Победители в конкурса “Моят храм в 185 думи”

Специалната награда от сайта за изкуство, култура и православие на Добрич „Подиум“ отива при Марта Радева, от Провадия!

Имената на победителите в конкурса „Моят храм в 185 думи“ бяха обявени в деня на св. мчца Параскева.

Организатор на конкурса, иницииран във връзка със 185-ата годишнина на храм „Св. вмчк Георги“ в Каварна, беше редакцията на енорийският бюлетин „Вяра и Дело“. Получени бяха 101 творби – 58 стихотворения, 27 есета и 16 къси разказа от общо 88 автора (72 жени и 16 мъже). Седем от участниците са представили по две творби, а трима по три. Най-младият участник е на 12 години, а най-възрастният – на 80.

Конкурсното жури бе в състав доц. д-р Елена Симеонова, д-р Ивана Радонова и презвитера Ренета Трифонова. Творбите бяха оценявани по 5 критерия с максимален брой точки за всяка творба – 25. Ето какво споделя всеки от членовете на журито като лични впечатления от конкурса:

Доц. Елена Симеонова: „Журирането се оказа изключително трудно, защото, от постъпилите 101 творби, над половината притежават висок творчески заряд и въздействат убедително с посланията си. Всеки един от авторите, заел някое от първите 13 места, би могъл да се чувства победител, макар и не отличен с награда, защото е пресъздал по вълнуващ начин своето съкровено усещане за храм. На всички участници пожелавам с вяра и любов да следват творческите си пориви и да украсяват с тях храма на душата си!“

Д-р Ивана Радонова: „Бях дълбоко впечатлена и развълнувана от искреността и качеството на конкурсните творби. Порази ме и още нещо, над което не бях се замисляла: различният прочит на думата „храм“. Свикнали сме да го асоциираме с физическа сграда, а ето, че се оказа много по-широко понятие. Поредното доказателство, че „Духът диша, където си иска.“ (Йоан 3:8) Щастлива съм, че можах да се докосна до толкова много самороден талант, вдъхновен от вярата.“

Презвитера Ренета Трифонова: „Такива инициативи са ми близки и скъпи и аз винаги ще ги подкрепям, защото енорийският храм е мястото, където се осъществява общението на християните, центърът на тяхната обща любов към Бога и ближния. В храма тупти сърцето на енорийския живот – Литургията, там извършваме благодарствената жертва за целия свят, докато дойде Христос; там предвкусваме бъдещия живот в Царството Божие.“

Ето и победителите в конкурса:

Награди от екипа на „Вяра и Дело“:

Първа награда (250 лв. и грамота) – Ева Пацовска-Иванова от София

Втора награда (200 лв. и грамота) – Стефания Георгиева от Свищов

Трета награда (150 лв. и грамота) – Лилия Кашукеева от  Стара Загора

Специални награди от партньори:

От сайта за изкуство, култура и православие на Добрич „Подиум“ (50 лв.) – Марта Радева, Провадия

От Християнство.бг – независим портал с рубрики за богословието, проповедта и мисията на Църквата (50 лв.) – Йоанна Бойковска от Харлинген, Нидерландия

Поощрителни награди от екипа на „Вяра и Дело“:

За най-млад участник (75 лв. и грамота) – Кристан Павлов на 12 години от Пловдив

За най-възрастен участник (75 лв. и грамота) – Нонка Чардакова на 80 години от с. Попинци, област Пазарджик

Поради усложнената епидемиологична обстановка няма да има тържествено връчване на наградите. Отличените ще ги получат след съгласуване с организаторите.

За да може обаче и по-широката публика да се докосне до самородния талант на авторите на творбите, класирани от 1-во до 13-то място, ще бъдат публикувани в специален брой на енорийския бюлетин „Вяра и Дело“. Освен това всички 55 творби, получили три положителни оценки от журито, ще бъдат издадени в специална книжка, чрез която на свой ред да достигнат и вдъхновят още много хора за добро и за благи дела. И за да има още много храмове, които да приютяват сърцата ни.

АТАНАС ДИМИТРОВ – АТАДИМ

Уникални стенописи откриха в Черепишкия манастир

                                         Сн.podiumbg.eu

Стенопис на 400 години, създаден от св. Пимен Зографски, е разкрит при реставрационни дейности в църквата на Черепишкия манастир "Успение Богородично". В светата обител се извършват ремонтни работи, провежда се и дарителска кампания в подкрепа на започналото възстановяване. С доброволен труд участват около 50 души, обясни игуменът архимандрит Йоаникий:

"Започнаха някои фирми вече да се обаждат, не всички, разбира се, някои само обещават, но в крайна сметка лека полека събираме материалите. Ще го започнем, рано или късно трябва да стане това нещо. Колкото може сега, според времето - ще се продължи напролет. Сега в момента мисля да оправим тези стаи за поклонници, да ги подновим, тъй като над 40 години не е пипано нищо вътре, всичко е толкова старо и амортизирано. Но най-важното нещо са ни покривите, вече ремонтирахме 3, но са 12 къщите - един по един ги ремонтираме... Най-важното ни беше храма, че му оправихме покрива. Кандидатствахме сега за реставрация на стенописите, но като започнахме реставрацията, излязоха стенописи на 400 години, рисувани от ръката на Св. Пимен Зографски, бил игумен тогава тука - 1612 година. Той е починал 1620 година и сега в момента се прави проект да се свалят тези от 19 век, да се преместят. Ще бъде нещо много красиво, излиза в цвят Страшния съд, нещо невероятно. То ще бъде сензация и за научните среди и за нас в църквата, никой не е подозирал, че ги има... Манастирът ни е много стар - 1392 година са първите писмени сведения, тогава ни е устава... Аз съм си поставил цел да го възстановим този манастир - колко години ще ми отнеме, може и 10 години да отнеме, но в крайна сметка ще го възстановим, да си го предадем на следващите".

Черепишкият манастир е паметник на културата от национално значение. В него известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко. Именно в този манастир Иван Вазов пише "Една българка".

Източник: konkurent.bg

Почитаме Св. Димитър, покровителят на зимата

На 26 октомври Православната църква почита Свети Великомъченик Димитрий Мироточиви-Солунски, тачен като патрон на цялото славянство. Празникът е популярен като Димитровден.

Свети Великомъченик Димитрий е един от най-почитаните светци в народната ни култура. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър – зима”.

На 26 октомври завършва традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. , защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година. На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.

Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) – покровителя на отвъдния свят – на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен. Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.

На Димитровден празнуват носещите името Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Драган, Драгана, Митко, Митра.

Св. ап. Яков, брат Господен

Църквата почита днес св. апостол Яков, брат Господен. Той е наречен така, защото бил син на Йосиф, обручникът на св. Дева Мария.

Яков е от седемдесетте апостоли, първи епископ на Йерусалим в продължение на 33 години. Той е написал първата света литургия.

Заради това, че проповядвал Христа в Йерусалим, свети апостол Яков бил хвърлен от покрива на храма. Той събрал последни сили, застанал на колене, вдигнал ръце към небето и казал: Господи, прости им! Не знаят, що правят.

Но фанатиците започнали да хвърлят камъни върху него. Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко разбил главата му с тояга.

Така св. апостол Яков, брат Господен, предал душата си на Бога. Тогава бил на 66 години. Това станало в 63 година от Рождество Христово.

Преп. Йоан Рилски Чудотворец

Житие на преподобни Иван Рилски Чудотворец

Преподобни Иван Рилски е най-великият български светец, небесен закрилник на целия български народ. Основател на знаменития и най-величествен манастир в България - Рилския манастир.

Той се е родил около 876 г. и починал на 18 август 946 година.

Родното му място е селото Скрино, разположено в гънките на Осоговска планина край реката Струма.

Родителите му били благочестиви люде. Отрано те вдъхнали в него вяра и любов към Бога.

Когато починали, той раздал на бедни и болни хора своята част от наследеното от тях имущество. В близък манастир постъпил като послушник. След известно време станал монах.

Закопнял за тих отшелнически живот, той напуснал манастира и се изкачил на висока и гола планина, може би Витоша. От сухи вейки си направил колиба. И почнал да се подвизава в пост и молитва. Хранел се само с диви растения.

В една нощ разбойници го нападнали, набили го и го изгонили от там. След скитане из планината наберил дълбока пещера и се заселил в нея.

Неговият братанец Лука, без да каже на баща си, тръгнал един ден да търси любимия си чичо из планината. След големи трудности го намерил. Като видял отдалече момчето, св. Иван помислил, че сънува. Толкова му се видяло чудно, че може сред това пусто място да стъпи човешки крак. С любов той приел племенника си. Много се зарадвал, като чул от него, че желае също да се подвизава.

Намерило се място в пещерата и за Лука. Двамата почнали да се подвизават в труд и молитва.

Разтровожен за сина си, бащата тръгнал из планината да го търси. Намерил го в пещерата като същински отшелник. Разгневил се и се озлобил срещу брата си Иван, който е допуснал това.

Преподобният мъчал.

Бащата хванал сина си и го повел със себе си.

Св. Иван коленичил и със сълзи молел Господа да устрои нужното за вечното спасение на момчето. След това седнал в пещерата и се отдал на размисли за опасностите на светския живот.

Като вървели по пътя към родното село, змия ухапала младия Лука и той умрял. Бащата, дълбоко нажален от станалото, се почувствал виновен за тъй неочакваната смърт на момчето. Той взел мъртвото тяло и го понесъл обратно към пещерата на св. Иван.

Пустинникът искал от него да погребе сина си близо до пещерата. Когато бащата си отишъл, Иван почнал редовно да ходи при гроба. Седял до него и се отдавал на мисли за суетността на тукашния живот. Това било любимото му място. Тук той си почивал от продължителните подвизи. А подвизите му били големи - срещу съблазните и изкушенията от злите духове, а също и срещу немощите на плътта.

В тая пещера Иван прекарал 12 години.

От пещерата той минал във великата Рилска пустиня. Поселил се в хралупата на едно грамадно дърво. Постел, молел се и плачел. Хранел се само с трева. Не виждал никъде човешко лице. Прекарвал със зверовете, които се оказали добри към него.

След известно време го открили овчари. Вестта за него бързо се разнесла из околните долини и полета.

Много хора от различни места идвали при хралупата, за да видят и чуят тоя пустинник. Някои от тях водели със себе си болни. Със силни молитви преподобният измолвал от Бога за всички здраве.

Един човек бил мъчен години наред от нечист дух. Като видял хора да отиват към пустинята на св. Иван, тръгнал подир тях. Като стигнал до полите на планината, той паднал на земята и почнал да вика:

- Не мога да вървя по-нататък, огън ме изгаря!

Спътниците вързали нещастния човек и го повели към жилището на преподобния. Замолили го да излекува болния.

- Деца мои - им казал той, - това не е по силите ми. Аз съм като вас немощен човек. Само Бог може да го излекува!

Те продължили по-усилено да молят светеца. И той се помолил горещо.

Спътниците видели обхванатия от нечист дух вече оздравял. И прославили Бога.

Св. Иван Рилски и св. цар Петър IСмиреният Иван искал да се усамоти тъй, че да скъса изцяло с тая широка известност. Напуснал любимия си дъб, който му бил оказал години наред топло гостоприемство. Продължил да се изкачва нагоре в планината.

Стигнал до грамадна скала, до която видял просторна пещера. Поселил се в пещерата, а на скалата се молел ту изправен, ту на колене. Тук той водел и непрекъсната борба с изкушенията на зли духове. Водел и борба с всички природни стихии - ветрове, бури, дъждове, снегове, виелици.

Имал на тялото си една дълга кожена дреха, който непрекъснато вехтеела.

И тук великият отшелник не останал скрит от човеците. Слухът за неговите удивителни подвизи стигнал и до благочестивия цар Петър. Царят искал да го види, да го чуе и разговаря с него. Пратил му в дар злато и плодове. Св. Иван приел с благодарност плодовете, но златото върнал, защото не му било нужно. Скромен и смирен, той отклонил свиждането с царя. В писмо му изтъкал нужното за него и за държавата.

Мнозина надошли около Божия угодник и пожелали да се отдадат на подвизи като него. Построили манастир, пръв игумен на който станал сам преподобният Иван. Преди смъртта си св. Иван оставил писмен завет на своите ученици и следовници, в който отправя съвет:

"Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави..."

Първоначално храмът бил устроен в пещерата, гдето по-рано живеел свети Иван.

Медна гравюра на св. Йоан Рилски с житийни сцени, 1874 г. Собственост на Националния музей при Рилския монастирНа седемдесетгодишна възраст преподобният блажено починал. Бил погребан в самата пещера от братята монаси.

След няколко десетки години Божият угодник се явил на учениците си и поискал от тях да пренесат мощите му в град Средец (София). Като отворили гроба му, те видели нетленно и благоуханно тяло. Прославяйки Бога, с чест те го пренесли в София. Това станало на 19 октомври - ден, в който оттогава се чества тържествено неговата памет.

Светите мощи били положени най-напред в църквата "Св. великомъченик Георги Победоносец". После били пренесени в църквата "Св. апостол и евангелист Лука".

В дванасетия век един благочестив и богат българин построил в чест на св. Иван Рилски хубава каменна църква, в която били пренесени мощите му и при която се образувал манастир.

Страдалци от всякакъв род тук получавали здраве, утеха и подкрепа.

В 1183 г. унгарците на крал Белла ІІІ превзели град София и отнесли мощите на преподобни Иван Рилски в своята столица Гран (Естергом). И тук, на унгарска земя, станали редица чудеса, някои от които дали възможност на унгарците да разберат, че мощите на светеца трябва да пребивават в неговата родна земя.

След тригодишен престой в Унгария светите мощи били върнати обратно в София с много дарове. Кралят украсил ковчега със злато.

В 1195 г. българският цар Асен І тържествено пренесъл мощите от София във Велико Търново - тогавашната столица на България.

Сега мощите на св. Иван Рилски Чудотворец почиват наново в неговата света Рилска обител.

ЦЪРКВАТА ПОЧИТА СВ.ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЗЛАТА МЪГЛЕНСКА

Днес православната църква почита паметта на Света великомъченица Злата Мъгленска, живяла през 18-и век.

Тя умира на този ден през 1795 година след дълги изтезания и обесване, защото не склонява да се отрече от вярата си и да приеме исляма. Преди това е била отвлечена от млад турчин, който искал да се ожени за нея, но след като смени религията си.

Злата често е изографисвана в народна носия на иконите си.

През 2009 г. по идея на историка Пламен Павлов св. Злата Мъгленска е избрана за небесна застъпница на българките в чужбина. Държавната агенция за българите в чужбина учреди наградата "Българка на годината" на името на Света Злата Мъгленска, която се обявява всяка година на 21 януари.

Имен ден днес празнуват Злата, Златка, Златина, Златко, Златан, Златомир, Лука, Лукан и други.

Петковден е!

Църквата днес отдава почит към делото и паметта на преподобната Параскева-Петка Епиватска, Търновска, живяла през Х-ХІ в., обявена за светица.

Родена в град Епиват, на брега на Мраморно море от родители българи, тя се посветила твърде рано на Бога и искала да отдаде целия си живот в негова служба. Затова след смъртта на родителите си разпродала цялото си имушество и го раздала на бедните. После отишла в Цариград, а не след дълго заминала в пустинята на Палестина, където престояла доста време в отшелничество. Върнала се след много години в Епиват, където никой не я познал. Останала да живее като монахиня в един манастир, където и умряла.

След смъртта й нейните мощи вършели чудодейни дела: който се докоснел до тях, ако е болен оздравявал, ако е сляп – прогледвал, ако е хром – се изцелявал. Цар Иван Асен ІІ чул за чудесата, вършени от светицата и изпратил специална делегация начело с преславския митрополит Марко да пренесе мощите й в Търново. Там била построена църква, която кръстили на нейно име. Светицата се считала за покровителка на царското семейство.

След падането на Търново под турско робство, мощите на св. Петка били пренесени във Видин, а след падането и на Видинското царство - в Сърбия. Впоследствие, Сюлейман Великолепни ги върнал в Цариград, а Патриаршията ги продала на влашки войвода, който изплатил задълженията й към Високата порта.

Днес мощите на света Петка се намират в една от църквите на град Яш, Румъния.

От Петковден до Димитровден (26.10) са забранени веселията и работата с кроене и шиене, тъй като тези дни се считат за „мръсни” и „нечисти”. В много краища светицата се почита с организирането на събори и приготвянето на курбан.

С този ден се поставя края на селскостопанската година и началото на зимните семейни празници. Периодът се свързва с много годежи и сватби.

На Петковден ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене. В битовото християнство Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух.

 Имен ден празнуват днес Параскев, Параскева, Парашкева, Пенка, Пенко, Петка, Петкан, Петкана, Петко, Петя.