На 31 декември честваме паметта на преподобна Мелания Римлянка и на свети Теофилакт Охридски

Преподобна Мелания, родом от Рим, е живяла в годините на император Хонорий (395-423 г.), син на Теодосий Велики. Знатните й родители я омъжили в ранна възраст и тя имала две деца. Но я постигнали големи изпитания. И двете й деца починали малолетни, а след известно време внезапно починал и съпругът й. 

Тогава Мелания по заръката на Христос решила да посвети времето и средствата си за подпомагане на бедни и болни, приютявала пришелци, посещавала затворници. По това време в Рим имало голям интерес към люлката на християнството – Светите земи. Много хора заминавали за Палестина и Египет да се запознаят със светините, да им се поклонят и да се поучат от светците на ранната Църква. 

Така също и латинският писател свети Йероним се установил в Палестина, където изучил еврейски език и превел цялата Библия на латински. Бабата на Мелания, чието име тя носела, също била на поклонение в Светите земи, където прекарала много време. Натам се отправила и благочестивата и образована вдовица Мелания. 

След като посетила много места в Северна Африка и особено в Египет, тя стигнала до Йерусалим, където заживяла в скромна килия. Постепенно край нея се събрали и други жени и се образувал манастир с десетки подвижнички. Но след години на усилни трудове и пост светицата се разболяла от плеврит. Въпреки положените за нея грижи тя се упокоила, след като се причестила със светите тайни.

Свети Теофилакт бил роден на остров Евбея (днес в Гърция) и живял през XI век. Станал клирик в Цариград, а после бил избран за “архиепископ на България” със седалище в Охрид. 

Той бил бележит църковен писател, тълкувал Свещеново Писание, съставил служби и жития на български светци, предал ценни исторически сведения за дейността на свети княз Борис и цар Симеон Велики.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 30 декември честваме паметта на светата мъченица Анисия

Света Анисия била родом от град Солун. Родителите й били християни и заможни хора. Положили големи грижи за нейното възпитание и тя от детство обикнала Бога повече от всичко на света. С радост изучавала Божия закон, усърдно се стараела да изпълнява Божията воля. 

Но още от ранна младост Анисия се лишила от добрите си родители. След смъртта им тя наследила голямо богатство. Богатството обаче не радвало Анисия, а я плашело. Тя знаела, че в богатството има много изкушения, че то често възбужда в човека гордост и суета и лесно отдалечава от Бога. Затова Анисия молела Бога за помощ, за да я упъти да употреби полученото богатство за полза, а не за погубване на душата си. 

И тогава решила да раздаде всичко на бедните. Тя посещавала болници и затвори, като носела на нещастните щедри помощи. Но не само с пари помагала младата християнка. Тя прислужвала на болните, давала им лекарства, превързвала им раните, служела им с любов и усърдие. След като раздала богатството си, тя сама заживяла в крайна бедност, като прекарвала дните в работа, а нощите – в молитва. В тая доброволна бедност, сред лишения от всякакъв род, тя почувствала повече душевна радост, отколкото мнозина богати в разкошните си дворци.

В това време император Галерий започнал ужасно гонение против християните. Той е известен като ожесточен противник на християнството и главен инициатор на гоненията, подети от Диоклециан. Тогава който убивал християнин, не се смятал за виновен в убийство. 

Веднъж в 298 г. Анисия отивала на църква, а в тоя ден езичниците имали празник. Един войник видял Анисия и решил да я принуди да принесе жертва на идолите. Изплашената девойка се съпротивила и се прекръстила. Тогава войникът извадил меча си и безжалостно я пронизал. Християни с почести погребали тялото на мъченицата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Храм "Света Петка" в Балчик отваря врати за Йордановден

Затворен за Рождество Христово остана храмът „Света Петка“ в Балчик. Очаква се вратите му да бъдат отворени за балчиклии на Йордановден, съобщи за Радио Варна отец Яков. През октомври започна вътрешен ремонт на Божия храм с пари събрани от дарения и отпуснати от общината:

"Вътрешният ремонт е към своя край. Остават дребни довършителни детайли. Оформяме го допълнително и се надяваме, че до една седмица ще сме готови", обясни отец Яков.

След дъждовете и ураганния вятър през ноември беше сериозно засегнат покрива на храма. За него се събират средства от дарения, като ще са необходими поне 60 хиляди лева, а оферти ще бъдат търсени от няколко фирми.

"Покривът го закърпихме и се надяваме пролетта, ако съберем средства, да сменим керемидите и ламарините," посочи отец Яков.

Дарения продължават да се събират по банков път и на място в храма.

Сметката на храм "Св. Петка" Балчик: BG04STSA93000008123089; основание: Дарение за ремонт на храма; повече информация: 089 918 4464 (отец Яков).

"Имам обещание от един дарител, че пак ще помогне. Ние някакви средства, ако можем да извадим. През януари ще помолим за финансова помощ и общината," каза отец Яков.

"Св. Петка Търновска" е православна църква, изградена по проект на румънския архитект Стефан Балс. Осветена е на 14 ноември 1954 година. Тя е единствената в Балчик, чието строителство е започнато от румънските власти в годините на окупацията. Довършена е по времето на социализма.

Източник: БНР Варна

Честваме паметта на 14 хиляди дечица, избити от Ирод във Витлеем

За тези невинни дечица, загубили живота си заради манията на цар Ирод, ни разказва евангелист Матей. 

Когато във витлеемската пещера скромно и безшумно се родил Иисус Христос, духовният “цар юдейски”, мъдреци от изток отишли в Йерусалим и разпитвали къде е този новороден юдейски цар. 

Според преданието мъдреците познавали еврейските свещени книги и знаели за очаквания Спасител. Затова, щом видели “звездата Му на изток”, т.е. едно ново, непознато небесно тяло, те разбрали, че това е знак за раждането Му и тръгнали да Му се поклонят. Звездата ги водела и така стигнали до Йерусалим. Разпитвали за него, докато вестта стигнала до цар Ирод. 

Царят сериозно се притеснил, защото сметнал, че това ще е някой самозван претендент за престола му. Допитал се до учени евреи и те му казали, че според Писанията Христос трябва да се роди “във Витлеем юдейски”, т.е. в земите на племето на Юда. Тогава Ирод поискал от мъдреците, щом намерят Младенеца, да му съобщят, за да отидел и той да Му се поклони. А когато те отишли във Витлеем и с любов и почит се поклонили на малкия Иисус, през нощта били предупредени от ангел да не се връщат при Ирод, а да си отидат по друг път. Те така и сторили. 

Но щом Ирод разбрал, че е излъган, много се разгневил и по обичая си решил да си отмъсти. Той неведнъж бил отнемал човешки животи, дори на свои синове. Затова не се поколебал да заповяда войниците му да избият всички момченца до 2-годишна възраст, за да е сигурен, че е убил и въображаемия претендент за неговия кървав престол. 

Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно господство, а на вечното спасение. 

Тези 14 хиляди младенци почитаме като първите мъченици заради Христос.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 28 декември честваме паметта на 20 хиляди мъченици, изгорени в Никомидия

В началото на IV век съимператорите Диоклециан и Максимиан повдигнали жестоки гонения срещу християните. 

Самият Диоклециан заимствал религиозната програма на императорите от III век. Като обединяващ център на римската религиозна система бил възприет т.нар. “гений на императора” и неговият образ като въплъщение на Юпитер.

Отказът от почитане на тези божества се смятал за държавна измяна и се наказвал сурово от властта. Повечето от жителите на империята били езичници и за тях не било трудно да почитат още две-три нови божества. Но християните винаги са отричали съществуването на други богове освен единия истински Бог. Затова главно към тях били насочени мерките на държавната власт, които стигали до нечувани жестокости.

Гоненията траели до 311 г. и свършили с признаването на християнството, след като станало ясно, че то не може да бъде унищожено. Но преди това били избити по всевъзможни начини стотици хиляди християни. Тогава били изгорени живи и днес честваните 20 хиляди мъченици в град Никомидия, източната столица на Римската империя. Те били събрани в такова множество за богослужение на празника Рождество Христово начело със своя епископ Антим, Той бил достоен и себеотрицателен човек, ден и нощ се трудил за душите на вярващите.

Запленени от словата и примера му много хора се присъединили към Църквата. Но този напредък на християнството тревожел властите и те решили да унищожат християнската църква. По време на празничното богослужение войници заградили просторния храм и сградите край него, струпали дърва наоколо и ги подпалили.

Огромни пламъци се издигнали и прониквайки навътре, бързо поглъщали всичко – сградите и хората в тях. Така били изгорени толкова хиляди вярващи в един от последните опити на римската власт да спре разпространението на вярата в Иисус Христос.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 27 декември честваме паметта на свети архидякон и първомъченик Стефан

Стефан бил сред първите последователи на Иисус Христос в Йерусалим. За него четем в книга Деяния апостолски. 

В първите години след спасителните събития на Христовото Възкресение, Възнесението Му и Петдесетница Църквата започнала с благодатта на Светия Дух да привлича все повече вярващи в Него. 

Вечер, след края на работния ден, те се събирали за съвместна молитва и след светата евхаристия и причастяването с тялото и кръвта Христови общността предлагала храна за всички. Там обаче се появили недоволства, че някои от вярващите, евреи от разсеянието (т.е. дошли от чужбина), били пренебрегвани. 

И апостолите казали: “Не е добре ние да оставим Божието слово и да се грижим за трапезите, затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”. Така избрали седем помощници, наречени дякони (гръцка дума за служители): “Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, Филип и Прохор, Никанор и Тимон, Пармен и Николай”. 

Както се вижда от разказа на книга Деяния, дяконите не се ограничавали само с домакинската работа, но били проповедници на Христовото учение. В тази дейност особено се отличил дякон Стефан, който заради споменаването му на първо място е наречен после архидякон. “Изпълнен с вяра и сила”, той вършел големи чудеса и личби между народа. Затова от синагогите в свещения град се надигнали срещу Стефан, започнали спорове с него, но не можели да противостоят на мъдростта и духа, с който той говорел за Христос. 

След една пламенна негова реч Стефан нарочно бил обвинен в богохулство, за да могат според техните правила безнаказано да го убият с камъни. Така той останал в християнската история и с прозвището първомъченик на Църквата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 26 декември честваме празника Събор на света Богородица и паметта на свети Йосиф Обручник

След всеки голям християнски празник се почитат главните действащи лица в него. Така днес, след Рождество Христово, почитаме Божията майка и свети Йосиф, за когото била сгодена тя, за да се грижи той за нея, както се грижил и за малкия Иисус след това. 

Празникът се нарича събор на света Богородица, защото богослужебното събиране на вярващите в храма е в нейна чест. 

Молитвите и песнопенията днес са посветени предимно на нея и на раждането на Спасителя на света Господ Иисус Христос. В един текст се казва: “Ти, Чиста Богородице, държа в обятията си като младенец Този, Който е Господ на всичко и получи плът от тебе; ти стана причинителка на радост, затова цялото творение днес радостно възпява дивното ти раждане, понеже ти роди за света извора на безсмъртието”.

Сведенията в новозаветните книги за свети Йосиф Обручник са твърде оскъдни. За него споменават само евангелистите Матей и Лука, които говорят и за раждането на Иисус Христос. 

Йосиф е упоменат сред предците по човешка линия на Богочовека Христос в родословието, дадено от свети Матей, защото по начало този евангелист посочва родословието според еврейската традиция – по мъжка линия. Пак той разказва как Йосиф бил смутен, когато разбрал, че света Дева Мария е заченала, а още не е знаел за свръхестественото зачатие от Светия Дух. Божи ангел му съобщил за това и Йосиф приел изкупителен замисъл на Бога. 

А евангелист Лука споменава за него и при поклонническото пътуване на светото семейство с 12-годишния Иисус до Йерусалим.

Нататък Йосиф “излиза” от кръга на хората около Иисус Христос, вероятно е починал. Но споменът за него остава жив в Църквата като обручник, т.е. годеник (но не и съпруг) на Божията майка и пазител на нейното девство.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА