На 13 януари честваме паметта на светите мъченици Ермил и Стратоник

Християнските мъченици Ермил и Стратоник пострадали по времето на източния римски император Лициний. Макар и да подписал заедно със западния император Константин (по-късно наречен Велики) Миланския едикт в 313 г. за равноправие на християнството, Лициний си останал езичник. Той открито продължил няколкогодишни безпощадни гонения против християните. През 315 г. негови жертви станали Ермил и Стратоник.

Ермил бил дякон в църквата в Сингидунум, древно селище на мястото на днешната сръбска столица Белград. Когато станало известно на властите, че Ермил е не само вярващ в Иисус Христос, но и работи за разпространението на християнското учение сред народа, той бил заловен и изправен на съд пред императора. Пред него Ермил смело изповядал вярата си в Христос. Затова бил подложен на ужасни мъчения. Жестоките изтезания обаче не довели до желания от мъчителите резултат. След няколко дни бил направен нов опит мъченикът да се отрече от Христос. Той отговорил, че никога няма да се откаже от спасителната вяра в истинския Бог. Тогава го осъдили на смърт. Ермил бил убит и войниците хвърлили тялото му в река Дунав.

Сред присъстващите на мъченията и смъртта на Ермил бил и войникът Стратоник от стражата на затвора. Удивен от мъжеството и жертвоготовността на християнския дякон, Стратоник също заявил, че е християнин и вярва в Иисус Христос. Затова и той бил заловен и подложен на мъчения на площада пред всички, за да се сплашат хората и да спрат да се присъединяват към християнската общност. Но нито Стратоник се пречупил от мъченията, нито ужасяващите издевателства имали успех. Така накрая и той бил убит и тялото му хвърлено в реката. После телата на двамата мъченици били намерени надолу по течението от християни, които ги погребали с почит.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 12 януари честваме паметта на мъченица Татяна и на свети Сава Сръбски

Светата мъченица Татяна живяла в Рим в първата половина на III век по времето на император Александър Север. Баща й бил висш сановник в империята.

Татяна млада станала християнка и като дякониса помагала както в богослуженията с четене и пеене, така и в грижите за бедните и болните. Благородният й произход и пламенната ревност, с която тя изпълнявала задълженията си в християнската община на столицата, отредили на Татяна видно място сред християните. Младата жена служила с голямо себеотрицание и проповядвала учението на Иисус Христос. И макар сам императорът да не преследвал християните, управителят на Рим Улпиан започнал гонение. Тогава заедно с други вярващи в Христос била заловена и Татяна. След поредица жестоки изтезания била обезглавена през 226 г.

Свети Сава е роден през XII век. Бил най-малкият син на великия жупан на Сърбия Стефан Неман. На 18 години Сава отишъл в Атон, където станал монах във Ватопедския манастир и се подвизавал в святост. С помощта на баща си изградил Хилендарския манастир. Баща му и по-големият му брат Стефан станали монаси, майка му също отишла в манастир.

В 1219 г. свети Сава станал основател на самостойната Сръбска църква. Почита се като покръстител на Сърбия, защото въвел славянско богослужение и книжнина. През 1222 г. бил ръкоположен за архиепископ на Събрия. Но в 1233 г. предал поста на своя ученик Арсений и тръгнал на продължително поклонническо пътуване в Йерусалим, Антиохия и Александрия. На връщане спрял в нашата столица Търново при българския цар Иван Асен II, с когото семейството му било сродено. Участвал в богослуженията за празниците Рождество Христово и Богоявление заедно с българския патриарх Йоаким, но заболял и на 14 януари 1236 г. скоропостижно починал в Търново.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Теодосий Велики

След даването на равноправие на християнството в Римската империя (313 г.), то започнало широко да се разпространява. Заедно с това някои християни почвали да търсят уединен живот, далече от суетата и съблазните на света. Така се появило монашеството – мъже и жени заживявали уединено или в общности, обикновено извън населените места. Много от тях се занимавали с богословски трудове или просто се усъвършенствали в духовния живот и със съветите си станали опора както на други монаси, така и на цялата Църква през следващите векове.

На преподобния Теодосий Велики християнството дължи създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири. Той е роден в Кападокия в 424 г. Възпитан в християнските добродетели и просветен от изучаване на Божието слово, младият Теодосий пожелал да се посвети на духовен живот. Като първа стъпка решил да се поклони на светите места в Йерусалим. На минаване през Антиохия той посетил свети Симеон Стълпник, който го благословил за монашески подвиг и предрекъл, че Теодосий ще бъде „велик пастир на словесни овце“, което после напълно се потвърдило от живота на бележития подвижник.

През 450 г. Теодосий отишъл в Йерусалим и се запознал с живота на отшелниците близо до Светия град. След това се уединил във Витлеемската пустиня, където години наред обитавал една пещера и чрез молитвен подвиг достигнал духовно съвършенство. Бог му дал дар на чудотворство и прозорливост. Мнозина започнали да се заселват около него и така се създал неговият знаменит манастир югоизточно от Йерусалим. Преподобният Теодосий пръв въвел общежитийната форма на монашество и затова е наречен „киновиарх“ (началник на общежитие). В мъдрото си ръководство духовният отец съчетавал кротост със строга справедливост. След като обучил хиляди монаси, се упокоил на 105-годишна възраст.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети Григорий Нисенски и на преподобния Дометиан, Мелитински епископ

Свети Григорий бил по-малък брат на свети Василий Велики. Заедно с него и свети Григорий Богослов те образували знаменитата школа на богословите-кападокийци, чиито догматически трудове станали основополагащи за християнството и особено в борбата срещу ересите на онази епоха.

Роден в Кесария, област Кападокия, Григорий получил добро образование и се посветил на научна работа. Бил отличен оратор и учител, но и задълбочен писател богослов. Запазени са много негови съчинения. Когато император Юлиан Отстъпник в средата на IV век отстранил всички християни от учителска работа, свети Григорий се оттеглил в строго монашеско усамотение и там успешно се отдал на научно творчество. Но заради достойнствата му по-късно, в 371 г., бил избран за епископ на град Ниса в Кападокия. Служението му било съпроводено с трудности заради намесата на императорите в църковните дела, особено в подкрепа на арианската ерес. За две години светителят бил отстранен от поста, а след възстановяването си продължил борбата срещу арианите. Като авторитетен богослов свети Григорий взел участие в поместни събори на Църквата, както и във Втория вселенски събор през 381 г. Починал в мир в 394 г.

Праведният Дометиан живял през VI век. След като завършил образованието си, той се задомил, но съпругата му скоро починала и той решил да се посвети на духовното поприще при строг постнически живот. Качествата му били оценени и го ръкоположили за епископ на град Мелитин в Армения. На този пост Дометиан принесъл голяма полза не само на своето паство, но и на останалия народ. Спомогнал и за укрепването на мира между Византия и източния й съсед Персия. Затова благодарният император Маврикий подпомагал светителя в неговата благотворителна и просветна дейност. Свети Дометиан се упокоил в мир, в 602 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Почина Сливенският митрополит Йоаникий

Снимка: Сливенска митрополия

Почина Сливенският митрополит Йоаникий, съобщиха за БТА от Българската православна църква - Българска патриаршия.

Светското име на митрополит Йоаникий е Иван Георгиев Неделчев. Роден е на 2 март 1939 г. в село Пет могили, Сливенско.

След завършване на основното си образование, през есента на 1953 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария, курсът на която завършва през 1958 г. От септември 1960 г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1964 г. По време на своето следване там, на 1 април 1961 г., в мъглижкия манастир "Св. Николай" е постриган в монашество с името Йоаникий от Старозагорския митрополит Климент под духовното старчество на архимандрит Герасим (по-късно Браницки епископ). На 28 август същата година в храма "Успение Богородично" в Пазарджик е ръкоположен в йеродяконски чин от Главиницкия епископ Стефан викарий на Пловдивския митрополит (по-късно Великотърновски митрополит). На 17 март 1963 г. в параклиса на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София е ръкоположен за йеромонах от тогавашния ректор Макариополски епископ Николай. От 14 октомври 1964 г. до 1966 г. йеромонах Йоаникий е на богословска специализация в Московската духовна академия. След завръщането си в България, от 1 август 1966 г. е назначен за протосингел на Сливенската митрополия. По време на това негово служение на 24 ноември 1968 г., по решение на Светия синод в сливенския катедрален храм "Св. Димитър" е въведен в архимандритско достойнство от Сливенския митрополит Никодим. От края на 1968 г. архимандрит Йоаникий е протосингел на Старозагорската митрополия. От 14 октомври 1970 г. до 10 декември 1971 г. той е на научна специализация в Старокатолическия богословски факултет в град Берн, Швейцария. От края на декември 1971 г. повторно е протосингел на Сливенската митрополия, която длъжност заема до април 1975 г. Като такъв, на 20 април 1975 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Велички" и е назначен за викарий на Сливенския митрополит Никодим, който пост заема до края на януари 1980 г. На 23 март 1980 г. е избран, а на 13 април същата година е и канонически утвърден за Сливенски митрополит, съобщава БТА.

На 9 януари честваме паметта на свети мъченик Полиевкт и на преподобния Евстратий

 

Свети Полиевкт живял в средата на III век по времето на императорите Деций и Валериан. В онези години поради политически неудачи в римската империя животът на хората ставал все по-безнадежден и християнското учение привличало много последователи, особено в столицата Рим, в градовете на Мала Азия и в Александрия, Египет. И понеже християните отхвърляли религиозния култ към императора и към другите езически божества, властите гледали на тях като на неблагонадеждни граждани. При властването на Валериан множество християни били подложени на мъчения и убити. Един от тях бил Полиевкт, висш военен в римската армия. Той станал първият християнски мъченик в град Мелитин, Армения (днес град Малатия в Източна Турция), при горното течение на река Ефрат. При масовите преследвания на християните в Мелитин Полиевкт не се скрил, а открито заявил, че вярва само в Иисус Христос, и отказал да принесе жертви на идолите. Близките му се опитали да го убедят да пожали младостта си, но той като доблестен воин предпочел да пожертва живота си и не изменил на своята християнска вяра. Бил обезглавен в 258 г.

Преподобният Евстратий бил родом от област Витиния в Мала Азия и живял през IX век. Двадесетгодишен отишъл в манастир в планината Олимп (в тази планина се подвизавал по това време като монах и свети Методий, славянобългарският просветител) и се отличил с примерния си монашески живот. Водил изключително скромен живот като отшелник  и ограничил до крайност нуждите си. Затова пък всекидневно с радост и смирение помагал на събратята си монаси. И когато игуменът починал, те единодушно го избрали за свой ръководител. Заради голямата му молитвеност Евстратий бил удостоен от Бог със силата да върши чудеса. След 75 години монашество преподобният Евстратий се упокоил в мир в 903 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 8 януари честваме паметта на свети Григорий, епископ Български, и на преподобния Георги Хозевит

Епископ Григорий е споменат в средновековни исторически извори като епископ на Мизия, с което име гръцките автори наричали земите на днешна Северна България. Епископ Григорий живял и служил през Х и ХІ век, и се упокоил в 1012 г. За съжаление смяната на църковната и на държавната власт по нашите земи в онези времена е допринесла да се заличат сведенията за него. Останало е незаличимо само името му и сведението, че е бил свят човек, който отдал живота си на разпространението и утвърждаването на християнската вяра сред българския народ в трудно време.

Свети Георги Хозевит е роден на остров Кипър през втората половина на VІ век. Той последвал брата си Ираклид в манастира Каламон (в превод - Тръстиков) край река Йордан и там след период на изпитване и духовна подготовка приел монашество. По-късно Георги се подвизавал в манастира Хозева, при пътя за Йерусалим. Така останал известен с това прозвище - Хозевит. В този манастир монах Георги се усъвършенствал в строгия монашески живот и просиял с много чудеса, които Бог извършвал според неговите горещи молитви. Вестта за голямата добродетелност на преподобния Георги се разнесла далече извън Палестина и неговите свети дела станали известни на хиляди християни. 

При превземането на Йерусалим от персите на 19 май 614 г. Георги бил взет в плен, но след това го освободили. Накрая преподобният Георги мирно предал светата си душа на Бога в 625 г. По-късно неговият ученик монах Антоний написал житието му. Тази простичка животопис представлява голяма ценност като извор на сведения за живота на монашеството с точни описания на палестинските манастири и на изпитанията, които сполетели християнските подвижници при нашествията на персите и войните, които византийците водили с тях.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА