На 24 ноември честваме паметта на света великомъченица Екатерина

Света Екатерина живяла в края на III и началото на IV век. Била дъщеря на знатни родители от град Александрия в Египет.

Екатерина била много умна и ученолюбива девойка. На осемнадесет години вече притежавала много познания върху гръцката и римската книжнина и философия. Когато нейните родители й говорели за женитба, тя им заявявала, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Наистина, младежи от много богати семейства искали ръката на красивата Екатерина, но тя никого не одобрила. Майката й била тайна християнка и затова я изпратила при своя духовен наставник – един пустинник, който подробно запознал девойката с истините на християнската вяра и тя също станала убедена християнка.

В началото на IV век император Максенций, сина на Максимиан, за да спечели популярност сред народа, отначало обявил търпимост спрямо християните, но не след дълго организирал нови гонения срещу тях.

В Александрия християните също били преследвани и принуждавани да се отказват от вярата си. Екатерина обаче не се уплашила, а смело и с достойнство говорела на всички, че Иисус Христос е единственият истински Бог и не трябва да се почитат езическите божества. Затова по нареждане на управителя на Александрия младата християнка била заловена и убеждавана да се отрече от вярата си. Скоро обаче станало ясно, че не само не могат да я убедят, но и някои от събеседниците на Екатерина се убедили от нейните основания и приели християнската вяра. Тогава управителят заповядал да я подложат на жестоки мъчения с надеждата тя да се огъне и да се отрече от Христос. Била привързана към едно колело с остри зъбци, но по чудо колелото се разпаднало и затова накрая мъченицата била обезглавена. Това станало през 305 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

Честваме паметта на свети Амфилохий Иконийски и на свети Александър Невски

Свети Амфилохий бил родом от област Кападокия в Мала Азия и живял през IV век. Бил съвременник и приятел на свети Василий Велики и на Григорий Богослов. Получил отлично образование в Антиохия и работил като адвокат. Заедно с това изучил богословието и дейно участвал в живота на Църквата. Затова и свети Василий и свети Григорий го убеждавали да стане епископ, но той от смирение отказвал. Склонил едва след преждевременната кончина на свети Василий, който оставил голяма празнина сред себе си. 

Амфилохий бил ръкоположен за новата епископия на град Икония (днес Коня в Южна Турция) и се показал деен и умел ръководител на епархията си. Взел участие на Втория вселенски събор и много съдействал за изкореняване на ересите на онази епоха. Починал в мир в 395 г., като оставил след себе си редица богословски съчинения. 

Свети Александър живял през ХІІІ век и бил княз на Новгородската област в Русия. По това време руските князе били васали на монголската Златна орда, но земите им се ползвали с известна самостоятелност. Княз Александър водил успешни войни срещу шведите и срещу рицарите от тевтонския орден. Победата му над шведската войска на брега на река Нева му спечелила прозвището Невски. 

По-късно Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Така той станал единствен защитник на православния народ пред татарите, като князът действал с мъдрост и търпение. Управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, Църквата и народа. Свети Александър Невски починал на 14 ноември 1263 г. и бил погребан в манастир край град Владимир. На гроба му ставали множество чудеса. Затова през XVIII век мощите му били пренесени в Петербург и така бил установен вторият му празник на 30 август. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

Честваме паметта на свети апостол Филимон и на свети Михаил воин българин

Филимон бил християнин от град Колоса в югозападната част на Мала Азия. Спечелен за вярата в Иисус Христос от свети апостол Павел по време на проповедта му в града, той придобил много добродетели, а най-вече любов и състрадание към всички хора. С готовност помагал и на проповедниците на Христовото благовестие. По време на двегодишното си затворничество в Рим апостол Павел изпратил послание до Филимон, което е запазено в Библията. В него апостолът моли Филимон да приеме обратно своя избягал роб Онисим, когото той междувременно покръстил в Рим, но вече не като роб, а като обичен брат в Христос. Съпругата на Филимон, Апфия, също била дейна християнка. И двамата пострадали мъченически за вярата в края на I век. 

Свети Михаил живял по времето на византийския император Михаил III. Бил българин, роден в град Потука. Родителите му били християни още преди покръстването на нашия народ. Те възпитали във вярата и своя син. Когато възмъжал, Михаил постъпил на служба във византийската войска и ръководил голям военен отряд. По това време арабите започнали война срещу византийците и се насочили към столицата им. Сред защитниците й бил и свети Михаил воин заедно със своя отряд. С Божия помощ той помогнал да бъдат победени враговете. Като благодарил на Бога за даруваната победа, Михаил разпуснал войската си и се отправил обратно към дома си. След години праведен живот той се упокоил в мир. Почитан от хората още приживе, при гроба му започнали да се извършват много чудеса и изцеления на идващите с вяра болни. През Второто българско царство цар Калоян превзел град Потука и пренесъл мощите на свети Михаил воин в Търново. А по-късно свети патриарх Евтимий написал похвално слово за светеца. Но след завладяването на града от османците следите на мощите се губят. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

Свето Евангелие получиха деца в храм "Св. Климент Охридски"

Днес на Въведение Богородично, храм "Св. Климент Охридски" в Добрич бе изпълнен с много деца, които получиха от църковното настоятелство по едно Свето Евангелие, съобщи председателят на настоятелството отец Петър.

Честит празник!

Честваме празника Въведение на света Богородица в храма, ден на православната християнска младеж и семейство

 В дните, когато празнуваме събития, свързани с Иисус Христос или света Богородица, не се чества паметта на светци, за да се съсредоточи вниманието върху Спасителя или майка Му. Така и днес се съсредоточаваме само върху събитието за въвеждането на малката Дева Мария в йерусалимския храм. 

Родителите й свети Йоаким и Анна дълги години нямали деца и след много сърдечни молитви Бог ги удостоил с рожба. Затова света Анна обещала, ако Бог се смили и тя роди дете, да го посвети на Него. Наистина най-после тя заченала и родила малката Мариам, която евангелистите наричат и Мария. А когато момиченцето навършило тригодишна възраст, отишли в Йерусалим, за да я посветят на Бога, като я оставят за възпитаване и обучаване при храма. Заедно с тях дошли и техни роднини, а малки девойки носели свещи. Първосвещеникът очаквал невръстната Мария пред храмовия вход на най-горното стъпало, а след като майка й Анна я поставила на първото стъпало, тя за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, се изкачила свободно по 15-те стъпала и стигнала до първосвещеника. Той я посрещнал и я предал в помещенията, където живеели и други девойки като нея, посветени на Бога. Там имало и благочестиви вдовици, които служели при храма, каквато била и пророчица Анна, която след години с радост посрещнала и благословила донесения 40-дневен Иисус. 

Светата Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, изучавала Свещеното писание и различни ръкоделия. Тя усърдно се трудела, молела се и се готвела за своето високо предназначение. То още не й било открито, но с годините тя започнала все повече да съзнава желанието си да остане посветена на Бога. 

Този празник е определен от Църквата и за ден на православната християнска младеж и семейство. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

Честваме предпразненството на Въведение Богородично и паметта на свети Григорий Декаполит и на Дасий Доростолски

Днес започва предварителното честване на утрешния празник Въведение на света Богородица в храма, като в богослуженията за деня се включват молитви и песни, които ни подготвят за този голям Богородичен празник.

Свети Григорий живял през IХ век. Бил родом от Иринопол, един от градовете на област Десетоградие в Палестина или на гръцки Декаполис, затова е останал с прозвището Декаполит. В стремежа си към нравствено съвършенство станал монах и се подвизавал в молитва, като пазел чистота на ума и на плътта си. Бил въздържан във всичко, като обичал да казва, че ако спортистите се подлагат на толкова лишения, колко повече духовните хора трябва да се владеят във всяко отношение, за да получат не лавров, а вечен венец от Бога. От ревност за чистотата на вярата Григорий се включил и в ожесточените борби срещу императорите иконоборци. Предприел много пътувания и накрая се установил в Солун, където се отдал на писмени трудове. Починал от тежка болест в Цариград през 816 г.

Свети Дасий живял в края на III век по времето на император Максимиан и бил войник в римска част в крайдунавския град Дуросторум или Доростол (днес Силистра). Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн и, според обичая, месец преди празника те избирали красив младеж, обличали го в богати дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на празника го принасяли в жертва на божеството. В 302 г. изборът паднал на Дасий. Като узнал това, той казал: „Ако ми е съдено да умра, по-добре да умра за Христос като християнин“. Той открито изповядал пред военните и гражданските власти своята вяра в Христос, дори ги изобличил за техните заблуждения. Затова бил осъден на смърт и след жестоки мъчения го обезглавили на 20 ноември.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

Честваме паметта на светите пророк Авдий и на мъченик Варлаам

Пророк Авдий, чието име означава „слуга на Господ“, живял около 800 г. преди Христос и е един от 12-те така наречени малки пророци (т.е. с по-малки книги в Библията). Бил родом от град Сихем и възпитан в преданост към вярата на еврейския народ. Затова се възмущавал, че народът, начело с царското семейство, се увличал в идолопоклонство. По времето на цар Ахав и на сина му Охозия служил в царския двор, но напуснал службата и станал ученик на пророк Илия. Заради подкрепата си за вярата в единия Бог и за пророк Илия Авдий също получил дар на пророчество и учил народа на отеческата вяра. Кратката му пророческа книга се отличава с поетичен език и изобличения срещу отстъпниците от вярата. Починал в мир.

Мъченик Варлаам е пример за твърдост в християнските убеждения. Той страдал за вярата и с достойнство умрял в мъки в 304 г. в град Кесария Кападокийска. Тогава било гонението, започнато от император Диоклетиан. Били прилагани различни способи на убеждаване на християните да се откажат от вярата си. Възрастният християнин Варлаам твърдо я отстоявал, но гонителите решили, че ще имат успех, ако съумеят да го убедят да стане вероотстъпник. Защото примерът на измяна към вярата от страна на един уважаван от всички старец можел да подейства на другите. Затова, като не успели да го принудят да се отрече от вярата, измислили да го направят неволен участник в идолослужението. Заставили го да държи над пламтящ жертвеник своята ръка, в която сложили тамян. Очаквали от болките мъченикът да изтърве неволно в огъня сложения в ръката му тамян и да могат да кажат, че е почел езическите богове. Но Варлаам бил човек с твърда воля и не изпуснал тамяна, макар ръката му да обгоряла. Така той вдъхнал твърдост у християните, макар скоро да издъхнал от жестоките изтезания.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА