Аджерпрес: Най-старият румънски вестник „Телеграфул Ромън“ празнува 170 години без прекъсване в издаването си

Снимка: Аджерпрес

Най-старият вестник в Румъния „Телеграфул Ромън“ [в превод: Румънски телеграф] отбелязва днес 170 години от издаването си без прекъсване, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес. Вестникът се появява на 3 януари 1853 г. в центъра на Сибиу като печатен орган на митрополита на Трансилвания.

По този повод днес митрополитът на Трансилвания Лаврентиу Стреза заяви, че от самото начало през 1853 г. „Телеграфул Ромън“ „изпълни святото си призвание, изразено чрез дълбока и изкупителна цел на истинско дело на изповедническа служба, като наистина се превърна в съвест на православната църква и на Трансилвания“.

Висшият сановник отбеляза значението на митрополит Андрей Сагуна, основател на „Телеграфул Ромън“.

„Искаме да пишем за добрите, образцовите и душевните дела, но същевременно да не избягваме и негативните, особено в социален аспект, които трябва да вземем под внимание. Освен обикновената, но необходима информация, ние бихме искали винаги да можем да изразим своето отношение, отношението на Църквата относно важните теми, които засягат християнския живот, но също и относно социалните [теми], които вълнуват днешното общество и днешните вярващи, с всички човешки и екзистенциални въпроси. Ние се обръщаме към младите хора и искаме да направим Христос техен близък и надежден приятел. Искаме да кажем на онези, които днес се чувстват сами или без надежда, онези, които са „изтръгнати от корена си“, онези, които са останали без подкрепа или онези, които са „разпънати“ от болест и страдание, че Христос е с тях и че ние сме заедно с тях, солидарност и братя в молитва, за утеха“, каза митрополитът на Трансилвания.

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобната Параскева (Петка) Епиватска

Катедралата в Яш, Румъния, сн.А.Радилов

Света преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ Петка Българска, е сред най-почитаните светици в България и в православния свят. Била родена през ХI век в град Епиват (днес Селимпаша в Турция, на тракийското крайбрежие на Мраморно море). Родителите й били заможни и добродетелни хора. 

Параскева, чието име означава "подготовка", но и "петък" (седмичният ден на подготовка за съботния покой при евреите), от малка проявявала любов и състрадание към бедните и страдащите, както ни съветва Иисус Христос. Често разменяла хубавите си и чисти дрехи за дрипите на някой несретник или просякиня. А когато родителите й починали, тя раздала цялото си имущество на бедните и отишла да се поклони на множеството светини в столицата Цариград, където живяла като подвижница при един храм, а след известно време заминала с кораб за Йерусалим. Там се поклонила на всички места, по които е минал Спасителят, и постъпила в женски манастир, където приела монашество. След години тя отишла да живее като отшелница в Йорданската пустиня. 

В края на живота си се върнала в родния край, но живяла край храма в град Каликратия (сега Мимарсинан) и се грижела за чистотата в Божия дом. Никой не разпознал в смирената монахиня девойката от Епиват. А когато починала, погребали неизвестната монахиня в гробището за пришълци в Каликратия. След време тялото й по чудесен начин било открито нетленно. При светите й мощи ставали много чудеса. Затова през 1238 г. цар Йоан Асен II и Търновският патриарх Йоаким ги пренесли в българската столица. Житието й е написано в следващия век от свети патриарх Евтимий. След падането на Търново под турците, мощите й били отнесени във Видин, оттам - в Белград, а от 1641 г. те се пазят в храма "Св. Трима светители" в град Яш, Румъния. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА