Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден)

Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен

Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.

През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.

Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: "С това ще победиш"!

Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.

През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.

Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.

Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.

Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: "С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина".

В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: "Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество".

Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.

Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.

Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.

Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.

Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: "Господи, помилуй!"

Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.

Това станало в 326 г.

Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм "Възкресение Христово". На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.

Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.

Тържествено император Ираклий възвърнал светинята - честния и животворящ Господен кръст - в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.

Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:

- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в смирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.

Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:

- Господи, помилуй!...

Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)

           Сн. "Подиум"

Св. Корнилий станал известен в Божията църква не много след Възнесението на Господа Иисуса Христа и първата, апостолската Петдесетница.

Той живеел в Кесария ПалестинскаРечник. Бил стотник от полка, наричан Италийски. Произхождал от знатна римска фамилия.

Отначало езичник, той станал "прозелит на вратата" - вярвал в Единия Бог, както вярвали юдеите, обаче не изпълнявал юдейските обреди.

В свещената книга "Деяния на светите апостоли" (10 глава) се говори, че той бил благочестив и богобоязлив с целия си дом, че правел много милостини на народа и че винаги се молел на Бога. Господ обикнал добродетелния езичник и го приел като пръв член на Своята Църква из средата на езичниците.

Обръщането на Корнилий към Христа Бога станало по чудесен начин. Веднъж, по време на гореща молитва, той се удостоил да види ангел Божи, който му известил, че неговите молитви и милостини са угодни. При това ангелът заповядал на Корнилий да прати човеци в град ИопияРечник, да повика при себе си апостол Петър и да изпълни всичко, което тоя апостол ще му каже.

На другия ден пратениците били вече на път и наближавали града. Около обяд апостолът се бил изкачил на плоския покрив на къщата, в която живеел, и там коленопреклонно се молел. По някое време почувствал глад. Унесъл се в размисъл. Дигнал наново поглед нагоре и видял небето отворено. Някакъв съд се спущал към него като голямо платнище, привързано в четирите краища. В него имало различни животни, зверове, влечуги, птици.

Апостолът чул глас, насочен към него:

- Стани Петре, заколи и яж!

Потресен апостолът отговорил:

- Не, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.

Повторно се чул глас от небето:

- Което Бог е очистил, ти не считай за нечисто!

На три пъти апостолът чул тоя глас. След това съдът се дигнал към небето. Симон Петър бил в недоумение: какво ли значи това видение. Но веднага след това разбрал смисъла му.

Тримата пътници, изпратени от Корнилий, били вече пред входната врата. Дух Свети внушил на апостола да слезе долу и да тръгне с тия пътници към дома на Корнилий.

Апостолът приел пратениците, нагостил ги, разбрал за какво са дошли и на другия ден тръгнал с тях за Кесария (виж също Кападокия).

Заедно със своите домашни, със свои роднини, приятели и познати Корнилий го посрещнал радостно и почтително: спуснал се пред нозете му и му се поклонил.

Апостолът го подигнал и казал:

- Вие знаете, че не е простено на човек юдеин да се събира или да се сближава с другопленник. Но Бог ми яви да не считам никой човек мръсен или нечист. Затова, бидейки поканен, дойдох без възражение. Сега питам: по каква работа пратихте за мене?

Развълнуван, Корнилий отговорил:

- От четири дена до тоя час постих, а на деветия час се молех у дома си; и ето, застана пред мене един мъж в светла дреха и рече: "Корниле, твоята молитва е чута, и твоите милостини се спомниха пред Бога. И тъй, прати в Иопия и повикай Симон, наречен Петър; той е гост у Симон Усмаря, край морето; той ще дойде и ще ти говори." На часа пратих за тебе, и ти добре стори, че дойде. Сега прочее ние всички стоим пред Бога, за да чуем всичко, що ти е заповядано от Бога.

Тогава св. апостол Петър започнал своята проповед за Господ Иисуса Христа. Разказал за Неговото идване на земята, за въплъщението Му. Изложил Неговото учение за мира, разкрил накратко делата Му. Говорил за изкупителните Му страдания, за смъртта и възкресението Му, а също и за Неговото Второ пришествие, когато ще се яви като съдия над живи и мъртви. (виж Последните дни, Второто пришествие и Страшният Съд, бел.ред.)

Докато още проповядвал, Дух Свети слязъл върху всички, които слушали словото. И те започнали да прославят Бога и да говорят на разни езици. Слушащите наоколо юдеи се смаяли, че и върху езичниците се излял дарът на Пресветия Дух.

Корнилий, цялото му семейство и всичките му роднини и приятели, които присъствали на това тържество, приели свето Кръщение.

По-късно св. апостол Петър пристигнал в Йерусалим. Повярвалите в Христа юдеи го укорили, че се сближил с езичници. Той им разказал какво се случило с него, разказал им за видението, за слизането на Пресветия Дух върху повярвалите езичници. Тогава всички разбрали, че Бог призовава и езичниците към спасение.

Оттогава насетне апостолите почнали да проповядват ревностно и на езичниците.

Като станал християнин, член на Божията църква, Корнилий оставил всичко и тръгнал с апостол Петър, който го възвел в епископско достойнство. Заедно с него обиколил много страни, като също пламенно благовестял спасителната истина за Сина Божи.

Когато апостол Петър бил в Ефес, получил известие, че в град Скипиосис господствало с груба сила езичеството. Апостолът, Тимотей и Корнилий разсъждавали кой от тях да отиде да възвести словото Божие в тоя град, потънал в тъмнина и смъртна сянка. Хвърлили жребие и изборът се паднал на Корнилий.

Преданието говори, че ревностния Корнилий се отправил незабавно към жителите на тоя нечестив град. Там той претърпял много поругания и мъчения за Христа. С Божия сила разрушил храма на Аполон и кръстил княза на тоя град, Димитрий, заедно с няколко стотици езичници.

Стигнал до дълбока старост. Бог му предизвестил деня на кончината. Той повикал в течение на известно време при себе си всички християни. Дал им последни напътствия да преуспяват в християнските добродетели. Помолил се на Бога за всички тях, оставил свой приемник и тихо и блажено починал.

С течение на времето неговия гроб бил забравен и изоставен. Но светецът се явил на троадския епископ Силуан, посочил му своя гроб и внушил да се изгради на това място храм Божи. Епископът изпълнил нареждането с помощта на благодетелния християнин Евгений.

От мощите на св. Корнилий се извършили много чудеса.

Св. свщмчк Автоном

Житие на св. свещеномъченик Автоном

Св. Автоном живял в трети и началото на четвърти век. Бил епископ в Италия. При царуването на император Диоклетиан започнало силно гонение срещу Божията църква. Автоном си спомнил думите на Господа Иисуса Христа: „Когато ви гонят от един град, бягайте в друг" (Мат. 10:23). Ръководен от тия думи, той напуснал Италия и дошъл във Витиния, малоазийска област. В градеца Сореос, разположен до Никомидийския залив, бил приет в дома на известния в областта страннолюбец Корнилий. Радостта на Корнилий била голяма, че в дома му гостува един светител.

Автоном започнал да просвещава езичниците със светлината на евангелската истина. Обърнал мнозина от тях към Христа Господа. Мисионерската му дейност протичала така успешно, че станало нужда от по-широко помещение за молитвено събрание на новообърнатите. Домът на Корнилий се оказал вече малък да побере голямото множество вярващи.

Явила се нужда от просторен храм. И новата християнска община в Сореос си построила храм в чест на св. архистратиг Михаил.

Като уредил Сореоската църква с необходимия брой свещеници, епископ Автоном ръкоположил Корнилий за дякон в нея. След това се отдалечил в Исаврия и Ликаония, където насаждал със същия успех Христовото учение. Оттук се върнал пак в Сореос и ръкоположил Корнилий за свещеник, посветил го нашироко в християнските истини и в правилата на църковното служение, и подпомогнат най-вече от него, продължил да наставлява и ръководи цялото сореоско паство.

По това време император Диоклетиан пристигнал в Никомидия. С неговото идване гонението срещу Църквата се разразило и тук с голяма сила. Фанатици езичници тръгнали да търсят Автоном, известен нашироко като най-голям деец при разпространяване на християнското учение. Епископът си спомнил наново думите на Спасителя - „когато ви гонят от един град, бягайте в друг" - и решил пак да запази себе си за благото на Църквата. Отпътувал тайно за град Клавдиопол, разположен на брега на Черно море.

Тук той прекарал до времето, когато опасността за сореоското паство преминала. След това се върнал отново във Витиния и поставил Корнилий за епископ на Сореоската църква.

Като устроил по тоя начин напълно тази църква, той тръгнал на мисионерска проповед из разни други малоазийски области.

Недалеч от град Сореос се намирало селото Лимна. Автоном обърнал към Христа Бога много от езическите жители на това село.

Един ден останалите езичници на село Лимна извършвали тържество в капището на езически идол. Новопокръстените християни, като узнали за това, навлезли масово в капището, разрушили идола, разсипали жертвите и съборили до основи самото капище.

Разгневените езичници се сговорили да отмъстят на християните. Те узнали тайно деня, в който епископ Автоном ще служи в храма „Св. архистратиг Михаил" в Сореос. Решили да предприемат внезапно нападение срещу богомолците. През време на светата Литургия те нахлули с оръжия в храма, прогонили молещите се, влезли в светия олтар, убили епископа и затрупали тялото му с камъни.

Това станало около 313 г. Една благочестива дякониса, на име Мария, вдигнала останките на светителя Автоном и ги погребала на удобно за молитвени срещи място.

Няколко години по-късно, когато Църквата Божия била вече напълно възтържествувала над езичеството, един военен построил храм на мястото на блажената кончина на свещеномъченик Автоном. През времето на строежа този мъж намерил неговите свети мощи, които се оказали нетленни.

Много болни, които пристъпвали с вяра към тия свети, чудотворни мощи, получавали изцеление.

Почитаме св. мчци Минодора, Митродора и Нимфодора

Сестрите Минодора, Нимфодора и Митродора били християнки, отдадени на уединение. При гоненията срещу християните управителят на Витиния поискал девойките да се отрекат от вярата си, но те били непоколебими, макар и подложени на нечовешки страдания.

Разгневеният управител заповядал да ги изгорят. В този миг паднал гръм и убил слугите му, а дъжд угасил огъня. Християни прибрали телата на светиците и ги погребали в един гроб. По-късно там издигнали църква, наречена с техните имена.

Рождество на Пресвета Богородица

Днес църквата почита Рождество Богородично - един от трите големи празника в източноправославния календар, посветени на Божията майка и от 12-те най-големи религиозни празници в църковния календар.

Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен е църковен празник, посветен на рождението на Богородица. Той се отбелязва всяка година на 8 септември. Източноправославните църкви, които са по стария календар, го честват на 21 септември.

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Божията майка в беда или тежка работа.

Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България и в Република Македония. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден.

Пресветата Дева Мария се родила в Галилейския град Назарет от праведните Иоаким и Анна. Иоаким е от царски род - рода на Давид. Анна - от свещенически род - рода на Аарон. Нямали деца и се молили на Бога за рожба.

На един голям празник Иоаким отишъл в Иерусалим да принесе жертва. Там бил упрекнат от първосвещеника, че като бездетен е недостоен да принася дар на Бога. Наскърбен, той отишъл в имението си, дето били стадата му, и се предал на пост и молитва четиридесет дни.

Анна, като узнала причината за незавръщането му, разтъжена, усилила молитвата си.

Господ изпълнил молбите им: благовестникът на Божиите тайни Архангел Гавриил известил на Иоаким, че ще им се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението на целия свят. Също известил и на Анна и й казал да иде в Иерусалим и при "златните порти" ще намери мъжа си, комуто е известено това.

Отишла и точно там се срещнали и споделили радостта от ангеловото известие.

Анна родила светата Дева, на която дали име Мариам, чието тълкувание е "госпожа-надежда". Родителите принесли жертва благодарствена, като помнели думите на Ангела.

Православната църква приема, че на 9 декември е станало зачатието на света Анна, а девет месеца по-късно се е родила дъщеря й, която обрекли на Бог и по негова повеля нарекли Мария.

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата - Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."

Ортодоксалната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата. Денят на нейното раждане - празникът Малка Богородица, е особено тачен предимно от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, за да раждат леко и да са живи и здрави децата им.

В нейна чест омесват и изпичат голяма Богородична пита , Богородичен хляб. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

Според обичаите стопанката на дома не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в семейството.

Освещаване на новия Очен медицински център "Св. Николай Чудотворец" в град Добрич

На 5 септември 2021 г., когато честваме паметта на родителите на свети Йоан Предтеча и Кръстител – свети пророк Захария и праведна Елисавета, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освети новия Очен медицински център в град Добрич, посветен на свети Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец. Заедно с Архиерея бяха протойерей Емануил Юсеин – председател на храм "Св. Троица", както и дякон Венцислав Георгиев.

 В новооткрития Очен медицински център работят доказани офталмолози, оптици, медицински и немедицински персонал. Медицинското заведение е част от очните клиники със същото име в Бургас и Варна. Очна клиника "Св. Николай Чудотворец" отваря врати през 2005 година в град Варна, а през 2017 година и в гр. Бургас. От началото на месец юни добричлии и жителите на околните селища имат вече пряка възможност да се лекуват и консултират от едни от най-добрите специалисти по очни болести.

Водещ специалист в очните клиники е д-р Пламен Хубанов. Центърът в Добрич е специализиран в диагностиката, лечението и профилактиката на всички видове очни заболявания. Разполага с най-модерната и високотехнологична апаратура за диагностика и лечение в офталмологията. В Очния център е разположена и оптика със самостоятелен вход. В оптиката се извършват здравни консултации по проблеми на зрението, изработка на очила, ремонти и корекции на рамки, както и продажба на очила и материали за очна оптика[1].

 Митрополит Йоан се обърна към д-р Хубанов и целия екип на медицинското заведение с благопожелание за добър успех. Той припомни важността и нуждата от лекаря за човека, свидетелство за което намираме още в Стария Завет, вглеждайки се в първите стихове на 38-ма глава от книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов: "Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния" (Сир. 38:1-2). „Отделно пък в тази глава ние виждаме, че той призовава човека да не отделя лекаря от себе си“, допълни още Архиереят.

 С благодарност за отправената покана и с уважение към цялото лекарско съсловие, Негово Високопреосвещенство подари икона на Казанската Пресвета Богородица и пожела Божията Майка да бъде ходатайка за всички, които ще се лекуват тук и всички, които ще ги лекуват.

Изготви: Георги Великов

mitropolia-varna.org

11 Неделя след Петдесетница. Св. прор. Захария и праведна Елисавета

Свети праведни Захарий и Елисавета

В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 години след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник, на име Захарий, със жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.

Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели и да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древност дарил с рожба престарялата Сарра.

Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговият ред, той се отправил за Йерусалим (различните длъжности в храма се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие). Този път на Захарий се паднало да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.

Св. архангел Габриил. Източник: eastern-orthodoxy.comКогато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:

- Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен! (Лука 1:5-17).

Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

- По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му заявил:

- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника.

Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение. След като се изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си (Лука 1:18-23).

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Като прославяла Бога, Елисавета си казала:

- Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците (Лука 1:24-25).

На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет да възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа.

Светата Дева запитала:

- Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Небесният пратеник й отговорил:

- Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще. те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи.

Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!

Смирено и благоговейно светата Дева казала:

- Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

Тогава ангелът си отишъл от нея (Лука 1:26-38).

Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети н извикала възторжено, с висок глас:

- Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.

Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог й е открил истината: тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителят, ще дойде скоро на земята! Тя е:е могла повече да скрива високото щастие, което архистратиг Гавриил и възвестил. Затова изрекла величествената песен:

- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!.

Света Дева Мария останала при Елисавета около три месеца. И след това се върнала у дома си (Лука 1:39-56).

Когато настъпило времето, Елисавета родила обещания син. Съседите и роднините й се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на младенеца. Всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но Елисавета казала:

- Не, а да се нарече Йоан.

Отгде е знаела Елисавета, че детето трябва да се казва Йоан? - Навярно и тя е получила указание за името на детето от Светия Дух, благодатта на Когото изпълнила цялото й същество, когато света Богородица Я посетила.

Тогава съществувал обичай детето да вземе името на някой роднина. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят така ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-после да запитат бащата. Със знаци му дали да разбере, че искат да знаят какво име желае той да се даде на детето. Той написал на дъсчица: "Иоан му е името".

В същия миг се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:

- Благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на своя народ... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

Вестта за всичко, което се случило при обрязването на Йоан, се разнесла по цялата планинска страна. Всички, които чули това, говорели помежду си:

- Какво ли ще бъде този младенец?

А младенецът растял и крепнел духом...

В определеното време се родил Иисус Христос. Това събитие хвърлило в голяма тревога жестокия и подозрителен юдейски цар Ирод. Понеже знаел, че Иисус е потомък на цар Давид, той се страхувал, да не би Тоя Младенец, като порасне, да му отнеме престола. Затова издал заповед да бъдат избити всички деца от две години надолу във Витлеем и околностите му, та по тоя начин да бъде погубен и Младенецът Иисус.

Детето на Елисавета Йоан било също застрашено с убийство. Затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера.

Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, Йоан. техният син, израсъл в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля (Лука 1:57-80).

Житие на свети пророк Захария

Свети пророк Захария, свещеник от потомството на Итамар, син Ааронов, имал жена Елисавета, която също била от Аароновия род. Светото Евангелие свидетелства за Захария и Елисавета, че те били украсени с всички добродетели и водели непорочен живот. За тях светият апостол и евангелист Лука казва: "И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни" (Лук. 1:6). За това, че животът им бил наистина благочестив, свидетелства и тяхната свята издънка, честният и славен пророк, Предтеча и Кръстител Господен Иоан. В Писанието е казано: "по плодовете им ще ги познаете" (Мат. 7:16.): наистина, плодът от добро дърво не може да бъде лош, защото, както казва същото Писание: "и ако коренът е свет, свети са и клоните" (Рим. 11:16.). Затова и святата клонка - Иоан - могла да произлезе само от свят корен.
Свети Захария, бащата на Предтечата, свещенствал в Иерусалим в дните на цар Ирод*. Той бил от дневната Авиева смяна, тоест от Авиевия род, чийто ред бил в осмата седмица.

За тези смени се разказва следното.

Цар Давид, виждайки, че Аароновият род е станал твърде многоброен, така че не било възможно всички заедно да служат в храма, разделил потомците на Аарон на двадесет и четири смени или лика, така че те, всеки в своята седмица, да извършват служение в храма. Във всяка отделна смяна царят избрал един честен мъж и го поставил за началник на лика, така че всяка смяна имала свой главен свещеник, а смяната наброявала повече от пет хиляди свещеници. За да няма спорове между главните свещеници за това, кой да служи със своя лик първата седмица, кой втората, кой третата и т. н. до двадесет и четвъртата, те хвърлили жребий и според жребия направили разпределение; към този веднъж установен ред се придържали до настъпването на новата благодат, така че потомците на всеки свещеник спазвали реда си според жребия, който се падал на техния прародител. Осмият жребий се падал на свещеник Авия (1Парал. 24:10), в числото на чиито потомци бил и свети Захария; затова той служел в храма в осмата седмица заедно със своята смяна, защото бил главен над всички останали свещеници от смяната.

Веднъж, когато Захария, спазвайки реда си, служел пред Бога - по обичая на свещениците, трябвало да влезе в храма Господен, за да закади; в същото това време множество народ се бил събрал на молитва. Влизайки в светилището, свети Захария забелязал Ангел Господен, стоящ от дясната страна на кадилния жертвеник. При вида на Ангела Захария бил обзет от страх, но Божият пратеник го успокоил и казал: "Не бой се, Захарие". И утешил праведния свещеник, възвестявайки му, че молитвата му е благоугодна пред Бога; вслушвайки се в нея, Господ ще му дари милост: Той е благословил неговата жена Елисавета, избавяйки я въпреки напредналата й възраст от безплодието и тя ще роди син Иоан, едноименен на благодатта (Името Иоан (от гръцки) означава "благодат Божия", бел.ред.), който с раждането си ще донесе радост не само на родителите си, но и на множество хора: "и мнозина - добавил Ангелът - ще се зарадват за раждането му" (Лук. 1:14). Ангелът възвестил на свети Захария и за това, че неговият син ще бъде велик пред Господа не тялом, но духом; той ще бъде постник и ще води такъв въздържан живот, както никой друг; и наистина такова било и свидетелството на Самия Син Божий за него: "дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие" (Лук. 7:33). Ангелът предсказал, че Иоан ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си и много от Израилевите синове ще обърне към истинния Господ Бог, че ще бъде Христов Предтеча в духа и силата на пророк Илия (Тоест със същата несъкрушима ревност и нравствено могъщество, с каквито някога действал великият ревнител по Бога пророк Илия., бел.ред.) и ще подготви народа за приемането на Господа Спасителя.

Като чул всичко това, свети Захария бил удивен и поразен и не се решил да вярва на казаното; то му изглеждало странно поради това, че Елисавета била неплодна и двамата вече били ма преклонна възраст. И казал на Ангела:

- Как да повярвам на това? Аз вече съм стар, а и жена ми, която никога не е имала деца, е в напреднала възраст.

Тогава Ангелът му отговорил:

- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога; пратен съм да говоря с тебе и да ти благовестя това. И задето не повярва на думите ми, ще бъдеш ням и няма да кажеш нито дума дотогава, докато не се изпълни всичко.

Понеже свети Захария, докато беседвал с Ангела в олтара, се забавил, народът, който бил в църквата, се удивлявал на това. И когато излязъл пред народа, Захария бил принуден със знаци да показва, че е онемял; тогава присъстващите разбрали, че е имал видение в олтара.

Като свършил смяната си, Захария се върнал в дома си, намиращ се в планинската страна, в Иудовия град Хеврон. Този град бил един от тези, които били дадени по жребий на потомците на Иуда и предназначени за свещениците.

Когато възвестеното от Ангела се изпълнило и света Елисавета, която дотогава била неплодна, родила Йоан, а Захария написал името на подадената му дъсчица, устата и езикът му се развързали и той проговорил, благославяйки Бога. Изпълнен с Дух Свети, той започнал да пророкува, казвайки:

"благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение (както възвести през устата на Своите свети от века пророци)... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" (Лук. 1:68-70,76.).

 

Но ето, настъпило времето, когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем и влъхвите, дошли от изток, виждайки чудесната звезда, възвестили на Ирод за новородения Цар. Тогава Ирод, като изпратил войници във Витлеем, за да избият всички деца, заповядал да умъртвят и сина на Захария, за когото много бил слушал. На Ирод било известно всичко, което се случило по време на Иоановото раждане; тъй като самите събития, които станали тогава, предизвикали страх и изумление у околните жители. Всички иудеи говорели за тези чудесни събития; мълвата стигнала и до Ирод. Всички слушащи слагали на сърцето си случилото се и говорели: "какво ли ще бъде тоя младенец" (Лук. 1:66)?

Сега Ирод, спомняйки си за Йоан, си помислил: "този няма ли да бъде цар Иудейски?" Замисляйки да го умъртви, царят отделно пратил убийци в дома на Захария, но изпратените не намерили свети Йоан. Защото, когато започнало безмилостното избиване на децата във Витлеем, стенанията и воплите се чували и в Иудовия град Хеврон, където живеели свещеници, тъй като той се намирал недалече от Витлеем; и разбира се, в Хеврон скоро разбрали за причината за този вопъл. Тогава света Елисавета, вземайки своя син, отрока Йоан, който тогава вече бил на половин година, избягала с него в планината. А в това време свети Захария се намирал в Йерусалим, извършвайки обичайната служба по реда на своята смяна. Укривайки се в планината, Елисавета дълго се молела на Бога да защити нея и сина й. Като видяла войниците, които внимателно търсели бегълците и вече били наблизо, тя с ужас ичвикаала на най-близката скала: "планино Божия, приеми майката и сина!" Скалата в същия миг се разтворила, приела ги в себе си и така те се скрили от настигащите ги убийци.

Като не намерили тези, които търсели, изпратените се върнали при царя без нищо. Тогава Ирод изпратил заповед до свети Захария в храма да му предаде своя син Йоан.

- Аз служа на Господа Бога Израилев - отговорил на това свети Захария, - и не зная къде е сега моят син.

Разгневен, Ирод втори път изпратил хора при него и им заповядал да убият самия Захария, ако не им предаде сина си. Свирепите убийци се нахвърлили като зверове, стремейки се незабавно да изпълнят заповедта на царя, и яростно извикали на Божия свещеник:

- Къде си скрил сина си? Дай ни го, защото така е заповядал царят; ако не ни дадеш сина си, сам ти ще загинеш от люта смърт.

На това свети Захария отговорил:

- Вие ще убиете тялото ми, а душата ми ще приеме Господ.

Тогава убийците се нахвърлили върху свети Захария и го убили между църквата и олтара, както им бил заповядал царят; пролятата кръв на светеца се сгъстила върху мрамора и се втвърдила като камък за свидетелство и вечно осъждане на Ирод; а света Елисавета, пазена от Бога, заедно със сина си живеела в разтворилата се планина. По Божие повеление за тях там се устроила пещера, избликнал извор с вода, а над пещерата израсла финикова палма, отрупана с обилен плод. Когато майката и синът искали да ядат, дървото се наклонявало, давайки им плодовете си за храна, а след това отново се изправяло.

Четиридесет дни след убийството на Захария света Елисавета, майката на Предтечата, се преставила в тази пещера, а свети Йоан бил хранен от ангел до достигането на пълнолетие и пазен в пустинята до деня на явяването си пред израилтяните.