Св. прпмчца Феврония. Преп. Дионисий Атонски. Св. прпмчк Прокопий Варненски

В Диоклетиановото царуване (284-305) младият Лизимах, син на римски управител, бил пратен с чичо си Селин в източните страни за съд над християните. Това било време на най-жестоко гонение. Заповядано било да се не щадят християните, но да се употребят всички средства и мъчения, за да се склонят те към отричане на християнската вяра, а непокорните със смърт да се наказват. Селин и Лизимах били придружавани от голям отряд войници, под началството на един техен родственик, на име Прим.

Селим приел с готовност поръчението на царя, понеже бил със зъл и жесток нрав, и освен това силно мразел християните. Той с радост ги подлагал на изтезания. Пратените пристигнали в областа на Палмира. Там намерили доста много вярващи и страшните изтезания и смъртните наказания се повтаряли всеки ден. Но младият Лизимай не могъл равнодушно да гледа това. Той бил едва на 20 години, бил кротък и добър и в детинство още бил чувал много добро за християните от майка си, която тайно вярвала в Христа. Сърцето му се късало от болка и съжаление, като гледал страданията на нещастните.

Веднъж, нощно време, той тайно повикал при себе си началника на отряда и му казал:

- Честни Приме, ти знаеш, че майка ми бе християнка и винаги желаеше и аз да приема Христовата вяра. Туй аз не можах да направя, понеже се боях от баща си и от царски гняв. Но колко пъти тя ми говореше за християните, молеше никога да не им правя зло и да се старая да угодя на Христа! Аз искам да изпълня това завещание. Сърцето ме боли при вида на ужасните страдания на християните и аз реших да правя всичко възможно, за да ги спасявам. Ще ги предупреждавам за нашето приближаване и ще им давам възможност да бягат!

Прим, който също жалел християните, обещал да съдейства на Лизимах. И между тях било решено да предупреждават навреме християните за приближаването на Селин, за да могат те да се скриват, а освен това да се стараят, колкото е възможно да облекчат участта на тия, които ще им попаднат в ръцете.

Приближили се римските войници до град Сивапол. В тоя град живеели 15 девойки в един дом, приличащ на манастир. Те се посветили на служение Богу чрез труд и молитва. Ръководителката на обителта, благочестивата Вриена, ученичка на дякониса Платонида, управлявала това малко християнско общество със строг устав. Всеки ден те прекарвали в труд и молитва, а в петъците се събирал в църквата за четене и обясняване на словото Божие. В тези събрания могли да присъстват и жени от града, при което завеса ги разделяла от инокините. Всеки петък голямо множество жени се събирали да слушат четене и поучение, особено пък в дните, когато обясненията давала инокиня Феврония, която станала известна на целия град със своята дълбока мъдрост. Феврония била на 20 години. От най-ранно детство тя живеела при леля си Вариена. Отличавала се с телесна, а още повече с духовна красота. Била скромна, вглъбена в себе си, смирена и кротка. Нейната пламенна вяра и дълбока мъдрост допринесли много за разпространение на Христовата вяра. Някои жени - езичници, като я слушали, оставяли заблужденията си и се обръщали към Бога.

Благодарение на Лизимах и Прим сиваполските християни били предизвестени за приближаването на войниците и мнозина се скрили. Вриена събрала сестрите и ги попитала, какво възнамеряват да правят. Феврония това време била тежко болна. Почти всички девици изявили желание да търсят безопасно убежище. С негодувание им говорела Вриена: "Как, вие още сражение не сте видели и вече предварително се признавате за победени и мислите за бягство? Не е ли по-добре всички да стоим твърдо за вярата и ако е нужно да умрем за този, Който умря за нас?" Но като видяла страха на инокините, Вриена повече на ги задържала. Обителта опустяла. Останали само игуменката, болната Феврония, която заявила, че не желае да бяга, и престарялата инокиня Томаида, която по-късно описала мъченическата смърт на светата девица Феврония.

Почнали те с молитва да се готвят за свещено мъченичество. Игуменката най-много се страхувала за Феврония - слаба и млада девойка. Феврония с дълбоко смирение се готвела за великия подвиг и като знаела своята слабост, тя се надявала на силата Господня. "Моли се за мене, моя майко - казвала тя на Вриена, - да ме намери Господ достойна да страдам за Неговото име! Тогава безстрашно ще тръгна по пътеката на мъченичеството към Оня, Когото обикнах и Комуто се обещах от детство".

На другия ден след бягството на инокините дошли римските войници. Някои християни те хванали и ги затворили в тъмница. Сели, като чул за женската обител, пратил там войници, но те намерили в обителта само три жени. Мислейки, че игуменката скрила останалите девици, те вече замахвали мечове срещу нея. Феврония се хвърлила в нозете им, като молела да убият първо нея, за да не види смъртта на духовната си майка. В това време пристигнал Прим и като отстранил войниците, запита Вриена: "Къде са другите сестри?" - "Избягаха и се скриха от вас" - отговорила тя. - "А защо и вие не избягахте? Но има още време. Бягайте! Аз няма да дам заповед да ви преследват". Обаче ни една от трите инокини не се съгласила на това.

При среща с Лизимах, Прим му разказал за случилото се. С учудване той говорел за дивната красота на една от инокините и търсел начин да спаси младата девойка от ужасната смърт. Един войник, който подслушвал, съобщил на Селим, че Прим и племенникът му желаят да спасят една от инокините. Селим силно се разгневил и заповядал, на другия ден Феврония да бъде доведена на съд. Напразна Вриена и Томиада молили и тях да вземат заедно с нея. На младата девойка едва дали време да се помоли и я повлекли на мъчение.

Множество народ се събрал да гледа съденето и смъртното наказание, и едва ли някой могъл да удържи сълзите си, когато младата девойка се явила в окови пред жестокия мъчител. Сели заповядал на Лизимах да я разпитва.

- Робиня ли си или свободна? - бил първият въпрос.

- Робиня Христова съм - отговорила девойката.

- Името ти?

- Християнка.

Селим бил трогнат, като видял младата девойка, и бил поразен от нейната дивна красота. Той наченал ласкаво да я увещава да се отрече от вярата, предлагал й дарове, най-после обещал да я омъжи за своя племенник Лизимах, наследник на всички негови богатства. Ако не приемела предложението му, тя нямало да остане жива. С нищо не било възможно нито да смути, нито да прелъсти младата девойка. - "Аз имам небесен Годеник - кротко, но твърдо отговорила тя - и искам да остана Нему вярна. Не труди се напразно! Нито заплахите ти ще ме уплашат, нито обещанията ще ме съблазнят".

Тогава Селин заповядал да мъчат девойката. Необикновената твърдост, с която тя понасяла най-страшните изтезания, възбуждала удивление у всички и още повече разпалвала яростта у суровия Селин, който изнамирал все нови и най-ужасни мъчения. Неведнъж вик от негодувание се изтръгвал из тълпата зрители. Народът с вик и сълзи молел да пощадят младата девойка, която биели жестоко, опалвали с огън и на която най-после отрязали ръцете и краката. Селин бил безжалостен. Яростта му не знаела граници. А Прим и Лизимах с дълбока скръб гледали на смъртното наказание, което не могли да предотвратят. И чудна промяна ставала в душата на юношата. Той си спомнил онова, което майка му разказвала за християните, и чувствал, че девойката чрез своите страдания спасява и него и го довежда до Христа. Когато най-после на мъченицата отсекли главата с меч, той се затворил в стаята си и плакал безутешно.

Наказанието не закъсняло да постигне Селин. Той дошъл в квартирата си в някакво изстъпление и дълго с бързи крачки ходел из стаята без да говори с никого. Изведнъж някакъв ужас го обзел. Той страшно взел да охка. Ударил си главата о мраморния стълб и мъртъв паднал на земята. Общото смущение и шум дали на Лизимах да разбере, че се е случило нещо необикновено. Той дошъл и, когато видял чичо си да лежи мъртъв, дълго не могъл да каже ни дума. Най-после извикал: "Велик и благословен е Богът на християните, Който отмъсти за невинната кръв!" Той заповядал да изнесат вън от града трупа на умрелия и да го погребат по езически обичай, а на всички християни да известят, че те без страх могат да се върнат в града и да присъстват на погребението на мъченицата. Сам той с Прим благоговейно събрал останките на светата мъченица и ги принесъл в обителта.

Привечер тълпи от народ влизали в отворената врата на обителта покланяйки се на останките на мъченицата, славели Бога, Който й дарувал твърдост във вярата и търпение в страданията. Дошъл Лизимах заедно с Прим. "Отсега отхвърлям служението на кумирите - казал Лизимах, - оставям всички мои богатства и искам да бъда раб Божи!" На същото се решил и Прим. И двамата на другия ден отишли да заявят на християнския свещеник за своето желание да приемат свето Кръщение. По-късно двамата станали монаси и живеели богоугодно в трудове и лишения.

Оттогава в манастира всяка година тържествено се чества паметта на света Феврония в деня на нейната мъченическа смърт. И мнозина във време на богослужението виждали светлия лик на младата мъченица между девойките, които пеели на клироса, и чудеса се извършвали при нейната

Изявен монах исихаст, който бил родом от с. Горица, Костурско. Св. Дионисий избрал духовното поприще, увлечен от примера на по-големия си брат Теодосий, игумен на манастира "Св. Филотей" на Света Гора Атонска. След като се подвизавал известно време в същия манастир той се уединил като отшелник в пещера под самия връх Малък Атон. Събралото се около него монашеско братство изградило около пещерата му храм на името на св. Йоан Кръстител, наричана по-късно "Древния Предтеча".

По време на нощна молитва св. Дионисий постигнал Божествената светлина, която видял на мястото на днешния манастир "Св. Йоан Предтеча" - строежът му той започнал, наставляван от прозорливия си по-стар събрат Дометий.

Когато неговият брат Теодосий бил избран за митрополит на Трапезунд, св. Дионисий посетил черноморската империя. Той си спечелил доверието на трапезундския император Алексий ІІІ Мега-Комнин (1349-1390), който станал ктитор на строящия се тогава манастир "Св. Йоан Предтеча" (1380 г.). Тъй като манастирът бил ограбен от турски пирати, св. Дионисий отново заминал за Трапезунд. Тук обаче той заболял и починал на 25 юни (точната година не е известна).

В лицето на св. Дионисий (разбира се, и в онова на митрополит Теодосий) имаме един от ярките примери на българи, водещи фигури в живота на византийска църква и монашество през ХІV в. Паметта на св. Дионисий Костурски се отбелязва на 25 юни.

Св. преподобномъченик Прокопий

Св. преподобномъченик Прокопий се родил в околността на гр. Варна от благочестиви родители българи. На 20-годишна възраст той постъпил в Предтечанския манастир на Атон, гдето духовният живот под ръководството на стареца Дионисий бил строг. Там приел монашеско пострижение.

Но врагът на човешкото спасение подигнал духовна борба против него, която той не издържал и напуснал Св. Гора. А оттам нататък дяволът вече го довел до пълно отчаяние и до приемане на мохамеданската вяра. Прокопий отишъл при кадията (съдия) на гр. Смирна и заявил, че се отрича от Христа. Обаче когато подир 15 дни той бил обрязан по мохамедански обичаи, изведнъж така силно се смутила съвестта му, че той не издържал нейните угризения и се отправил при един християнски духовник, атонски йеромонах, на когото открил своя голям грях и своята решимост да го изкупи чрез мъченичество.

Духовникът го посъветвал да поеме по-добре умерения път на монашеското покаяние на св. Гора Атонска, но Прокопий решително помолил той да го благослови за мъченически подвиг. Той се подготвял 15 дни с пост и молитва, като често идвал за съвет при духовника. В последния ден те заедно изпели молебния канон на св. Богородица и Прокопий в турско облекло отишъл при съдията, пред когото хвърлил от главата си зелената чалма, смело изповядал Христа и проклел Мохамеда.

За тази постъпка турците го набили жестоко и го хвърлили в затвор. После те опитали да го привлекат с обещания за високи служби, но всичко било напразно. Светият мъченик благодушно отговарял:

- Ако дори бихте ми подарили целия свят, то и тогава не бихте могли да промените моето твърдо намерение.

Последвала смъртна присъда. Безстрашното мъжество на мъченика смутило турците и никой от тях не дръзвал да му отсече главата. За тази цел бил повикан един свиреп отстъпник от християнската вяра.

Свети преподобномъченик Прокопий Варненски пострадал на 25 юни 1810 година в гр. Смирна.

Рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден)

Рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден). Св. Никита, еп. Ремесиански

Рождение на свети Йоан Предтеча и кръстител Господен

В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 г. след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник на име Захарий, с жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.

Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древността дарил с рожба престарялата Сарра.

Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговия ред, той се отправил за Йерусалим. Различните длъжности в храма /каденето, принасянето на жертви, грижата за седмосвещеника, сменяването на хлябовете на предложението и др./ се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие. Този път се паднало на Захарий да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.

Когато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:

- Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват на раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен!

Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

- По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му заявил:

- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника. Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение.

След като изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Като прославяла Бога, Елисавета си казала:

- Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора между човеците.

На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет за възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа.

Светата Дева запитала:

- Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Небесният пратеник й отговорил:

- Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!

Смирено и благоговейно светата Дева казала:

- Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

Тогава ангелът си отишъл от нея.

Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети и извикала възторжено с висок глас:

Благословена си ти между жените, и благословен е пладът на твоята утроба. И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното от Господа.

Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог й е открил истината; тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителя ще дойде скоро на земята! Тя не могла повече да скрива високото звание, което архистратиг Гавриил й възвестил. Затова изрекла величествената песен:

- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето силният ми стори велико нещо, и свято е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!

Света Дева Мария останала при Елисавета около три месеца. И след това се върнала у дома си.

Когато настъпило времето, Елисавето родила обещания син. Съседите и роднините й се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на мледенеца. Всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но Елисавета казала:

- Не, а да се нарече Йоан.

Отгде е знаела Елисавета, че детедо трябва де са казва Йоан? - Навярно и тя е получила указание за името на детето от Светия Дух, благодатта на Когото изпълнила цялото й същество, когато света Богородица я посетила.

Тогава съществувал обичай детето да вземе името на някой роднина. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят така ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-после да запитат бащата. Със знаци му дали да разбере, че искат да знаят какво име желае той да се даде на детето. Той написал на дъсчица: "Йоан му е името".

В същия миг се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:

- Благословен е Господ, Бог Израилев, задего посети и извърши избавление на своя народ... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа му да познае спасението чрез прощаване на греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

Веста за всичко, което се случило при обрязването на Йоан, се разнесла по цялата планинска страна. Всички, които чули това, говорели помежду си:

- Какво ли ще бъде този младенец?

А младенецът растял и крепнел духом...

В определеното време се родил Иисус Христос. Това събитие хвърлило в голяма тревога жестокия и подозрителен юдейски цар Ирод. Понеже знаел, че Иисус е потомък на цар Давид, той се страхувал, да не би тоя Младенец, като порасне, да му отнеме престола. Затова издал заповед да бъдат избити всички деца от две години надолу във Витлеем и околностите му, та по тоя начин да бъде погубен и Младенецът Иисус.

Детето на Елисавета Йоан било също застрашено с убийство. Затова разтревожената майка се криела, с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, Йоан, техният син, израсъл в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

Житие на св. Никита Ремесиански

Св. Никита бил славянин от гр. Ремесиана (някои предполагат, че това е в гр. Пирот, където по-късно заемал епископска катедра).

Никита получил обширно образование, за което свидетелства неговият приятел св. Павлин Нолански, като го нарича "най-учен епископ, който дошъл от Дакия и справедливо представял предмет за учудване на римляните". Той проповядвал Евангелието между славяните в Нишко-Пиротската област. Каква промяна направил св. Никита всред славяните, най-ярко се вижда от поемата, която св. епископ Павлин написал за него.

"Каква промяна! - пише св. Павлин. - И колко е радостна тя! Непроходимите и кървави дотогава планини, които криеха разбойници, сега станаха жилище на монаси - труженици на Христовия мир. Където имаше зверски нрави, сега живеят люде, кротки като ангели. В пещерата, където се е криел разбойник, сега се подвизава праведник".

За по-нататъшната дейност на св. Никита не са запазени точни данни. Няма сведения и за неговата смърт, която - по предположение - се отнася към 420 година.

Св. мчца Агрипина Римска. Св. преп. Антоний и Йоаникий

Света Агрипина се родила и получила възпитание в древния Рим. От ранна възраст тя отдала себе си на Бога и била, както казва апостолът „Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват". Като ароматна ябълка или като благоуханен цвят, със своя целомъдрен и добродетелен живот тя носела на сърцата на верните сладост и благоухание, с които прогонвала смрадта на страстите. Тя украсила душата си с девствена чистота и се венчала за Христа, за Когото в царуването на Валериан дръзновено и мъжествено, без да се уплаши от мъченията, се предала на множество рани. Тялото й било пребито с тояги така жестоко, че били счупени костите й, след което я разсъблекли и заключили в окови. Но ангел Господен с невидима ръка я развързал от веригите и я подкрепил, а впоследствие тя, като потъпкала всяко нечестие, в мъки предала Богу своя дух. Христовите рабини Васа, Павла и Агатоника тайно взели тялото на светата мъченица и го отнесли в Рим. Като преминавали от място на място, след дълго плаване, те стигнали до остров Сицилия, където тайно погребали светото тяло. Когато островът се сподобил да приеме честните мощи на светата мъченица, се избавил от мрачната бесовска злоба и придобил защита от агаряните по молитвите на света Агрипина. Когато агаряните нападнали града, където се намирала църквата на светата мъченица, и се осмелили да го завоюват, били предадени на крайна погибел.

Всички болни и прокажени, които идвали с вяра при честния гроб на мъченицата, получавали изцеление на всички недъзи по нейните молитви и с благодатта на Христа, нашия Бог.

Св. свщмчк Евсевий, епископ Самосатски. Св. мчци Зинон и Зина

Свети Евсевий бил епископ на град Самосат, който се намирал под управлението на антиохийския патриарх. Той бил правоверен мъж, благочестив, изпълнен с ревност по Бога, постоянен и непоколебим в православното изповедание във времето, когато ереста на Арии се усилвала, нанасяла голяма вреда и силно смущавала Божията Църква, която се разклащала като кораб сред морето по време на буря. След смъртта на светия велик цар Константин в източната половина на царството се възкачил на престола неговият син Констанций, който бил арианин и започнал да помага във всичко на арианите. Затова, по време на неговото царуване, православните преживели голямо гонение и притеснение от арианите, от които и свети Евсевий понесъл не малко страдания заради своята ревност по православието.След няколко години злочестивият цар Констанций умрял, а след него се възкачил Юлиан Отстъпник.

Този цар отначало върнал свети Мелетий от заточение на антиохийския престол, но после отново го изгонил. По време на царуването на Юлиан Христовата Църква преживяла още по-големи злини, отколкото при Констанций. Към арианската ерес, която смущавала всички православни по света, се присъединило гонение от идолопоклонниците. Самият цар се отрекъл от Христа и започнал открито да принася жертви на идолите. Срещу Христовата Църква било повигнато гонение, което било насочено главно срещу духовенството. Тези гонения довели до това, че много православни църкви по това време останали без служителите си, а светителските престоли - без архиереи. Едни от тях били умъртвени, а други - прогонени или от арианите, по времето на Констанций, или от идолослужителите - през царуването на Юлиан. Било толкова тежко, че ако Господ не бил прекратил живота и царуването на Юлиан, едва ли би останала някоя църква със служителите й. В такова страшно време свети Евсевий, скрил епископския си сан, облякъл се във войнишки дрехи и започнал да обхожда Сирия, Финикия и Палестина, като утвърждавал християните в православната вяра. Където намирал църква без служители, ръкополагал свещеници и дякони и други клирици и навсякъде поставял за епископи само тези, които отхвърляли ереста на Арии и вярвали православно. Ето каква ревност по Христа, какъв труд, старание и грижа имал великият Божий архиерей Евсевий за Христовата Църква в онези времена. След позорната смърт на Юлиан, започнал да царува благочестивият и христолюбив цар Иовиан, при когото свети

Мелетий отново бил върнат на своя престол. В това време Евсевий и останалите православни архиереи, без да се боят от езичниците, започнали с дръзновение да управляват своето паство. По съвета на свети Евсевий, Мелетий направил поместен събор в Антиохия, на който дошли 27 епикопи. Сред тях пръв след Мелетий бил Евсевий. На този събор бил Пелагий, Лаодикийски епископ, за чиито непорочен и свят живот разказват следното: В своята младост Пелагий бил убеден от родителите си да встъпи в брак, но когато го въвели в брачният чертог, той убедил годеницата си да запазят девството си в чистота. Така под вид на съпружество той пребивавал с жена си в непорочно девство - като брат и сестра. Освен това той се отличавал с много други добродетели, заради които бил почетен от Бога и хората със светителски сан. Пелагий хранел голяма любов към Мелетий и Евсевий, бил техен единомислен приятел и заедно с това поборник на благочестието. На споменатия поместен антиохийски събор светите отци заповядали на всички да изповядват и православно да се придържат към единосъщието на Сина с Отца, а също и това вероучение, което било утвърдено на първия Вселенски събор. Към това определение се присъединили арианите и положили подписите си, макар да направили това лицемерно, само за известно време - за да угодят на православния цар, а най-вече, защото се бояли от православните архиереи - светите Мелетий, Евсевий и Пелагий, които се ползвали с голямото уважение на царя. Благочестивият цар много обичал тези църковни стълпове заради тяхното правоверие и свят живот и ги слушал за всичко, затова те били страшни за еретиците, които поради страх от тях се присъединявали към църквата. След смъртта на недълго царувалия Иовиан, на престола се възкачил Валент и еретиците отново се върнали към своето зловерие, като псета на бълвотината си, преди всичко като примамили царя към арианството чрез жена му арианката Домника. Православната Църква отново започнала да търпи притеснения и епископите й били прогонвани. Свети Мелетий бил изгонен в Армения, Пелагий в Арабия, а свети Евсевий бил осъден на заточение в Тракия. Несправедливата заповед на неправедния цар за изгонването на Евсевий била донесена в Самосат вечерта. Свети Евсевий, като узнал за това, извикал царския пратеник и му казал: Сега мълчи и на никого не казвай причината за твоето идване, защото народът ще узнае и като се възмути, може да се разбунтува и да те убие, и тогава аз ще бъда виновник за смъртта ти. Свети Евсевий извършил вечерната молитва и през нощта съобщил известието на един от своите верни слуги. Щом всички заспали, светителят заедно със слугата излезли от архиерейския дом. Слугата взел постеля и книга за епископа. Когато дошли до река Ефрат, която течала край градските стени, те се качили на лодка, за да отплуват до град Зевгма, където пристигнали на другия ден. Жителите на Самосат, като разбрали, че светият архиерей ги е оставил, се натъжили много и започнали да разпитват дали някой не знае къде е отишъл светителят. Един от тях видял как светителят се качва в лодката и чул, че нарежда да го откарат в град Зевгма, за което разказал на народа. Веднага мнозина от жителите се качили на лодки, бързо заплували след светителя и го настигнали в Зевгма. Те застанали със сълзи пред светителя, и се опитвали да го убедят да се върне в техния град. Светителят отказал. Молели го всякак, увещавали го, падали в нозете му, само и само да се върне на своя престол. Свети Евсевий им напомнил следните апостолски думи:„Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога; и каквито власти има, те са от Бога наредени. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба. А ония, които се противят, ще навлекат върху си осъждане".Привеждайки тези апостолски думи, светителят казвал:За мен е невъзможно да бъда противник на царската заповед, а и за вас не е безопасно да се противите на царската воля. След тези думи те разбрали, че няма да успеят да убедят светителя да се върне обратно и тогава започнали да му дават за пътуването един - злато, друг - сребро и дрехи, като на човек, заминаващ за далечна страна. От предлаганото свети Евсевий взел съвсем малко. Когато се прощавал с тях, светителят ги поучавал да държат православната вяра и апостолските догмати, помолил се на Бога на всички, и като ги благословил, се отправил на път за Тракия, където бил осъден на изгнание. Докато свети Евсевий се намирал в Истра, достигнал слух, че в Тракия са нахлули готи и силно я опустошават. Затова светителят не отишъл по-нататък, но останал в Истра, където живял до смъртта на злочестивия цар Валент. На мястото на Евсевий в Самосат бил назначен епископът арианин Евномий. Когато Евномий пристигнал в град Самосат, за да управлява паството, никой от жителите на града не излязъл да го посрещне. Целият град, който бил православен, не желаел да почете еретическия епископ, нито да приеме неговото благословение, нито дори да го види. Евномий приел управлението на епископията посредством царската власт и започнал да служи в съборната църква. Народът не ходел в тази църква, нито в архиерейския дом, защото не обичал епископа еретик. Така Евномий постоянно бил сам, като се изключат тези, с които бил дошъл. За него разказват, че макар и да бил еретик по вяра, по своя нрав бил добър, кротък, тих, смирен и към всички внимателен. За неговото добронравие разказват следното: Ведъж той влязъл да се мие в общата баня и слугите според обичая на тази страна затворили вратите, за да не влизат други там, където се мие епископът. Евномий, като узнал, че мнозина чакат пред вратата и искат да се измият, заповядал на слугите да отворят и да пуснат желаещите да се мият заедно с него. Тези, които влезли в банята, като видели епископа, който седял в топлия купел, не пожелали да седнат, като му оказвали с това почест. Епископът им предлагал да влязат в същия купел, където бил той, но дошлите отказвали. Тогава епископът разбрал, че те стоят заради него и не искат да се мият. От това той силно се опечалил, излязъл от купела и напуснал банята, защото не искал да му оказват такава почит. Останалите в банята веднага излели водата от купела, защото била осквернена от измиването на еретик, а самия купел почистили добре, защото се гнусели от еретика, и вече след това сгрели нова вода и напълнали купела. Като разбрал за това, Евномий окончателно се убедил, че не може да привлече към себе си самосатския народ, оставил епископията и напуснал града. След оттеглянето на Евномий арианите поставили в Самосат епископ Лукий, явен вълк и враг на Христовите овци. Гражданите не оказвали почести и на този епископ - както и на първия (Евномий), и той общувал само с тези, които дошли с него, защото никой от православните не ходел при епископа. Христовите овци, макар да били и без своя пастир Евсевий, добре помнели неговото учение и пазели непорочна светата вяра. Доколко православните се гнусели от еретическия епископ, се вижда от следния случай: Веднъж няколко момченца играели на топка на улицата, като си я подавали едно на друго. В този момент оттам трябвало да мине епископът. Случайно топката попаднала под конете и колесницата на епископа. Децата, като видели това, започнали да викат: „топката се оскверни от еретичеството, топката се оскверни от еретичеството..." Като чул виковете, епископът накарал един от слугите си да узнае какво става и защо така силно викат. Децата запалили огън и започнали да търкалят топката през пламъка, като мислели, че така ще я очистят от еретичеството. Ето как не само възрастните хора, но и малките деца се гнусели от еретичеството на епископа, който бил като мерзост на запустението на свято място. Като узнал за това, Лукий не последвал кротостта на Евномий, но се разгневил и изпратил на заточение много свещени лица в отдалечени места. Племенника на Евсевий - блажения Антиох, най-достоен свещеник, богоугоден и боговдъхновен, изкусен в книжната премъдрост, изпратил в Армения. Известния църковен служител дякон Еволкий, прогонил в Оасимската пустиня. Самосат бил постигнат от печал и скръб. След страшната кончина на злия цар Валент, започнал да царува благоверният цар Грациан. Той освободил всички архиереи и другите свещени лица, изгонени заради православната вяра, и заповядал да им бъдат върнати предишните престоли. Тогава се върнали: свети Мелетий - в Антиохия, свети Пелагий - в Лаодикия, свети Евсевий - в Самосат. Заедно с Евсевий в Самосат се върнали и всички изгонени от арианина Лукий, в тяхното число и свещеникът Антиох от Армения и дякон Еволкий от Оасим. За православните това била голяма радост, а за нечестивите - голям срам. След завръщането на предишното му място свети Евсевий заедно с останалите епископи, и особено заедно със свети Мелетий, започнал да се грижи за църковното благоустрояване. Преди всичко той се постарал да избере на архиерейските престоли, освободени след низвергването на епископите ариани, мъже достойни и твърди в православието. Светецът посветил в архиерейски сан и поставил следните епископи: честния Акакий - във Вирея, добродетелния Теодот - в Иерапол, едноименника си Евсевий - в Халкида, Исидор - в Кир, в Едеса, след преставянето на светия архиерей Варса, възвел на престола изповедника Евлогий. Самият свети Евсевий отишъл в град Долихина с богоугодния Марин, който бил избран за епископ на този ариански град. Светителят искал да очисти и там църквата от ереси и да постави на престола този наново избран православен архиерей. Когато свети Евсевий влязъл в града, една жена - арианка, хвърлила върху него от покрива глинен съд и разсекла главата на светеца. От тази рана свети Евсевий се разболял и се преставил в Господа. Умирайки, той заклинал всички, които били при него, да не отмъщават на жената, която го наранила. В този случай той подражавал на своя Владика, Който се молил за тези, които Го разпъвали, като казвал: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят", и на свети Стефан, който се молел за тези, които го убивали с камъни. Така мъченически загинал великият Божий угодник Евсевий от арианска ръка, като пострадал за Сина Божий, вечносъществуващ с Отца и единосъщен с Него. Светото му тяло било върнато в град Самосат, където било погребано с чест, със сълзите и риданието на целия християнски народ. На мястото на Евсевий бил възведен споменатият блажен Антиох, син на сестрата на свети Евсевий. Самосатската църква процъфтявала в православието, като славела благочестно Отца и Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог, на Когото и от нас да бъде слава, чест, благодарение и поклонение, сега и в безкрайните векове. Амин.

Храмов празник и награждаване с офикии в храм "Св. Троица" – град Добрич

 На голямия християнски празник Петдесетница Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави светата Литургия и Вечернята в добричкия храм посветен на Пресветата, Единосъщна, Живоначална и Неразделна Троица – Отец, Син и Свети Дух.

 Празничното настроение на множеството християни бе преповдигнато и от награждаването на отците при храма свещеник Емануил Юсеин – председател на храма домакин и свещеник Велико Великов с офикията "протойерей", както и на свещеник Петър Димитров – председател на новостроящия се храм в града, който е в чест на свети Лука Кримски. Архиереят се обърна към тях с благопожелание за здраве и крепки сили в нелекото им служение.

 След прочитане на еванглеското четиво, митрополит Йоан изтъкна в проповедта си, че днес завършва онзи тържествен период от Пасха до петдесетия ден след нея – Петдесетница, когато се установява и създава светата Църква чрез слизането на Светия Дух над светите апостоли. Светият Дух, Който съгря

Църквата и я облагодати. Архиереят допълни, че молитвата "Царю Небесний" не прозвучаваше нито по време богослуженията, нито в молитвеното правило на християнина от момента, в който Христос възскръсна до сега, когато отново започваме да я произнасяме.

 Ако се вгледаме в творчеството на светите отци и особено на тези, които са живели през XIX и XX век, ние ще видим, че „всички те говориха за нещо много важно в целта на човешкия живот. Първо – да придобием мирен дух, и второ – да препечелим благодатта на Светия Дух. Защото благодатта е сила Божия, тя е нетварна енергия. Благодатта съдейства и лекува нашите немощи, и възпълва нашите недостатъци. Тя е оня дар, който получаваме в светите Тайнства, най-вече и в светата Литургия. Това е силата Божия, която съдейства на човека да се изправи. Благодатта Божия чрез Светия Дух е тази, която възнася човека на небето“, заяви Архиереят.

 Цялото богослужение и проповед на митрополит Йоан може да видите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Фейсбук: https://www.facebook.com/varnenska.mitropoliq/videos/1788534014650821.

 По установения в Типика ред веднага след светата Литургия се отслужва Вечерня, но с благословението на митрополит Йоан отците раздадоха нафора веднага след нейния край, за да бъдат поздравени от боголюбивия народ. Богослуженията бяха песенно украсени от клиросните певци Тодор Тодоров и Александър Александров.

 По време на Вечернята Негово Високопреосвещенство прочете трите установени коленопреклонни молитви, а малко преди това, когато се пее великия прокимен "Кто Бог велий, яко Бог наш", отците раздадоха на присъстващите орехови листа във възпоменание на славното събитие чествано днес.

Изготви: Георги Великов

mitropolia-varna.org

На Свети дух църквата прославя Светата Животворна Троица

Свети Дух се отбелязва 51 дни след Великден, на деня след Петдесетница. Всяка година се пада в понеделник. Тази година този ден е 8 юни.

Известен е още с имената Русаля и Духовден. Празникът е свързан по смисъл с чествания на предния ден празник - Петдесетница. Двата празника са последни от Великденския цикъл. На Петдесетия ден от Господното възкресение Свети Дух слязъл над апостолите и ги дарил с благодатни дарове.

Църквата прославя Светата Животворна Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, които имат равно достойнство.

Според представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните изображения. В народните вярвания от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на свобода по Земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата. На Свети Дух се прибирали и затваряли чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери.

С този ден започва Русалската седмица, приемана за особено опасен период. Тогава идват русалийките, които според народно поверие били душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди. На тази основа са изградени забрани и обредни действия, характерни за Русалската седмица. За да се предпазят от нечистите сили, през тези дни хората носят пелин, лепка или орехова шума в дрехите си, защото вярват, че русалийките бягали от тях. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода.

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави богослужението на Петдесетница в храм "Св. Троица" в Добрич

Архиерейска света Литургия се проведе тази неделна сутрин в храм "Св. Троица", в Добрич. На този радостен за всички християни празник богослужението възглави Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан.

На 20 юни 2021 г., петдесет дни след славното Христово Възкресение, Православната църква чества големия християнски празник Петдесетница. На този ден Света Богородица и светите

         Сн. Ангел Радилов, "Подиум"

апостоли били в Сионската горница, където пребивавали в постоянна молитва след Възнесението на Иисус Христос "и явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий" (Деян. 2:3-4).

Следващият ден е установен от светата Църква за особена почит към Третото Лице на Светата Троица - Светия Дух.

Запис от богослужението можете да видите във видеото на Варненска и Великопреславска митрополия: