Арсений завършва начално училище и не може да учи повече, но усърдно чете жития на светците и евангелията. За да помага на бедното си семейство, усвоява занаята на Спасителя – става дърводелец. Но започва войната, а после и гражданската война в Гърция.
Веднага след уволнението си Арсений отива в Света гора да се подвизава като монах, но тежкото положение на семейството му го върнало за няколко години да работи като дърводелец. Едва през 1953 г. се установява в Атон и става монах с името Аверкий в манастира Есфигмен, известен със строг подвижнически живот. След това отива в манастира „Св. Филотей“ и там през 1956 г. приема велика схима (с допълнителни монашески обети) с името Паисий. През 1958-1962 г. се подвизава в изоставена обител край Коница и усърдно работи за духовна просвета на населението.
Следват две години отшелничество в планина Синай, но тялото му не издържа на ограниченията сред суровата пустиня и пак се връща в Атон. Там се уединява в бедна монашеска къщичка (килия), но духовният му опит, мъдрост и прозорливост стават известни на много хора, които го посещават за разговори и съвети в личните житейски трудности, други му пишат писма. Така с молитви и съвети помага на хиляди хора, дори на висши духовници, от разни страни, води ги по пътя на спасението. Но здравето му е сериозно разклатено, последните години прекарва между болниците и манастира Суроти в Халкидика, където се упокоява на 12 юли 1994 г. Обявен е за светец през 2015 г., а паметта му се почита по цял свят.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА
