В този ден честваме тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим няколко дни преди страданията и кръстната Му смърт.
Дни преди юдейския празник Пасха Христос тръгнал за Йерусалим от Витания, където възкресил Лазар (виж вчерашната събота). Той поискал учениците Му да вземат едно осле (магаренце) от близкото село, седнал на него и придружен от тях и от други Свои последователи наближил стените на свещения град. Когато жители на града и много от поклонниците за празника научили, че Той идва, дошли да Го посрещнат. Те вече научили за възкресяването на Лазар и били въодушевени от чудото на Христос, мнозина от тях виждали в Него Божи пратеник. Затова едни постилали дрехите си, за да мине Той по тях, други носели палмови клонки в ръце и с тях Го приветствали, като викали: „Осанна! (Да живее!) Благословен е идващият в името Господне, израилският цар!“. Този вид приветствия били обичайни за царете на еврейския народ, а с него евреите посрещнали Иисус Христос като благодатния израилски цар – Месия, Помазаника (на гръцки – Христос), Който бил обещан от Бог като Спасител.
Сам Иисус Христос не обръщал особено внимание на почестите, не се поддавал на празничните чувства на народа, нито се ласкаел от временната слава, защото добре знаел, че всъщност вече пристъпва към страданията и кръстната Си смърт.
Юдейските първенци поискали от Христос да забрани на народа да ликува, но Той им отвърнал: „Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще завикат“, т.е. това приветствие на хората било искрено и заслужено.
На този ден у нас вярващите носим върбови клонки, подобно на възторжените посрещачи на Спасителя, за да Го посрещнем в душите си.
От утре започва Страстната седмица (седмицата на Христовите страдания), след която е Възкресение Христово.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
