На 25 ноември честваме паметта на свещеномъченик Климент Римски и на свети Климент Охридски

Църквата определила паметта на свети Климент Охридски да се чества в деня на древния светец Климент, епископ на Сердика (днешна София) и после на Рим, чиито мощи свети Константин-Кирил намерил в Херсон и след това занесъл в Рим. На него бил кръстен най-видният от учениците на светите братя – Климент, когато бил ръкоположен за свещеник във Вечния град. 

Свети Климент Римски бил роден в Рим в знатно семейство и получил много добро образование. Когато апостол Петър проповядвал там, Климент повярвал и се кръстил, а после станал пламенен проповедник на християнството, написал и няколко съчинения. Той първо бил епископ на Сердика, а по-късно – на Рим. Ръководил църквата с голямо усърдие, но при император Траян бил заточен на Кримския полуостров близо до град Херсон. Там завързали желязна котва на шията му и го хвърлили в морето. Така починал в 101 г. 

Свети Климент Охридски бил български славянин от македонските български земи. Присъединил се към свети Кирил и Методий в Моравската им мисия, и бил неотлъчно с тях в Моравия, Панония, в немските земи, в Рим и т.н. След смъртта на свети Методий Климент дошъл с други ученици през 886 г. в България, а после свети княз Борис го изпратил за архиепископ в югозападните български земи със седалище в Охрид. Натрупал голям опит край своите учители, той не само живял с примерна християнска праведност, но и развил неимоверна дейност като свещенослужител, учител, църковен писател и преводач. Станал „пръв епископ на български език“, свети Климент обучил 3500 души за нуждите на християнската просвета в своята епископска област, много от тях ръкоположил за свещеници. Упокоил се в дълбока старост през 916 г., почитан от всички още приживе, а след смъртта му бил признат за един от първите български светци. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

На 27 юли честваме успението на свети Климент Охридски, както и паметта на свети великомъченик Пантелеймон, и на свети Седмочисленици

На този ден от древност се почита паметта на лекаря Пантелеймон, привлечен в Христовата вяра от свещеномъченика Ермолай, чиято памет чествахме вчера.

Пантелеймон живял в малоазийския град Никомидия. Изучил лекарското изкуство и с готовност помагал на всички страдащи от различни заболявания. А когато чрез християнството се запознал с важността на любовта към ближния, „най-голямата от всички добродетели“ по думите на св. апостол Павел, Пантелеймон започнал да лекува безплатно. С това не само се прочул и бил проповедник на Христовата любов сред бедни и богати, но и привлякъл завистта на други лекари. Наклеветен, че е християнин, той бил заловен и измъчван по времето на гонението на Диоклетиан и неговите съимператори през 303 г. Останал твърд във вярата си, той бил убит с меч и останал в паметта на Църквата като истински Христов последовател, състрадателен към всеки страдащ човек.

Шест века по-късно на този ден се упокоил от многото си трудове най-известният от учениците на славянските просветители свети Кирил и Методий – свети Климент, Охридски архиепископ. Изпратен от св. цар Борис I в югозападните български земи, той работил с изключителен успех, трудейки се денем и нощем за обучението на над 3500 свещеници и други служители на Българската църква. Според житието му, той, като нов апостол Павел, облагородил непросветения български народ и го извисил духовно, водил го по пътя на спасението. Заради неговия праведен живот скоро след кончината му на 27 юли 916 г. започнали да го почитат като светец.

А по-късно на този ден е установен съвместен празник на светите Седмочисленици – Кирил и Методий, и учениците им Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА