По това време киевските руси били езичници, но вече християнството било познато като религия, дори в Киев и в други градове на страната имало малки християнски общности. Сам Светослав останал езичник, но не преследвал християните. А княгинята-майка постепенно започнала да проявява интерес към вярата в Иисус Христос. При нейно посещение в Константинопол през 957 г. Олга била приета с почести от император Константин Багрянородни и патриарх Полиевкт, които я запознали подробно с християнската вяра и тя приела кръщение с името Елена.
Древните руски паметници говорят, че след това св. Олга посяла първите семена на християнската вяра у своя млад внук Владимир и неговите братя. Цели 12 години св. Олга разпространявала светата вяра далеч зад пределите на Киев. Тя починала на 11 юли 969 г. Под нейно въздействие внукът й княз Владимир убедено решил да приеме християнството и през 988 г. покръстил целия народ на Киевска Русия, както преди повече от век направил нашият княз Борис.
Киевският летописец Нестор пише за св. Олга: „Тя била предтеча за християнството в нашата земя,… както зорницата пред слънцето, тъй тя светела сред неповярвалите люде. Тя първа от Русия се изкачила в небесното царство“.
В този ден се чества и чудото, станало по време на IV вселенски събор (451 г.) при мощите на св. Евфимия Всехвална (IV век), чиято памет е на 16 септември.
На 11 юли е и паметта на руския атонски подвижник св. Софроний (Сахаров, 1896-1993 г.), основал манастира „Св. Йоан Предтеча“ в Есекс, Англия.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
