Показват се публикациите с етикет имен ден. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет имен ден. Показване на всички публикации

вторник, 18 януари 2022 г.

Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски (Тип. с. 187) (Атанасовден)

Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики, участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донасъл световна слава на богослов.

Според народните вярвания свети Атанас господства над зимните студове, ледове и снегове, покровител е и на домашните животни. Облечен с копринена риза, той отива в планината на бял кон и се провиква: “Иди си, зимо, идвай, лято!”. Затова празникът е известен още и като Среди зима.

Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

На Атанасовден жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата.

На този ден имен ден празнуват: Атанас, Атанаскa, Tанас, Hасo, Hася

понеделник, 17 януари 2022 г.

Преп. Антоний Велики (Тип. с. 184) (Антоновден)

Православната църква почита паметта на св. преп. Антоний Велики на 17 януари. Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света. След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува. Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.

На този ден имен ден празнуват Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.

събота, 1 януари 2022 г.

Василовден е!

На 1 януари православната църква отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.

Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета (договора) с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.

Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев". През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда "Шестоднев" на български език. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.

Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.

четвъртък, 11 ноември 2021 г.

ЧЕСТВАМЕ СВЕТИ МИНА – ПОКРОВИТЕЛ НА СЕМЕЙСТВОТО

На 11 ноември православната църква отбелязва деня на Свети великомъченик Мина.

Египтянин по произход той е служил в армията от Котуанската област и изповядвал християнската вяра. След като римските царе издали указ да бъдат избити всички християни, той се оттеглил от армията и отишъл в пустинята, където се отдал изцяло на християнската вяра.

Преданията разказват, че Свети великомъченик Мина е покровител на семейството, самотните жени, пътниците, бездомните, сираците, жените които не могат да заченат, знахарите и лечителите. Мнозина вярващи разказват, че ако човек отиде в манастир, носещ неговото име или се помоли пред иконата му с истинска вяра и отворено сърце, светецът винаги чува молитвите.

За чудотворните му способности се разказват множество легенди. Стотици жени се молят на Свети великомъченик Мина да заченат, а след това се връщат в манастира му да кръщават децата си, казвайки: „Това е чудо! ”.

Друго чудо което прави молитвата към Светеца е да дарява с благополучие семейството и да скрепява разклатените бракове. Много семейства споделят, че молитвата отправена съм Свети Мина им е помогнала да разрешат проблемите си и да дарят нов живот на връзката си.

Не са малко и вярващите, които отиват с последна надежда, молейки Светеца да ги изцели от някоя неизлечима болест. Няма такъв, който да се е завърнал от храма и молитвата му да не е била чута. Вярващите смятат, че иконата на Свети Мина има могъща лечебна сила, която е неизчерпаема и когато хората силно вярват в това те получават изцеление.

Молбата към Свети Мина винаги е чута, той сбъдва най-съкровените желания на вярващите в него. Болните оздравяват, изгубените се намират, няма чудо, което да не се е случвало пред иконата на Светеца.

Един от най-известните манастири на Св. Мина се намира в близост до София, на брега на Владайската река, познат е още като Обрадовски манастир.

На този ден имен ден празнуват: Виктор, Виктория, Мина, Минка, Минчо.

четвъртък, 14 октомври 2021 г.

Петковден е!

Църквата днес отдава почит към делото и паметта на преподобната Параскева-Петка Епиватска, Търновска, живяла през Х-ХІ в., обявена за светица.

Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила твърде рано на Бога и искала да отдаде целия си живот в негова служба. Затова след смъртта на родителите си разпродала цялото си имушество и го раздала на бедните. После отишла в Цариград, а не след дълго заминала в пустинята на Палестина, където престояла доста време в отшелничество. Върнала се след много години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла.

След смъртта й нейните мощи вършели чудодейни дела: който се докоснел до тях, ако е болен оздравявал, ако е сляп – прогледвал, ако е хром – се изцелявал. Цар Иван Асен ІІ чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите й в Търново. Там била построена църква, която кръстили на нейно име. Светицата се считала за покровителка на царското семейство.

След падането на Търново под турско робство, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след падането и на Видинското царство - в Сърбия. Впоследствие, Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки войвода, който изплатил задълженията й към Високата порта.

Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния.

От Петковден до Димитровден (26.10) са забранени веселията и работата с кроене и шиене, тъй като тези дни се считат за „мръсни” и „нечисти”. В много краища светицата се почита с организирането на събори и приготвянето на курбан.

С този ден се поставя края на селскостопанската година и началото на зимните семейни празници. Периодът се свързва с много годежи и сватби.

На Петковден ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В битовото християнство Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух.

 Имен ден празнуват днес Параскев, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенко, Петка, Петкан, Петкана, Петко, Петя.

вторник, 12 октомври 2021 г.

Почитаме паметта на Св. Мартин

На 12 октомври почитаме паметта на един от най-праведните християни, чиито мощи и днес вършат чудеса - Свети Мартин.

Свети Мартин, наречен Милостиви, бил епископ на гр. Тур в Галия. Неговите родители били езичници, но от ранно детство Свети Мартин имал възможност да научи за Христа и неговото учение за спасение на душата. Затова модерното светско образование, което получавал, не го удовлетворявало. Душата му жадувала за друго знание. Бащата на Свети Мартин насила го изпратил в армията, за да може да избави сина си от мечтите да стане отшелник и да може военната дисциплина да го вразуми.

Един студен зимен ден до портата на града седял полугол просяк. Виждайки как беднякът зъзне от студ, Свети Мартин съблякъл своя плащ и го срязал на 2 части. Едната дал на бедния да се стопли, а с втората сам са увил. През нощта Свети Мартин имал чуден сън. Иисус Христос му се явил, увит с онази част от срязания плащ, която добрият войн дал на бедния и страдащ човек. На сутринта Свети Мартин се събудил преизпълнен с радост и първото нещо, което сторил било да получи Свето Кръщение, защото до онзи момент той не бил кръстен. Свети Мартин все пак успял да се посвети на Всевишния и напуснал армията.

Минали години, които прекарал в молитви и лишения, докато един ден Светият дух го изпълнил с промисъл да основе манастир. Много монаси се събрали в новия манастир, изпълнени с желание да служат на Господ.

През годините вярна служба Свети Мартин получил епископски сан. Избрали го за епископ на гр. Тур. Като епископ, Свети Мартин положил огромни усилия да изкорени езическите обичаи от Галия (днешна Франция) и да въведе християнството. Заради усърдието и смирението, Господ надарил Свети Мартин със силата на чудотворец.

Свети Мартин доживял до 80-годишна възраст, когато Господ прибрал душата му в Рая. Това се случило на 12 октомври през 400 година. Още от първите дни, в които тленните останки на Свети Мартин били положени в гроба, безброй чудеса започнали да се случват с вярващите, които отивали да му се поклонят.

Имен ден празнуват Мартин, Марто, Марти, Мартинел, Мартен, Мартина, Марта, Мартинела, Мартена.

четвъртък, 30 септември 2021 г.

Църквата почита Св. свщмчк Григорий, просветител на Армения

Великият просветител на Армения, св. Григорий, живял в третия и първата четвърт на четвъртия век.

Той произхождал от знатни и благородни родители езичници, сродници с царския дом на персийския владетел Артабан и на брат му арменския цар Курсар.

Започнала война между арменци и перси. Григорий, тогава още дете, избягал с родителите си от Армения в Кесария Кападокийска. Там се запознал с християнската вяра. Приел свето Кръщение.

Като възмъжал, встъпил в брак. Имал двама синове, Ортан и Аростан. Посветил ги в служба на Църквата.

Подир смъртта на жена си Григорий се върнал в Армения и постъпил на служба при цар Тиридат. Заради вярната му служба царят го обичал много, но като узнал, че Григорий е християнин, Тиридат люто се разгневил. Започнал да го принуждава да се отрече от християнството и да се поклони на идолите. Григорий не отстъпил от вярата си. Затова бил подложен на тежки мъчения. След това го хвърлили в дълбока яма, за да го уморят. Но всемогъщият Бог го запазил невредим в тази яма. Той внушил на една благочестива вдовица да спуска всеки ден храна на мъченика. Така Григорий прекарал в тая яма 14 години.

През тия години изягали от Рим и се заселили в Армения, близо до планината Арарат, в девически манастир 37 монахини, преследвани от Диоклетиан. Между тях била преподобна Рипсимия, която се отличавала с необикновена красота.

Тиридат продължавал да преследва християните в своето царство.

Нападнал и тоя девически манастир. Всички сестри били подложени на страшни изтезания и загинали мъченически.

Заради тая жестокост Бог наказал Тиридат. Той се побъркал и заприличал на звяр.

Насън сестрата на царя получила указание, че Тиридат няма да се излекува, ако Григорий не бъде изваден от ямата. Мъченикът бил незабавно изваден и пуснат на свобода.

Най-напред Григорий запитал за телата на убитите девойки, които лежали непогребани вече 9 дни. Като събрал разхвърляните им останки, той ги погребал недалеч от столичния град. Тук довел болния цар, помолил се горещо за него и тъй го излекувал.

По тоя начин станал отново близък на царя. Добил право да учи народа на християнската вяра и да зове всички към покаяние. Издигнал църква на мястото, където били погребани монахините.

В 305 г. царят изпратил Григорий в Кесария Кападокийска да бъде ръкоположен за епископ. Като се върнал, придружен от много свещеници, той покръстил целия царски дом и цялата страна.

Св. Григорий завършил своя многострадален живот в 325 година.

Част от неговите мощи се пази и досега в Ечмиадзинския манастир, издигнат, където били погребани Рипмисия и другите девойки мъченици.

След смъртта на св. Григорий Просветител в епископски сан бил въздигнат неговия син Аростан, който продължил делото на баща си. Той бил един от 318-те отци на Първия вселенски събор, станал в Никея в 325 г.

събота, 24 юли 2021 г.

Св. вмчца Христина

Прaвocлaвнaтa църквa пoчитa Cвeтa вeликoмъчeницa Хриcтинa. Имeн дeн прaзнувa Хриcтинa. Cв. вeликoмъчeницa Хриcтинa билa рoдoм oт гр. Тир. Нeйният бaщa бил упрaвитeл. Нaричaл ce Урбaн и бил извecтeн жecтoк eзичник. Кoгaтo Хриcтинa пoрacнaлa и взeлa дa рaзcъждaвa, тя cъc coбcтвeния cи рaзум cтигнaлa дo пoзнaниeтo нa иcтинcкия Бoг и Нeгoвитe вeличecтвeни cъздaния. Пocлe чрeз oткрoвeниe пoзнaлa и Бoгoчoвeкa Хриcтa и зaпoчнaлa дa Му ce мoли.

Тя дo тaкaвa cтeпeн ce пoгнуcилa oт eзичecкитe вярвaния в нecъщecтвувaщитe бoгoвe, чe вeднъж, в пoрив нa cвeщeнa рeвнocт към иcтинaтa, cчупилa дoмaшнитe cрeбърни и злaтни идoли и ги хвърлилa прeз прoзoрeцa. Oт тaзи нeйнa пocтъпкa бaщa й лютo ce рaзгнeвил. Хриcтинa cмeлo му изпoвядaлa cвoятa вярa в иcтинcкия Бoг.

Мaйкa й cъc cълзи нa oчи я мoлилa дa ce oткaжe oт вярaтa cи в Хриcтa. Бaщa й пък я пoдлoжил нa cтрaшни изтeзaния. Млaдaтa мъчeницa c нeпoкoлeбимa твърдocт изтърпялa вcичкo. Пoрaзeни oт тoвa, мнoзинa eзичници oбърнaли душитe cи към Бoгa, кoгoтo Хриcтинa изпoвядвaлa. Бaщa й умрял внeзaпнo прeз нoщтa, кoгaтo измъчeнaтa Хриcтинa пo нeгoвa зaпoвeд билa хвърлeнa в тъмницa. Упрaвитeлитe Диoн и Юлиaн прoдължaвaли дa мъчaт изпoвeдницaтa. Нaй-пocлe кaтo видял бeзуcпeшнocттa нa вcички cтaрaния дa я cклoнят дa ce oтрeчe oт Хриcтa, Юлиян зaпoвядaл cмъртнo дa нaкaжaт Хриcтинa.

Вoйници я прoбoли c кoпиятa cи. Тoвa cтaнaлo oкoлo 300 г. в цaрувaнeтo нa Диoклeтиaн. Eдин oт рoдcтвeницитe нa Хриcтинa пoгрeбaл нeйнoтo мнoгocтрaдaлнo тялo. Иocиф Пecнoпиceц (IX в.) нaпиcaл в чecт нa вeликoмъчeницa Хриcтинa кaнoн, в кoндaкa нa кoйтo ce гoвoри зa нeйнитe cв. мoщи, кoитo изтoчвaли изцeлeниe.

На 24 юли имен ден празнуват Христина, Христин, Кристина, Кристин, Кристиян.

събота, 13 февруари 2021 г.

Църквата почита Св. Евлогий, архиеп, Преп. Зоя (Живка) и Фотина (Светла)

На 13 февруари почитаме светец, който преживял истинска лична драма, уплашен от възможността да съгреши с една жена и да изгуби Божията милост. Според църковния календар на БПЦ, на 13 февруари почитаме паметта на Свети Евлогий, архиепископ на Александрия.

Свети Евлогий бил благочестив, изключително предан на вярата в Христа. Живял по времето на император Ираклий през VII век. Църквата отдава почит към живота на Свети Евлогий, заради неговата безкрайна вяра.

Вторият светец, когото почитаме е преподобният Мартиниан, който е роден в Кесария, Палестина. Когато навършил 18 години, младият Мартиниан се оттеглил в планината в Кападокия, където прекарал цели 25 години в пост, в бдение, в съзерцание и молитва, в борба с безброй изкушения. Млада жена пристигнала, за да изкушава праведния Мартиниан.

Осъзнавайки, че може да се поддаде на плътта и да съгреши с жената, аскетът скочил в огъня бос и там стоял, oокатоболката убила всяка похот. След време Сатаната му изпратил други изкушения, а праведният Мартиниан скочил в морето и доплувал до една скала, за да се избави от съблазните.

Имен ден празнуват Евлоги, Евлогий, Живка, Зоя, Светлана, Фотина, Мартин, Мартиниан, Мартиниян, Марти.

понеделник, 18 януари 2021 г.

БПЦ празнува Атанасовден


На 18 януари, Атанасовден, православната църква почита паметта на Атанасий Велики. Роден през 295 година в Александрия, той израства в бедно, но праведно християнско семейство, което му дава добро образование. Когато навършва 24 години, е ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър, а след неговата смърт единодушно е избран от народа за негов заместник. Атанасий Велики е придобил световна слава на богослов, участвайки във всеизвестния вселенски събор в Никея. Водил е ревностна война със свещеника Арий, според който Христос е по-нисш от Бог отец. Откритото му противопоставяне се е увенчало с успех и Арий бил отлъчен от църквата.

Свети Атанас е господар на зимните студове, снегове и ледове, и е покровител на домашните животни. Възседнал бял кон и с копринена риза на гърба си той отива в планината и се провиква със силен глас: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Поради тази причина празникът се нарича още Среди зима.

Традициите и обичаите на Атанасовден са своеобразно продължение на тези от Антоновден. И през този ден не варят боб и леща, за да са здрави децата. Жените не трябва да шият и плетат, тъй като се счита, че ако се убодат мястото няма да зарасне лесно. Домакините колят черно пиле или кокошка, готвят го с ориз, след което го раздават на роднини, приятели и съседи, като наричат за здраве. Перата им се запазват, защото според народните вярвания притежават лечебна сила.

Имен ден празнуват: Атанас, Атанаска, Танас, Тинка, Насо и Нася. Името Атанас, преведено от гръцки език, означава "безсмъртен".

неделя, 27 декември 2020 г.

Църквата почита паметта на Свети Стефан

На третия ден от Коледа – 27 декември, Православната църква почита паметта на Свети Стефан - първия християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община-църква.

Денят на Свети Стефан се чества винаги на третия ден след Рождество Христово и е последният празник в годината, за който хората казват, че "затваря кръга".

От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик, защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина души дякони /служители/, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.

Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на съвета на юдейските старейшини влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост". Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон.

Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.

Сред народа денят е известен като Стефановден. Стефан е сред най-разпространените имена в България. Днес имен ден имат всички, които се казват Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.


Честит празник и бъдете живи и здрави!

сряда, 23 декември 2020 г.

Православната църква почита паметта на преподобни Наум Охридски

На днешния ден Православната църква почита паметта на преподобни Наум Охридски. Светецът се почита и на 20 юни.

Наум Охридски бил най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий. Живял в българския град Девол и наставлявал в Христовата вяра. Участвал е в Моравската мисия на светите братя. След смъртта на Методий се завърнал в България и станал един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа. Около 900 г. се оттеглил в манастир край Охрид, а през 905 г. изградил свой манастир, известен днес като "Св. Наум".

Умира на 23 декември 910 година, когато се и почита неговата памет. Но навярно поради това, че тогава е зимно време, а при това и Коледен пост, още от дълбока древност Охридската архиепископия, закрита като самостоятелна през 1767 г., установила 20 юни като ден за по-тържествено чествуване на неговата памет.


Имен ден празнуват Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра, Наум.

понеделник, 21 декември 2020 г.

Почитаме света мъченица Юлиания

На 21 декември Българската православна църква почита паметта на Св.мъченица Юлиания. Тя е живяла през 3 век. От малка обиква Христовата вяра, въпреки че семейството й е пропито от езичество.

Нейният годеник Елевсий също бил езичник. Когато той се изкачил на висок пост във властта, бащата на момичето се отрекъл от него, защото го смятал за лудо, че вярва в Христос.

Тогава именно Елевсий трябвало да съди Юлиания. В началото той бил бесен, че тя го е отхвърлила заради езическите му вярвания. После обаче се преклонил пред красотата на бившата си годеница и отново я пожелал за жена, обещавайки че няма да я кара да се отказва от Христа. Тогава блеснала великата християнска същност на Юлиания, която му казала, че няма как да се омъжи за езичник, защото това значи семейството й да не е християнско.

Така Юлиания сама се обрекла на големи страдания. Но тя нито за миг не съжалила за избора си да остане вярна на Иисус докрай. По време на мъките й цели 630 души се покръстили, опиянени от чудотворните християнски разкази на девойката. Всички обаче били избити от императора, както и Юлиания, която умира на 21 декември 290 година.

Именици днес са: Юлия, Юлиан, Юлиян, Юлиана, Юлияна.

четвъртък, 17 декември 2020 г.

Почитаме свети пророк Данаил

Православната църква почита свети пророк Данаил (Даниил) и тримата вавилонски отроци - Ананий, Азарий и Мисаил. Името Данаил произхожда от иврит и се превежда като "Бог е моят съдия". Имен ден имат Данaил, Данaилa, Даниeл, Даниeлa, Дани, Дана.

Изключително талантлив, той изучил халдейския език и мъдрост и заедно с тримата си другари - Анания, Азария и Мисаил бил взет на служба при царския двор.

Даниил изтълкувал на Навуходоносор неговите забележителни сънища.Неведнъж се удостоил от Бога с видения, в които му били открити най-важни и забележителни свещени събития.

При възкачването на Дария на престола той бил назначен за един от тримата управители на империята и по чудесен начин бил спасен от лъвовете, в чиято яма бил хвърлен за своята привързаност към вярата на отците (Дан. 6:10-24). Историята на неговия живот и на делата му е описана от самия него в свещената книга с неговото име. Светата Църква празнува паметта му на 17 декември.

Според някои писания, днес честваме и преподобния Даниил изповедник.Неговият живот е описан Жития на светиите, ("Четьи-Минеи") на св. Димитрий Ростовски.

Даниил отначало бил владетел на острова, наречен Ниверта, или Вероя, близо до Гадир (или Кадикс, на юг в Испания, близо до Гибралтар). Използвайки удачното местоположение на своето владение по главния в това време морски път, Даниил спечелил много богатства. Тъй като бил възпитан в християнско благочестие, предпочел да служи на Бога и не след дълго време оставил властта и имуществото на децата си, а сам отишъл в Рим и там приел монашество.

После заминал за Константинопол, където беседвал с царете Роман и Константин. Той измолил позволението им да посети Йерусалим. Като се поклонил на светите места, Даниил приел от патриарх Христодул велика схима с името Стефан, но там претърпял много беди и дори побои от нечестивите сарацини.

Затова се отправил в Египет, където бил хванат и хвърлен в тъмница, в която изнемогвал от глад, жажда и мъчения шест месеца. След това светият бил изправен пред емира на Египет, който го оковал в тежки вериги и го принуждавал да се отрече от Христа.

Светецът останал непоколебим и с дръзновение изповядал, че нашият Господ Иисус Христос е истинският Бог. За това бил подложен на много различни мъчения, от които починал. За кончината си свети Даниил бил предизвестен от Бога.


понеделник, 30 ноември 2020 г.

Житие на св. апостол Андрей Първозвани (30 ноември)

Православната църква почита паметта на Св. Апостол Андрей Първозвани, който пръв от апостолите е бил повикан да тръгне след Исус Христос.

Името на Св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба.

Св. Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият от 12-те апостоли, брат на Св. Петър.

От ранни години Андрей жадувал за божествената истина и когато Йоан Кръстител се явил от Юдея, той станал един от неговите ученици. Проповядвал в Мала Азия, Грузия и Скития, заради което е смятан за покровител на Румъния и Русия.

Църковният празник се нарича от народа Андреевден, Едрей, Едрин или Мечкин ден. Той е свързан в народния календар с представите за прехода от есента към зимата.

Вярва се, че Св. Андрей е покровител на мечката и неин заповедник. В много предания се разказва, че той се явява пред хората, яхнал мечка и прогонва зимата и дългите нощи.

Според народните възгледи и познания в областта на астрономията на този ден започва нарастването на деня. Българската поговорка гласи: "На Едрей ден започва да наедрява денят, колкото едно просено /житно, маково или синапено/ зърно".

Имен ден празнуват Андрей, Андриян, Андрея, Андреа.

вторник, 24 ноември 2020 г.

Имен ден празнуват Екатерина, Тинка, Катрин, Катя

На 24 ноември почитаме Св. великомъченица Екатерина. Тя била родом от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар, според pravoslavieto.com. Нейната майка била християнка. Тя я запознала с пустинник, който въвел Екатерина във вярата. Младата християнка изучила елинската мъдрост.

Едва 18-годишна, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра.
Според преданието, те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Екатерина е измъчвана жестоко, след което я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото й на планина Синай, дето по-сетне е построен манастир.

На същия ден се отбелязва и паметта на царицата - Августа. Тя била жена на цар Максимин, успяла да види Екатерина, да беседва с нея и след беседата повярвала. Узнала за чудесата, станали по време на нейните мъчения, вън от двореца гръмко изобличила царя за жестокостта му и тя била посечена с меч. Порфирий с 200 войници погребали с почести царицата, и като изповядвали, че и те са християни, били посечени с меч.

На същия ден почитаме и св. великомъченик Меркурий - войник, скитянин, който пострадал през III век.

Имен ден днес празнуват Екатерина, Катерина, Катя, Тинка, Катина, Тина и Катрин.

неделя, 8 ноември 2020 г.

8 ноември - Архангеловден

Българската православна църква почита днес паметта на Свети Архангел Михаил. Църковният празник е наричан от народа Архангеловден.

Според православната църква Свети Михаил е един от седемте първенстващи ангели, стоящи винаги пред престола на Господ.

 Денят на Свети Архангел Михаил - военачалник на цялото небесно войнство от ангели и архангели, е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква. Архангелската закрила е необходима на вярващите в духовно-нравствения им живот и в борбата им с изкушенията. Затова светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.

 В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека. На Свети Архангел Михаил се е паднала задачата да отделя душата на човека от тялото, затова в съботата преди празника е Архангелова задушница - една от трите големи задушници през годината.

 В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен.

 На този ден имен ден празнуват носещите следните имена: Алина, Ангел, Ангела, Ангелин, Ангелина, Ангелинка, Анджела, Анджело, Анжела, Анжело, Архангел, Гавраил, Гавраила, Гаврил, Гаврила, Емил, Емилия, Мила, Милан, Милен, Милена, Миленка, Милка, Милко, Милчо, Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радина, Радка, Радко, Радмила, Радо, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Радул, Ростислав, Ростислава, Райка, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаел, Рафаил, Рафаела, Рая, Раян, Руси, Руска, Серафим, Серафима, както и производните им.

понеделник, 26 октомври 2020 г.

Православната църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски

На 26 октомври българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Димитър Солунски.

Свети Димитър е роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашния градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града. Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.

Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.

В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки. "Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято" - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.

Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. "миши празници" на следващия ден. В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата, здрава и плодородна. Пълнолуние ли е в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна и за хората, които търсят заровени съкровища. Те вярват, че тогава небето "се отваря" и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби.

На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.

На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.

събота, 5 септември 2020 г.

Православната църква отбелязва паметта на Св. пророк Захария и праведна Елисавета

На днешния ден Православната църква отбелязва паметта на Св. пророк Захария и праведна Елисавета, родители на Св. Йоан Кръстител. Захарий бил син на свещеник Варахия, Елисавета - сестра на Анна, майка на св. Дева Мария. Захарий бил убит в храма между жертвеника и олтара на Иродовите войници, задето не казал къде е синът му - детето Йоан, за да го погубят по наредбата за избиване на Витлеемските младенци. Света Елисавета, пазена от Бога, заедно със сина си живеела в пещера в планината. По Божие повеление за тях там се устроила пещера, избликнал извор с вода, а над пещерата израсла финикова палма, отрупана с обилен плод. Когато майката и синът искали да ядат, дървото се наклонявало, давайки им плодовете си за храна, а след това отново се изправяло.

На 5 септември имен ден имат Захари и Елисавета, а също така и производните Зарко, Светлозар, Светлозара, Ели, Елза, Изабела, Хари.

сряда, 26 август 2020 г.

Почитаме Свети мъченици Адриан и Наталия

На 26 август имен ден празнуват всички, които носят името Адриан, Адриана, Наталия. Името Наталия идва от латински и означава родна, рождена; а Адриан произлиза от името на древен град в Северна Италия, дал името на Адриатическо море.

На този ден православната църква почита паметта на Светите мъченици Адриан и Наталия. Те са живели по времето на император Максимиан, който останал в историята с жестоки гонения срещу християните.

Легендата разказва, че войниците на Максимиан намерили в една пещера 23 души, които твърдо отстоявали своята вяра. Войниците ги вързали и отвели при Максимиан, който опитал всичко да ги склони да се откажат - закани, мъчения и жестоки изтезания. На изтезанията станал свидетел Адриан, един на преторията, знатен и богат човек, близък с императора. Той бил езичник и много се впечатлил от необяснимото за него търпение на християните.

Адриан започнал сам да ги разпитва какво ще получат от своя Бог за тяхното страдание. В разговора с мъчениците, Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Слушайки ги, той разбрал божествената истина, казал на писарите като записват осъдените на смърт да запишат и неговото име, заедно с имената на мъченици, защото и той повярвал в техния бог Христос и с радост искал да умре за него. Тази постъпка не останала ненаказана - императорът заповядал да го оковат във вериги и да го отведат в тъмница, където били затворени останалите мъченици.

Адриан имал млада жена - Наталия, която изповядвала християнството. Когато научила за мъченията, на които бил подложен мъжът й, тя побързала да отиде при него в тъмницата, за да му даде сили. Тя прислужвала на мъчениците, грижела се за христиняте, а скоро след кончината на мъжа си и тя се споминала, като заспала вечния си сън до неговия гроб.