На 23 септември честваме паметта на свети Йоан Предтеча и на света Раиса

Паметта на Христовия предтеча Йоан Кръстител се чества няколко пъти през годината. Днес се отбелязва зачеването му, тоест изпълнението на пророчеството, което Божи ангел съобщил на свещеник Захария. За това разказва Евангелието според Лука.

Юдейският свещеник Захария и жена му Елисавета били праведни хора, но нямали деца и десетилетия наред живеели с надеждата за рожба. Те искали да се избавят и от укора на обществото, че бездетството им е наказание за техни скрити грехове. Вече били в напреднала възраст, но Бог се смилил над тях и им дал син, който според пророчеството ще бъде велик пред Господа и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си. Мнозина ще обърне към Бога и ще върви пред Него, та да приготви за Господ народ съвършен. Тъй като евангелист Лука посочва шестмесечна разлика между предсказанията за раждането на Йоан Предтеча и на Иисус Христос, в църковния календар тези събития са разположени в същата последователност: първо днес се чества зачеването на Йоан Предтеча, а на 25 март - зачеването на Иисус Христос; така се чества и раждането им през шест месеца.

Света Раиса била родена в Египет, баща й се казвал Петър. Млада се обрекла на девство и живяла според Христовия закон в нравствена чистота, вяра в Бога, надежда за вечния живот и любов към Бога и хората. Когато веднъж отишла при извора, за да донесе вода, тя видяла множество християни, които по заповед на владетеля Лукиан били оковани и водени на мъчения, защото не желаели да се покланят на идолите. Тогава Раиса също се присъединила и се смесила с тълпата. Тъмничарят я посъветвал да се отдалечи, за да не изгуби живота си заедно с другите. Раиса не само не си тръгнала, но смело изповядала вярата си. Веднага започнали да я изтезават ужасно и накрая я обезглавили. Това станало през 308 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Областният управител на Добрич почете паметта на отец Георги от Жегларци

 

По покана на Доростолската света митрополия Йорданка Костадинова присъства на заукопойната архиерейска света литургия с панихида за 100-годишнината от рождението на ставрофорен иконом Георги Пейчев

Областният управител на Добрич, Йорданка Костадинова днес се поклони пред паметта на отец Георги от село Жегларци. Тя присъства

на заукопойната света литургия с панихида по повод 100-годишнината от рождението на ставрофорен иконом Георги Пейчев и благодари лично за поканата да съпреживее службата на Доростолски митрополит Негово Високопреосвещенство Яков, който в съслужие със свещеници от Митрополията почетоха паметта и делото на отец Георги.

Негово Високопреосвещенство митрополит Яков благодари на светската власт в лицето на областния управител за подкрепата и присъствието. Дядо Яков благослови Йорданка Костадинова, като й пожела здраве, сили да свърши започнатите дела и успех в начинанията, съобщават от пресцентъра на Областна управа.

Снимки: Пресцентър на Областна управа Добрич

На 22 септември честваме паметта на свети пророк Йона и на преподобния Козма Зографски

Пророк Йона живял през 8-и век преди Христос. В библейската книга с неговото име се разказва за живота му. Бог му заповядал да отиде в град Ниневия и да убеди жителите да се покаят. Но Йона не се подчинил и се качил на кораб да избяга. Тогава се разразила силна буря и имало опасност корабът да потъне. Отчаяните моряци и пътници се питали заради кого ги е сполетяло това зло. Йона си признал вината пред Бога и предложил да го хвърлят в морето, за да се спасят останалите хора. Морето се успокоило, а Йона бил глътнат от кит, в чийто корем той прекарал три дни, а после китът го избълвал на брега. Йона отишъл в Ниневия и пророкувал това, което Бог му казал. Ниневийците се покаяли и градът им бил спасен от унищожение. Случката с кита се приема като предобраз на Христовото тридневно пребиваване в гроба и възкресението Му.

Преподобният Козма се родил в средата на 13-и век. По народност бил българин от Tърново. Получил добро образование и родителите му искали да го оженят, но той имал силно желание да стане монах. Затова избягал в Атон и бил приет в българския Зографски манастир "Св. Георги". Показал голямо усърдие, като послушник, и скоро приел монашество. Отличавал се със сърдечна простота, благодарение на която можел да вижда скритите за физическите очи духовни явления.

Заради образованието и благодатната си духовност, Козма бил ръкоположен за йеродякон и за йеромонах. Но игуменът зачел неговия стремеж към отшелничество и му разрешил да се оттегли в пусто място близо до обителта. Там в една скала Козма си изсякъл пещера, преселил се в нея и се подвизавал в усамотение и безмълвие. Той получил и дар на прозорливост. След поредно изкушение от сатаната свети Козма се причастил и в молитва тихо предал душата си на Бога, на 22 септември 1323 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети апостол Кодрат, на свети Димитрий Ростовски и отдание на празника Кръстовден

Св. апостол Кодрат бил ученик на апостолите на Иисус Христос. Поставили го за епископ в Атина на мястото на мъченически загиналия свети Публий. Проповядвал словото Божие най-вече в Атина и в малоазийския град Магнезия. След успешни апостолски трудове и страдания, св. Кодрат в 130 г. умрял за вярата в Христос в Магнезия. Той е известен и като добър апологет на християнското учение.

Св. Димитрий Ростовски е известен съставител на жития на светците от основаването на Църквата до XVII век. Той самият е причислен към светците заради личния си свят и примерен във всяко отношение живот. Роден в 1651 г. в град Макаров, близо до Киев, на 18 години постъпил монах в киевски манастир. Там Димитрий получил отлична богословска и езикова подготовка. После употребил поверения му талант в служба на Бога и ближните. Известен с благочестието и учеността си, Димитрий превел и съставил стотици жития, които събрал в така наречените "Четьи-минеи", подредени по месеци и дни. Те и до днес се четат в първообраза им и в преводи на различни езици. Освен тях написал и много други книги с духовно съдържание, както и редица молитви. Бащински се грижел неуморно за благото на огромното си паство. Въздържан, честен, благ, състрадателен и достъпен за всички, той помагал на ближните: на драго сърце давал съвети и наставления, посещавал болни, раздавал щедро на бедните храна и облекло. Дълги години се грижил за просветата в Ростовска епархия, на която през 1709 г. бил избран за митрополит. Но смъртта прекратила рано живота на светителя. На 58 години той заболял и на 21 септември 1709 г. се упокоил от трудовете си.

На този ден се отдава почит на празника Въздвижение на светия Кръст, който чествахме на 14 септември.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на светите мъченици Евстатий-Плакида и семейството му

Евстатий бил уважаван военачалник в римската армия по времето на император Траян и се казвал Плакида. Той стигнал до християнската вяра по чудесен начин. Когато веднъж бил на лов за елен, Плакида видял кръст между рогата на животното и чул глас, който го призовавал към истинската вяра в Христос, пострадалия на кръста Спасител. Така Плакида повярвал и се кръстил с името Евстатий, което означава здрав, непоклатим. Повярвали и се кръстили също съпругата му Татяна, която се нарекла Теописта, т.е. вярна на Бога, както и двете им деца Агапий и Теопист.

Когато император Траян научил, че неговият добър военачалник е приел християнството, го лишил от високия военен чин и го изпратил в изгнание заедно с цялото му семейство. По пътя обаче Евстатий бил разделен от съпругата и двете си деца. Той много тежко понесъл разлъката със семейството си, но не можел нищо да направи, освен да се моли на Бога за Неговата милост.

Години по-късно, когато императорът бил в големи военни затруднения, той си спомнил за своя най-способен военачалник. Затова го върнал на служба и Евстатий с голямата си храброст и военни умения допринесъл много за победата. А за своя голяма изненада по Божия милост той намерил семейството си и със сълзи благодарил на Бога за тази голяма радост.

Наследникът на Траян обаче, император Адриан, веднага започнал преследвания на християните. Той изискал и Евстатий да присъства на жертвоприношенията на езическите богове. Но доблестният Христов воин решително отказал и тогава той и семейството му били изтезавани. В ужасните мъчения в душите им укрепявала единствено тяхната любов към Христос. Накрая Евстатий и семейството му били изгорени живи. Това станало в 117 г. след Христос.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

На 19 септември честваме паметта на светите мъченици Трофим, Саватий и Доримедонт

През III век по времето на император Проб (276-282 г.) в Антиохия Сирийска управлявал фанатикът езичник Атик, наричан Илиодор. Веднъж, когато в град Дафна, предградие на Антиохия и известно средище на езическите култове, се провеждали тържества с жертвоприношения на древногръцкия бог Аполон, там пристигнали по своя работа двама християни, Трофим и Саватий, които били видни и знатни граждани.

Пищното празненство било придружено от различни безнравствени действия на идолопоклонниците. А понеже имало заповед всички граждани да участват в тези тържества, някой забелязал, че Трофим и Саватий не участвали в празника и донесъл на властите за това нарушение на заповедта. Съобщили за тях на Илиодор и непокорните граждани били изправени на съд. Наредили им да се отрекат от вярата си и да се включат в тържествата и почитта към Аполон. Но и двамата отказали да се подчинят на тази заповед и да участват в скверното празненство.

Затова независимо от знатното им положение владетелят наредил да ги затворят в тъмницата, където ги подложили на ужасни мъчения. Трофим бил жестоко бит, но понеже оставал твърд в предаността си на вярата, Илиодор решил да го изпрати при владетеля на област Фригия Дионисий, още по-безмилостен гонител на християните. А сам се заел да убеждава Саватий да се откаже от вярата си в Христос. Но убежденията и обещанията не помогнали, затова управителят разпоредил да го изтезават, докато се подчини. Но сред ужасните мъчения Саватий издъхнал.

Във Фригия владетелят затворил Трофим и го подложил на нови мъчения. В затвора идвал виден гражданин и таен християнин на име Доримедонт, който се грижел за мъченика Трофим. Но тиранинът научил за това и подложил мъчениците на още по-големи изтезания. Накрая ги обезглавили с меч.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети Евмений, епископ Гортински

Свети Евмений живял в VII век на остров Крит. От млади години почувствал влечение към уединен молитвен живот. Жаждата за духовни подвизи го подтикнала да раздаде цялото си имущество на бедните и да се отдалечи в манастир. Там се подвизавал с примерно послушание. Монахът бил надарен от Бога с добра и чувствителна душа, а освен това с молитва и упражнение в добродетелите развил в себе си голямо смирение и състрадание.

Скоро Евмений достигнал такава висота на добродетелите, че християните от Гортина, град в централната част на острова, го поискали за свой епископ. Според църковното предание този град е бил седалището на първия епископ на остров Крит - свети апостол Тит, ученик на свети апостол Павел.

Свети Евмений служил на този отговорен пост в годините 670-680. Като епископ продължил с още по-голяма готовност да откликва на всички нещастия на ближните: бил баща на сираците, опора на бедни и слаби, утеха на скърбящи, целител на страдащи. При това бил проникнат от истинско миролюбие. Независимо от високия си сан и по-скоро тъкмо заради него, Евмений следвал в живота си заветите за любов и всеопрощение. Прославил се и с дар на чудотворство.

В негово време животът на Църквата бил смущаван от различни ереси, сред които голямо разпространение получило монотелитството. Еретиците монотелити учели, че Богочовекът Господ Иисус имал само божеска, но не и човешка воля. Като верен пастир на Христовото стадо, светителят Евмений се стремял да запази мира в Църквата. Той употребил много усилия отечески да убеди еретиците да се откажат от лъжеучението си и да се върнат в лоното на Църквата. Но противниците му го наклеветили пред властта и възрастният вече епископ бил заточен в Тиваидската пустиня в Египет, където и починал. По-късно мощите му били пренесени в Гортина.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА