Почитаме зачатие на Св. Анна

Православна църква отбелязва деня на св. Анна - майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. Дълго време семейството на Йоаким и Анна нямало деца.

Бездетството в древността се е считало за Божие наказание и такива семейства, освен личната си тревога трябвало да понасят и обществения укор. В малкия градец Назарет, където те живеели, бездетството не се посрещало със съчувствие.

Естествено, молитвата и надеждата на двамата била за дете. Някои обясняват с тези тревоги и вълнения името, което Йоаким и Анна дават на дългоочакваната си рожба. Защото Мария, означава "надежда".

Няколко празници в годината църквата е посветила на Йоаким и Анна - общо честване на паметта им на 9 септември, Зачатие на св. Анна на 9 декември, Успение (смъртта) на св. Анна на 25 юли.

Счита се, че името Анна е второто по разпространение в християнския свят. Носещите това име честват именния си ден на празника "Зачатие на св. Анна" - 9 декември. 

Още от началото на VII век за него има написан специален текст и беседа от известния автор на църковни молитви и химни св. Андрей Критски. В текстовете на това богослужение четем думите, вложени в устата на Анна: "Радвайте се заедно с мен, всички колена Израилеви! Аз нося рожба до сърцето си. Спасена съм от укора за бездетството ми. Тъй беше угодно на Бога, който чу молитвата ми, излекува болката ми и ми даде каквото сърцето ми желаеше." Така преданието е допълнило евангелския разказ, без да му противоречи, като по един естествен и много човешки начин е запазило спомена за семейството на Господ.

Св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците. Този ден е и празник на врачките, вещиците, омайниците. В нощта срещу празника магьосниците могат да примамват чуждото плодородие; тогава се извършват най-различни заклинания и прокоби (за раздяла, болест и смърт). Поверията твърдят, че тогава черните магии "хващат". Затова строго се спазват различните забрани: жените не работят нищо, не бива да пипат вълна, за да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не бива да излизат от селото, защото по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

Пред вратите мъжете запалват купчинки говежда тор, която прогонва злите сили. Жените мажат виметата на животните с въглен, чесън и мазнина, за да не им се отнеме млечността. Птиците държат затворени, за да не ги примамят с магии. Девойките слагат под печките сол и жито, похлупват ги с паница и на сутринта с тях захранват животните, за да ги предпазят.

Всички стопани следят кой ще влезе пръв в къщата им; ако е мъж, през годината ще се раждат мъжки животни, ако е жена - женски. Момите посаждат пшеница в гърне и натопяват клонки от вишна или ябълка във вода. Ако пшеницата покълне, а клонките се разлистят, значи момата ще се омъжи през следващата година.

Днес имен ден имат: Ана, Анна, Анка, Ани, Анета, Анелия, Аница, Аня, Янко и Янка.

Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец (Никулден)

Църквата почита днес Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Той се е родил през 280 г. в Малоазийската провинция Ликия и по времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Взел участие в Първия вселенски Никейски църковен събор. Умира през 325 г. Остава прочут със своите морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци от крушение.

Именници: Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница.

Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир - океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.

Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба. Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е "слуга" на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите наричат още "Рибни свети Никола", "Мокри свети Никола" или "Рибена черква". Най-често шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като "рибник".

Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.

Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.

На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост - "кръхче" или "дъна" се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от "зли очи" и уроки.

В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

Някой поверия за Никулден: Жените внимават при почистването на рибата люспите да не падат на земята, защото се вярва, че ако човек стъпи там, той се разболява и умира. Костта от главата, която наподобява кръст, се запазва за лек против детски болести. Когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.

Православната църква почита Св. Сава

В народните представи, Варвара (чества се на 4 декември) и Сава са двете сестри на свети Никола. От тях Сава е по-добрата и винаги върви на крачка след Варвара, молейки я да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на своя брат и затова се казва: "Варвара вари, Сава пече, а Никола яде".

Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради несъгласие между роднините, на които било поверено неговото възпитание през време на служебното пътуване на баща му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият монах оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.

По онова време на Изток бил прочут със своя строг постнически живот преподобни Евтимий Велики. Сава поискал да постъпи в числото на неговите ученици, но Евтимий го поверил на блажени Теоктист, брат в съседния манастир. Като го благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане основател на обширна лавра и ще бъде славен наставник на всички палестниски отшелници.

В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот. Веднъж, пътувайки за Александрия, той срещнал по пътя родителите си, които искали да го отклонят от иноческия живот, но накрай отстъпили пред неговата непоколебима воля.

Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава пожелал по-голямо усамотение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали хляб и плодове. Така прекарал пет години, а после отишъл при преп. Евтимий Велики. След смъртта на този велик подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.

Но преподобни Сава желаел пълна самота, за да може всецяло да се предаде на молитва и богомислие. Веднъж, като заспал след дълга молитва, в съня си видял ангел, който му посочил една пещера на онова място, където се намирал изсъхналият Силоамски поток. Като се събудил, Сава се отправил към това място, намерил пещерата и се поселил в нея. Цял ден и през по-голямата част от нощта той се молел и пеел псалми, като се хранел само с корени, които растели покрай пещерата.

Един ден, както събирал корени в пустинята, той видял четири разбойници, които били гладни и изнемощели. Пустинножителят изсипал пред тях събраните корени, и от тогава благодарните разбойници започнали понякога да му носят хлюб и плодове. Сава, облян в сълзи, си говорел: "О, горко на душата ми! Тия люде за едно благодеяние тъй щедро плащат. А ние получаваме всекидневно от Бога благодеяния, но не благодарим, а в нехайство прекарваме дните си и не изпълняваме Неговите повели."

Именници днес са : Венцислав, Венцислава, Владислав, Владислава, Десислав, Десислава, Сабина, Сава, Савка, Савчо, Светослав, Светослава, Слав, Слава, Славей, Славейка, Славейко, Слави, Славка, Славчо, Станислав, Станислава, Съби, Събина

ПОЧИТАМЕ СВ. ВАРВАРА

Света Варвара произхождала от много богат и знатен род. Отличавала се е с особена и впечатляваща красота. Ревнивият ѝ баща я затваря в кула – далеч от похотливи очи. През времето, когато е била затворена, Варвара изучава външния свят от прозореца и има много време да размишлява за Бога. Когато баща ѝ разрешава да излиза, за да си намери жених и да се омъжи, Варвара се запознава с християни и приема свето кръщение.

Когато бащата научава, че дъщеря му е станала християнка, той нарежда да я бичуват и получава съгласието на управителя на града Мартиан да я осъди на смърт. По нареждане на бащата Варвара е обезглавена. Поверието говори, че божието възмездие настига бащата на Варвара и управителя на града – те двамата са поразени от мълния.

У нас празникът се е почитал сред народа с преплитане на езическите и християнските обичаи.

В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали “Баба Шарка”. Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и „баба Шарка”. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка”, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазат като лекарство против дребна шарка.

Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве.

Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.

На 4 декември имен ден имат: Варвара, Варя, Варадин.

На 2 декември почитаме паметта на преподобни Порфирий Кавсокаливит

В навечерието на неговия празник в книжарница „Благослов” във Варна е получена  новата книга на Фондация „Наследство на Зографската света обител”- „Преподобни Порфирий Пророкът. Свидетелства”. т.ІІ. Преводът от гръцки е на монах Климент Зографски.

От издателите: „Книгата съдържа 54 свидетелства от различни хора, повече или по-малко свързани с преподобни Порфирий Кавсокаливит. Чрез тях се разказват неизвестни случки и се разкриват непознати страни от дълбокия образ на един от най-чудните светци в историята на Православната църква. Убедително е засвидетелствана способността на преподобния отец да прониква в бъдещето и миналото, да вижда ясно скритото в телата и душите на хората и така да съдейства на тяхното изцерение.”

Вижте предговора и откъс от книгата – ТУК

В откъса тук – две от свидетелствата на Константин Калейдис:

Свети Николай и свети Паисий

(1)
Веднъж се бяхме събрали доста хора пред манастира, когато дойде една кола и докара светеца. Беше отсъствал за ден-два и щом го видяхме, го наобиколихме, взехме благословията му и всички заедно се отправихме към манастира. Когато влязохме в двора, срещнахме сестра му Хариклия и светият извика отдалече:

- Хариклия, Хариклия, какво се случи вчера със стареца?
- Стана и си тръгна. Не ми каза кой е.
- Защо не се погрижи за него?
- Ами той изчезна пред мен! Изгуби се. 
- Глупавичката ми, това беше свети Николай!

Очевидно светецът, за да я предпази от някой горделив помисъл, че се е удостоила да види на живо и да разговаря със свети Николай, я смири там пред всички нас, наричайки я „глупавичка”. Хариклия, разбира се, беше много умна, добродушна и добродетелна.

Малко по-късно Хариклия ми призна, че предишния ден се грижела за овощните дървета, които бяха засадили. Окопавала ги, поливала ги. Изведнъж, докато била наведена, забелязала, че един старец стои пред нея. Разменили поздрави, той я благословил няколко пъти и изведнъж изчезнал. Чудеше се в себе си кой е този старец и какво се беше случило, но не го беше разкрила на никого. Отговор на въпроса си получи от светеца, комуто нищо не убягваше.

(2)
След успението на свети Порфирий група мои приятели отидоха на поклонение на Света Гора и посетиха в Панагуда един друг велик светец от нашето време - свети Паисий. Освен всичко друго, те го попитали:
- Отче, имаме едно недоумение. Откъде отец Порфирий имаше всички тези знания? След като не е ходил на училище, как така не прави грешки? Знае Евангелието наизуст и има познания по всички науки. Откъде знае всичко това?
- Отец Порфирий не е ходил на училище, но винаги имаше Христа до себе си – денем и нощем. Вървеше, а Христос беше до него! Затова беше толкова просветен. 

*** 
Храбри войне на Царя на небесните сили Господа Иисуса, предивни преподобни отче Порфирие! Ти ни обичаш, изцеляваш и защитаваш от всякакви беди и скръбни обстоятелства, топло пред Господа ходатайстваш да ни дарува обожение. Като знаем за твоята помощ, ние благодарствено ти зовем: радвай се, отче Порфирие! 

(из Акатиста на светеца, Кондак 1)

Източник:arhangel.bg

Остава една седмица до крайният срок за получаване на снимките за Първия национален фотоконкурс - "Православието в Добруджа"

Сайтът за изкуство, култура и православие "Подиум" и портала "Православието - Добрич" организират Първи национален фотоконкурс - "Православието в Добруджа".

Фотоконкурсът "Православието в Добруджа" има за цел да представи разнообразието и красотата на  Православието в цяла Добруджа, както и да увеличи познанието за православието като цяло,  животът и делото на свещениците, монасите и миряните в енориите на БПЦ в Добруджанския край.

Може да участвате със снимки отразяващи Православният живот в Добруджа, в категориите: Архитектура, пейзаж, портрет и репортаж.

Крайният срок за изпращане на снимките е на 8 декември 2021 г. 

Участието е безплатно и без възрастови ограничения. 

Могат да се изпращат максимум 5 снимки. 

Необходимата информация за снимките е: Име на автора, Адрес, електронна поща, Заглавие на снимка (с описание, ако е необходимо)

В конкурса се допускат само авторски фотографии.

Снимките трябва да бъдат изпратени във формат jpeg, png. Качеството и размерът на снимката трябва да е не по-малко от 2000 пиксела.

Снимките се изпращат на имейл адрес: pravoslavietodobrich@gmail.com.

Участникът трябва да държи и потвърждава, че притежава всички права върху представената(ите) снимка(и). 

С въвеждането на участниците в конкурса се предоставя на организаторите ("Подиум" и "Православието - Добрич") правото да публикуват снимки в публикации на организаторите, свързани с конкурса, като албуми, календари, изложби.

След приключване на конкурса жури ще определи и обяви победителите, а връчването на наградите ще стане в навечерието на Рождество Христово.

Предвидени са три парични награди от по 100, 50 и 20 лева за първите най-добри фотоса. Предвидена е и една предметна награда за млад автор, отразил вярата на свои съмъшленици. Наградените снимки ще бъдат публикувани както в сайта "Подиум" и "Православиетно - Добрич, така и в повечето медии от региона отразяващи Православният живот в Добруджа.

След получаване на снимките, на всеки участник ще бъде изпратено потвърждение по имейл.

Организатор на Първия национален фотоконкурс - "Православието в Добруджа" са списанието и сайтът за изкуство, култура и православие "Подиум" и портала "Православието - Добрич".

Св. ап. Андрей Първозвани (Андреевден)

На 30 ноември православните християни отбелязват деня на свети Андрей, брат на свети апостол Петър. Той е наричан още Първозвани, понеже пръв сред дванайсетте апостоли е повикан да тръгне след Исус Христос. Когато апостолите тръгват по света да проповядват словото Божие, Андрей се отправя през Гърция, по нашите брегове на Черно море и стига до Грузия и Скития, като спечелва нови последователи на християнството. Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата Х, наречен по-късно в иконографията "Андреев". Св. Андрей се счита за апостол на православните християни, защото ръкополага първия епископ в Константинопол - апостол Стахий. През ІV век мощите на свети Андрей са поставени в цариградската църква "Св. Апостоли". През ХІІІ век обаче кръстоносците ги пренасят в италианския град Амалфи, където почиват и до днес.

В народните обичаи Андреевден символизира началото на зимата. Приготвят се ястия от боб, леща, жито, булгур, царевица или всичко, което се сее на полето. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. На утринта част от сварените зърна се хвърлят в комина, за да станат високи посевите.

С Андреевден е свързано и друго едно народно вярване, отново израз на надеждите за кратка зима и пълни хамбари. Според преданието мечка изяла вола, с който свети Андрей обработвал нивата си. Разгневен обаче той уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава се вярва, че свети Андрей е повелител на дивите животни и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи. В тази връзка, когато се хвърлят зърната в комина, се изричат и думите "на ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия". У нас наричат Андреевден още Мечкинден.

Честит имен ден на Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Храбрин, Силен, Силка, Дешо, Дешка!