Няма да припомням
цитати от книги, а ще говоря от сърцето си. Истината е единствено в
Православието. То е призив за вълнуващо, завладяващо и нелеко начинание. То
изисква дръзновение и крие рискове. То не почива на стари лаври. Съгласен съм с
изреченото от Достоевски: „Вярвам, че няма нищо по-прекрасно, по-дълбоко,
по-пленително, по-смислено, по-мъжествено и по-съвършено от Христос.“
Православието иска да
ни види максимално очистени и добродетелни. Очакванията му спрямо нас са
големи. Без Бога ние несъмнено бихме били ужасни непрокопсаници. Истина е, че
не сме светци. Да си придаваме вид на светци е крайно отблъскващо. Това изобщо
не се нрави на Бога. Православието изисква от нас да сме нелицемерни,
непресторени, истинно смирени и милосърдни спрямо другите. А също така –
простодушни, незлобливи, отстъпчиви. Христос в Православието е достъпен,
дружелюбен, благ, прощаващ и състрадателен. Той никога не е изричал сурови
слова към грешниците, нито пък ги е презирал. Той разбира нашите немощи. Той не
се гневи, не укорява, не наказва, не отмъщава. Той прощава, обича и се жертва
за нас.
Един румънски евреин,
Николае Стайнхарт, който станал православен в затвора, пише в своя „Дневник на
щастието“: „Бог в никакъв случай не е нещо абстрактно по смисъл, някакъв
бездушен творец, недосегаем и еднообразен индуски жрец, нито само пророкуваното
познание, което получава своето реално развитие в хода на вековете.“
Православието не е просто една от многото добре приети религии. То е път, позиция,
образец и начин на живот. То е жертвена, безвъзмездна любов. То е любов към
враговете и прошка за всички. Православието е скандал и безумие за почитателите
на логиката.
Православното учение
не е нещо отвлечено, противоречиво, изтощително или неосъществимо. То не е за
наивници, нито за фанатизирани привърженици на религиозността. То е за хора с
мъжество, със светло чувство и воински дух. То дава истинна свобода и благодат.
То ни разкрива какво представляват вътрешният мир, кротостта и благодушието на
светците. Православието не е болкоуспокояващо, нито наркотик. То е неспирна
отговорност, внимание, твърдост, будност, бдителност.
Православието не е
нещо гръцко, а всемирно. То не е скътано на Света гора или пък в Йерусалим, а е
в сърцата на истинно смирените.
Тези, които считат,
че Православието е за наивни и лековерни, страдат от плачевно заблуждение. Ако
някой си мисли, че Православната църква отглежда хора лениви и хленчещи, много
се лъже. Православните водят борба за духовна пълнота, откритост и чистота. У тях
няма престореност и студенина. Суетата на света не ни действа потискащо, а ни
зарежда с желание за по-задълбочено разбиране на живота. Нашият Бог не е
вълшебник, факир, гледач, чудат илюзионист. На Него не Му се нравят неща, които
са неразбираеми, угнетителни, необмислени, прибързани, топлохладни. Той обича
най-вече истинността, чистотата, смиреномъдрието.
В Православието ние
винаги сме изпълнени с надежда, с вътрешна радост и неотменно гледаме към
светлата страна на живота. Ние живеем, за да обичаме. Дълбока е липсата на
познание у всеки, който си мисли, че Православието търси врагове, непрестанни
противоречия, стреми се към надмощие, налага анатеми. Да приемеш кръстната
жертва изисква подготовка. Разпъването на кръста изисква своето време.
Православието е разпнато, унизено и възкресено.
Православие означава
правота на действието. Вярно и истинно познание за чистия живот. Съществува
погрешно разбиране за Православието. Може би е наша вината за неправилното му
представяне.
Православието е в
пряка връзка преди всичко с живия опит, не толкова – с теоретично усвояваното
знание. Православието наподобява прегръдката на любяща майка, която знае как да
дарява с неповторима утеха и подкрепа своите чеда. |
Монах Мойсей Светогорец
johnsanidopoulos.com
Превод: Анжела
Петрова
pravoslavie.bg
