На 27 ноември честваме паметта на преподобния Теодосий Търновски

Преподобният Теодосий е видна личност в духовния живот на българския народ през XIV век. Родом от Видинско, той станал монах в Арчарския манастир „Св. Николай“, а после в стремежа си да намери духовно ръководство отишъл в Търновско. Накрая стигнал до знаменития исихастки учител в съзерцателния живот, до преподобния Григорий Синайски, който по онова време се подвизавал в манастир в Парория, вероятно в Странджа или Сакар планина. Под неговото опитно ръководство Теодосий успешно напреднал в духовния живот, а след смъртта му монасите го избрали за игумен. 

Но Теодосий отказал да приеме такава отговорност и тръгнал да търси ново духовно пристанище. Посетил Атон, Солун, Цариград и много места в българските земи, натрупал богат опит в монашеския живот и накрая заедно с ученика си Роман основал свой манастир край Килифарево, недалече от Търново. Скоро около него се събрало голямо духовно братство от българи, сърби, румънци и гърци. Обителта станала средище не само на съзерцателен живот, но и на широка книжовна и проповедническа дейност. А преподобният Теодосий станал обновител на духовността сред нашия народ. Между учениците му бил и ученият Евтимий, бъдещият Търновски патриарх. 

След известно време поради разбойнически нападения Теодосий и братството му се преселили по-близо до столицата, където основали манастира „Св. Троица“. На това място Теодосий прекарал три години, но заболял тежко и се отказал от игуменството. 

Заедно с Евтимий и още трима ученици заминал за Цариград при своя приятел и сподвижник сред учениците на свети Григорий Синайски, патриарх Калист І. Там се упокоил в манастира „Св. Мамант“ на 27 ноември 1363 г. Преди смъртта си преподобният Теодосий написал завет, в който съветва учениците си да пазят неповредена православната вяра и духовния живот. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

Честваме паметта на светите Алипий Стълпник и Стилян Пафлагонийски Детепазител

Свети Алипий бил родом от град Адрианопол в Пафлагония (в Северна Мала Азия) и живял през VI век. Получил добро християнско възпитание, което в негово лице дало стократни плодове, както е казано в притчата за сеяча. След смъртта на родителите си Алипий раздал цялото си имущество, за да подпомогне грижите на Църквата за бедните и страдащите в своя край. Защото се стремял да изпълни Божия закон, който увещава християните да бъдат „едномислени, състрадателни, братолюбиви, милосърдни, дружелюбни“ (1 Петр. 3:8). 

Като се освободил от всякакви светски грижи, Алипий се оттеглил в безлюдно място и там водил подвижнически живот. За да се отдели от околната среда и да не бъде смущаван в молитвите и размислите си за Бога, и за вечния живот, той си издигнал висок стълб и на него живял десетки години в пост и молитва, независимо от условията на годишното време – в зной и в студ, при дъжд, сняг и вятър. 

С изминаването на годините Алипий станал известен подвижник и много хора, които търсели духовен съвет и наставление, идвали при неговия стълб. Светецът се отнасял с бащинска любов към тях, напътствал ги със съветите си, подкрепял ги с примера си. Постепенно се създали наблизо и две монашески обители, на които той бил наставник. Упокоил се в мир през 608 г. 

Свети Стилян Детепазител живял в V-VI век. Той бил също от Пафлагония и като християнски отшелник и молитвеник станал известен с грижата си за децата и за семействата, които желаели да имат деца или да ги запазят в телесно и душевно здраве. При него в пещерата, където се подвизавал, постоянно носели деца, често в много тежко състояние, за да се помоли над тях и да оздравеят. Затова на икони светецът се изобразява прегърнал пеленаче, а почитта към него се разнесла по цял свят. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

На 25 ноември честваме паметта на свещеномъченик Климент Римски и на свети Климент Охридски

Църквата определила паметта на свети Климент Охридски да се чества в деня на древния светец Климент, епископ на Сердика (днешна София) и после на Рим, чиито мощи свети Константин-Кирил намерил в Херсон и след това занесъл в Рим. На него бил кръстен най-видният от учениците на светите братя – Климент, когато бил ръкоположен за свещеник във Вечния град. 

Свети Климент Римски бил роден в Рим в знатно семейство и получил много добро образование. Когато апостол Петър проповядвал там, Климент повярвал и се кръстил, а после станал пламенен проповедник на християнството, написал и няколко съчинения. Той първо бил епископ на Сердика, а по-късно – на Рим. Ръководил църквата с голямо усърдие, но при император Траян бил заточен на Кримския полуостров близо до град Херсон. Там завързали желязна котва на шията му и го хвърлили в морето. Така починал в 101 г. 

Свети Климент Охридски бил български славянин от македонските български земи. Присъединил се към свети Кирил и Методий в Моравската им мисия, и бил неотлъчно с тях в Моравия, Панония, в немските земи, в Рим и т.н. След смъртта на свети Методий Климент дошъл с други ученици през 886 г. в България, а после свети княз Борис го изпратил за архиепископ в югозападните български земи със седалище в Охрид. Натрупал голям опит край своите учители, той не само живял с примерна християнска праведност, но и развил неимоверна дейност като свещенослужител, учител, църковен писател и преводач. Станал „пръв епископ на български език“, свети Климент обучил 3500 души за нуждите на християнската просвета в своята епископска област, много от тях ръкоположил за свещеници. Упокоил се в дълбока старост през 916 г., почитан от всички още приживе, а след смъртта му бил признат за един от първите български светци. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

На 24 ноември честваме паметта на света великомъченица Екатерина

Света Екатерина живяла в края на III и началото на IV век. Била дъщеря на знатни родители от град Александрия в Египет.

Екатерина била много умна и ученолюбива девойка. На осемнадесет години вече притежавала много познания върху гръцката и римската книжнина и философия. Когато нейните родители й говорели за женитба, тя им заявявала, че ще встъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост. Наистина, младежи от много богати семейства искали ръката на красивата Екатерина, но тя никого не одобрила. Майката й била тайна християнка и затова я изпратила при своя духовен наставник – един пустинник, който подробно запознал девойката с истините на християнската вяра и тя също станала убедена християнка.

В началото на IV век император Максенций, сина на Максимиан, за да спечели популярност сред народа, отначало обявил търпимост спрямо християните, но не след дълго организирал нови гонения срещу тях.

В Александрия християните също били преследвани и принуждавани да се отказват от вярата си. Екатерина обаче не се уплашила, а смело и с достойнство говорела на всички, че Иисус Христос е единственият истински Бог и не трябва да се почитат езическите божества. Затова по нареждане на управителя на Александрия младата християнка била заловена и убеждавана да се отрече от вярата си. Скоро обаче станало ясно, че не само не могат да я убедят, но и някои от събеседниците на Екатерина се убедили от нейните основания и приели християнската вяра. Тогава управителят заповядал да я подложат на жестоки мъчения с надеждата тя да се огъне и да се отрече от Христос. Била привързана към едно колело с остри зъбци, но по чудо колелото се разпаднало и затова накрая мъченицата била обезглавена. Това станало през 305 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

Честваме паметта на свети Амфилохий Иконийски и на свети Александър Невски

Свети Амфилохий бил родом от област Кападокия в Мала Азия и живял през IV век. Бил съвременник и приятел на свети Василий Велики и на Григорий Богослов. Получил отлично образование в Антиохия и работил като адвокат. Заедно с това изучил богословието и дейно участвал в живота на Църквата. Затова и свети Василий и свети Григорий го убеждавали да стане епископ, но той от смирение отказвал. Склонил едва след преждевременната кончина на свети Василий, който оставил голяма празнина сред себе си. 

Амфилохий бил ръкоположен за новата епископия на град Икония (днес Коня в Южна Турция) и се показал деен и умел ръководител на епархията си. Взел участие на Втория вселенски събор и много съдействал за изкореняване на ересите на онази епоха. Починал в мир в 395 г., като оставил след себе си редица богословски съчинения. 

Свети Александър живял през ХІІІ век и бил княз на Новгородската област в Русия. По това време руските князе били васали на монголската Златна орда, но земите им се ползвали с известна самостоятелност. Княз Александър водил успешни войни срещу шведите и срещу рицарите от тевтонския орден. Победата му над шведската войска на брега на река Нева му спечелила прозвището Невски. 

По-късно Александър бил утвърден от татарския хан за велик княз Владимирски, Киевски и Новгородски. Така той станал единствен защитник на православния народ пред татарите, като князът действал с мъдрост и търпение. Управлявал десет години и за това време направил много добри дела за вярата, Църквата и народа. Свети Александър Невски починал на 14 ноември 1263 г. и бил погребан в манастир край град Владимир. На гроба му ставали множество чудеса. Затова през XVIII век мощите му били пренесени в Петербург и така бил установен вторият му празник на 30 август. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

Честваме паметта на свети апостол Филимон и на свети Михаил воин българин

Филимон бил християнин от град Колоса в югозападната част на Мала Азия. Спечелен за вярата в Иисус Христос от свети апостол Павел по време на проповедта му в града, той придобил много добродетели, а най-вече любов и състрадание към всички хора. С готовност помагал и на проповедниците на Христовото благовестие. По време на двегодишното си затворничество в Рим апостол Павел изпратил послание до Филимон, което е запазено в Библията. В него апостолът моли Филимон да приеме обратно своя избягал роб Онисим, когото той междувременно покръстил в Рим, но вече не като роб, а като обичен брат в Христос. Съпругата на Филимон, Апфия, също била дейна християнка. И двамата пострадали мъченически за вярата в края на I век. 

Свети Михаил живял по времето на византийския император Михаил III. Бил българин, роден в град Потука. Родителите му били християни още преди покръстването на нашия народ. Те възпитали във вярата и своя син. Когато възмъжал, Михаил постъпил на служба във византийската войска и ръководил голям военен отряд. По това време арабите започнали война срещу византийците и се насочили към столицата им. Сред защитниците й бил и свети Михаил воин заедно със своя отряд. С Божия помощ той помогнал да бъдат победени враговете. Като благодарил на Бога за даруваната победа, Михаил разпуснал войската си и се отправил обратно към дома си. След години праведен живот той се упокоил в мир. Почитан от хората още приживе, при гроба му започнали да се извършват много чудеса и изцеления на идващите с вяра болни. През Второто българско царство цар Калоян превзел град Потука и пренесъл мощите на свети Михаил воин в Търново. А по-късно свети патриарх Евтимий написал похвално слово за светеца. Но след завладяването на града от османците следите на мощите се губят. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ  

Източник: БТА 

Честваме празника Въведение на света Богородица в храма, ден на православната християнска младеж и семейство

В дните, когато празнуваме събития, свързани с Иисус Христос или света Богородица, не се чества паметта на светци, за да се съсредоточи вниманието върху Спасителя или майка Му. Така и днес се съсредоточаваме само върху събитието за въвеждането на малката Дева Мария в йерусалимския храм. 

Родителите й свети Йоаким и Анна дълги години нямали деца и след много сърдечни молитви Бог ги удостоил с рожба. Затова света Анна обещала, ако Бог се смили и тя роди дете, да го посвети на Него. Наистина най-после тя заченала и родила малката Мариам, която евангелистите наричат и Мария. А когато момиченцето навършило тригодишна възраст, отишли в Йерусалим, за да я посветят на Бога, като я оставят за възпитаване и обучаване при храма. Заедно с тях дошли и техни роднини, а малки девойки носели свещи. Първосвещеникът очаквал невръстната Мария пред храмовия вход на най-горното стъпало, а след като майка й Анна я поставила на първото стъпало, тя за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, се изкачила свободно по 15-те стъпала и стигнала до първосвещеника. Той я посрещнал и я предал в помещенията, където живеели и други девойки като нея, посветени на Бога. Там имало и благочестиви вдовици, които служели при храма, каквато била и пророчица Анна, която след години с радост посрещнала и благословила донесения 40-дневен Иисус. Светата Дева се възпитавала под надзора на по-възрастните благочестиви девойки, изучавала Свещеното писание и различни ръкоделия. Тя усърдно се трудела, молела се и се готвела за своето високо предназначение. То още не й било открито, но с годините тя започнала все повече да съзнава желанието си да остане посветена на Бога. Този празник е определен от Църквата и за ден на православната християнска младеж и семейство. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА