Честваме паметта на свещеномъченик Григорий, просветител на Армения

Армения станала люлка на християнството още в първите християнски векове. Според преданието първи донесли християнското послание в кавказките страни апостолите Тадей и Вартоломей. Но преследванията от страна на местните езически владетели не позволили на християнските общности там да се развият. Докато накрая с дейността на свети Григорий страната станала изцяло християнска, а той получил прозвището просветител на Армения.

Свети Григорий живял по времето на император Диоклетиан, най-големия гонител на християните. Бил от богато семейство и получил добро образование, но също така от дома си бил възпитан в християнската вяра. Отличавал се с благочестие и добродетелен живот, и затова бил високо ценен от сънародниците си.

Когато властта във Велика Армения поел Тиридат, фанатичен езичник, се подновили гоненията срещу християните. Войници нахлували в градовете и селата, и залавяли християните, за да ги принуждават с увещания и най-често с мъчения да се откажат от вярата си. Тогава бил заловен и Григорий, който не се побоял пред самия цар Тиридат да изповяда вярата си в истинския Триединен Бог. Години наред Григорий бил държан в една яма. Но един ден се случило нещо странно. Свирепият цар Тиридат, погубил толкова хора, полудял и започнал да се скита по планини и пусти места като див звяр. Най-после принцесата насън получила откровение, че царят ще се излекува едва когато освободи Григорий. Извадили го от ямата и го завели в двореца, където той се помолил за болния Тиридат и царят оздравял, а след това дори приел кръщение и подкрепил християнизирането на арменския народ. За това много се потрудил свети Григорий, който бил ръкоположен за епископ на църквата в Армения, а тя станала първата християнска страна в света. Светителят се упокоил в около 331 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 29 септември честваме паметта на преподобния Киряк Отшелник

Много от светците на Църквата имат определението отшелници, защото са взимали решение да се оттеглят в пустинни места, но духовно с молитвата си те продължавали да бъдат близо до хората в света и да им помагат.

Един от великите отшелници бил свети Киряк. Роден в Коринт, Гърция, през 448 г., той бил възпитан във вяра и любов към Бога и хората. От ранна възраст проявявал духовна зрялост. А щом навършил пълнолетие, отишъл в Светите земи, където е живял Иисус Христос, и в усамотение се отдал на пост, молитва и размисли за вечния живот. Там срещнал великия подвижник Евсторгий, на когото бил ученик известно време. По негов съвет Киряк отишъл при палестинския отшелник свети Евтимий Велики, за да се поучи от неговите добродетели. Последователно бил и в манастира на свети Герасим Йордански, където изпълнявал послушанието си на манастирски готвач с голямо усърдие и напредвал във вярата и добродетелта. Сам той постел строго и се хранел само с малко хляб и вода на всеки два дни, но затова пък напредвал в молитвения живот.

След девет години Киряк се установил в манастира Сука, основан от преподобния Харитон Изповедник. Там се подвизавал дълги години и бил ръкоположен за свещеник, като станал известен с чистата си духовност. На 77 години той отново се оттеглил в пустинята, за да живее в уединението, което потърсил още на младини. Но и там при него идвали монаси за съвет, а също и хора, обладани от бесове, за да се помоли и да ги изцели. Затова продължил да се отдалечава в пустинята и живеел наистина като земен ангел. Малко преди края на живота му някои монаси отишли да го посетят и да получат благословията му. Починал на 107 години, като оставил спомен за подвижника, който проявявал кротост и любов към всички хора, без изключение.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 28 септември честваме паметта на свети пророк Варух и на преподобния Харитон Изповедник

Сн. "Подиум"

Пророк Варух бил Божи избраник и възвестявал Неговата воля на еврейския народ във връзка със завладяването на земите им от вавилонците в VII век преди Христос. Като помощник на пророк Йеремия, когато Йеремия бил в затвора, Варух записвал неговите пророчества и след това ги четял на народа в храма. Заради справедливите си обвинения към цар Йоаким и народа Варух не бил обичан, но не преставал да говори истината. В Библията е запазена книга с неговите пророчества. Пророк Варух говори и за идването на Божия Син на земята като Спасител на човешкия род.

Свети Харитон бил родом от малоазийския град Икония (днес Коня в Турция) и живял по времето на император Аврелиан (270-275 г.). Бил известен с християнската си духовност и когато бил издаден указ срещу християните, той бил един от първите заловени от управителя на града. Подложили го на ужасни мъчения, но още докато бил в затвора, император Аврелиан бил убит. Следващият император, Проб, отменил указа и така Харитон бил освободен. Върната била свободата на затворниците, а заточениците можели да се върнат в родните си места. Тия, които се криели по пещери и пустини, отново започнали да се събират свободно на молитва. А Харитон решил да отиде в Йерусалим и да живее като отшелник в пещери в района. Славата му се разпространила бързо и много други монаси се събрали край него. Така Харитон създал манастира във Фара. Въпреки това, жадувайки за уединение, той отново заминал за вътрешността на пустинята, където в района на Сука създал нова обител.

Свети Харитон се преселил във вечността на 28 септември 350 г. Понеже безстрашно изповядвал вярата си и страдал за това, но не загинал мъченически, е наречен изповедник. От него е останал обредът на монашеското пострижение, т.е. посвещение.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети мъченик Калистрат и на дружината му

Свети Калистрат живял по времето на император Диоклетиан. Родил се в град Картаген (днес до град Тунис, Северна Африка) и от детска възраст бил възпитан в християнската вяра, защото семейството му било християнско. Един от неговите прадеди през I век служил като римски войник в Йерусалим при Пилат Понтийски по време на Христовите страдания. Той видял чудесата при Христовата смърт и повярвал в Господ Иисус. Бил просветен във вярата и кръстен от апостолите, а когато се върнал вкъщи, донесъл сред домашните си спасителната вяра в Христос.

А в следващите векове Картаген станал важен център на християнството в Северна Африка. Така и Калистрат бил роден, кръстен и възпитан като християнин. Като възмъжал, той станал войник. Другите войници го виждали как ставал нощно време и се молел на Бога. Те съобщили на военачалника Персентин, свиреп гонител на християните, че Калистрат е християнин. Персентин веднага му заповядал да принесе жертва на езическите боговете, но Калистрат решително отказал. Нанесли му жесток побой, измъчвали го и накрая го хвърлили в морето. Но Божията сила го избавила от смърт, като два делфина го изнесли жив на брега.

Когато видели търпението на Калистрат при ужасния побой и чудото, станало с него, 49 войници повярвали в Иисус Христос. Те също били жестоко бити и принуждавани да се отрекат от вярата си, после ги затворили в тъмница. Там Калистрат ги научил на основните истини на вярата и ги укрепил духом.

Военачалникът Персентин видял, че не може и с най-ужасни мъчения да склони Калистрат и другите 49 войници да се откажат от християнската си вяра, и затова разпоредил всички да бъдат избити в тъмницата. Така петдесет войници от полка в Картаген пострадали за вярата в Христос в 288 г. По-късно била изградена църква на мястото на техния общ гроб.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме успението на свети апостол и евангелист Йоан Богослов

Свети Йоан Богослов е един от учениците на Иисус Христос, които Той, след възкресението Си, изпратил да проповядват Неговото учение и затова ги нарекли апостоли. 

Свети Йоан е написал и едно от четирите повествования за живота и дейността на Спасителя, наричани евангелия, т. е. благовестия, затова се нарича и евангелист. А понеже евангелието му съдържа много важни верови, богословски истини, при това изразени с ясни понятия, той пръв в историята на Църквата е наречен и Богослов.

Заедно с брата си Яков младият Йоан помагал на баща си Зеведей да ловят риба за препитание на семейството им. Когато веднъж Иисус Христос минавал край брега на Генисаретското (наричано още Галилейско или Тивериадско) езеро, той видял бащата и двамата млади мъже да кърпят рибарските си мрежи. 

Учителят съзрял в тях чистотата и жаждата на душите им за истинско богопознание и ги призовал да тръгнат с Него. Те веднага оставили баща си, мрежите, кораба и тръгнали. Оттогава непрекъснато били със Спасителя. И майка им Саломия също била сред жените, които подпомагали делото на Христос.

Заедно с апостол Петър, двамата братя присъствали на три важни събития: възкресяването на дъщерята на Яир, преображението на Богочовека на планина Тавор и молитвата Му в Гетсиманската градина. На Тайната вечеря Йоан седял до самия Иисус, а на Голгота, когато висял на кръста, Спасителят поверил Своята майка на грижите на свети Йоан.

До успението на света Богородица Йоан проповядвал в Йерусалим. След това отишъл в град Ефес, Мала Азия. Там проповядвал и привлякъл много хора към вярата в Иисус Христос, а накрая написал евангелието си, Откровението и три послания. 

Учил всички да имат любов към Бог и към хората, защото, както той пише, “Бог е любов”.

Упокоил се в дълбока старост в последните години на I век.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 25 септември честваме паметта на света Евфросиния Александрийска и на свети Сергий Радонежки

Евфросиния, чието име в превод от гръцки означава благоразумна, е родена в началото на V век в Александрия, Египет. Израснала в християнско семейство и била възпитана в добрите традиции на вярата. По това време бил разцветът на монашеството в Египет и затова Евфросиния, щом навършила пълнолетие, също отишла в манастир и се подвизавала в святост до последния си час.

Свети Сергий е роден през 1314 г. в село край град Ростов Велики, но в юношеските му години семейството се преселило в Радонеж, откъдето идва и прозвището на светеца. Той млад се отдал с голямо усърдие на отшелнически живот недалече от Радонеж, а постепенно към него се присъединили други монаси. Така бил основан манастирът "Света Троица", после и досега известен като Троицко-Сергиева лавра. С духовните си наставления и умелото ръководство на монашеската общност свети Сергий се утвърдил като образец на чист и строг монашески живот във времето, когато на Атон и в българските земи се разпространявал исихазмът - форма на нова, висока духовност. Той забранил да се приемат подаяния и установил правилото всички монаси да се издържат от собствения си труд, като сам давал пример за това. Славата му на свят човек се разнесла, много хора се заселили в манастира и около него. Заради благочестивия си живот св. Сергий бил удостоен от Бога с дара на чудотворството. Той лекувал болните, утешавал скърбящите, дарявал надежда и усилвал вярата на всички, които общували с него. С живота и делата си светецът оказал огромно влияние върху духовния живот в цяла Русия. Московските князе търсели неговия съвет и благословението му за своите действия не само при защитата на земите си, но и за обединението на отделните руски княжества.

Упокоил се през 1392 г. и скоро започнали да го почитат като светец.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

Честваме паметта на света първомъченица и равноапостолна Текла и на свети Силуан Атонски

Текла била девойка от град Икония (сега Коня в Турция) Мала Азия. Тя слушала проповедта на свети апостол Павел в града по време на първото му проповедническо пътуване (в средата на I век) и приела християнството. После сама проповядвала Христовото учение до своята мъченическа смърт, като станала първата жена християнска мъченица. Затова е наречена равноапостолна и първомъченица. Почита се на изток и на запад.

Свети Силуан е атонски подвижник, просиял в святост през първата половина на ХХ век. Роден е през 1866 г. в Русия. От младежките си години желаел да стане монах и през 1892 г. отишъл в руския манастир "Свети Пантелеймон" в Света гора. След четири години послушничество приел монашество през 1896 г. Животът му преминал в молитва и пост, като с голямо смирение и търпение изпълнявал задълженията си, по монашески наричани послушания, защото се възлагат от духовен старец или от игумена на обителта. В мигове на молитвена вглъбеност в храма "Свети пророк Илия" при мелницата на манастира Силуан се удостоил да получи откровение от Самия Христос. Оттогава духовният му усет се изострил. Изпитвал непоносима болка за греха. Скърбял и плачел за душите, които са далече от истината. Той се молел непрестанно за целия свят. Безгранично обичал хората и Бог. Нямал високо образование, но с изучаване на Свещеното Писание и на творенията на светите отци придобил рядка мъдрост и впечатляващ духовен опит. Общуването с него било за околните източник на радост. Самото му присъствие давало мир и утеха. Молел се за спасението на всички хора по света - "от Адам до самия себе си". Обичал да казва: "У когото няма любов към врага му, у него не обитава Божият Дух".

Завършил земния си път на 11 септември (24 по стар стил) 1938 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА