му. Тук Спасителят направил първото Си чудо, като превърнал пет делви вода във вино (Йоан 2:1–11). Вероятно Симон произлизал от твърде бедно семейство, та дори на такъв семеен празник – на неговата сватба – нямало достатъчно вино за гостите. Умолително погледнала Иисусовата майка към своя Син и казала: "Вино нямат...".

Симон се наричал Зилот (Лука 6:15; Деян. ап. 1:13), което значи ревнител, понеже бил пламенен привърженик и ревнител на закона Господен. Според някои църковни тълкуватели той бил наричан Зилот, понеже след чудото на сватбата в Кана Галилейска той се изпълнил с обич и привързаност към Иисуса Христа и станал ревностен проповедник на Словото Божие, ревнител за спасителното дело на своя любим Учител.

Като получил заедно с другите апостоли Светия Дух в деня на Петдесетница, той обходил с проповед за Христа Египет, Етиопия, Либия, Мавритания и дори далечните земи на Римската империя – Британия.

Според църковното предание там той приел мъченическа смърт, като след жестоки изтезания бил разпънат на кръст. Това станало през времето на римския император Траян (96–117 г.).

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

В памет на свети апостол Симон Зилот

Свети Симон бил роден в Кана Галилейска и бил познат на Господа и на Неговата Пречиста Майка, тъй като град Кана се намирал недалеч от Назарет.

Когато Симон празнувал сватбеното си тържество, той поканил на тази сватба и Господ с Неговите ученици и Пречистата Му майка. Но тъй като виното за гостите не достигнало, Господ превърнал вода във вино. Поразен от това чудо, младоженецът повярвал в Господ Иисус Христос като в истинен Бог и напускайки сватбеното тържество и дома си, с усърдие последвал Господа. Затова и бил наречен Зилот, или ревнител.

Има предположение, че Симон Зилот до призоваването си за апостол е бил член на сектата на зилотите - ревнители на отеческата вяра, обръщащи особено внимание ма спазването на обредните изисквания на Моисеевия закон, защото се разпалил от толкова голяма ревност, че заради любовта си към Христа оставил своята годеница и всичките си пристрастия, сгодявайки душата си за Небесния Жених. Затова Симон бил причислен към сонма на Христовите ученици и към лика на светите дванадесет апостоли.

Когато на Петдесетница Светият Дух слязъл върху апостолите във вид на огнени езици, те получили дара на езиците, така че можели да проповядват Евангелието на всички народи и Симон, заедно с останалите единадесет апостоли, се сподобил да получи Светия Дух. Като получил Светия Дух, той тръгнал с проповед за Христа през различни страни. Минал през Египет, Мавритания, Либия, Нумидия, Кириния и Абхазия. Бил е също и в Британия. Той просветил с Христовата вяра много езичници, непознаващи Христа, за което и бил разпънат от неверниците и завършил живота си с мъчение, подобно на кръстното мъчение, на което бил подложен Иисус Христос.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

pravoslavieto.com

НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - ТОМИНА

Първата неделя след Великден се чества паметта на един от 12-те Христови ученици – Апостол Тома. Наречена е Томина Неделя.

В историята апостолът е известен с прозвището си Неверни. След като Христос възкръсва и се явява на учениците си, Тома не е сред тях. Когато по-късно те му казват "Видяхме Господа" той им отвръща: "Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам."

На първата Неделя след Възкресението Исус отново се явява на учениците си, този път там е и Тома. Христос се обръща към него и му казва: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали". Оттогава остава израза "Тома неверни", а денят е наречен Томина неделя.

Светла събота

На шестия ден от Светлата седмица след Великден православните християни отбелязват Светла събота. По църковния календар се почита св. Йоан Кръстител, известен още и като Св. Йоан Предтеча, братовчед и предшественик на Иисус Христос.

Според Евангелието именно Йоан предсказва идването на месията (на Христа). Това обяснява и почитта, която му се отдава в Светлата седмица след Великден.

Тъй като съботният ден е посветен на мъртвите, хората раздават просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали свои близки.

През този ден жените не бива да се мият и да перат, за да не люти сапунената пяна в очите на умрелите; те не кроят и шият дрехи, защото, който се облече с такава дреха, ще умре.

Тъй като съботният ден е посветен на мъртвите, хората раздават просфорки и червени яйца в памет на наскоро починали свои близки.

 На 25 април имен ден празнуват всички, които носят името Марко! Името означава борец, мъжествен. Евангелист Марк е един от апостолите на Исус. Той бил спътник и помощник на апостолите Петър и Павел.