Показват се публикациите с етикет прошка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет прошка. Показване на всички публикации

неделя, 26 февруари 2023 г.

Сирни Заговезни – ден за прошка

Сирни Заговезни (Прошка, Прочка, Поклади, Сирница, Масленица, Ората) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Чества се винаги в неделя, 49 дена (седем седмици) преди Великден. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.

По време на Сирната неделя или Сирни Заговезни, не се яде месо, а само яйца, масло и сирене. Цялата неделя е посветена на веселби и развлечения. Последната неделя преди Великия пост, се нарича още Прощална неделя, защото този ден се прекарва в посещения, при което по-младите искат прошка от по-старите, на които целуват и ръка. Поповете не ходят за прошка, но искат подобна от родителите си. При прошката взаимно си благопожелават “сладки заговезни” и “леки пости”.

В някои български селища на този ден казват: „простено – прости!”, т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости”. Едно време пък, за да искат прошка, младите са правели метани пред по-старите и са казвали “прощавайте”, на което по-старите са отговаряли: “Бог да прости!”. В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.

неделя, 6 март 2022 г.

Неделя Сиропустна. Св. 42 мчци в Амория. (Сирни заговезни)

На Сирни заговезни църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка – като първа крачка към Великия пост да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос.[3] Сутринта в храмовете по време на литургията се чете Евангелието с част от Нагорната проповед (Мат. 6:14 – 21): „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“.

По време на вечернята се пеят великопостните тропари и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин „Господи и Владико на моя живот…“. След отпуста се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.

неделя, 14 март 2021 г.

НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ) Ден за прошка е!

Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Прошка. Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него - от утре, започва Великият пост.

 На този ден се припомнят Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви". Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си - близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
 
В Неделя Сиропустна в храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.

На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате.." - "Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.

Характерен обичай за този ден е паленето на огньове (клади), а след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.
Градусите достигат точка на кипене в новия епизод на „Кошмари в кухнята“

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късно на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана.

На Сирни Заговезни - преди началото на Великия пост, православните християни за последен път до Великден вкусват млечни продукти и яйца. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
 
Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

неделя, 1 март 2020 г.

Сирни заговезни е! Прошката е мост към Бога

На 1 март Българската православна църква почита църковния празник Неделя Сиропустна. Празникът, който тази година се пада на 1 март, се нарича от народа Сирни Заговезни.
Отбелязва се седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.
На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Според народните традиции
вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате...", "Господ да прощава, простен да си!" е задължителният отговор.
С този ден е свързано народното вярване,
че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.
Особено място сред обичаите на празника заема обредното им гонене.
Предпазващо значение имат всички действия в този обред­ - палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: "Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача".
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.
Прието е да се извършва и обичаят хамкане:
на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце.
Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
1 март Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Св. прпмчца Евдокия Илиополска
“Прошката е мост към Бога, към любовта и щастието, който ни позволява да се сбогуваме с вината, обвинението и срама. Тя ни учи, че любовта е освобождаване от страха.
Прошката пречиства въздуха, сърцето и душата. Свързва ни с всичко свято. Чрез прошката ние осъществяваме връзка с това, което е по-велико от нас, с това, което надхвърля въображението ни. Тя ни позволява да бъдем в мир с тайнството на живота. Дава ни възможност да правим това, за което сме дошли на света.
Да простиш, е рецепта за щастие.
Прошката означава да видиш Божията светлина у всеки, без значение какво е поведението му.
Прошката не е само за другия - тя е и за нас, за грешките, които сме направили, за вината и срама, които изпитваме.
Прошката, в най-дълбоката си същност, е прощаване на самите себе си, задето сме се отдалечили от любящия Бог.
Прошката отваря вратата на нашето чувство за единство с Духа, за единение с всички и на всички с Бога.
Никога не е твърде рано да простиш. Никога не е твърде късно да простиш.
Вярваме с цялото си сърце, че мирът ще завладее света, когато всеки от нас поеме отговорността да прости на всички, включително и на себе си, изцяло. Защото Прошката - най-великият лечител!”