Колкото повече обичаме Бога, толкова повече ще изразяваме това чрез своето старание в духовния живот, каза митрополит Йоан в Добрич

 Снимка: кореспондент на БТА в Добрич Павлина Живкова

Колкото повече обичаме Бога, толкова повече ще изразяваме това чрез своето старание в духовния живот, каза след неделното служение Варненският и Великопреславски митрополит Йоан в храм „Св. Георги“ в Добрич. 

Негово Високопреосвещенство възглави архиерейска света литургия в Четвъртата неделя на Великия пост, посветена на свети Йоан Лествичник. В съслужие с него бяха архиерейският наместник на Добричката духовна околия отец Георги Дочев, предстоятелят на храм „Св. Троица“ в Добрич отец Емануил Юсеин, отец Мирослав Енчев от Добричката духовна околия и дякон Георги Нейчев от митрополията. По време на богослужението митрополит Йоан каза още и заупокойна ектения за упокоилия се патриарх на Грузия Негово Светейшество Илия II. 

В проповедта си митрополит Йоан подчерта значението на духовния подвиг, покаянието и постоянството във вярата, като акцентира върху духовното наследство на свети Йоан Лествичник и неговото съчинение „Лествица“. По думите му книгата е ръководство за духовен живот, приложимо както за начинаещите, така и за напредналите във вярата.

Архиереят отбеляза, че духовният път на християнина не бива да бъде хаотичен или импулсивен, а последователен и съзнателен, изискващ постоянство и внимание. Той изтъкна, че духовното израстване се постига постепенно и че покаянието е основен елемент от този процес, който връща човека към Бога.

В проповедта си митрополит Йоан посочи също, че подвигът на поста не се изчерпва с времето на Великия пост, а продължава през целия живот на вярващия. Той призова християните да съчетават поста с молитва, участие в богослуженията и четене на Свещеното писание.

„Колкото повече обичаме Бога, толкова повече ще изразяваме това чрез своето старание в духовния живот“, каза още митрополитът.

По време на богослужението бе отбелязано и значението на поклонението пред Честния кръст като духовна подкрепа в средата на постния подвиг.

В заключение митрополит Йоан отправи благопожелания към вярващите да посрещнат достойно Възкресение Христово с вяра, надежда и духовна подготовка.

Павлина Живкова

БТА

Третата неделя на Великия пост е днес - Кръстопоклонна, честваме също паметта на мъченик Агапий и на другарите му, и на мъченик Никандър

Третата неделя на Великия пост е днес - Кръстопоклонна, честваме също паметта на мъченик Агапий и на другарите му, и на мъченик Никандър.

Днес е третата неделя от Великия пост. Нарича се Кръстопоклонна, защото в нея се отдава почит на Христовия кръст, на който Иисус Христос, въплътеният Божи Син, бил разпнат без вина и умрял като Изкупител на нашите грехове. По време на богослужение в храма се изнася от олтара светият кръст и всички му се покланят с благоговение. Това е един вид пролетен Кръстовден, но е с подвижна дата за разлика от есенния (на 14 септември).

Честваме също паметта на мъченик Агапий и на другарите му, и на мъченик Никандър в град Кесария Палестинска по времето на император Диоклетиан (284-305 г.) пострадали заради вярата си няколко християни. Те били Агапий и другарите му - Публий, Тимолай, Ромил, двама Александровци и двама Дионисиевци. Агапий бил от град Газа в Палестина, Тимолай - от Северна Мала Азия, двамата с името Дионисий - от град Триполи във Финикия (днес в Ливан), Ромил - от град Лида в Палестина, Плисий и двамата с името Александър - от Египет.

Всички, освен Агапий, били съвсем млади мъже. Те били обвинени, че са християни и не се покланяли на езическите божества, нито им принасяли жертви според императорската заповед. Изправили ги пред управителя на Кесария, който се опитал да ги принуди да се откажат от вярата си в Иисус Христос. Те обаче не склонили и затова били посечени с меч в 303 г.

По същото време в Египет живял един лекар християнин на име Никандър. Той с готовност помагал на всички болни без да се интересува дали могат да заплатят лечението си. Стремял се вярно да следва завета на Христос за любов към ближните и даром да дава на другите всичко онова, което Бог даром му е дал.

Никандър с цялата си душа се възхищавал на онези, които проливали кръвта си за вярата в Спасителя Христос. И когато научавал за смъртта на мъченици, отивал на мястото на мъчението, прибирал с благоговение свещените им останки и ги погребвал. Вършел това нощем, защото властта се разпоредила телата на убитите християни да остават дълго на показ за назидание на народа. При изпълнението на това свое свещено дело през 305 г. Никандър бил заловен и съден. Така се разкрило, че и той е християнин, затова бил изтезаван и накрая го осъдили на жестока смърт: драли кожата на тялото му и го горили със запалени факли. Накрая бил посечен меч и предал душата си на Бог.

БТА

Честваме Тодорова събота или Тодоровден, както паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска

Честваме Тодорова събота или Тодоровден, както паметта на преподобния Василий Изповедник и на новомъченица Кирана Солунска.

Днес е празникът Тодоровден. Отбелязва се в първата събота на Великия пост. Нарича се така, защото е свързан с името на християнския мъченик от началото на четвърти век Теодор Тирон. Паметта му се чества на 17 февруари, а днес се припомня една чудна случка.

Половин век след смъртта на мъченика Теодор на власт дошъл император Юлиан - високообразован човек, но заклет противник на християнството. Той се заел да възстанови езичеството и останал в историята с прозвището Юлиан Отстъпник (от вярата, защото преди това бил кръстен като християнин). Създавал всякакви трудности на християните и затова в първите дни от Великия пост заповядал в столицата да поръсят с кръв от идолски жертви всички храни на пазара.

Но свети Теодор се явил на цариградския архиепископ насън и му казал: "Предупреди християните да не купуват храна от пазара - храните са поръсени с кръв от идолски жертви! Които нямат постна храна у дома си, нека си правят коливо (т.е. да варят жито с мед)". Учуденият архиепископ запитал кой е този, който се грижи за християните, и чул: "Аз съм Теодор Тирон и съм пратен от Бог в помощ на християните". Архиепископът изпълнил заповяданото и цяла седмица християните се хранели с коливо.

От признателност към свети Теодор Църквата запазила обичая в събота на първата седмица от Великия пост с коливо да почита паметта на великомъченика.

 

Преподобният Василий живял през първата половина на осми век по времето на император Лъв Исавър. На определена възраст напуснал света с неговите съблазни и постъпил в манастир в Йорданската пустиня, където се подвизавал добродетелно като монах. Когато настанало гонение заради почитането на светите икони, преподобният Василий мъжествено се съпротивлявал на иконоборците. Затова бил задържан и предаден на много мъчения, но въпреки това той отхвърлил еретическото учение на иконоборството и заедно с преподобния Прокопий отстоявал истината без страх.

Останал затворен в тъмница до смъртта на нечестивия император. След това преподобният Василий бил освободен заедно с Прокопий и с другите изповедници на православната вяра. Подир още няколко години богоугоден живот той се упокоил в около 750 г.

Света Кирана (Керана) била родена през първата половина на 18-и век в солунското село Висока (или Ависока, днес Осса край градчето Лъгадина или по гръцки Лангада), в семейството на православни християни. Заради българското име на селото се смята, че мъченицата е била от български произход.

Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничар, който я поискал за жена. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл и я отвел в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра. Но Кирана се проявила като смела християнка и не се съгласила нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Там жестоко я измъчвали цяла седмица и на седмия ден, 28 февруари 1751 г., Кирана издъхнала. На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата и да я погребат вън от града, в тамошните християнски гробища.

БТА

Голямата задушница преди Неделя месопустна е днес.

В съботния ден срещу Неделя месопустна се извършва помен в памет на мъртвите - на голямата Задушница преди Великия пост. Той през тази година започва на 23 февруари, понеделник, след Сирни заговезни (Неделя сиропустна или Неделята на прошката), които са на 22 февруари. 

Името "Задушница" показва, че това е ден за възпоменаване на душите на починалите. За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.

На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд.

Конкурс за проза, поезия и изобразително изкуство "Златна Добруджа - корени, вяра, вечност"

 

1 януари - Васильовден!

Честваме празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики.

Родилият се във Витлеем Христос според еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус.

Празникът е установен още в първите векове от живота на Църквата и имал за цел да се противопостави на онези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не истинско, а призрачно тяло.

Още от втората половина на четвърти век на този ден заедно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, починал на 1 януари през 379 г.

Той е сред великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Благодарение на доброто си образование Василий и двама от братята му станали епископи: Василий в Кесария, Григорий в Ниса и Петър в Севастия. Те дали своя принос за развитието на християнското богословие и за утвърждаването на християнството, получило право на свободно разпространение през 313 г.

Многоученият Василий владеел почти всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената теория на евангелието, която приложил на практика в строгия си подвижнически живот. След обучение в Атина, Василий решил да води монашески живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. 

Когато се завърнал, станал монах и през 362 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 г. бил избран за епископ на Кесария. С умение и смелост Василий водил много битки за православната вяра. Успешно се борил и срещу арианската ерес.

А пастирската му работа била несравнима по своя обхват и успешност. Наред с това е оставил много богословски трудове, сред които е и знаменитият Шестоднев, както и текстове на светата литургия, известна с неговото име. Починал е на 49-годишна възраст.

Стефановден е!

 Честваме паметта на свети архидякон и първомъченик Стефан.

Стефан бил сред първите последователи на Иисус Христос в Йерусалим. За него четем в книгата „Деяния апостолски“. 

В първите години след спасителните събития на Христовото Възкресение, Възнесението Му и Петдесетница, Църквата започнала с благодатта на Светия Дух да привлича все повече вярващи в Него. 

Вечер, след края на работния ден, те се събирали за съвместна молитва и след светата евхаристия, и причастяването с тялото и кръвта Христови общността предлагала храна за всички. Там обаче се появили недоволства, че някои от вярващите, евреи от разсеянието (т.е. дошли от чужбина), били пренебрегвани. 

И апостолите казали: “Не е добре ние да оставим Божието слово и да се грижим за трапезите, затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”. Така избрали седем помощници, наречени дякони (гръцка дума за служители): “Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, Филип и Прохор, Никанор и Тимон, Пармен и Николай”. 

Както се вижда от разказа на книгата „Деяния“, дяконите не се ограничавали само с домакинската работа, но били проповедници на Христовото учение. В тази дейност особено се отличил дякон Стефан, който заради споменаването му на първо място е наречен после архидякон. “Изпълнен с вяра и сила”, той вършел големи чудеса и личби между народа. Затова от синагогите в свещения град се надигнали срещу Стефан, започнали спорове с него, но не можели да се противостоят на мъдростта и духа, с който той говорел за Христос. 

На 27 декември имен ден празнуват всички, които носят името Венчо, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Стефан, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефи, Стефка, Стефко, Стефчо, Стоил, Стоила, Стоилка, Стоимен, Стоичко, Стойка, Стойчо, Стою, Стоян, Стояна, Стоянка, Таня, Теки, Теньо, Фани, Цако, Цанка, Цанко, Цано, Цанчо, Цоко, Цона, Цонко, Цоню, Шон, Шона и производните им.