неделя, 7 януари 2024 г.

На 7 януари честваме паметта на свети Йоан Предтеча и Кръстител /Ивановден/

Свети Йоан е човекът, удостоен с най-високата оценка от Иисус Христос: "Между родените от жени не се е явил по-голям от Йоан Кръстител". Той е роден шест месеца преди Иисус. Родителите му са свещеник Захария и Елисавета. Посветил се от дете в служба на Бог, той се подвизавал като отшелник в пустинята, а когато навършил 30 години по Божие указание започнал да проповядва сред еврейския народ покаяние и да кръщава във водите на река Йордан идващите при него. Хората при кръщението осъзнавали и изповядвали своите грехове. Питали Йоан какво да правят, а той им отговарял: "Който има две дрехи, нека даде на оня, който няма; и който има храна, нека прави същото". А митарите, събирачи на данъци и налози, простичко съветвал: "Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено". И на войниците, които в мирно време имали полицейски задачи, препоръчвал: "Никого не притеснявайте, не клеветете и се задоволявайте с вашите заплати". А понеже народът се питал дали този свят човек и пламенен проповедник не е Христос (т.е. Месия, Помазаникът), Йоан скромно отговарял: "Не съм аз Христос. Аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата. Той ще ви кръсти с Дух Свети и с огън".

Кръстителят не пропускал да посочи грешките и на цар Ирод Антипа. Затова бил заловен и хвърлен в тъмница. Царят се боял да го убие, защото народът много го почитал. Но при сгоден случай той наредил да отсекат главата му. Така завършил земния си път последният от пророците, които предричали идването на Спасителя Христос. Това печално събитие спомняме на 29 септември, а днес почитаме Кръстителя, защото на вчерашния ден, Богоявление, е извършил кръщението на Иисус Христос. Затова днес е основният празник в чест на свети Йоан Кръстител, наречен от народа Ивановден.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

събота, 6 януари 2024 г.

Честваме празника Богоявление /Йордановден/

Днешният празник е посветен на кръщението на въплътения в човешки образ Син Божи, Иисус Христос, в река Йордан от свети Йоан Кръстител.

Кръстителят излязъл няколко месеца преди началото на дейността на Иисус Христос като Негов Предтеча, както предрекъл пророк Малахия векове по-рано: "Ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".

Предтечата проповядвал покаяние, т.е. промяна на мисленето и на действията ни към добро според Божиите заповеди, като символично умивал греховете на хората във водите на река Йордан. Дошъл и Христос да се кръсти, но Йоан съзрял Неговата божественост и чистота от всякакъв грях, затова се опитал да го спре с думите: "Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?". Но Спасителят отвърнал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда".

С тези думи Той казва две неща. Първо, че с кръщението Си направил това, което било нужно за човешката природа: всички хора се кръщавали, така направил и Той, защото още не била станала известна божествената Ми природа и отказът Му от кръщение би се разбрал като човешка надменност. И второ, тъкмо при кръщението на Иисус се открила както Неговата божественост, така и троичността на Бог: Синът Божи се кръщавал във водата с човешката Си природа, Светият Дух слязъл над Него видимо, във вид на гълъб, а Бог Отец открито заявил на всички: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

На днешния ден се извършва голям (велик) Богоявленски водосвет както над съдове с вода в храмовете, така и край водните басейни, реките, морето. С осветената вода се поръсват всички вярващи и техните домове, а често и местата на тяхната работа. Светената вода се пази през цялата година и се използва за пиене или поръсване като знак за очистване от грехове и получаване на Божие благословение.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

петък, 5 януари 2024 г.

Честваме предпразненството на Богоявление и паметта на преподобната Синклитикия

Големите Господски празници (посветени на Господ Иисус Христос) имат предпразненства и попразненства, т.е. подготовка за празника и постепенното му "изпращане". Така и Богоявление (празник на Христовото кръщение от свети Йоан Кръстител и на явяването на трите лица на Света Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух) има свое предпразненство днес. Богослуженията са особени не само по съдържание, но и по строежа си, а накрая се извършва и голям (велик) Богоявленски водосвет, какъвто се прави и на самия ден Богоявление.

От днес започва и поръсването със светена вода на домовете на християните, което се приема като Божие благословение за живеещите в тях. Денят е постен за всички вярващи, тъй като постът, молитвата и покаянието са основните съставки на православния духовен живот.

Преподобната Синклитикия, основателка на един от първите женски манастири в Египет, живяла през ІV век. Била мъдра жена и задълбочена наставница в духовния живот. От нея са запазени редица нравоучителни изречения. Произлизала от знатно семейство, което се преселило от Македония в Александрия. Когато родителите й починали, Синклитикия раздала на бедните голямото си наследство и започнала да живее като подвижница заедно със сляпата си сестра. Непрестанно се молила, изучавала Свещеното Писание и се учила да прогонва от себе си всяка лоша мисъл.

Нейният богоугоден живот и високият й пример скоро събрали около тях много благочестиви жени, които искали да се ръководят в духовните си стремежи от съветите на Синклитикия. Монахините се учили от нейните наставления и още повече от убедителния й пример да обичат Бог и своите ближни, да понасят с търпение неволи и страдания. Никога не я чули да се оплаче или да възроптае, когато заболяла от тежка болест. Починала в дълбока старост.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

четвъртък, 4 януари 2024 г.

На 4 януари честваме паметта на светите Седемдесет апостоли и преподобномъченик Онуфрий Габровски

Освен дванадесетте апостоли Иисус Христос имал и други седемдесет апостоли, които също изпращал на проповед, още докато бил с тях на земята. 

След възкресението Му заедно с дванадесетте апостоли и те се разпръснали по целия свят да проповядват учението на своя Учител и Господ. Според преданието някои от седемдесетте апостоли стигнали и до днешните български земи. 

Навсякъде те проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, с търпение, кротост и дела на християнска любов. С Божията сила тези апостоли вършили много чудеса сред хората. Някои от тях пострадали заради вярата си в Иисус Христос, а други доживели дълбока старост и в мир предали духа си на Бога.

Свети Онуфрий е роден в Габрово през 1786 г. Казвал се Матей. Като юноша за някакво непослушание той бил наказан от баща си и безразсъдно заявил, че ще се потурчи. Наистина после се разкаял, но тези думи продължавали да тежат на съвестта му. 

А в подобни случаи турците веднага извършвали обреда на мохамеданското обрязване над този, който е дал такова обещание. За да не станело това, родителите му го изпратили далече от Габрово и Матей отишъл в Света гора. Приел монашество с името Манасий в Хилендарския манастир, който по онова време бил населен предимно с българи.

Подвизавал се усърдно и строго, но не намирал душевен покой. Като научил, че редица християни, а и монаси от Атон в онези години пострадали за вярата си от мюсюлманите, Манасий замислил същия подвиг. Приел велика монашеска схима с името Онуфрий и отишъл на остров Хиос, където публично похулил исляма. 

Изправен пред съдията, Онуфрийи заявил, че е християнин и макар някога да е обещал да стане мохамеданин, отхвърля тази вяра като лъжлива. Затова бил обезглавен на 4 януари 1818 г. Житието му било съставено на Атон.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

сряда, 3 януари 2024 г.

На 3 януари честваме паметта на светия пророк Малахия и мъченик Гордий

Пророк Малахия е един от така наречените 12 малки пророци, написал последната пророческа книга на Стария Завет. Той пророчествал в Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от управлението на Неемия (416-400 г. преди Христос). 

През това време се породили големи безредици сред евреите и техните свещеници, които Малахия остро изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите сред целия израилски народ по онова време. Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа пророчество за изпращането на Господния Предтеча, за да подготви пътя на идващия Месия – Христос, Когото пророкът нарича “Слънце на правдата”. С книгата на пророк Малахия наистина приключват старозаветните пророчества и започва благодатната история на тяхното изпълнение.

Мъченикът Гордий бил родом от град Кесария в област Кападокия. В началото на IV век източният император Лициний, макар да преподписал Миланския едикт за свобода на християнството, продължил враждебното си отношение към християните. 

Жертва на гоненията станал и младият воин Гордий. Заедно с други християни той отначало напуснал родния си град и се скрил в пусто място, докато се прекрати гонението. Но когато узнал за бедствията на християните, Гордий решил, че не е добре да се крие, когато неговите братя страдат и умират заради вярата си в Христос. 

Прибрал се в Кесария, когато там шумно чествали езическо божество. Неочаквано сред глъчта на народа се разнесла възторжена прослава на единия истински Бог. Мнозина уговаряли Гордий да млъкне и да се скрие, обаче стражите успели да го заловят. Управителят положил усилия да го убеди да се отрече от вярата си, но не успял. Също и мъченията не пречупили доблестния християнин. Затова Гордий бил осъден на смърт и посечен с меч в 314 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

вторник, 2 януари 2024 г.

На 2 януари честваме паметта на свети папа Силвестър и на преподобни Серафим Саровски

Свети Силвестър е роден в Рим и живял през III-IV век. Станал християнин от ранна възраст, докато още продължавали гоненията срещу християнството и сам той бил преследван, но оцелял. 

На 30 години Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт го избрали за римски епископ и станал тридесет и пети папа. По негово време (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на император Константин Велики за прекратяване на гоненията и за спокойствието на Църквата. 

Чрез свои пратеници свети Силвестър подписал решенията на Първия вселенски събор в Никея в 325 г. Преименувал неделния ден от “ден на слънцето” на “ден Господен”, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят наставлявал своите духовни чеда. След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, свети Силвестър починал в мир на 31 декември 335 г. 

Свети Серафим е роден в град Курск, Русия, през 1759 г. На 10-годишна възраст започнал усърдно да изучава Свещеното Писание, но заболял тежко. В критичен момент от болестта той видял в съня си света Богородица, която обещала да го излекува. Това наистина се случило чрез чудотворната Курска икона на Божията майка и здравето му се подобрило, постепенно се възстановило напълно.

Когато станал пълнолетен, се замонашил в манастира в Саров. Подвизавал се усърдно в молитва и пост както в обителта, така и в килия в гората, където прекарал много години. Завърнал се в манастира Саров, преподобни Серафим се посветил да служи на ближните си с молитви и съвети. Посрещал всички с обръщението “Радост моя!” и поздрава “Христос воскресе!”. С молитвите си изцелявал болни, а съветите му били спасителни за мнозина. Упокоил се в мир на 2 януари 1833 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

понеделник, 1 януари 2024 г.

Честваме празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики

Родилият се във Витлеем Христос според еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус.

Празникът е установен още в първите векове от живота на Църквата и имал за цел да се противопостави на онези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не истинско, а призрачно тяло.

Още от втората половина на IV век на този ден заедно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, починал на 1 януари 379 г.

Той е сред великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Благодарение на доброто си образование Василий и двама от братята му станали епископи: Василий в Кесария, Григорий в Ниса и Петър в Севастия. Те дали своя принос за развитието на християнското богословие и за утвърждаването на християнството, получило право на свободно разпространение през 313 г.

Многоученият Василий владеел почти всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената теория на евангелието, която приложил на практика в строгия си подвижнически живот. След обучение в Атина Василий решил да води монашески живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. 

Когато се завърнал, станал монах и през 362 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 г. бил избран за епископ на Кесария. С умение и смелост Василий водил много битки за православната вяра. Успешно се борил и срещу арианската ерес.

А пастирската му работа била несравнима по своя обхват и успешност. Наред с това е оставил много богословски трудове, сред които и знаменития Шестоднев, както и текстове на светата литургия, известна с неговото име. Починал е на 49-годишна възраст.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА