Честваме паметта на светата праведна Тавита и на светия мъченик Анастасий

Тавита живяла през I век в крайбрежния палестински град Йопия (днес Яфо, южен квартал на Тел Авив). Тя била ревностна християнка от първото поколение, повярвали в Спасителя Христос. Вероятно е слушала лично Неговата проповед, а след това станала ученичка на апостолите. Името й според книга Деяния апостолски означавало сърна. И тя с невинността на сърна и с истинска любов помагала на бедните, вдовиците и сираците, като даром тъчала и шиела дрехи за тях. Но се случило така, че Тавита се разболяла и умряла. И докато близките й подготвяли нейното погребение, станало известно, че апостол Петър е в близкия град Лида.

Тогава двама пратеници отишли и помолили Петър да дойде в Йопия. Той веднага се отзовал и пристигнал. Всички вдовици го наобиколили, плачели и показвали ризи и дрехи, които Тавита им направила. Петър, без да каже нищо, коленичил и горещо се помолил. И възкръсналият от мъртвите Христос Бог извършил чудото! Тавита се съживила и станала от смъртния си одър. Това веднага се разчуло из цяла Йопия и мнозина повярвали в Иисус Христос. Тавита живяла още доста години, като продължила да върши добри дела и милостиня. Умряла в дълбока старост.

Свети Анастасий бил родом от Аквилея в Северна Италия. По време на гоненията срещу християните при император Диоклетиан (284-305 г.) той бил в крайбрежния град Салона в Далмация (близо до днешния град Сплит). Анастасий доброволно се явил при мъчителите и смело изповядал вярата си в Иисус Христос като истински Бог и Творец на всичко. За тази своя твърдост във вярата той бил посечен с меч, а тялото му хвърлили в морето.

Една благочестива жена обаче се постарала да извади светите мощи от морето и те станали предмет на почит от вярващите. На гроба на светеца ставали много чудеса.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 24 октомври БПЦ чества паметта на светия мъченик Арета и на пострадалите с него

Арета бил сред най-видните жители на град Наджран (днес в Саудитска Арабия на границата с Йемен, в южната част на Арабския полуостров). В Библията тази област е известна като Савско царство. Християнството било въведено в Наджран, както и в останалата част от Южна Арабия, през IV-V век.

Наджран бил първото място, където християнството е пуснало трайни корени в Южна Арабия. Но в първата половина на VI век (по времето на византийския император Юстин I, както се сочи в житието на свети Арета), когато химяритите завзели властта, съседният владетел Ду-Нувас, евреин по произход, нападнал християнския град Зафар, превзел то, избил повечето население и изгорил църквите му. След това той се насочил срещу Наджран, също християнски град, храбро защитаван от жителите. Като не могъл със сила да го превземе, послужил си с измама и доброволно бил пуснат в града. Като влязъл в Наджран, той изловил най-първите християни, начело с Арета, влиятелен християнин, който се отличавал с дълбока и дейна вяра.

Юдействащият цар първо поискал от заловените християни да се откажат от вярата си и да похулят разпнатия Иисус Христос. Всички единодушно заявили, че не могат да се отрекат от вярата, в която са кръстени. Жестокият Ду-Нувас, за да ги сплаши, заповядал да изгорят на клада всички свещеници, дякони, монаси и монахини. Тогава Арета и голяма група негови роднини и близки, на брой 240 души, били предадени на страшни изтезания. След като никакви мъки не разклатили вярата им, по заповед на владетеля тези доблестни мъченици били обезглавени.

По време на управлението на халифа Умар (634-644 г.), оцелелите от клането християни на Наджран били изселени в Месопотамия, защото Мохамед наредил всички немюсюлмани да бъдат изгонени от Арабския полуостров.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети апостол Яков, брат Господен, и на свети Игнатий, Цариградски патриарх

Свети Яков бил родственик на Иисус Христос, братовчед, затова според еврейския обичай е наречен брат Господен. Станал последовател на Христос като един от 70-те апостоли. Но Яков не проповядвал вярата по други страни като останалите апостоли. В първата християнска църква го оценили като мъдър и благ по душа Христов ученик и затова бил поставен за пръв епископ в Йерусалим. С вяра, любов и преданост Яков се грижил за спасението на душите на вярващите в Христос.

Новообърнатият във вярата Савел, после наречен Павел, посетил почитания апостол Яков в светия град и споделил с него за своето обръщане към вярата. А едно от най-интересните послания в Новия Завет е това на Яков. То отразява неговия голям пастирски опит. Много жители на града и поклонници приемали вярата. Наред с учителната дейност Яков полагал усилия и за бедните, и страдащите. Това обаче предизвикало недоволството на онези от евреите, които се страхували от малката, но жива и миролюбива общност. Един ден те хванали кроткия църковен пастир свети Яков и го блъснали от покрива на йерусалимския храм. И макар да оцелял, той бил жестоко доубит от обезумялата тълпа. Запазена е литургия с неговото име, която се служи на днешния му празник.

Свети Игнатий, роден през 799 г. като син на ромейския император Михаил I, бил кръстен Никита. Но после заговорници го отстранили и заточили в манастир. Надареният и високообразован младеж станал монах с името Игнатий. След победата над иконоборците при императрица Теодора, Игнатий бил избран за Цариградски патриарх. Бил мъдър и предан на дълга си патриарх, заради което и пострадал неведнъж. Свети Игнатий изпратил свещеници за новопокръстена България, а през 870 г. ръководил събора, дал независимост на Българската църква.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

Национален конкурс, посветен на живота и делото на Екзарх Антим I, организира Видинска митрополия

С благословението на Светия Синод на Българската православна църква, Видинска света митрополия, Съюзът на българските писатели, списание „Читалище“ и дружество „Будители“ в област Монтана обявяват Национален конкурс на тема: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов, свободен живот!“ Конкурсът е посветен на живота и делото на Екзарх Антим I, каза за БТА Видинският митрополит Даниил.
По думите му целта на конкурса е да увековечи делото на първия Български екзарх, авторитетен духовник, виден общественик, Видински митрополит, деец с изключителен принос за устройването и утвърждаването на Българската екзархия, за засилване на нейната роля като обединител на народа в истините на православната вяра и живот.
В конкурса могат да участват творци от 5 до 105-годишна възраст, разделени l четири възрастови групи: от 5 до 7 години, от 7 до 11 години, от 11 до 19 години и над 19 години.
Всеки участник може да участва с по едно авторско произведение в категориите стихотворение, разказ, есе, рисунка, скулптура, песен и кинофилм.
Жури от известни писатели, членове на Съюза на българските писатели, и изкуствоведи, ще оцени представените произведения. Победителите, класирани на първо, второ и трето място във всяка възрастова категория, ще получат награда. Предвидени са и специални награди и поощрителни призове.
Крайният срок за представяне на творбите е 31 октомври, уточни митрополит Даниил.

Източник: БТА

Честваме паметта на светия равноапостол Аверкий, Йераполски епископ

Свети Аверкий живял през II век. Имал онази силна вяра в Христос на първите християни и нравствено чист живот. А благодарение на високото си образование, успявал да учи другите на истинската вяра и праведност. Постоянно обикалял по градове и села да проповядва Христовата вяра, както правили апостолите през I век, и затова е получил званието равноапостол.

С проповедническа цел свети Аверкий обиколил Киликия, Сирия, Месопотамия, бил и в Рим. След смъртта на свети Папий християните в град Йерапол в област Фригия (Западна Мала Азия) единодушно го предложили да бъде ръкоположен за техен епископ. На високия пост Аверкий не намалил, а усилил усърдието си. Помнят се неговите думи: "Не е достатъчно някой да изглежда като водач, но трябва и наистина да е такъв!", тоест да увеличи своите трудове, когато заеме по-висок пост. Изпълнявал точно казаното от Господ: "Който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човешки не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина" (Марк 10:43-45). И Аверкий приложил тези думи в живота си. Дейността му в Йерапол била свързана с много трудности. В началото на неговото служение, като епископ в града, християните били твърде малко. Но с много работа и висок личен пример той успял да увеличи броя на членовете на Църквата. Затова Бог го подкрепял и му дал дарбата да върши много чудеса с молитва и призоваване на Божията сила. Житиеписецът отбелязва, че много езичници в различните страни, в които Аверкий проповядвал, били спечелени за вярата и се присъединявали към малките преди това християнски общности.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА

В навечерието на храмовият си празник църквата “Св. Климент Охридски” в Добрич е напълно обновена

Големи икони на Дева Мария и Исус Христос са поставени на челната страна на църквата “Св. Климент Охридски” по бул. "Русия" в Добрич. Те са с размери 2,85 х 1,75 м.

Бладогарение на дарители, скоро храмът бе обновен както отвън, така и от вътре. Така храмът ще посрещне и отпразнува своя храмов празник, който е на 25 ноември. На тази дата Българската православна църква почита Св. Климент Охридски.

Църковното настоятелство с председател отец Петър Димитров благодарят на всички миряни, които посещават храма и правят ежеседмични дарения и най-вече на Мартин Монев, AlpinExpert, Енев Паркет.

Честваме паметта на преподобния Иларион Велики и на свети Иларион, Мъгленски епископ

Свети Иларион Велики е роден през 291 г. в Палестина, близо до град Газа. Родителите му били езичници и искали да образоват сина си добре, затова го изпратили в Александрия.

Там Иларион опознал християнската вяра, обикнал я и се покръстил. Тогава вече се развивало монашеството в Египет и той бил впечатлен от египетския отшелник свети Антоний Велики. Известно време Иларион бил негов ученик, а като се върнал в родината си, раздал имуществото си на бедните и се оттеглил в пустинята край Маюма, пристанището на Газа, където се подвизавал в пост и молитва. Постепенно край него се заселили и други отшелници, които подражавали на подвига му. Бог го прославил с дар на чудотворство. Болни получавали изцеление по неговата молитва. Иларион обиколил различни места и страни, като създавал монашески обители. Предал душата си на Бога на осемдесетгодишна възраст в град Пафос на остров Кипър.

Иларион Мъгленски е български светец, живял в XII век. Получил добро образование и на осемнадесетгодишна възраст постъпил в манастир. Бързо напреднал в духовния живот и се подвизавал строго, затова след години го избрали за игумен. На този пост Иларион се грижел за спасението на всички братя, насърчавал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно. Иларион станал известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживели под негово ръководство в обителта.

Охридският архиепископ Евстатий в 1134 г. ръкоположил Иларион за епископ на Мъглен (северно от град Воден, сега Едеса в Гърция). Той усърдно учил народа на православната вяра и изобличавал лъжеученията. Свети Иларион се упокоил в мир на 21 октомври 1164 г. В 1206 г. българският цар Калоян тържествено пренесъл светите му мощи в столицата Търново. Не е известно къде са те сега.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник:БТА