Честваме паметта на преподобния Евтимий Велики и на свети Евтимий Търновски

Преподобният Евтимий Велики е роден през 377 г. в град Мелитин, Армения (днес Малатия в Източна Турция). От малък останал без баща и майка му го отгледала с помощта на църквата. Когато пораснал, Евтимий станал монах, а в 406 г. отишъл в Йерусалим и заживял като отшелник в Юдейската пустиня. Големите му духовни дарби бързо го отличили и се разнесла славата му на свят човек. Около него се събрали много монаси, които той ръководил в духовния живот. Със светостта на живота си великият подвижник Евтимий оказал голямо влияние в християнските среди и така допринесъл за връщането към православната вяра на много християни, увлечени от разните ереси на онова време. Съветвал хората, които идвали при него: „Преди всичко имайте любов помежду си, защото каквото е солта за храната, това е любовта за добродетелта: добродетелта се познава чрез любов и смирение“. Свети Евтимий получил от Бога дар на прозорливост и сила да върши чудеса. Починал в мир през 473 г. на 96 години.

Свети Евтимий Търновски е роден в 1327 г. в Търново. Надарен от Бога с богати заложби, твърде млад Евтимий се отличил със знания и чист духовен живот. В 1350 г. станал монах в Килифарския манастир под ръководството на преподобния Теодосий. По-късно живял няколко години в Цариград и в Атон. Завърнал се в Търново, Евтимий се усамотил в пещера край столицата. При него се заселили други монаси и се образувал манастирът „Света Троица“, който станал огнище на просвета и духовен живот. Тук свети Евтимий писал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги, превел други текстове. В 1375 г. бил избран за патриарх и се проявил като добър пастир. При завземането на Търново от османските турци той смело се застъпил за народа. Бил изпратен на заточение в Южна България, където се упокоил в около 1402 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Макарий Велики и на свети Марк Ефески

Свети Макарий Египетски е роден през 301 г. в Горен Египет. 30-годишен се оттеглил в Нитрийската пустиня (в падината Уади Натрун западно от делтата на река Нил) и там се подвизавал като отшелник цели шестдесет години. От самото начало Макарий се отличил с голямо усърдие в монашеския живот, затова още в млада възраст бил възприеман от всички като духовен старец (наставник). Всички го търсели за съвети и наставления. На 40 години бил ръкоположен за свещеник и заради добродетелния му живот Бог го удостоил с дара на изцеления и прозорливост.

Свети Макарий постоянно общувал с Бог в своите горещи молитви. Няколко пъти се срещал със свети Антоний Велики, от когото почерпил духовен опит. Прокопал в пясъка под килията си подземно помещение за молилня и там прекарвал всеки ден много часове в молитвеното си правило (лична поредица от молитви, песнопения и поклони, които християните изпълняват). Заради отстояването на православната вяра подвижникът на преклонна възраст бил подложен на преследване от арианския епископ на Александрия Лукий, който го заточил на остров в река Нил. Завърнал се по-късно в своята обител, преподобният Макарий починал в мир през 391 г., на 90 години, като оставил памет за велик подвижник.

Свети Марк Ефески е роден през 1392 г. в Цариград. Бил даровит младеж и получил добро образование. Запознал се с учението на исихазма и на 25 години станал монах. Изявил се като отличен богослов и химнописец. През 1436 г. бил избран за митрополит на Ефес. Участвал във Фераро-флорентийския събор за сближение на Източната и Западната църква, където единствен със силни доводи се противопоставил на безпринципното обединение. Така унията била осуетена и оттогава Марк Ефески е почитан като защитник на православието. Починал в 1444 г. на 52 години.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 18 януари честваме паметта на свети Атанасий и на Кирил Александрийски, и на свети Йоаким, Търновски патриарх

Днешният ден е известен повече като Атанасовден заради голямата почит на народа към Александрийския архиепископ, който е посетил и нашите земи през 343 г. Той е починал на 2 май, когато е вторият му празник, а днес се почита заедно с другия архиепископ на Александрия и също голям богослов – свети Кирил.

Свети Атанасий, наречен Велики заради голямата му ученост и заслуги за преборването на ереста на Арий, е роден в края на III век в Александрия, Египет. Участвал като млад дякон заедно с Александийския архиепископ Александър в Първия вселенски събор (325 г.) и се отличил с познанията си и умението да защищава правата вяра. По-късно бил избран за архиепископ на Александрия. Но заради подкрепата на арианството от властта Атанасий на няколко пъти бил прогонван от поста си. Участвал в Сердикийския събор (в днешна София) в 343 г. срещу арианите. Оставил е блестящи богословски съчинения, които и днес се изучават. Упокоил се в 373 г.

Свети Кирил бил архиепископ в Александрия близо век по-късно. Той също е голям богослов и писател на научни трудове, вещ тълкувател на Свещеното Писание. Защитавал православната вяра от ересите на V век. Упокоил се в 444 г. и бил причислен към светците на Църквата. Неговото име било дадено на нашия просветител свети Константин Философ, когато в края на дните си станал монах в Рим.

Свети Йоаким Търновски живял през XII-XIII век. Отначало отишъл да се подвизава като монах на Света гора. Когато натрупал духовен опит, Йоаким се върнал и живял като отшелник в пещера край град Червен (на 35 километра южно от град Русе). По времето на цар Иван Асен II бил избран за Търновски архиепископ, а на събор на православните патриарси в Лампсак (на Дарданелите) през 1235 г. бил повишен в сан патриарх. Починал на 18 януари 1246 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Антоний Велики

Живеенето в духовен подвиг, наричано подвижничество, е толкова древно, колкото и християнството. Но подвижниците отначало не напускали света, т.е. не били отшелници. Те живеели в селищата, в семейства или насаме. Монахът (в превод „самотникът“) още не познавал далечната пустиня. Отшелничеството получило видни образци в лицето на светите Павел Тивейски (чества се на 15 януари) и Антоний Велики.

Свети Антоний се родил в 251 г. в Среден Египет. Бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра.

Но Антоний имал вродена склонност към духовен живот и помнел думите на Иисус Христос към богатия момък: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси, тогава дойди и върви след Мене“. Затова раздал имуществото си на бедните и с остатъка от парите поверил сестра си на един девически дом. След това започнал подвижнически живот. Постоянна молитва, пост и въздържание изпълвали дните му.

Отначало той заживял в усамотение близо до родното си място, а по-късно се заселил в Източната пустиня (между река Нил и Червено море). Там го посетили първите изкушения. Най-напред било съжалението за напуснатия от него свят, за раздаденото богатство, за любимата сестра. След това изкушенията се засилили. Бесовете всякак се стараели да го отклонят от избрания духовен подвиг. Но светецът се стараел да бъде съсредоточен в молитвите си и отблъсквал изкушенията с духовни песни и текстове от Свещеното Писание. След дългогодишен подвиг Антоний постигнал душевен мир и бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Станал духовен старец, ръководител на много монаси, които търсели наставленията му за духовен живот и молитва за всички хора, за целия свят.

Преподобният Антоний починал на 105 години, на 17 януари 356 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 16 януари честваме паметта на преподобния Ромил Бдински и на свещеномъченика Дамаскин Габровски

Преподобният Ромил бил родом от град Видин. При кръщението бил наречен Руско. Получил добро образование и родителите му искали да го задомят, но той жадувал за духовен живот и избягал в столицата Търново. Там в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ бил постриган за монах с името Роман. С голямо усърдие изпълнявал монашеските си задължения, образовал се допълнително и бил за пример на останалите монаси. А когато чул, че великият подвижник на безмълвието (исихазма) преподобният Григорий Синаит дошъл да живее на българска земя в местността „Парория“ (на границата между България и Византия, вероятно в Странджа планина), Роман отишъл и станал негов ученик. Подвизавал се в постоянна молитва и усвоил исихастката духовност.

В Парория Роман приел велика монашеска схима с името Ромил. Но вече османските турци навлезли в Тракия и след битката при Черномен (или Чирмен) в 1371 г. положението станало много несигурно. Монасите се разпилели да се спасяват от нашествениците. Ромил заминал за Атон, но скоро отишъл още по-дачеле – в град Авлона (близо до Драч, Албания), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“. Там и починал на 16 януари 1375 г.

Свещеномъченикът Дамаскин, родом от Габрово, бил Хилендарски монах и игумен. По манастирски дела той отишъл в Свищов в метоха на своя манастир. Но там някои турци, които имали парични задължения към манастира, вместо да се издължат, наклеветили монаха, че имал връзки с някаква туркиня. Когато го завели в съда, кадията разбрал, че монахът е невинно обвинен. Но събралата се тълпа поискала той да приеме исляма или да бъде обесен. Преподобният Дамаскин твърдо заявил, че е християнин и никога няма да се отрече от вярата си в Христос. Тогава му вързали ръцете отзад, повели го и го обесили на 16 януари 1771 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 15 януари честваме паметта на преподобните Павел Тивейски, Гавриил Лесновски и Прохор Пшински

Днес честваните преподобни отци са живели в различни времена, но ги обединява техният подвижнически живот като християнски отшелници, прекарали в молитва и пост през целия си живот.

Преподобният Павел е първият известен отшелник в историята на християнството. Родом от област Тиваида в Египет, по време на повсеместното гонение при император Деций той се оттеглил в така наречената Източна пустиня в Египет, разположена между Червено море и река Нил. В скалиста планина в пустинята подвижникът намерил една пещера, в близост до която имало една финикова палма и изворче. В тази пещера се заселил младият християнин и останал цели 90 години там без да напуска това осветено от молитвите му място. Починал на 113 години. Малко преди смъртта му за пръв път дошъл да го посети друг велик отшелник – свети Антоний.

Светите Гавриил Лесновски, Прохор Пшински и Йоаким Осоговски са тримата най-известни последователи на свети Йоан Рилски, подвизавали се след неговата кончина. Гавриил бил родом от село Осиче, община Крива Паланка (днес Република Северна Македония). Възпитан в християнската вяра, той още на младини се уединил в Лесновската планина южно от град Кратово и там се подвизавал в непрестанен труд и молитва. По-късно с помощта на родителите си построил Лесновския манастир, където се събрало братство от монаси. Той ги ръководел в духовния подвиг, но продължил да живее извън обителта в уединение. Упокоил се в началото на XII век, на 15 януари.

Прохор също живял през XI-XII век. Бил родом от Овче поле (Северна Македония). Родителите му го възпитали в православното благочестие и когато възмъжал, Прохор се оттеглил в Козяк планина край река Пшиня (днес в Югоизточна Сърбия). Там той живял като отшелник цели 32 г. След смъртта му на това място построили Пчинския манастир в негова чест.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на света равноапостолна Нина, просветителка на Грузия, и на преподобните отци, избити в Синай и Райто

Света Нина (или Нино) е родена през III век в Кападокия, Източна Мала Азия, където живеели и много грузинци. Родителите й били християни и тя от малка била възпитана в християнската вяра. Дванадесетгодишна Нина заминала с родителите си за Йерусалим, където получила добро християнско образование. С голям интерес и успех изучавала и Свещеното Писание.

По-късно по Божие откровение заминала за Иверия (или Иберия, днешна Грузия), за да разпространява вярата в Иисус Христос. Проповедта й имала голям успех и много от жителите на онази страна станали християни, като били покръствани от свещениците, които придружавали проповедничката на новата вяра Нина. Постепенно тя стигнала до град Мцхета (на 20 километра северно от днешната столица Тбилиси). Със силна вяра, настойчивост и смирение света Нина успяла да спечели за вярата хиляди грузинци, дори и владетеля цар Мириан. Така на границата на III и IV век била създадена Грузинската църква, а света Нина се почита като просветителка на Грузия. Тя починала в мир, в 335 г.

На слабо населения Синайски полуостров християнството проникнало в началото на ІV век чрез отшелниците, които търсели уединен живот далече от населени места. На свещената планина Хорив и в пустинята на Райто (разположена по източния бряг на Червено море край днешния египетски град Ел Тур) живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 312 г. над тридесет от тях били нападнати и избити от араби езичници. Години по-късно и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Между тях имало бележити подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на разбойническите орди. Оттогава Църквата ги почита като мъченици за вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА