ДНЕС Е АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА

Архангеловата задушница е израз на вярата ни в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите. Спасителят учи, че умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Затова живите отдават почит и признание на покойниците като правят помен – възпоменание, така че те не са забравени.

Това е и връзката между земната и небесната Църква.

На Архангелова задушница, както на всеки друг помен, се правят и т. нар. раздавки – сладкиши, бонбони, плодове, варено пилешко, вино и др. Починалите в Христа не изпитват ревност помежду си, затова освен на близките, се подава и на хората около съседните гробове, дори да са непознати.

Ритуалът в памет на загиналите български воини се провежда от 1924 година. Прекъснат е през 1946 година. Преди 15 години – през 1992 година, Министерството на отбраната и Съюзът на военноинвалидите и пострадалите от войните възстановяват ритуала.

 

ЦЪРКВАТА ПОЧИТА ПРЕП. ЙОАНИКИЙ ВЕЛИКИ

Преподобни Йоаникий бил роден в малоазийската област Витиния. Баща му се наричал Миритрикий, а майка му Анастасия. Йоаникий от младини бил възпитан в страх Божи. Още като малко момче, когато бил овчарче, той горял от желание да служи на Бога. Отличавал се между своите връстници с добродетелите си - кротост, смирение, търпение и послушание. Имал голямо влечение към молитвата. Когато наближавало време за молитва, за да не мисли за стадото, той го благославял с кръстно знамение, отдалечавал се в гората на молитва и вечер, когато се завръщал при стадото си, намирал го събрано заедно невредимо. По време на иконобореца император Лъв Хазар (775-780 г.), син на Константин Копроним, Йоаникий бил взет във войската. Като войник служил прилежно. Бил страшен за враговете на империята и любим за своите другари заради кротостта и смирението си. Но злият дух завидил на добродетелния му живот и го подмамил и увлякъл в иконоборческа ерес. Йоаникий станал съмишленик на иконоборците, които се обявявали против иконите и преследвали техните почитатели. Бог обаче, Който желае всички да се спасят, спасил и него от тая пагубна ерес.

Веднъж Йоаникий вървял с войската през планината Олимп. Изведнъж непознат нему монах, назовавайки го по име, започнал да го укорява за това, че се е присъединил към иконоборците. „О, чедо Йоаникнй, извикал той, как можеш ти, наричайки се християнин, да презираш изображенията на Христа, твоя Спасител? Знай, че са суетни всички твои подвижническн трудове, щом не спазваш учението на православната вяра!" Като чул това." Йоаникий съзнал своята заблуда, разкаял се от сърце и останалото време от живота си посветил на иконопочитанието, като станал голям защитник на светите икони.

Не след дълго време започнала война между гърци и българи. Гърците били по-добре въоръжени и завзели Тракия. По време на тази война Йоаникий проявил изумителна храброст и с това обърнал върху себе си вниманието на самия цар, който наредил да бъде записано името му в специален списък за награждаване. Йоаникий не желаел почести. При завършване на войната той пак минал през планината Олимп, спомнил си за монаха, който го изобличил за иконоборството, пожелал да остане там и постъпил в един от тамошните манастири. Тогава бил на 24 години и помолил преподобния игумен Григорий, мъж благочестив, да го благослови да живее като отшелник уединено. Игуменът добре познавал лошите замисли на врага, затова го посъветвал да остане известно време в манастира, за да изучи монашеския ред, а след това да излезе в суровата пустиня. „Внимавай, чедо, рекъл му старецът, да не би да бъдеш прелъстен от дявола, защото който не може да го победи, бива победен от него". Преподобни Йоаникий изпълнил отеческия съвет на игумена, останал в манастира и се предал на монашески подвизи. След това обходил няколко манастири, научил се да чете и пише, а подир това се заселил в пустинно място. Един овчар от съседните села му носел по малко храна. Йоаникий се подвизавал в пещера и пребъдвал в молитва. Той имал за правило при четене на Давидовите псалми след всеки стих от псалома да вмъква една своя собствена молитва: „Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, а покровът Дух Светии. Света Троице, слава на Тебе!" Тази молитва и досега е известна като молитва на св. Йоаникий. Тя се чете в края на повечерието.

Още приживе Господ прославил своя угодник. Той го надарил с чудотворна сила, прозорливост и голяма мъдрост. Много благочестиви хора идвали при св. угодник, за да получат от него съвет и помощ, и всички си отивали доволни и радостни. Между многото посетители били и големите църковни светци Теодор Студит и цариградският патриарх Методий - и двамата пострадали от иконоборците. Преподобни Йоаникий сочел на заблудилите се истинския път, изцерявал болните с името на Христа и извършвал много чудеса. През своя живот тоя свят подвижник обходил много манастири, построил няколко църкви и предсказал прекратяването на иконоборството. Починал около 834 г. на 94 години.

За деня на народните будители се състоя откриването на Православно радио „Епархийски глас“

На 1 ноември, в деня на Народните будители, с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит, се състоя освещаването и тържественото откриване на Православно радио, към Софийска света митрополия, „Епархийски глас“.

Радиото бе открито с празничен водосвет, отслужен от Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, в съслужение и присъствието на архимандрит Евтимий, ставрофорен иконом Николай Георгиев, предстоятел на столичния митрополитски храм „Св. вмчца Неделя“, г-н Ангел Младенов, секретар на Софийска митрополия, г-н Даниел Николов, финансов ревизор на Софийска митрополия, г-н Юлиян Николов, адвокат на Софийска митрополия, г-н Николай Качамаков, основен инженер при изграждането на радио базата, както и г-н Никола Димитров, отговорен сътрудник по пулт и монтаж.

Православно радио „Епархийски глас“, ще бъде излъчвано по интернет, като всеки ще може да го слуша чрез интернет страницата на Софийска света митрополия, на адрес: https://mitropolia-sofia.org/ или директно на: https://radio-glas.mitropolia-sofia.org/.

Радиото бе изградено с благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит.  Начало на излъчването на радиото бе дадено на 15 октомври 2021 г. на връх рождения ден на патриарх Неофит.  Пускането на радиото в интернет пространството на този ден, бе дар за 76-ия рожден ден на Кириарха на Софийска епархия, патриарх Неофит. Дар от служителите и верния народ на Софийска епархия.

Програмата на Православно радио „Епархийски глас“ ще се състои от дневна и нощна зона и ще се изпълва поетапно. Освен радио излъчване, голяма част от предаванията ще бъдат записвани и представени във видео формат, който ще бъде достъпен на сайта на Софийска митрополия и на канал на митрополията в YouTube.

Изпълнението на програмата на радио „Епархийски глас“ е възложено на столични свещеници, които със своя талант, отговорност и мисия ще се включат в това отговорно и навременно мисионерско дело.

Програмата на радиото можете да разгледате тук.

В своето слово при откриването и освещаването на радиото, епископ Поликарп, поздрави всички с новата придобивка на Софийска света митрополия и благодари на онези, които се включиха в осъществяването на този нов проект на Негово Светейшество.

Той изрази особената си благодарност и преклонение пред Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Неофит за благословението и най-вече поощрението за изграждането на радио „Епархийски глас“ и изрази очакване, че радиото ще бъде добре прието от всички и ще допринесе за духовното въздигане и усъвършенстване на варния народ на епархията.

Епископ Поликарп сподели, че изградената база при митрополията, ще бъде използвана и за център за обучение на новоръкоположени дякони и свещеници, както и за опресняване на богослужебните, богословски и социални познания на свещенослужителите.

Базата, която бе открита с водоосвещение се състой от: радио и видео апаратна, студио, помощна радиоапаратна, три офиса за служителите на радиото, голяма зала за провеждане на обучителни срещи за свещенослужители, както и четири стаи за гости, както и обособени санитарни помещения и стаи за технически нужди.

Ръководството на Софийска света митрополия, се надява, че с това ново начинание, ще се запълни една празнота в медийния живот на Епархията, и ще се даде възможност на повече хора да участват в живота на Църквата, както и да се запознават с Нейната мисия, която е: „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.“ (Матей 28:19,20)

На добър час на Православно радио „Епархийски глас“!

 Снимка: протойерей Костадин Тренев

С празничен водосвет започнаха честванията по повод Денят на народните будители в Добрич (видео)

                  Сн. А. Радилов

С празничен водосвет отслужен от отец Емануил пред храм "Света Троица" започнаха честванията по повод 1 ноември - Денят на народните будители. 

Кметът на Добрич Йордан Йорданов и зам. кмета д-р Емилия Баева поднесоха цветя на паметната плоча на Първото взаимно училище в двора на църквата.

Свети безсребреници и чудотворци Козма и Дамян

На 1 ноември християнската църква почита повторно братята лечители безсребреници и чудотворци Козма и Дамян (честват се и на 1 юли).

Братята били родени в Асирия, Мала Азия в семейството на грък езичник и християнка. Те изучили целебните свойства на билките и се прочули като целители. В житието им са описани способностите им да лекуват слепота, куцота, рани по тялото. Затова българите ги наричат “светите врачове” или “врачи” (наименование за гадатели и лечители).

Братята Козма и Дамян помагали и не взимали от никого нищо, затова хората ги нарекли безсребреници - безвъзмездни лекари. След смъртта им над гроба им бил построен храм, в който ставали много чудеса. Светците са покровители на знахари, баячки и билкари и имената им се споменават в баяния против болести и уроки. Най-ранните техни икони у нас са от 12 век. Култът към лечителите е бил силно развит в земите на Източната Римска империя.

В традициите на българите 1 ноември е свързан и с празника

СВЕТИ ВРАЧ

В народната памет светецът се споменава като покровител на народните лечители. Неговата история е свързана с братята чудотворци Козма и Дамян безсребреници. 

В деня на братята лечители се спазват някои забрани - жените не работят, за да не се разболяват семействата им и домашните животни. Стопанките месят и раздават пити за здраве. Срещу празника болни и хроми хора отиват да преспят по поляните в близост до черква или параклис, чийто патрон са светците, а на сутринта измиват лицата си с вода от близкия лековит извор - аязмо.

В почитането св.Врач българинът е изразил разбирането, че може да бъде постигнато физическо здраве, когато излекуваме душите си.

Не случайно днес отбелязваме и Деня на народните будители, които са нашите истински духовни лечители.

Есето ХРАМЪТ ЛЮБОВ, на Марта Радева получава наградата на „Подиум“ от конкурса “Моят храм в 185 думи”

Специалната награда от сайта за изкуство, култура и православие на Добрич „Подиум“ ще получи Марта Радева, от Провадия!

ХРАМЪТ ЛЮБОВ

 „За какво е нужен път, който не води към храма?“ – с тези думи завършва филмът „Покаяние“ на грузинския режисьор Тенгиз Абуладзе.  

 Ако не вървиш към Храма и ако не носиш Храма в душата си, то напразен и без следи е твоят път. 

 Неотдавна осъзнах, че моят Храм е Любовта. Като малка се докосвах до Него чрез всеопрощаваща обич на семейството си.

По-късно Го търсех в приятелството. Копнеех за Любовта и когато отдадох сърцето и тялото си на бащата на моите деца. Любовта стана най-важното в общуването с учениците ми… Защото Тя е познание, възпитание, справедливост и мъдрост. И истина, и милост, и път, и цел.

 Но неизбежно преживявах разочарования, докато осъзная, че това са само пътечки към храма Любов. А истината за Него е в безсмъртното послание на апостол Павел: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост /…/ всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…“

 И сега зная: когато съм готова да простя, да изтърпя болката и да я превърна в Любов, с която да даря онзи, който ме е наранил, то аз съм в Храма.

Марта Пенева Радева

Организатор на конкурса, иницииран във връзка със 185-ата годишнина на храм „Св. вмчк Георги“ в Каварна, беше редакцията на енорийският бюлетин „Вяра и Дело“. Получени бяха 101 творби – 58 стихотворения, 27 есета и 16 къси разказа от общо 88 автора (72 жени и 16 мъже). Седем от участниците са представили по две творби, а трима по три. Най-младият участник е на 12 години, а най-възрастният – на 80.

Конкурсното жури бе в състав доц. д-р Елена Симеонова, д-р Ивана Радонова и презвитера Ренета Трифонова. Творбите бяха оценявани по 5 критерия с максимален брой точки за всяка творба – 25.

Ето и победителите в конкурса:

Награди от екипа на „Вяра и Дело“:

Първа награда (250 лв. и грамота) – Ева Пацовска-Иванова от София

Втора награда (200 лв. и грамота) – Стефания Георгиева от Свищов

Трета награда (150 лв. и грамота) – Лилия Кашукеева от  Стара Загора

Специални награди от партньори:

От сайта за изкуство, култура и православие на Добрич „Подиум“ (50 лв.) – Марта Радева, Провадия

От Християнство.бг – независим портал с рубрики за богословието, проповедта и мисията на Църквата (50 лв.) – Йоанна Бойковска от Харлинген, Нидерландия

Поощрителни награди от екипа на „Вяра и Дело“:

За най-млад участник (75 лв. и грамота) – Кристан Павлов на 12 години от Пловдив

За най-възрастен участник (75 лв. и грамота) – Нонка Чардакова на 80 години от с. Попинци, област Пазарджик

ЦЪРКВАТА ПОЧИТА СВ. АПОСТОЛИ ОТ 70-ТЕ

Св. мъченик Епимах се родил в Египет. Родителите му били християни.

Възпитан бил в благочестие и светост. Живял в епохата на гоненията срещу Църквата. Още млад, той се поселил в Пилусийската гора , където заживял по примера на св. Йоан Кръстител . Нямал никого от светите отци за наставник в пустинното житие. Наставляван бил направо от Бога и от любовта, която имал към Бога. Любовта му към Бога го учела на добродетелен живот.

Като чул, че в Александрия християните страдали от идолопоклонците, блажени Епимах отишъл в града, влязъл в главния езически храм през време на голям езически празник, прекатурил жертвоприношенията на земята и строшил идолите.

Управителят Апелиан го затворил в тъмница. Тук той утвърждавал верните в техния подвиг за Христа.

Провесили го на дърво и го стъргали с железни нокти. Замервали го с камъни. Трошили му костите. А той говорел на мъчителите си:

- Нашият Господ Иисус Христос беше разпънат и заради мене, беше прободен с копие и напоен с оцет. А сега не трябва ли и аз да бъда причастник в страданията му? Наложете ми мъки по-големи от тия, които сега ми налагате! Плюйте ме! Ругайте ме! Турете трънен венец на главата ми! Дайте кръст в ръцете ми! Напойте ме с оцет! Направете цялото ми тяло една рана! Разпънете ме на кръст и ме прободете с копие! Всичко това претърпя Господ. Нека и аз претърпя същото!

Имало много люде, които следели как мъчат св. Епимах. Между тях била и една жена, едното око на която било сляпо. От очите й се стичали сълзи, като гледала страданията на мъченика. Мъчителите го биели жестоко по цялото тяло. От това биене пръскали наоколо капки кръв. Една капка паднала в сляпото око на тая жена и то оздравяло. Прогледнала и с това око, жената радостно извикала:

- Велик е Тоя Бог, Когото страдалецът изповядва! Той направи чудо с мене!

Разярен от тая прослава, управителят Апелиан заповядал да бъде отсечена главата на св. Епимах. И тя паднала на земята за нова прослава на Бога. Душата на светия мъченик отминала във вечността честита и блажена...