Отец Петър сн."Православието - Добрич"
 |
| Сн. А. Радилов |
Храм “Св. Климент Охридски” в Добрич почете днес храмовия си празник. Денят започна с начало на утринна Литургия. В света Литургия се включиха отците Петър Димитров, председател на църковното настоятелство на храма, отците Красимир, Мирослав, Георги и Емануил. Отец Филип Кирилов от храм “Св. Успение Богородично” от Оброчище се обърна към миряните с вълнуващи думи за живота и делото на Св. Климент Охридски.
Отслужен бе и Водосвет. На миряните бе раздадена риба за празника.
Провидението запазило живи всички членове на нещастното семейство и наредило след дълги години да се срещнат и съберат. В Кесария Климент приел Кръщение от св. ап. Петър и се присъединил към неговите ученици. В числото на последните именно Климент двамата по-големи свои братя, с които се бил разделил още на млади години. А по-късно те тримата, заедно с ап. Петър намерили първо майка си, а после и баща си. Старите родители забравили предишните скърби и мъки, благодарили на Бога и приели Кръщение от светия апостол.
Цялото семейство се върнало в Рим и, живеейки в почести и слава, не забравяло Бога. Много помагали на бедни и се стараели да разпространяват словото Божие. Климент бил особено ревностен към това свято дело. Той се намирал неотлъчно при ап. Петър във време на пребиваването му в Рим. Апостолът го ръкоположил за епископ преди своята смърт.
В тежкото време на гоненията Климент мъдро управлявал Църквата. Той обърнал мнозина към Христа. Избрал седем писари да записват подвизите на мъчениците и по такъв начин запазил за нас скъпоценни сведения за техните страдания. Във време на едно народно въстание езичниците се оплаквали против отричането от идолите и против успешната проповед на Климент. Вследствие на това император Траян (98-117 г.) го изпратил на заточение в Херсон Таврически (Крим) заедно с много вярващи.
На мястото на изгнанието, близо до гр. Херсон или Корсун, Климент намерил много християни, които били осъдени на тежка работа в каменоломните. Пристигането на Климент ги утешило. Светият епископ ги ободрявал и се трудел заедно с тях. Работниците нямали вода, но Господ по чудесен начин посочил на Климент бистър извор, водата на който имала лечебна сила. Слухът за церителната сила на чудесната вода се разпространила по цялата околност. Мнозина дохождали при Климента и той на всички проповядвал словото Божие. По такъв начин множество люде всеки ден се присъединявали към Църквата и приемали Кръщение от него в чудесния извор. Но злобата на гонителите скоро спряла ревността на епископа. Искали да го принудят да принесе жертва на боговете, и когато той отказал това, осъдили го на смърт. Турили го в лодка, привързали котва на шията му и го хвърлили в Черно море.
В ІХ век славянските просветители св. св. Кирил и Методий дошли в Херсон, по чудесен начин открили мощите на св. Климент и, като ги извадили от морето огнесли част от тях в Рим. Другата част останала в Херсон и по-късно била пренесена в Киев от св. княз Владимир. Древната църква "Св. Климент" в Рим била построена върху основите на дома на свещеномъченика. В нея били поставени мощите на св. Климент. В нея бил погребан и славянският просветител св. Кирил (†869).
Житие на свети Климент Охридски
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своятa родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климента (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 година.
След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Упокоилият се духовник Ангел /Анжело/ Емануилов Ангелов е роден на 27 февруари 1962 г. в гр. Добрич, от православни родители Емануил Ангелов Атанасов и Снежанка Илиева Дончева.
Своето образование получава както следва: Основно и средно образувание завършва в 142 ЕСПУ – София, след което завършва Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 1986 г. се задомява с Евгения Бориславова Ангелова, с която имат две деца – Десислав и Гергана.
Ръкоположен е в дяконски сан на 19 април 1997 г. от Траянополския епископ Иларион, а за свещеник на 29 април същата година.
От Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Максим е офикиран, на 17 септември 2005 г., за протойерей. От Знеполския епископ Йоан на 17 септември 2009 г. е офикиран за иконом. На 29 юни 2011 г., от Русенския митрополит Неофит, в храм „Св. Неделя“ е офикиран за ставрофорен иконом.
Служението му като свещеник започва на 19 април 1998 г. от параклиса в столичния квартал Суходол „Св. Троица“, след което, от 10 август е назначен за свещеник в храм „Св. Мина“, гр. София, кв. „Модерно предградие“. По време на своето служение в храм „Св. Мина“, с благословението на Светия Синод на БПЦ, отива на едногодишна специализация в старокатолическия университет в гр. Берн – Швейцария.
На 20 май 2004 г. отец Ангел е назначен за председател на старинния храм „Св. София“, което послушание достойно изпълняваше до последния си дъх.
В Богословския факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в катедрата „Християнска апологетика и християнска философия“ е хонорован асистент, веднага след неговото завършване до деня на ръкоположението му.
От 1 юни 2011 г., отец Ангел е назначен от Софийския митрополит и Български патриарх Максим за протосингел на Софийска света митрополия, като не престава да председателства и служи в храм „Св. София“. Освободен е от тази длъжност на 15 юли 2017 г.
От 15 юли 2017 г. е назначен за духовен надзорник на Софийска епархия, която длъжност изпълняваше до своето упокоение.
От 26 ноември 2019 г., до 1 юли 2020 г. той изпълнява и длъжността председател на църковното настоятелство на столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя“, като съвместява и другите си длъжности.
По време на своето служение той се отличава с преданост и грижа за всички отговорности, които му се възлагат. Проповедник, писател, духовен отец, приятел и грижовен стопанин, блестящ оратор и богослов са нещата, които украсяват неговия живот и служение.
Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!
Очаквайте подробности за опелото и погребението на ставрофорен иконом Ангел Ангелов.
Тя е живяла в Александрия в края на III век. Родена в знатно семейство, тя изучава медицина и философия. Пътуващ скитник й разкрива тайната на християнството. Тя става пламенна поддръжница на учението и загива за вярата си едва на 18 години. В Западна Европа я смятат за покровителка на учещите младежи, особено на занимаващите се с философия.
В народните легенди в България св. Екатерина е останала като красива и умна мома. "...Прочула се Катерина, дор до царя и везиря, че е мома хубавица, хубавица, гиздавица..." - се пее в песните за Катерининден. По стар обичай на този ден стопанката на къщата замесва 7 или 9 питки и ги шари с вретено. Ако има малки деца в къщата, тя раздава хлебчетата на пътници и с благопожелания пресича пътя на болестите към дома си.
Имен ден имат Екатерина, Катя, Тинка, Катерина, Катина, Тина и Катрин.
Припомняме, че този малък, но изключително значим храм през миналата 2020-а година бе в топ 5, а през 2018-а, както и през 2017-а, извоюва почетното трето място в същата категория.
В конкурсната надпревара участват 100-те национални туристически обекти на Българския туристически съюз (във вида, в който са публикувани на официалния им интернет сайт и разпространявани в издаваните от тях информационни материали) както и 50-те по- малко познати туристически обекти.
Искаме ли да се чува повече и по-често за Добруджа и добруджанци, трябва да сме съработници в доброправенето и споделянето му!
На 23 ноември православната църква чества деня на Св. благоверен княз Александър Невски (1220 - 1263). Роден през 1220 година, живял по времето, когато руските земи били под татарско владичество, Св. Александър бил княз на Новгородската област. По време на неговото управление шведският крал с многобройна войска се отправил на поход срещу Новгород. Княз Александър поел защитата на града си, като възложил всичките си надежди за победа на Бога. Двете армии се срещнали при р. Нева. Новгородският княз, с Божия помощ, удържал славна победа, за която бил наречен "Невски".
По-късно св. Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Тогава той станал единствен защитник на православната вяра и народа против татарите. Но св. княз действал не с меч, а с мъдрост и търпение. Св. Александър управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, Църквата и народа. Великият руски княз се прославил като смел защитник на православната вяра и своя народ от нашествията на татарите. В края на живота си пожелал да приеме монашество.
Св. Александър Невски предал Богу дух на 14 ноември 1263 година на 44-годишна възраст. Бил погребан в съборната църква в манастира "Рождество Богородично", близо до гр. Владимир. При император Петър Велики мощите на св. Александър били тържествено пренесени в Петербург и положени в построената в негова памет Александро-Невска лавра, където извършват много чудеса.
В Патриаршеската катедрала (храм-паметник) "Св. Александър Невски" е изложена богато украсена ракла с частицата от мощите на светеца.
