Пантелеймон живял в малоазийския град Никомидия. Изучил лекарското изкуство и с готовност помагал на всички страдащи от различни заболявания. А когато чрез християнството се запознал с важността на любовта към ближния, „най-голямата от всички добродетели“ по думите на св. апостол Павел, Пантелеймон започнал да лекува безплатно. С това не само се прочул и бил проповедник на Христовата любов сред бедни и богати, но и привлякъл завистта на други лекари. Наклеветен, че е християнин, той бил заловен и измъчван по времето на гонението на Диоклетиан и неговите съимператори през 303 г. Останал твърд във вярата си, той бил убит с меч и останал в паметта на Църквата като истински Христов последовател, състрадателен към всеки страдащ човек.
Шест века по-късно на този ден се упокоил от многото си трудове най-известният от учениците на славянските просветители свети Кирил и Методий – свети Климент, Охридски архиепископ. Изпратен от св. цар Борис I в югозападните български земи, той работил с изключителен успех, трудейки се денем и нощем за обучението на над 3500 свещеници и други служители на Българската църква. Според житието му, той, като нов апостол Павел, облагородил непросветения български народ и го извисил духовно, водил го по пътя на спасението. Заради неговия праведен живот скоро след кончината му на 27 юли 916 г. започнали да го почитат като светец.
А по-късно на този ден е установен съвместен празник на светите Седмочисленици – Кирил и Методий, и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник:БТА
