Честваме паметта на преподобни Даниил Стълпник

Свети Даниил е роден през 410 г. в село Марута край град Самосата на река Ефрат в Сирия. Родителите му нямали деца и в молитвите си към Бога за рожба те обещали да посветят в служба на Бога детето, което би им се родило. А когато се сдобили със син, когото кръстили Даниил, те го отгледали с голяма любов и трудът им не бил напразен.

Даниил от малък желаел да служи на Бога и в Негово име да помага на всички хора да вървят по пътя на спасението чрез вярата в Иисус Христос. Боговдъхновеният младеж ходел по села и градове и разяснявал Евангелието на малки и големи. Но в определен момент почувствал нужда да се посвети на духовен подвиг. Затова отишъл в един манастир, където се отдал на молитва, изучаване на Свещеното Писание и упражняване в послушание и смирение. След няколко години пожелал да се поклони на светите места, където Спасителят живял и страдал. Но игуменът го задържал и не му дал благословение да отиде. Старецът преценил, че Даниил още трябва да се готви за личния си подвиг.

А веднъж, при едно пътуване с игумена на манастира, Даниил срещнал свети Симеон Стълпник и бил запленен от подвига му. Когато игуменът на манастира починал, Даниил се върнал при Симеон и го помолил за съвет какво да прави. Стълпникът го посъветвал да отиде в Цариград и Даниил се установил в околностите на един храм край Мраморно море, посветен на свети архангел Михаил. Там си построил висок стълб (вид тясна кула) и се настанил на върха на открито. Подвизавал се в непрестанна молитва и се борел със страстите си. Бог му дал дар на пророчество и вършене на чудеса в Негово име. Край стълба му често идвали хора за съвет и наставления. Подвижникът помогнал на мнозина от тях да постигнат спасение в Иисус Христос. Упокоил се на 80-годишна възраст. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 10 декември честваме паметта на светите мъченици Мина, Ермоген и Евграф

Мъченикът Мина бил езичник, родом от Атина. След като се образовал, той осъзнал, че многобожието е измислица и заблуда. Това прозирало и в изследванията на философите. Затова Мина се заел да изучи християнските писания. В тях той намерил истини, които изпълнили душата му със светлина и надежда. Така Мина станал християнин.

По-късно, в края на III век, по времето на Максимиан, бил назначен за областен управител на Египет без императорът да знае, че той е християнин. Но когато Максимиан разпоредил гонения срещу християните по цялата империя, Мина не само не изпълнил заповедта, а дори помагал на християнската общност да се умножава. Сам управителят с дела на милосърдие и любов към хората свидетелствал за вярата в Христос. Тези успехи на християнството в Александрия силно дразнели езичниците. Те побързали да донесат на Максимиан за действията на Мина и той незабавно изпратил в града нов управител, атинския учен Ермоген. В изпълнение на заповедта Ермоген заловил Мина и го подложил на жестоки изтезания, а накрая го затворили в килия, за да умре там от раните си.

След известно време обаче, когато Ермоген изпратил да проверят дали и кога Мина е умрял, се установило, че той не само не е умрял, но и че раните му били излекувани. Това необяснимо за управителя чудо му помогнало да прозре величието на християнския Бог и Неговата сила, срещу която нищо не можели да постигнат усилията на гонителите. Ермоген, който от чисто любопитство вече бил запознат с учението на Иисус Христос, сега, след разговора си с Мина, решил да стане християнин. Последвал го в това решение и писарът му Евграф. Двамата били поучени във вярата от мъченика Мина и се подготвили за своето "кръвно кръщение". Наистина скоро и тримата били обезглавени и оттогава се почитат като мъченици за вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме празника Зачатие на (света Богородица от) света Анна

Наричан Зачатие на света Анна, този празник всъщност отбелязва деня, когато света Анна заченала своята от десетилетия очаквана рожба, света Дева Мария, която се родила след девет месеца - на 8 септември. Макар да имали отношение към спасението на света, тези събития не са описани в евангелията, нито в други книги на Новия Завет. Но в църковното предание е запазен споменът за света Анна и за нейния съпруг Йоаким. Те били от Давидовия род и от племето на Юда, един от родоначалниците на дванайсетте колена или племена на еврейския народ. А тъкмо от Юдиното коляно и от Давидовия род било предсказано, че ще се роди Месия или на гръцки - Христос, т.е. Помазаникът, Който щял да извърши спасението на всички хора. Това се осъществило чрез свети Йоаким и Анна, и на тяхната дъщеря Мария.

Първо Бог се смилил над Йоаким и Анна и в отговор на горещите им молитви за дете Анна най-после заченала. Както се говори в текстовете на неотдавна чествания празник Въведение на света Богородица в храма, майка й, още когато се молила на Бога за рожба, дала обет да Му посвети детето, което ще се роди. Така и станало: щом навършила тригодишна възраст, малката Мария била посветена на Бога и заведена в храма да бъде отглеждана и възпитавана там. Йоаким и Анна починали след няколко години. Но голямата радост на ощастливената майка Анна от зачеването на лелеяната рожба останала в историята, защото има значение не само за нея и съпруга й, а и за цялото човечество, което с благодарност я почита в тези споменати празници. След по-малко от две десетилетия света Дева Мария заченала по свръхестествен начин и след девет месеца родила Спасителя на света Иисус Христос.

Света Анна се почита от древни времена. А през 550 г. в Цариград император Юстиниан посветил храм в нейна чест.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Патапий

Преподобният Патапий се родил в град Тива (днес Луксор) на десния бряг на река Нил в Горен (Южен) Египет в V век. От ранна възраст той имал "дух на сила, любов и благоразумие", както препоръчва на християните свети апостол Павел.

Патапий с вяра живял според Христовите заповеди, като с живота си давал пример на своите ближни. Когато станал пълнолетен, раздал имуществото си на бедните и се оттеглил в пустинята. Там прекарвал денонощията в молитва, в изучаване на Свещеното Писание и милосърдие. На всеки уморен пътник, който минавал покрай неговата килия, той предлагал почивка и гостоприемство. При това се възползвал от възможността с проницателност и благост да дава на всеки човек духовни наставления и съвети, полезни за спасението на душата му. Така славата на Патапий се разнесла бързо и всеки ден много хора, отшелници и поклонници, идвали в килията му, за да чуят от устата му благотворно учение.

След известно време Патапий отишъл в столицата на империята - Цариград. Искал да остане неизвестен и затова заживял като подвижник край храма на света Богородица във Влахерна, край стените на столицата. Там, сред суетата на големия град, Патапий със своя скромен и чист живот благодарение на натрупания духовен опит, бил полезен за много хора, които водел по пътя на спасението чрез вяра и добри дела. Бог му съдействал, като по молитвите на светия старец вършел чудеса. Много хора намерили изцеление от телесни и душевни болести, а още повече били онези, които следвали духовните наставления на преподобния. Така Патапий отново станал известен и привличал много отрудени и обременени хора.

Преподобният Патапий починал в началото на VI в. Мощите му през XV век били пренесени в планината над днешния град Лутраки в Гърция, където сега има манастир в чест на свети Патапий.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 7 декември честваме паметта на свети Амвросий Медиолански и на преподобната Филотея Търновска

Свети Амвросий е сред видните отци на ранната Църква на запад. Родил се в 340 г., получил добро образование в Рим и постъпил на държавна служба в град Медиоланум (днес Милано). Вярвал в Иисус Христос, но се готвел съзнателно за свето кръщение и дълго не пристъпвал към купела. Когато в града трябвало да се избира епископ и християните били разделени между двама кандидати, ненадейно от народа поискали Амвросий за епископ. Това се харесало на всички и по настояване на вярващите той бил утвърден за епископ. Преди това приел кръщение, за седмица минал всички църковни степени и станал епископ за голяма радост на целия народ. Амвросий напълно оправдал оказаното му доверие и скоро спечелил любовта на хората. Епископът умеел да съедини кротостта, справедливостта и любовта към ближните. Той сам плачел с грешниците, които идвали за изповед, и всички нещастни получавали от него помощ и утеха. Бил мъдър епископ и добър богослов. Упокоил се в 397 г.

Преподобната Филотея е родена в Южна Тракия (днес в Турция). Получила добро образование и била омъжена, но скоро мъжът й умрял. Тогава тя напуснала дома си и се заселила в пусто място, където се подвизавала в пост и непрестанна молитва. Заради нейното усърдие и любов към всички Бог й дал дар на чудотворство и мъдрост да поучава. При нея идвали духовници и много народ да чуят мъдрите й съвети и да получат изцеление с нейните молитви. А когато се упокоила, светите й мощи се оказали нетленни и при тях ставали много чудеса. В началото на ХIII век те били пренесени в Търново от българския цар Калоян. А след падането на България под османско иго в 1393 г. мощите били взети в сръбските земи, а оттам – в румънския град Куртя де Арджеш, където са досега. Житието на преподобната Филотея е съставено от свети Евтимий Търновски.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА

БПЦ чества на 6 декември Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец (Никулден)

Българската православна църква почита днес Свети Николай Мирликийски Чудотворец. Той се е родил през 280 г. в Малоазийската провинция Ликия и по времето на император Константин Велики е бил провъзгласен за Мирликийски архиепископ. Взел участие в Първия вселенски Никейски църковен събор. Умира през 325 г. Остава прочут със своите морски чудотворства при спасяването на кораби и моряци от крушение.

Именници: Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница

Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.

Задължителен момент в традиционната никулденска обредност е консумацията на риба. Обикновено жените приготвят шаран, тъй като според поверието шаранът е „слуга“ на св. Никола. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето и излезлите силни вълни пробили дъното й, той бръкнал с ръка във водата, хванал един шаран и запушил с него пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. От тогава останал и обичаят да се жертва шаран в чест на светеца, чийто празник българите наричат още „Рибни свети Никола“, „Мокри свети Никола“ или „Рибена черква“. Най-често шаранът се пълни с ориз, булгур, орехи, лук и стафиди, увива се и се пече в тесто. Така приготвеното празнично блюдо е известно като „рибник“.

Народната традиция повелява обредният Рибник и хлябовете се освещават в църква или в къщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите.

Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител, на който се урежда семейно родов празник, наричан служба, молитва, черква.

На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба. След прикадяването свещеникът взима опашката на обвития в квасено тесто шаран. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие.

Според обичая стопанките запазват костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – „кръхче“ или „дъна“ се смята за необикновено лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, за да ги предпазят от „зли очи“ и уроки.

В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.

Честваме паметта на преподобните Сава Освещени и Нектарий Битолски

Свети Сава е роден в област Кападокия, Мала Азия. От ранна възраст желаел да се посвети на монашески живот и затова заминал за Йерусалим. После се учил на подвиг при подвижниците свети Евтимий Велики и свети Теоктист. Постепенно младият монах проявил своите добродетели. Стремял се да помага на бедните и болните сред манастирските поклонници. Подир 12 години в манастира Сава пожелал по-голямо усамотение и се поселил в една пещера; там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. След това при него започнали да идват и други, които желаели усамотен молитвен живот. С получено от семейството си наследство Сава построил няколко обители и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите. Така постепенно се оформила лаврата или големият манастир. Преподобният поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие и упование на Бога. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 г.

Свети Нектарий е роден в 1406 г. в град Битоля и бил кръстен Никола. При едно нападение на турците семейството му избягало в планината. Бащата на Никола със съгласието на жена си се замонашил с името Пахомий в манастира „Св. Безсребърници“ в подножието на планината. Скоро след това Никола отишъл в Света гора и станал монах в килията „Св. Архангели“ в Карея, като приел името Нектарий. Духовен старец му бил прозорливият монах Филотей. Оттогава Нектарий започнал усилен подвижнически живот. С годините неговите редки добродетели станали известни в цяла Света гора. Преподобният Нектарий с Божията благодат и голямото си смирение успявал да се справя с различните изпитания, идващи често от събратята. Заболял и от неизлечима болест, но търпеливо понасял страданията си. Починал мирно на 5 декември 1500 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА