петък, 18 ноември 2022 г.

На 18 ноември честваме паметта на светите мъченици Платон, Роман и Варул

Свети Платон се родил в град Анкира (днес Анкара, столица на Турция) от родители християни, които го възпитали в спасителната вяра. Брат му Антиох умрял като мъченик за Христос, а скоро след това и младият Платон бил изправен на съд заради вярата си. Управителят на страната се стараел да го склони да се отрече от вярата си и да запази живота си. Но Платон заявил, че с вярата се спасява от вечна смърт и постига безкраен живот. 

Управителят заповядал да отведат Платон в затвора. А пред затвора се събрали много хора, сред които имало и християни. Платон се обърнал към тях и казал гръмко: „Знайте, братя, аз страдам не за някакво престъпление, а единствено за изповядване на истинския Бог, Който е създал небето и земята, и цял свят. Моля ви, християни, не се смущавайте, като гледате моите страдания! Нека стоим твърдо на непоклатимия камък на вярата и да не се боим да претърпим страдание за благочестието, понеже несравними са страданията на сегашния век със славата на бъдещия“. След седмица го извели отново за разследване и го подложили на ужасни изтезания, но Платон останал непоколебим във вярата си. Дълго го измъчвали и най-после, като се убедили, че нищо няма да го накара да се отрече от вярата си, го осъдили на смърт и бил посечен с меч в 266 г. 

Свети Роман бил дякон на църквата в Кесария Палестинска. Усърдно с думи и дела проповядвал Христовото учение. Стигнал и до Антиохия Сирийска. Навсякъде насърчавал християните по време на мъченичество да не се отказват, но да изповядват Христос. Затова Роман бил заловен и принуждаван да се отрече от вярата си. А понеже оставал непреклонен, бил осъден на смърт. Неговия пример последвал и един младеж на име Варул, който също бил предаден на смърт. Това станало през 298 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

четвъртък, 17 ноември 2022 г.

В Силистра пристигат частици от мощите на Светите братя Кирил и Методий

 


На 17 ноември честваме паметта на свети Григорий Неокесарийски, чудотворец

Свети Григорий живял през III век в малоазийския град Неокесария (днес Никсар в Северна Турция). Роден в езическо семейство с името Теодор, след основното образование родителите му го изпратили да учи право в град Берит (днес Бейрут в Ливан). Но по пътя си минал през град Кесария и там чул проповедите на Ориген от Александрия, проницателен тълкувател на Свещеното Писание. Бил запленен от знанията и красноречието на александрийския учен, затова се отказал да иде в Берит и станал ученик на Ориген. Покръстил се и взел името Григорий. След това отишъл в Александрия при Ориген и получил отлично богословско образование. Върнал се в Неокесария и отначало се подвизавал в пусто място, но с времето местните християни оценили качествата му и поискали той да им стане епископ. От смирение Григорий дълго не се съгласявал, но накрая отстъпил пред настояването на народа и бил ръкоположен за епископ на Неокесария, където имало само 17 християни. 

С усърдна учителна работа и с личен пример на смирен и всеотдаен пастир светителят успял да привлече към вярата в Христос почти всички жители на града. Когато се упокоил в края на 270 г. в града му останали само 17 езичници. Свети Григорий бил свят по живот, сдържан в езика си и умерен в действията си. Затова Бог го удостоил с дара на чудотворството. По време на масовото гонение на християните при император Деций (средата на III век) светият епископ препоръчал на вярващите да не се излагат ненужно на преследвания, мъчения и смърт, а да се оттеглят в пусти места, за да не бъдат заловени. Сам той се скрил в планината, докато премине гонението. Свети Григорий вземал дейно участие във всички дела на Църквата, поучавал устно и писмено, участвал в съборите против лъжеучителите. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

сряда, 16 ноември 2022 г.

На 16 ноември честваме паметта на свети апостол и евангелист Матей

Преди да стане ученик на Иисус Христос Матей бил митар, митничар, т.е. данъчен служител на властта. Живял в палестинския град Капернаум, на северния бряг на Генисаретското езеро. 

В началото на Своята дейност, когато избирал учениците Си, Христос минал край масата, където Матей събирал налозите, видял го и веднага му казал: „Върви след Мене!“. Матей оставил всичко и начаса тръгнал след Иисус. Дори предложил вечеря на Учителя и на останалите ученици, а там дошли и негови другари от дотогавашната му служба. Затова юдейските първенци обвинили Христос, че „яде и пие с грешници“. Иисус чул това и им казал: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните; Аз не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“. Наистина евреите гледали на митарите като на големи грешници, понеже събирали налози за римското правителство. А и митарите често били нечестни хора и взимали повече от определеното, за да се обогатяват. Но явно Матей не бил като останалите и Господ прозрял това у него. Намерил го достоен да приеме истинското учение. Оттогава Матей бил винаги с Христос в числото на Неговите дванадесет ученици. 

В евангелията е наричан още Левий, но сам той от смирение нарича себе си Матей митар, сякаш за да напомня за своето предишно звание. Придружавал божествения Учител през цялото време на Неговата дейност, а след Петдесетница тръгнал сам да разпространява учението Му. Написал и евангелие, в което с ясен език описал събитията от земния живот на Господ и предал всичко по-важно от Неговата проповед и от чудесата Му. Смята се, че е писал евангелието за своите сънародници евреи. За живота на евангелист Матей са запазени малко сведения. Проповядвал в далечни страни, като Мидия, Партия, Персия и Индия. Според преданието завършил живота си мъченически. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

вторник, 15 ноември 2022 г.

Започва 40-дневният Рождественски или Коледен пост, който завършва на Бъдни вечер

От днес започва 40-дневният Рождественски или Коледен пост, който завършва на 24 декември - Бъдни вечер.

Според Типика (Устава) на Българската православна черква Рождественският или Коледният пост е вторият по своята дълготрайност след Великия пост. Той е четиридесетдневен и не е така строг като Великия и Богородичния пост. Подобен на Апостолския или Петровия пост.

Коледният пост се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата четиридесетница - Великденския пост.

За болни, за бременни и кърмачки постът е значително облекчен, тъй като самото им състояние се приема в някаква степен за духовен подвиг, изискващ себеограничение.

Утвърждаването на 40-дневния пост е свързано с 25 декември, на който се чества Рождеството на Господ Иисус Христос. Това е станало сравнително късно - през XII век. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - Божия син Иисус Христос.

През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември включително се консумира единствено растителна храна с олио. През останалите дни на този пост (без сряда и петък) се разрешава консумацията на охлюви, миди и октоподи, които също се приемат за постни храни.

Традиционно на 21 ноември - Въведение Богородично, и на 6 декември - Никулден, се консумира и риба.

Според духовници не е толкова важно да се спазва стриктно физическият пост, а човек трябва с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните и неволните грехове, и да потърси опрощение. 

От началото на Коледните пости до празника Въведение Богородично, който се отбелязва на 21 ноември, са забранени венчавките.

40-дневният Рождественски пост често е наричан още "Четиридесетница на апостол Филип", защото се празнува веднага след Деня на апостол Филип - на 14 ноември. Установен е сравнително късно - в чест на Раждането на Спасителя, за да се очистят християните чрез покаяние, молитва и пост, и с чисто сърце, душа и тяло, благоговейно да посрещнат явилия се в света Син Божий.

Източник: БТА

На 15 ноември честваме паметта на св. Гурий, на Самон и Авив, и на преподобния Паисий Величковски

Християните Гурий и Самон живели в град Едеса, Сирия. По време на гонението срещу последователите на Христос, започнато от източния император Диоклетиан, те били принуждавани да се отрекат от вярата си и да почитат езическите божества, сред които се числял и императорът. Но те решително отказали, защото не можели да се откажат от светлината и да се върнат в мрака на идолослужението. Били подложени на изтезания, които мъчениците храбро понесли и не се огънали. Затова накрая били обезглавени, за да бъдат сплашени останалите християни в града. 

След няколко години при източния император Ликиний, също в Едеса, пострадал и християнинът Авив. Ликиний през 313 г. подписал Медиоланския едикт за свобода на християнството, но заради съперничество със съимператора си Константин Велики започнал да подкрепя езичеството. Дори възстановил държавния култ към Юпитер, т.е. към своята личност, а за това християните отново били преследвани. Тогава и Авив заплатил с живота си своята преданост към вярата в Иисус Христос, като след много мъчения бил изгорен на клада. 

Преподобният Паисий Величковски бил роден в Полтава (днешна Украйна) и живял през XVIII век. В юношеските си години постъпил в манастир в родния край. После отишъл в Молдова, а оттам заминал за Атон, където останал 15 години. Изучил добре гръцки език и превел много светоотечески текстове на църковнославянски, с което ги направил достъпни за славяните. Усвоил и молитвеното правило на исихастите, което пренесъл в руските земи. Върнал се в Молдова, подвизавал се в манастира Нямц, продължил да пише и превежда. Сред трудовете му е и преводът на Добротолюбието, настолна книга на монасите. Множество негови ученици подражавали на светия му живот. Упокоил се през 1794 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА 

понеделник, 14 ноември 2022 г.

На 14 ноември честваме паметта на свети апостол Филип и на свети Григорий Палама

Свети Филип бил един от дванадесетте ученици на Иисус Христос. Родом бил от град Витсаида в Галилея, на северния бряг на Генисаретското езеро, откъдето били и братята Андрей и Петър. Сам Господ го призовал за Свой ученик, а после Филип довел и Натанаил, наричан още Вартоломей. В евангелията се среща няколко пъти името му. А след изпращането на апостолите на проповед сред народите, Филип проповядвал Христовото благовестие и умрял мъченически в град Йерапол, Сирия. 

Свети Григорий Палама е виден православен богослов от XIV век, развил учението за божествените енергии и за исихазма. Той се родил в Цариград от родители, които избягали от Мала Азия заради настъпването на османските турци и се приютили в столицата на империята. Баща му бил дворцов служител и Григорий получил много добро образование. Императорът искал да го вземе на държавна служба, но той предпочел да отиде и да стане монах в Света гора. Там се запознал с молитвения живот на монасите и особено на исихастите. А когато се появил еретикът Варлаам Калабриец, който имал влияние и върху тогавашния патриарх, Григорий оборил учението му и така привлякъл вниманието на цялото Православие. 

На голям църковен събор учението на Григорий за божествените енергии било прието, а той бил назначен за Солунски архиепископ. И на този пост продължил да твори, като оставил много богословски трудове, запазени до наши дни. Високо ценен за богословските му познания, той бил извикан в Цариград да реши един спор, но по пътя османците го пленили и искали да го продадат в робство. Светителят използвал възможността да разговаря и дори да спори с мюсюлманите по въпроси на вярата. След година пленничество бил откупен от християни и се върнал в Солун, но скоро след това починал на 14 ноември 1359 г. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ 

Източник: БТА