Полагане честния пояс на Пресвета Богородица. Св. свщмчк Киприан. Св. Генадий

Полагане честния пояс на Пресвета Богородица. Св. свщмчк Киприан, еп. Картагенски. Св. Генадий, патриарх Константинополски

Полагането на честния пояс на Пресвета Богородица

Честният пояс на Пречистата Божия Майка при донасянето си в Константинопол бил положен в златна ракла и запечатан с царския печат в храма, построен от благочестивия цар Теодосий Младши. Този храм бил издигнат в името на Пресвета Богородица на мястото, наречено Халкопратия, което значи "Медно тържище".

Много години по-късно, при царуването на Лъв Мъдри се случило така, че съпругата му Зоя била измъчвана от нечист дух. Царят и роднините му били много опечалени и започнали да възнасят към Господа усърдни молитви за страдащата царица.

Зоя имала Божествено видение, което показало, че тя ще получи изцеление, ако върху нея бъде положен поясът на Пресвета Богородица.

Царицата разказала за това на царя. Лъв веднага помолил патриарха да открие пояса на Пресвета Богородица: печатът бил свален и раклата отворена. Честният пояс на Пресветата Божия майка се оказал цял, съвсем неповреден от времето, а всички го целували с благоговение И щом патриархът го прострял над царицата, тя веднага се освободила от демонското мъчение и напълно се изцелила от недъга си.

Тогава всички радостно прославили Христа Бога и Пречистата Му Майка и с благодарствени хвалебни песни отново положили честния пояс в златната ракла, запечатали я с царския печат и установили празник в чест на Преблагословената Дева Богородица, за възпоменание на чудото, станало от Нейния честен пояс, по благодатта, милосърдието и човеколюбието на родилия се от Нея Христос, нашия Бог.

Житие на св. свещеномъченик Киприян, епископ Картагенски

Св. Киприян. Стенопис от XIII в. от манастира "Св. ап. Йоан Богослов" в Патмос, ГърцияТасций Цецилий Киприян се родил в началото на третия век в град Картаген. Бил син на богати и знатни родители - езичници. Получил всестранно за тогавашното време образование. С голямо усърдие изучавал риторика. Заради големия си успех в тая област той бил назначен за учител по красноречие в Картагенското училище. Наред с риторика преподавал и философия, понеже и в тая област показал забележителни успехи. Понеже бил запознат нашироко и с правото, нерядко се явявал в съда и като защитник на подсъдими. По тоя начин си извоювал в скоро време голяма известност в града.

Киприян имал богато наследство от родителите си. Имал и големи приходи от службите, които заемал. Това му давало възможност като млад човек да вкуси от всички радости и удоволствия, които му предлагал животът в езическата държава.

Но скоро почнал да се пресища. Образованието, богатството, охолството, свободата, вече не го задоволявали. Заговорили у него висшите потребности на духа. Езичеството, в което той бил роден и възпитан, вече напълно го отблъсквало.

Като станал по-късно християнин, Киприян нарисувал в твърде черни краски съвременния нему езически свят. Така показал и историята на своето обръщане в християнството. Груба разпуснатост и страшно падение са царели както в обществения, така и в частния живот.

Киприян, който винаги в живота си търсел истината, се запознал с Христовото учение. Възхитил се от него и се убедил, че само щедро изливащата се в Църквата благодат на Пресветия Дух дава възможност "да се унищожи отровната сила на греха, да се очистят от всичко скверно развратените сърца, като им се възвърне здравето." Струвало му се, че след такъв живот, какъвто той е водел, ще бъде трудно, дори невъзможно повторно, духовно раждане. Изпаднал в колебание, от което го извел Картагенският презвитер Цецилий.

Със съвети и предимно с високонравствения си живот Цецилий повлиял на Киприян да се реши да приеме християнството. Това станало в 246 година. В знак на благодарност, при кръщенето си Киприян приел името на "бащата на своя духовен живот" - Цецилий.

Дълбоката промяна, която настъпила в душата му след св. кръщение, той описва по следния начин:

"Когато животворните води на кръщението умиха петната на предишния ми живот и в очистеното и оправдано сърце се изля небесната светлина, когато приех Небесния Дух и станах чрез второто раждане нов човек, тогава по чуден начин напълно се убедих в това, в което по-рано се съмнявах: тайните започнаха да се откриват, мракът изчезна... започнах да разбирам, че целият мой предишен плътски живот, прекаран в грехове, е бил земен живот, че едва сега започна божественият живот в мене, одушевен от Светия Дух."

След като приел християнството, Киприян се заел ревностно да изучава Свещеното Писание и творенията на дотогавашните свети отци и учители на Църквата.

Преминаването му в християнството било високо оценено от Картагенската църква. Скоро след това той бил ръкоположен за дякон, а след това и за презвитер. Това му дало възможност всецяло да се посвети на служба в Църквата.

Починал тогавашният картагенски епископ Донат. По единодушното желание на клира и народа Киприян бил избран за картагенски епископ. От смирение и скромност той направил опит да отклони от себе си това високо служение. Но непоколебимата настойчивост на народа, израз на голяма любов към него, най-после го склонила и, по Божие повеление и всеобщо народно желание, той приел епископското ръкоположение в края на 248 година.

Още в началото на своето светителско служение Киприян си поставил за задача да издигне живота на своите пасоми на подобаваща висота. С пламенната ревност на истински любещ пастир той се заел да отстрани и изкорени всичко гнило в църковния живот. С рядко умение и голяма съобразителност той могъл да съчетае необходимата в такива случаи строгост с търпението и любовта на един истински духовен пастир.

Дейността му се простряла и извън пределите на неговата епархия. Много епископи прибягвали при различни случаи към него за съвет и съдействие.

Не било съдено на св. Киприян дълго време да управлява в мир и спокойствие своята Картагенска църква. В началото на 250 г. се разразило като буря над Църквата гонението на римския император Деций Траян (249-251 г.), което обхванало цялата Римска империя. Не била пощадена и Североафриканската църква. Християните били подлагани на най-жестоки мъчения, за да се откажат от вярата си. Тия, които представяли вярата си като светиня на живота си, били затваряни в тъмници или изпращани на заточение. Имуществата им бивали конфискувани. Имало християни, които не могли да издържат на това тежко изпитание. Те били готови да се отрекат от вярата си. И се отричали. Тия християни били известни под името "отпаднали".

Императорският едикт, който узаконявал гонението, повелявал да се обръща предимно внимание на епископите - да бъдат преследвани най-жестоко, та по тоя начин борбата срещу християните да бъде по-успешна. И св. Киприян бил заплашен със смърт.

- Кипрян на лъвовете! - крещяла разярено езическата тълпа в цирка и в театъра.

Киприян разбирал много добре тая грозна цел на императорския едикт - чрез поразяване на пастира да бъде разпръснато стадото. И решил да избегне мъченическата смърт. Отдалечил се в уединено място недалеч от Картаген. По същия начин в това време постъпили св. Григорий Неокесарийски и св. Дионисий Александрийски.

Св. Киприян постъпил така не от страх пред мъченията и бедствията, които го застрашавали, а от силно желание да бъде още полезен на Картагенската църква, която тъкмо сега се нуждаела най-много от грижите и съветите му. Животописецът му - дяконът Понтий - оправдава по следния начин отдалечаването му от Картаген:

"Нека си представим, че той, като се удостоеше тогава с мъченичество, беше ни отнет! Кой би учил тогава падналите на покаяние, еретиците - на истината, разколниците - на единство, синовете Божии - на мир и молитва?"

Освен това, присъствието на св. Киприян в Картаген, както той сам отбелязва в едно от писмата си до римския клир, е могло още повече да влоши положението на християните там, като засили враждебното отношение на езичниците към тях.

От мястото на своето доброволно изгнание св. Киприян не преставал да проявява бащински грижи за повереното му паство.

След като прекарал повече от една година разделен от своето паство, в 251 г., след празника Възкресение Христово, светителят се върнал в Картаген. Тогава бил вече умрял гонителят Деций Траян.

В Картагенската църква, при неговото отсъствие, възникнали много спорни въпроси, които вълнували християните. За да се затвърди вътрешният мир в тая поместна църква, в 252 г., по призив на светителя, бил свикан в Картаген обичайният годишен поместен събор. Отначало присъствували на събора 42, а по-късно - 66 епископи. Между другото било решено да се прояви снизхождение към ония християни, които по време на гонението били отпаднали от вярата.

След известно време император Гал (Требониян Гал, 252-253, бел.ред.), наследник на Деций Траян, подновил гонението против християните.

Появилата се чума настроила още повече езическите тълпи против християните. Фанатизираните езичници смятали, че тя е наказание от боговете, загдето християните не ги почитали.

Отново се разнесли виковете:

- Киприян на лъвовете!

В това гонение пострадал и умрял римският епископ Корнилий.

Св. Киприян положил големи бащински грижи за всички бедствуващи - за християни и езичници. Със своята безгранична любов спечелил сърцата дори и на тези, които доскоро искали неговата смърт.

С възцаряването на Валериан настъпило спокойствие в Римската империя, което продължило няколко години. В това време св. Киприян, като първосветител в цялата околна страна, продължил ревностно да се занимава с църковните дела. Свиквал в Картаген събори за разрешаване на спорни въпроси. Бил в непрекъснато сношение с Римската и с други църкви. Особено се стараел да запази чистотата на християнското учение и единството на вярата. Въодушевявани и ръководени от великия,скъп п любим пастир, картагенските християни се усъвършенствували до голяма степен в добродетелта и благочестието. И когато пак настанало гонение, те го посрещнали не вече с предишното малодушие, а като твърди и мъжествени Христови воини.

Това гонение било възбудено от любимеца на император Валериан - Макрин, който с клеветите си изменил доброто разположение на Валериан към християните и го убедил да вземе против тях строги мерки.

Наближавал краят на земния живот на св. Киприян. На 30 август 257 г. Картагенският проконсул Аспазий Патерен се заел да приведе в изпълнение императорския едикт, с който се предприемало ново гонение. Наред с много други християни, той извикал при себе си на разпит и св. Киприян. Напразно искал от него да се отрече от вярата си в Христа Господа и да посочи имената на картагенските презвитери.

Св. Киприян бил изпратен на заточение в Керубис, откъдето в продължение на една година продължавал да полага всестранни грижи за своето паство.

През лятото на 258 г., по заповед на новия проконсул Галерии Максим, св. Киприян трябвало да напусне Керубис и да се установи да живее в своята градина близо до Картаген. Той бил поставен под непосредствен надзор на езическата държавна власт.

В това време излязъл нов, по-строг указ, съгласно който епископите, презвитерите и дяконите, ако не се откажат от вярата си, трябвало да бъдат наказани със смърт.

На 31 август 258 г., след като отслужил св. божествена литургия, св. Киприян бил арестуван по заповед на Галерии Максим и отведен в Сексти, недалеч от Картаген, където пребивавал проконсулът.

На следното утро, след кратък разпит, бил осъден на смърт.

На 2 октомври 258 г. трябвало да се изпълни присъдата. До мястото, където се очаквало изпълнението на присъдата, св. Киприян бил съпроводен от множество християни.

Настъпили последните минути от неговия живот. След гореща молитва той съблякъл горната си дреха и поръчал да бъдат дадени на палача 25 златни монети. След това сам завързал очите си, коленичил и очаквал удара на палача.

Главата на светителя била отсечена. Мнозина от присъствуващите поставили наоколо кърпичките си, за да се напоят с кръвта на свещеномъченика.

През нощта тялото на светителя било погребано от християните.

Така завършил земния си живот тоя бележит картагенски епископ и църковен отец, чиято историческа мисия била да бъде поборник за единството на Христовата църква.

Той е написал редица съчинения, между които особено известни са: За благодатта Божия, За облеклото на девствениците, За падналите, За единството на Църквата, За Господнята молитва, За смъртността, За благотворителността, За търпението, За ревността и завистта и др.

От него са останали и 67 писма във връзка с гоненията.

В памет на свети Генадий, патриарх Константинополски

Свети Генадий приел престола на Константинополската патриаршия след свети Анатолий (1) , при царуването на император Лъв Велики (2). За богоугодния му живот свидетелства книгата, наречена "Лимонар".

(1) Анатолий бил патриарх от 449 до 458 г.

(2) Лъв I Велики управлявал от 457 до 474 г.

В нея преподобните отци Софроний и Йоан повествуват за следното:

* Киновия (от гр. κοινό - общ, и βιό - живот) се наричали общежителните манастири, в които братята се издържали от манастира и в замяна се трудели за обща полза на общежитието.

"- Ние дойдохме - казват те - в киновията*, наречена Салама, на девет поприща от Александрия, и намерихме там двама старци, които преди са били презвитери на Константинополската църква. Те ни разказаха за блажения Генадий, Константинополския патриарх, че бил кротък, съблюдавал телесна чистота и се отличавал с въздържанието си. Казаха за него и това, че мнозина му причинявали големи неприятности заради клирика на име Харисим, който премного съгрешавал. Той служил при храма на светия мъченик Елевтерий и за него разправяли, че той не само прекарва живота си в леност, нерадение и греховна нечистота, но се занимава с разбойничество и вълшебство. Като призовал този клирик, патриархът започнал да го увещава, отчески поправяйки го с духа на кротостта, но като видял, че той остава непоправим, заповядал да го накажат. Но Харисим продължавал да върши същото и наказанието не му подействало. Тогава патриархът изпратил един от слугите си в храма на мъченика, където служел Харисим, за да измоли от мъченика сам да го изправи или поне да отсече от Църквата потъналия в грехове служител на своя храм. Пратеникът дошъл в храма, застанал пред олтара и като прострял ръка към гроба на мъченика, казал:

- Свети мъчениче Елевтерие! Патриарх Генадий ти възвестява чрез мен, грешния, че клирикът Харисим, който служи в твоя храм, върши множество беззакония и създава съблазни. Затова или го изправи, или го отсечи от църквата.

На следващата сутрин Харисим бил намерен мъртъв. Това показва колко угоден на Бога и на Неговите светии бил блаженият Генадий, защото словото му, обърнато към светия мъченик чрез пратеника, било скоро чуто и изпълнено на дело.

При свети Генадий в Константинопол бил построен храм в чест на свети Йоан Предтеча Господен от някой си сенатор на име Студии, който дошъл от древния Рим. Бил устроен и манастир, наречен Студийски по името на сенатора, в който бил учреден чин на незаспиващите.

При патриарх Генадий църковен иконом бил преподобният Маркиан. Той свалил последната си дреха и я дал на един нищ. Тогава всички видели под фелона му царската порфира, с която се сподобил заради милосърдието си, както се разказва в житието му (паметта му се чества от Църквата на 10 януари, бел.ред.).

При патриарх Генадий се подвизавал и свети стълпник Даниил (паметта му се чества на 11 декември), когото той ръкоположил за презвитер.

В дните на свети патриарх Генадий в Константинопол станало следното чудо.

Един иконописец се осмелил да изпише образа на Христа Спасителя по подобие на езическия бог Зевс (при древните гърци Зевс бил върховен бог и родоначалник на останалите богове и хората, бел.ред.). И тозчас бил застигнат от Божието наказание, защото ръката, изобразила Господа така, изсъхнала. Като усетил толкова скоро Божието отмъщение върху себе си, той побързал при свети патриарх Генадий и му принесъл покаяние, изповядвайки със сълзи греха си. Светият патриарх се помолил за него на Господ и изцелил ръката му, така че тя станала здрава, както и преди.

Свети патриарх Генадий имал обичая да не ръкополага в презвитерски сан, докато желаещият не научи наизуст целия Псалтир, защото този Божи архиерей ревностно се грижел за строгото спазване на църковния чин. Той съзнавал, че този чин ще бъде щателно изпълнен само тогава, когато всички свещеници и клирици познават светите книги и могат да разбират разумно божественото Писание. Защото презвитер, ненаучен на книгите, не може да учи другите, не може да изправя и наставлява на пътя на спасението, без сам да познава спасителния път. За такъв се сбъдват Христовите слова: "нима може слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?" (Лук. 6:39).

Свети Генадий свикал в Константинопол поместен събор за изкореняването на Евтихиевата ерес и заради църковното благоустрояване. На него била забранена разпространяваща се сред архиереите симония - раздаването на духовни звания и места срещу заплащане. (Виж също: Вселенските събори).

* Свети Генадий заемал патриаршеския престол от 458 до 471 г.
Приписват му се и няколко богословски съчинения. Генадий Месалийски пише за него: "Мъж красноречив, с остър ум, той бил така обогатен от четенето на древните, че обяснил всяка дума на пророк Даниил и съчинил много беседи."

Всички тези съчинения днес са неизвестни. До нас е достигнало само окръжното му послание против симонията, утвърдено на събора от 459 година.

Патриархът водел повереното му словесно стадо тринадесет години. Той се представил на Господа при царуването на същия император Лъв Велики*.

Малко преди кончината си свети Генадий се молел през нощта в храма и му се явило някакво демонско страшилище. Той го прогонил със знамението на честния кръст, а дяволът побягнал с думите:

- Тръгвам си и няма да причинявам тук никому зло дотогава, докато си жив. Но след смъртта ти пак ще дойда и всячески ще смущавам Църквата и ще повлека към гибел мнозина.

До деня на смъртта си свети Генадий непрестанно със сълзи се молел на Господа да опази Църквата Си и портите адови да не й надделеят. И както приживе бил усърден ходатай пред Бога за светата Църква, така и след преставянето си той праща непрестанните си молитви за нея, предстоейки заедно с другите свети йерарси пред Главата на Църквата - Христос, нашия Владика, на Когото заедно с Отца и Светия Дух вечно въздаваме слава.

Църквата почита Св. Александър, Йоан и Павел, Константинополски патриарси

Св. Александър живял в царуването на Константин Велики. Участвал е в Първия вселенски събор вместо престарелия и болен патриарх Митрофан, след чиято смърт бил възведен в сан патриарх и управлявал Цариградската църква от 325 до 340 г. Той бил ревностен защитник на вярата и паството си от коварството на еретици и езичници.

Веднъж, както свидетелства историкът Созомен, езическите философи поискали да встъпят в спор за вярата с православния епископ. Александър се обърнал към оня, който бил избран за състезанието, и с твърдост му казал: “В името на Господа Иисуса Христа заповядвам ти да мълчиш!” И философът веднага онемял. Това чудо обърнало самия философ и мнозина други към Христовата вяра.

За друго едно чудо – внезапната смърт на Арий вследствие на молитвата на св. Александър – сведетелства неговия съвременник св. Атанасий Александрийски в писмото си до епископ Серапион. Еретикът Арий отхвърлял Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение бил осъден на Първия вселенски събор и предаден на отлъчване от Църквата. По-късно той проявил лицемерно разкаяние и склонил император Константин Велики да го помилва. Константин заповядал на патриарх Александър да допусне Арий до църковно общение. Но патриархът бил строг ревнител на истината. Той виждал неправдата и не желаел да бъде изпълнител на царската повеля.

Изпаднал в мъчително недоумение, Александър от все душа се обърнал към Бога и с пламенна молитва, щото сам Господ по каквито пътища знае, да не допусне да се вмъкне в Църквата най-злият нейн враг. И Бог изпълнил молитвата на праведника. На другия ден сутринта Арий, заобиколен от свои съмишленици, тръгнал да отиде в съборния храм. По пътя внезапно почувствал силни стомашни болки, паднал и умрял. Всички били поразени от внезапната смърт на еретика и то в минутата, когато той вече тържествувал от своя кощунствен успех. В това събитие всички признали чудното Божие застъпничество за опазване чистотата на светата православна вяра.

Св. Александър починал в 340 г. на 98-годишна възраст.

Св. Йоан Постник управлявал Църквата във време на император Анастасий и починал в 595 година.

Как да разберем има ли гордост у нас?

Наблюдавайте се как ще реагирате когато при вас дойде някой, който ви обижда, или ви предадат нещо лошо, което са говорили за вас. Ако се надигне гняв в душата ви, ако обидата ви накара да кипнете – значи у вас има гордост, нещо във вярата ви куца. Сякаш гледате на вярата като на магазин: отивам – купувам. Ще взема това, което ми трябва. Ще го изпрося от Бога. Ще оставя парички. Ще запаля свещичка”. Но в такава вяра няма смирение. Гордостта и смирението са като огън и лед. Гордостта изгаря, а ледът на смирението отрезвява, кара ни да се замислим. 

А ако човек – виждайки, че го обиждат, си каже: “Какво от това? Нека обиждат, аз самият толкова пъти съм обиждал, в толкова неща съм сгрешил, толкова пъти съм подминавал хора в нужда. Не другите, аз съм грешникът, и то голям грешник!”, тогава в такъв човек започва да умира гордостта. Започва да го изпълва мирът Божий и да нараства смирението му. Такъв човек вече застава на пътя към Бога

протоиерей Владимир Астахов

Преп. Пимен Велики. Св. Фанурий

Св. преподобни Пимен Велики

Преподобни Пимен се родил в Египет около 340 г. Бил съвременник на Паисий Велики, Йоан Колов и Памво. Още от младини той отишъл да се подвизава в пустинята с двамата си братя.

Искреността на Пименовото отричане от света била така безгранична, че той се отказал дори от свиждане с майка си, когато тя дошла да навести децата си в малкия манастир. Само по силното настояване на братята Пимен дошъл до вратата, зад която стояла майка му, и й казал: "Мамо, какво повече предпочиташ: да ни видиш тук на земята или там - във вечността? Ако великодушно понесеш временната раздяла с нас, то в бъдещия живот непременно ще ни видиш. Тъй много ние се надяваме на Божието човеколюбие!" "Щом непременно ще ви видя там - отговорил добрата и благочестива майка, - то не желая да ви видя тук." И утешена с тая надежда, тя си заминала от пустинята, без да прави вече опити да види децата си и да ги отвлича от подвига на избрания от тях живот.

По-късно преподобни Пимен също така отказал да приеме и управителя на египетската област, който бил чул много за подвижничеството му и пожелал да го посети. Преподобният отказал да го приеме, понеже смятал, че ако висши светски лица, започнат да го посещават, то мнозина и от простия народ ще нарушават неговото усамотение и тогава той ще се подложи на опасност да изгуби смирението и да падне в гордост.

Преподобни Пимен се славел със строгия си живот и имал много ученици, които наставлявал с голяма мъдрост. "Един брат, който живее заедно с други братя - казвал той, - трябва да бъде като каменен истукан: оскърбяван - да не се сърди, прославян - да не се превъзнася." "Злобата никога не изгонва злоба, но ако някой ти стори зло, ти му направи добро, и твоето добро ще победи неговата злоба!"

Преподобни Пимен починал около 450 година.

Православната църква почита паметта и на Свети Фанурий на 27 август.

Този велик светец донесъл голяма полза на християните, когато търсели от него помощ. Нужзаещите се правят погача или торта и отправят молитви към светеца за това, от което се нуждаят. Който пристъпва с голяма вяра, скоро получава нужното.

Пита се прави 9 пъти и се раздава само на сиромаси. А след като се получи помощта, се прави за светеца голяма пита лично, със собствените си ръце и трябва да се раздаде пак на бедните за благодарност към светеца.

Паметта на свети великомъченик Фанурий се празнува на 27 август, но питите могат да се приготвят всеки ден, освен в неделя. Обръщаме се с молитва към него: "Свети Фанурий, не ме презирай, а ми помогни при моята молба. Амин."

Известна икона на Свети Фанурий се намира в Обрадовски манастир "Свети Мина" край София. Свети Фанурий е помогнал на много млади хора да срещнат най-подходящия партньор в живота.

Св. мчци Адриан и Наталия

На днешния 26 август православната църква почита паметта на светите мъченици Адриан и Наталия. Те живели по времето на император Максимиан, известен като жесток гонител на християните.

Легендата разказва, че войниците на Максимиан намерили в една пещера повече от 20 човека, които твърдо отстоявали своята вярва, войниците ги вързали и отвели при Максимиан, който опитал всичко за да ги склони да се откажат

На изтезанията станал свидетел Адриан, глава на преторията, знатен и богат човек, близък с императора. Той бил езичник и много се впечатлил от необяснимото за него търпение на християните.

Адриан започнал сам да ги разпитва какво ще получат от своя Бог за тяхното страдание. В разговора с мъчениците, Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Слушайки ги, той разбрал божествената истина, казал на писарите като записват осъдените на смърт да запишат и неговото име, заедно с имената на мъчениците, защото и той повярвал в техния бог Христос и с радост искал да умре за него.

Тази постъпка не останала ненаказана. Императорът заповядал да го оковат във вериги и да го отведат в тъмница, където били затворени останалите мъченици.

Адриан имал млада жена – Наталия, която изповядвала християнството.

Когато научила за мъченията, на които бил подложен любимият ѝ, тя побързала да отиде при него в тъмницата, за да му даде сили. Наталия прислужвала на мъчениците, грижела се за християните, а скоро след кончината на мъжа си и тя се споминала, като заспала вечния си сън до неговия гроб.

Днес имен ден празнуват хората с техните имена, както и кръстените Адриана, Адриян, Адрияна, Наташа, Натали.

Св. прор. Самуил. Св. 37 мчци Пловдивски

В историята на църквата са познати „Светите 37 филипополски (Пловдивски) мъченици", които били избити през 304 г. при източната порта (Хисар капия) на късноантичния Филипопол. Това станало по време на гоненията, предприети от римския император Диоклетиан (284-305). Техните имена са известни - 29 от тях са от Филипопол, а 8 - от източнотракийския град Виза. Това показва, че в голямата си част те са били от местното тракийско население. Малко по-късно със същия мъченически подвиг били удостоени още трима християни - двама филипополци и един от съседния Стенимахос (дн. Асеновград). С това броят на пловдивските мъченици достигнал числото 40, обвеяно с особена сакралност предвид култа на Светите 40 мъченици от Севастия. На мястото на мъченическата гибел на филипополските светци бил изграден мартириум - малък храм-гробница, а по-късно била издигната раннохристиянската базилика „Св. Константин и Елена".

Българската православна църква почита паметта на 37-те или, което е по-точно, на 40-те пловдивски мъченици на 20 август.

Св. мчк Андрей Стратилат и с него 2593 мъченици. Преп. Теофан Нови Атонски

Св. мчк Андрей Стратилат и с него 2593 мъченици

Нечестивият Максимиан (1), който управлявал източната част на Римската империя, повдигнал повсеместно гонение срещу християните. По това време в Сирия имало един военачалник на име Антиох, човек с жесток характер и най-ревностен служител на идолите, дишащ заплахи и смъртни присъди за вярващите в Христа. Императорът му предал властта над цяла Сирия и му наредил да подложи на мъчения и смърт християните, за което бил предоставил на разпореждане значителен брой хилядоначалници с подчинените им римски войски. Сред всички хилядоначалници, като цвят на лилия сред тръни, бил последователят на Христа, Андрей, който отначало пазел в тайна святата вяра в Христа, но после, когато настъпило времето, я показал пред света, като открито пред всички изповядал Христовото име. Макар и да не бил още кръстен, но с твърда вяра хранел в сърцето си гореща любов към Христа, като се отклонявал от всяко неугодно на Бога дело и ревностно извършвал дела, съгласни с Божията воля. Заради това благочестие Бог му дарувал необикновено мъжество и храброст в битките, така че нямало равен на него в цялата римска войска. Не един път удържал блестящи победи над враговете и се ползвал сред воините с голяма слава и почит, повече от другите пълководци.

Веднъж многобройни полкове на персийската войска внезапно нападнали Сирия, като повдигнали война против Антиох. Поради ненадейното нападение на персите Антиох изпаднал в голяма тревога. Като си спомнил за доблестния хилядоначалник Андрей, той спешно го извикал, възложил му главното командване на войската и го нарекъл Стратилат, тоест - старши началник на военачалниците. Заповядал му да настъпи с войските срещу нападналите страната врагове и да спре придвижването им, като му казал:

- Твоето мъжество и храброст на война са известни не само на мене, но и на самия император. Ето защо те удостоих с такова високо звание. И така, аз възлагам на тебе тази ненадейно възникнала война. Вземи войската, началствувай вместо мен и се постарай да увеличиш славата, която имаш.

Като приел това поръчение, Христовият воин свети Андрей, не заради лична слава, но за слава на името на Господ Иисус Христос, пожелал да излезе срещу враговете с подобаваща доблест. Като се уподобявал обаче на древния Гедеон (Съд. 7:1), той си избрал от многобройната римска войска неголям брой воини, като добре знаел думите на светия цар Давид, че "не на конската сила Той гледа, нито към бързината на човешките нозе благоволи; Господ благоволи към ония, които Му се боят, към ония, които се уповават на Неговата милост" (Пс. 146:10-11). Изборът на свети Андрей паднал върху тези, които му посочила Божията благодат с тайнственото действие на вдъхновението на сърцето му. С тях той излязъл срещу враговете. Като видял твърде внушителните сили на противника, които като скакалци нападнали Сирийската област, свети Андрей започнал да насърчава воините си за мъжествена борба, та при своята малочисленост да не се уплашат от многобройната персийска войска. И тъй като всичките му воини се покланяли на идолите и нито един от тях не бил още християнин, той им предложил да познаят Единия, всемогъщ и страшен на война Бог, Който оказва всесилна помощ на вярващите в Него. Свети Андрей им казал:

- Братя и другари мои! Сега вие на дело можете да се убедите, че езическите богове са бесове. Бидейки самите те безсилни, никому не са в състояние да помогнат. Но има Един истински Бог, на Когото аз служа, Който е сътворил небето и земята. Той е всемогъщ и бързо изпраща помощ на всички, които Го призовават, прави ги силни на война и обръща враговете им в бягство. Ето, както виждате, срещу нас идват многобройните полкове на врага, които по своята многочисленост са много по-силни от нас. Но ако вие отхвърлите вашите суетни богове и заедно с мене призовете Единия, истинския Бог, веднага ще видите, че враговете ще се разпръснат пред вас, както изчезва дим или прах.

Когато светият казал това, всички воини, които били с него, повярвали на думите му и като призовали на помощ Христа Бога, смело се хвърлили срещу враговете. Станала гореща битка и воините на свети Андрей удържали блестяща победа, тъй като поради вярата и молитвите на светеца в помощ им се явила невидима сила отгоре, която всяла страх в персийската войска и я привела в объркване. Те отстъпили и се обърнали в бягство, а римската войска, предвождана от свети Андрей, ги преследвала и посичала с мечовете си, както се косят класовете със сърп. По такъв начин, с помощта на Христовата сила, станала славната победа на римляните над персите. Когато враговете били прогонени, всички воини, които били със свети Андрей, при вида на тази неочаквана победа, удържана с помощта на Христа, повярвали в Него, а свети Андрей започнал според силите си да ги утвърждава във вярата, като им разяснявал правилния път, водещ към спасението. Като се върнали тържествено от войната, свети Андрей и неговите воини влезли в град Антиохия, увенчани със слава.

Междувременно някои от завистливите военачалници, като завидели на доблестта и славата на свети Андрей, направили донос срещу него пред Антиох, като му съобщили, че стратилат Андрей почита разпнатия Бог. Като чул за това, Антиох силно се разгневил и изпратил при него няколко мъже началници с военно звание, за да узнаят, вярно ли е това, което говорят за него. Като узнал, че действително е така, Антиох отново изпратил хора отчасти с увещания, а отчасти със заплахи и напомняне за нетърпимостта му към християните. Накрая наредил на пратениците да кажат на свети Андрей:

- Ти добре знаеш на каква мъчителна смърт предадох сина на Полиевкт, Евтимий, а заедно с него и много други последователи на християнската вяра. Никого от тях не пощадих. На какво разчиташ след всичко това и на какво се надяваш, като въздаваш божеско почитание на Човека, Който е бил разпнат на кръста?

Когато пратениците на Антиох дошли при свети Андрей и му предали тези думи, той им отвърнал в отговор:

- Думите на Антиох повече ме ободряват, отколкото да ме плашат: понеже, ако тези, за които той ми напомня, са били предадени на жестоки мъчения и са станали негови победители и с мъченически венец са се представили пред Христа Бога, то защо и аз, заедно с тях, да не се удостоя с наследие в Неговото царство?

След като съобщили на Антиох отговора на свети Андрей, той се преизпълнил с ярост срещу него и изпратил воините си със заповед да го вържат и да му го доведат. Като седнал на съдийското място, той наредил на светеца открито пред всички да обяви желае ли да се подчини на царската заповед, или възнамерява да служи на своя Бог. Като стоял на мястото на нечестивото съдилище, пред лицето на ангелите и хората, светецът с висок глас смело изповядал Христа за истински Бог, а себе си - за Негов раб. След това мъчителят заповядал да донесат меден одър и силно да го нагорещят, за да опече на него Христовия воин. Когато нагорещили одъра дотолкова, че от него изскачали искри, Антиох казал на мъченика:

- Андрей, ти много се потруди на воинската служба, затова е редно да си починеш на това легло.

Като не дочакал палачите да го вземат, светият мъченик незабавно свалил от себе си одеждите и бързо легнал на одъра; и като лежал, се опънал като на мека постеля, мъжествено понасяйки изгарянето на тялото си. Като почувствал отначало болка, той започнал да се моли на Христа Бога да му изпрати бързо помощ. И действително, по Божие повеление, огънят незабавно загубил силата си и не можел да повреди на тялото на мъченика. В същото време Антиох заповядал да хванат и няколко други мъже от числото на воините на Андрей и да забият кръстообразно ръцете им към дървета, състоящи се от четири части. С насмешка ги разпитвал, приятно ли им е това? Като считали такова страдание за Христа твърде приятно за себе си, те казали:

- О, ако можехме да се удостоим да бъдем подражатели на нашия Господ Иисус Христос, разпънат на кръстно дърво!

След това мъчителят отново се обърнал към свети Андрей и го попитал дали достатъчно е наказан с огненото изгаряне и не желае ли да се отрече от Христа и да се обърне към почитание на боговете. На това мъченикът отговорил, че желае да претърпи докрай, понеже краят увенчава всяко започнато дело. Защото награда от Христа Бога получава не този, който добре е започнал, а този, който добре е завършил подвига си.

Мъчителят Антиох заповядал да снемат свети Андрей от медния одър, а другарите му да освободят от дърветата и ги хвърлил в тъмница, като че за да им даде време за размишление, докато не се съгласят да се обърнат към боговете, но истинската му цел била да съобщи за тях на императора, тъй като не се решавал без знанието и съгласието му да предаде на смърт такъв доблестен и високопоставен мъж, като Андрей, и неговите другари. Император Максимиан, като получил и прочел донесението на Антиох, намерил за опасно да предаде открито на смърт този знаменит воин, а заедно с него и другите воини, показали такова необикновено мъжество, за да не би да произлезе вълнение и метеж във войската и да възникне поради това нова война. В отговор той написал на Антиох писмо, в което заповядвал да пуснат Андрей и дружината му, като ги освободят от затвора и смъртната присъда, но в същото време дал тайно нареждане на Антиох да почака известно време и изкусно да намери за причина някое друго тяхно престъпление и да ги накаже със смърт, ако те не се откажат от вярата си и упорито останат християни. При това да ги наказва, като че не заради вярата и да ги хваща един по един. Като получил от императора такова нареждане, Антиох незабавно освободил свети Андрей и другарите му от оковите и тъмницата и ги пуснал на свобода, при което им наредил да останат в предишните си звания.

2) Киликия - римска провинция; намирала се в югоизточната част на малоазиатския полуостров, на брега на Средиземно море, на североизток от Сирия. Град Тарс е родният град на свети апостол Павел.*

Междувременно Христовият воин, свети Андрей, като узнал по Божие откровение за този коварен замисъл на нечестивците, тайно от Антиох и заедно с всички воини, повярвали в Христа (а те били около 2593 човека), отишъл в киликийския град Тарс (2) при епископа на този град - Петър, за да приемат свето кръщение от него, тъй като нито един от воините му, а и самият Андрей не били още кръстени. След известно време Антиох узнал за заминаването на свети Андрей и дружината му за киликийската област и изпаднал в голям и гняв и страшна ярост. Като се посъветвал с приближените си, изпратил на управителя на Киликия Селевк писмо, в което написал:

- Знам, че си чувал за Андрей, който беше хилядоначалник в императорската войска. Днес не само той е паднал в безумие, като не се подчинява на заповедите на императора, но и много воини е обърнал към същото безумие. Както чуваме, избягал е със своите съмишленици в киликийската област. Затова, в изпълнение на заповедта на императора, заповядай да хванат Андрей и всички, които са с него, и ги прати при нас. Ако решат да окажат съпротива или да избягат, нареди да ги избият.

Като получил това писмо от Антиох, Селевк незабавно разпратил по цялата околност на Киликия пратеници да разузнаят за Андрей и воините му. Научил, че се намират в Тарс и сам се отправил натам с войска. Като предузнал с духа си, че вълците идват срещу Христовото стадо, свети Андрей помолил Тарсийския епископ, блажения Петър, и друг епископ от град Верея, на име Нон, който случайно се намирал в Тарс, незабавно да извършат над него и воините му светото тайнство Кръщение. Епископите веднага кръстили свети Андрей и цялата му дружина.

Като приел свето Кръщение, свети Андрей заедно със сподвижниците си излязъл от Тарс в местността, наричана Таксанити, но не защото се бояли от смъртта, която, напротив, много желаели заради Христа, но изпълнявайки заповедта на Господа, изразена в думите: "А кога ви пъдят от един град, бягайте в друг" (Мат. 10:23). Скоро след това в Тарс пристигнал с въоръжени като за война воини Селевк. Като не намерил там Андрей и дружината му, той се разтревожил и дори изменил лицето си от гняв, а след това, като се изпълнил със страшна ярост, се отправил да преследва стадото Христово.

3) Таврос (днес - Тавър) - планинска верига, простираща се по южния бряг на скандийския полуостров и след това изкачваща се на север и отиваща на изток. В източната си част се нарича Антитавър. От ледниците на Антитавър извира известната река Тигър.

Междувременно светиите напуснали предишното място и се насочили към пределите на Армения, към планината, наречена Таврос (3), а Селевк навсякъде ги преследвал, за да ги избие. Като минавали през различни местности на тази планина, светиите се озовали в тясно място, обкръжено от всички страни с отвесни като стени скали, към което можело да се влезе през единствен проход, като през врата в град. Тук свети Андрей се спрял с дружината си и зачакал убийците си, тъй като именно това място му било предсказано от Бога за мъченическа смърт на него и сподвижниците му. Тук свети Андрей се обърнал към дружината си със следните думи:

- Приятели, братя и деца мои, "Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение" (2 Кор. 6:2; ср. Исаия 49:8). Нека единодушно и твърдо стоим в любовта Божия, както ни е заповядал нашият Господ, и да не повдигаме ръка срещу преследващите ни, но да издигнем ръцете си в молитва към Бога и в благодарение на това, че Той ни даде да доживеем до това време, когато ще получим наследие с всички светии, пострадали за Него. И така, нека се молим на Бога, както се е молел светият първомъченик Стефан, когато иудеите го убивали с камъни, като казвал:

"- Господи Иисусе, приеми духа ми" (Деян. 7:59), приеми душите на Твоите раби, които предаваме в Твоите ръце.

Като казал това, свети Андрей застанал сред дружината си, вдигнал ръце и като обърнал взор към небето, започнал да се моли така:

- Господи, Господи, велики и всесилни! Чуй молитвата на грешния и недостоен Твой раб и на всички, които са с мене, непорочно съхранили святата вяра в Тебе, приеми с мир нашите души, покрий ги с Твоето милосърдие и ни удостой с райските обители. Владико! На Тебе се молим още и за тези, които ще почитат паметта ни. Изпълнявай всичките им молби, които водят към спасение и заради молитвата ни бъди им Помощник във всичките им нужди. А на това място, където е пролята нашата смирена кръв за Тебе, нека има извор, който да подава изцеления и да прогонва нечистите духове. На всички, които ще идват тук, дай душевно и телесно здраве и ги запази от всяко бедствие, за да се свети и прослави на това място Твоето пресвято име, на Отца, Сина и Светия дух.

Докато свети Андрей и дружината му се молели така на Бога, настигнал ги Селевк с воините си. Като извадили мечовете си и заскърцали със зъби, те като зверове се нахвърлили на Христовото стадо. Светите Христови воини, макар и да можели като опитни и храбри в боя да се защитят в това тясно място само с един изход, но подражвайки на своя Господ, като незлобливи агънца, се предали на заколение в ръцете на убийците си. Като преклонили колене, те протегнали шиите си под мечовете и воините на Селевк без всякакво милосърдие за кратко време ги посекли. И се проляла кръвта на светиите като вода, като ручей, течащ от това място, а душите им пък, с тържество влезли в радостта на своя Господ.

Светиите пострадали в деветнадесетия ден на месец август, тогава неделен ден, в два часа следобед и на мястото, където се проляла мъченическата им кръв, незабавно бликнал извор с целебна вода.

Избиването на светиите видели скрилите си на една скала споменати епископи, Петър от Тарс Киликийски и Нон от град Верея, понеже те със своите клирици следвали отдалече, като желаели да видят кончината им. Когато Селевк заедно с воините си тръгнал обратно, епископите, заедно с клириците си, дошли при телата на мъчениците и плакали над тях, а след това ги приготвили за погребение и с чест ги погребали на същото място. Те видели и извора, който бликнал по молитвите на светите мъченици, и като пили от него вода, познали целебната й сила, понеже един от клириците дълго страдал от нечист дух, но когато пил от извора, нечистият дух незабавно го оставил. След погребението на светиите епископ Петър не се върнал в Тарс, тъй като Селевк започнал да го търси, за да го убие, но заедно с всички отишъл в Исаврия.

Междувременно околните жители, като узнали за целебния извор, започнали да идват при него и да донасят болните си. Те пиели вода, миели се и получавали изцеление от всякакви болести по молитвите на страдалеца за Христа Андрей и пострадалите с него свети мъченици и по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, да бъде чест и слава сега, всякога и във вечни векове. Амин„