На 26 декември честваме празника Събор на света Богородица и паметта на свети Йосиф Обручник

След всеки голям християнски празник се почитат главните действащи лица в него. Така днес, след Рождество Христово, почитаме Божията майка и свети Йосиф, за когото била сгодена тя, за да се грижи той за нея, както се грижил и за малкия Иисус след това. 

Празникът се нарича събор на света Богородица, защото богослужебното събиране на вярващите в храма е в нейна чест. 

Молитвите и песнопенията днес са посветени предимно на нея и на раждането на Спасителя на света Господ Иисус Христос. В един текст се казва: “Ти, Чиста Богородице, държа в обятията си като младенец Този, Който е Господ на всичко и получи плът от тебе; ти стана причинителка на радост, затова цялото творение днес радостно възпява дивното ти раждане, понеже ти роди за света извора на безсмъртието”.

Сведенията в новозаветните книги за свети Йосиф Обручник са твърде оскъдни. За него споменават само евангелистите Матей и Лука, които говорят и за раждането на Иисус Христос. 

Йосиф е упоменат сред предците по човешка линия на Богочовека Христос в родословието, дадено от свети Матей, защото по начало този евангелист посочва родословието според еврейската традиция – по мъжка линия. Пак той разказва как Йосиф бил смутен, когато разбрал, че света Дева Мария е заченала, а още не е знаел за свръхестественото зачатие от Светия Дух. Божи ангел му съобщил за това и Йосиф приел изкупителен замисъл на Бога. 

А евангелист Лука споменава за него и при поклонническото пътуване на светото семейство с 12-годишния Иисус до Йерусалим.

Нататък Йосиф “излиза” от кръга на хората около Иисус Христос, вероятно е починал. Но споменът за него остава жив в Църквата като обручник, т.е. годеник (но не и съпруг) на Божията майка и пазител на нейното девство.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 25 декември честваме празника Рождество Христово

Всяко събитие от живота на Господ Иисус Христос е празник за вярващите през всички времена. 

Празнуваме раждането, сретението (посрещане), кръщението, преображението, възкресението, дори обрязването Му (но не заради самото действие, а защото според еврейския обичай на този ден, осмия от раждането, при обрязването се дава и име на детето). 

А ние помним думите на свети апостол Петър, казани пред юдейските първенци: “под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деяния 4:12).

Сред всички тези знаменити дни най-почитани са Възкресението и Рождеството. 

Днес честваме явяването в човешка плът на Спасителя на света, но за вярващите по-голям празник е Възкресението, защото е върховата точка на спасението на цялото човечество.

За раждането на Иисус разказват двама евангелисти – Матей и Лука. Без големи подробности всеки един от тях предава по някои от събитията около това неповторимо и спасително Рождество. Научаваме как заченалата по свръхестествен път Дева Мария идва с Йосиф (възрастния мъж, на чиито грижи била поверена) във Витлеем, за да се “запишат” по време на заповяданото от император Август преброяване на населението.

Защото и двамата били от племето (коляното) на Юда и рода на Давид, а Витлеем бил град на това племе. Наближавало света Мария да роди и затова се движели бавно, а като пристигнали, в града вече нямало места. 

Подслонили се в пещера, използвана от овчари за стадата. Там в една нощ се родил малкият Иисус и бил положен в яслите. В този миг пастирите, които били с овците на полето, чули ангелска вест за раждането на Спасителя и призива на славното събитие: “Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците – добра воля!”

 Само тези думи да запомним и да спазваме, животът на земята би бил прекрасен.

Честито Рождество Христово!

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобномъченица Евгения

Света Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители езичници. Баща ѝ Филип бил назначен за управител на град Александрия и семейството се преселило в Египет.

Евгения се отличавала с добро образование и красота. Родителите ѝ поискали да я омъжат за един знатен и богат младеж. Но Евгения не мечтаела за женитба, нито за бляскаво бъдеще. Защото по време на обучението си тя попаднала на една чудна книга и щом я прочела, настъпил коренен обрат в нейните разбирания и чувства. Книгата съдържала посланията на свети апостол Павел. Неговите текстове пренесли душата ѝ в съвсем друг, нов за нея и чуден християнски свят. 

Цялата ѝ душа била запленена от Иисус Христос, Когото апостол Павел проповядва. За да се запознае по-добре с това спасително учение, Евгения се сближила с преследваните християни и от тях научила много за Христос и за живота според Неговите заповеди. А понеже не се надявала родителите ѝ да се съгласят тя да живее като християнка, девойката тайно напуснала дома си и постъпила в един манастир в пустинята недалеч от Александрия. 

Предала се напълно на подвижнически живот и достигнала нравствено съвършенство. Прочула се с изцерения на болни чрез молитва към Бога, но била наклеветена от една жена и я отвели на съд при управителя, нейния баща. Родителите я разпознали и се зарадвали, че дъщеря им се завърнала жива и здрава. 

Скоро управителят Филип с целия си дом, както и много други хора приели Христовата вяра. А когато това станало известно, гонителите на християните убили баща ѝ заради това, че такъв високопоставен служител се отрекъл от езическата вяра и с това насърчил християните. 

След това семейството се върнало в Рим, където при скорошно гонение Евгения била заловена и измъчвана, а накрая била обезглавена на самия ден Рождество Христово в 262 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Наум Охридски

Преподобният Наум Охридски бил българин от благороден произход. Принадлежал към първото поколение съзнателни и дейни млади християни в нашия народ.

Благодарение на доброто си образование и воден от желание да помогне за християнизирането на българите и останалите славянски народи, Наум от младини се присъединил към учениците и сътрудниците на славянските равноапостоли свети Константин-Кирил и Методий. 

Заедно с другите им ученици той ги последвал при тяхната просветна мисия в Моравия и Панония, след това в Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на свети Методий Наум заедно със светите Климент и Ангеларий се отправил за българската столица Плиска. Там княз свети Борис ги приел с радост, след това изпратил свети Климент за християнски просветител в югозападната част на държавата, а свети Наум останал за учител в Плиска. 

Участвал в църковнонародния събор през 893 г., където свети Климент бил ръкоположен за епископ, а на негово място за учител в Охрид бил изпратен свети Наум. Заедно със своите сътрудници просветителят работил много усърдно и с Божията помощ успешно продължил делото на свети Климент Охридски за разпространението на християнството в югозападните български земи с център град Охрид. 

Със своите проповеди и постоянната си обучителна работа свети Наум утвърдил християнската вяра сред българския народ. Той построил и манастир на източния бряг на Охридското езеро и живял в него десет години. Там се упокоил от непрестанните си трудове на 23 декември 910 г. Погребан е до стената на манастирския храм, където мощите му и досега почиват. 

Наречен е Чудотворец, защото по неговите молитви Бог е вършил чудеса сред народа ни, а и на гроба му досега стават изцеления. По много стара традиция паметта на свети Наум Охридски се чества и на 20 юни.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на света великомъченица Анастасия

Анастасия била родом от Рим. Баща й, езичник, имал сан патриций, а майка й била християнка. 

Дъщерята Анастасия се отличавала с телесна красота, добро образование, безупречен морал и впечатляваща за възрастта ѝ мъдрост. Нейният домашен учител Хрисогон бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила добри познания за единия истински Бог. Така от ранни години в нейното сърце загоряла пламенна вяра, която ѝ помогнала по-късно да понесе с търпение тежките изпитания. А тя рано се запознала и със скърбите. 

Още на младини се лишила от майка си, а баща ѝ против нейната воля я омъжил за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничка утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на своите християнски задължения. Често облечена в прости дрехи и придружена от вярната си прислужница Анастасия посещавала тъмниците, изпълнени по това време с християни, и всякак се грижела да облекчи участта на страдащите за Христос. 

Нейният мъж обаче узнал за тия посещения и ѝ отнел тази последна утеха. Той негодувал, че Анастасия раздавала много средства на бедните, и понеже се боял тя да не разпилее за благодеяния цялото голямо наследство от баща си, съпругът започнал да се отнася жестоко към нея. След редица оскърбления той я затворил и така я лишил от всякаква възможност да помага на нещастните.

Положението на Анастасия постепенно се влошавало, защото мъжът ѝ от ден на ден се отнасял с нея все по-сурово. Но той скоро бил изпратен от император Диоклетиан със задача извън Рим и по пътя умрял. Тогава Анастасия изцяло посветила живота си на служене на Бога и на ближните. А по време на гонението на Диоклетиан против християните тя била заловена и след поредица мъчения я изгорили на клада в 290 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 21 декември честваме паметта на света мъченица Юлиания и пострадалите с нея

Юлиания била дъщеря на знатни и заможни родители езичници. Живели в края на ІІІ век в област Витиния, Мала Азия. 

Още от малка тя била сгодена за един млад мъж на име Елевсий, също така от знатен род и езичник. Но когато пораснала, тя имала възможността да се запознае с вярата в единия истински Бог и се отказала да свърже съдбата си с идолопоклонник. Затова заявила на своя годеник, че ако той не повярва в Иисус Христос като нея, тя няма да се омъжи за него. 

Елевсий съобщил за това на родителите й и заедно започнали да я убеждават да се отрече от вярата си в разпнатия Христос. Но за младата християнка, която от няколко години с радост живеела спасителната вяра, това бил съдбовен избор и никакви просби и убеждавания не били в състояние да я склонят да отстъпи от вярата, чрез която намерила смисъла на своя живот. Баща й, разгневен до крайност от нейното поведение, се отнесъл към девойката със зверска жестокост. Безпощадно я бил и най-после я предал да я съди сам Елевсий, който междувременно бил назначен за управител. 

Но нито молбите, нито безчовечните изтезания могли да победят безстрашната християнка. Привързана с въжета, тя била бита, бесена за косата и вечерта едва жива я хвърлили в тъмница. На другия ден продължили да мъчат Юлиания с нови изтезания. 

Народът, който наблюдавал публичните мъчения, бил поразен от духовната сила, с която мъченицата понасяла страданията и болките. По време на мъченията на Юлиания повярвали около 630 души и заявили пред управителя, че са християни. Войниците веднага ги заловили и всички били избити, като приели така кръщение чрез своята кръв. Най-после и Юлиания била обезглавена. Това станало в 290 г. Тялото й било погребано от християните и над гроба й по-късно била построена църква.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 20 декември честваме паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец

Свети Игнатий е роден в град Антиохия, Сирия. Името му е латинско (съответства на Огнян), но според запазени сведения той е с източно потекло. Смята се дори, че е юдеин, тъй като на младини общувал с някои апостоли – Петър, Йоан и Павел, който вероятно го е кръстил. Има и предание, че Игнатий бил онова дете, което Иисус Христос посочил, когато апостолите спорели за първенство, прегърнал го и казал: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“. Свети Йоан Златоуст обаче, който живял и служил предимно в Антиохия, в похвално слово за светеца казва, че той не бил виждал лично Христос.

Свети Игнатий бил епископ на църквата в Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро, с много любов и голяма загриженост ръководел паството си без да жали сили. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познаване на Иисус Христос и вяра в Него като Господ и Спасител. А християните нарекли своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи Бога в сърцето си. В записа на мъченичеството му се казва, че Игнатий бил „апостолски мъж във всичко“ и „грижливо управлявал църквата в Антиохия“, като я превел през гоненията на император Домициан. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият епископ на Антиохия след свети апостол Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на богослужебните песни от два хора (антифонно), което после било прието и от другите църкви.

Осъден на смърт при император Траян, свети Игнатий бил изпратен за изпълнение на наказанието в Рим. По пътя написал послания до християните в малоазийските градове Ефес, Магнезия, Тралес, Филаделфия и Смирна, както и в Рим, а също и до Поликарп, епископ на Смирна. Свети Игнатий умрял мъченически през 107 г. в Рим, разкъсан от зверове в цирка. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 19 декември честваме паметта на светите мъченици Бонифаций и Аглая

В Рим по времето на император Диоклетиан живяла заможна жена на име Аглая. Бонифаций бил неин роб, когото тя поставила за управител на имотите си. Бил млад и красив мъж, добродушен и щедър към бедните (каквото означавало и името му – „добротворец“), но се увличал по пиянство и разврат. Двамата скоро се влюбили и имали тайна връзка, защото разликата в тяхното положение не позволявала да се оженят. А двамата вече били християни и затова имали угризения за незаконната си връзка. Докато търсели решение, чули, че на Изток има жестоки гонения срещу християните. Затова Аглая решила да изпрати Бонифаций там да намери мощи на мъченици и да ги донесе у дома в Рим, така че благословението на мъчениците да ги освободи от чувството за вина, което изпитвали.

Аглая осигурила спътници и средства за пътуването. А когато бил готов да тръгне, добросърдечният Бонифаций се обърнал към господарката си и я попитал дали тя би приела и почитала собствените му кости като свети мощи. Тя приела тези думи за една от обичайните му шеги и не им обърнала внимание, когато го изпратила на път.

След седмици пътуване Бонифаций и спътниците му пристигнали в киликийския град Тарс в Мала Азия, където чули, че има голямо гонение срещу християните. Бонифаций отишъл да види какво става в града и на стадиона се натъкнал на много тела на убити мъченици. Той показал съчувствие към тях и така се разкрил пред войниците като християнин. Затова бил заловен, изтезаван и накрая обезглавен. Спътниците му разбрали, че Бонифаций е убит на стадиона, подкупили стражите и взели останките му, които отнесли в Рим при неговата господарка. Аглая си спомнила последните му думи, оплакала го и погребала останките му. Тя самата изживяла остатъка от дните си като примерна християнка, вършейки добри дела.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 18 декември честваме паметта на свети мъченик Севастиан

Свети Севастиан е роден в Медиоланум (Милано, Италия) в средата на III век. Родителите му го възпитали в християнската вяра. А понеже бил от знатно семейството, Севастиан привлякъл вниманието на римския император Карин и той го назначил на висок военен пост. По-късно Диоклетиан го направил началник на първи преториански полк.

Независимо от тази висока длъжност, която му давала голяма власт, Севастиан заради християнското си възпитание бил човеколюбив и много често ставал защитник на бедните и страдащите, закрилял и християните, към които държавните служители езичници преднамерено се отнасяли враждебно. Той с готовност помагал в нуждите и на римската църква, затова папа Гай го удостоил със званието „защитник на Църквата“.

Но бързите успехи на християнската вяра сред народа ожесточавали езичниците и преследванията от ден на ден ставали по-строги. Диоклетиан започнал всеобщо преследване на християните. Много християни в Рим, както и по цялата империя, били заловени и започнали съдебни дела срещу тях. Обвинението било, че те отказват да изпълнят императорския указ за задължително почитане на езическите божества, включително и на личността на императора като божество. Севастиан присъствал на едно такова съдебно дело и за да ободри събратята си по вяра, за всеобщо учудване открито заявил, че също е християнин.

Императорът незабавно наредил да убият преторианския началник и Севастиан скоро паднал, пронизан в гърдите от стрели. Но когато християни отишли да погребат тялото му, установили, че мъченикът все още диша. А след като се излекувал, Севастиан отново срещнал Диоклетиан и го изобличил за неговата жестокост. Тогава доблестният християнин бил заловен и бичуван до смърт. Така свети Севастиан останал в историята на Църквата като мъченик за вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 17 декември честваме паметта на свети пророк Даниил

Пророк Даниил е един от четиримата „големи“ пророци, книгата му е част от Библията. Живял в края на VII и първата половина на VI век преди Христос. Бил потомък от племето (коляното) на Юда, т.е. имал еврейско царско потекло. Още като дете Даниил бил отведен заедно с родителите си в плен във Вавилон, след като цар Навуходоносор завладял Юдейското царство и разрушил храма в Йерусалим. С негово разпореждане Даниил (когото царят преименувал на Валтасар) и тримата му еврейски другари Анания, Азария и Мисаил били обучавани в царския двор. И понеже успехът им в обучението бил отличен, когато младежите навършили пълнолетие, царят им дал високи постове в държавата. Но те били възпитани от семействата си в юдейската религия, вярвали в единия истински Бог и Го почитали с молитви и изпълняване на Божия закон. При това Даниил имал от Бога дарбата да тълкува сънища и разтълкувал един неясен сън на царя. А по-късно пророкът предсказал и идването на Спасителя Христос.

Когато Навуходоносор наредил да му направят златен идол („истукан“) и поискал всички служители и народът да му се покланят, тримата младежи не се поклонили на идола. Даниил по това време не бил в столицата, но царски хора докладвали на владетеля, че Анания, Азария и Мисаил не изпълнили заповедта. Такова неподчинение се наказвало със смърт – хвърляли непокорните в огнена пещ. Но когато ги хвърлили в огъня, тримата по чудесен начин оцелели. Същото се случило по-късно и с Даниил, когото цар Дарий хвърлил в дълбок ров с лъвове, защото пророкът не се подчинил на заповедта за почитане на идолите и на изображението на царя. Щом видял чудото, Дарий помилвал Даниил и го задържал в своя двор, където той останал да служи още дълго и умрял в дълбока старост в град Суза (днес Шуш в югозападния край на Иран).

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 16 декември честваме паметта на пророк Агей, на света Теофана царица и на мъченик Марин

Божият пророк Агей е един от 12-те така наречени малки пророци в Библията. Той е роден във Вавилон по време на плена на евреите. А след завръщането на народа от вавилонски плен Агей заедно с пророк Захария насърчили евреите да възстановят храма в Йерусалим. Пророческата книга на Агей има две глави, написани в прост и строг стил. Чрез пророк Агей Бог ободрил народа с обещанието, че вторият храм ще бъде по-славен от първия, понеже в него ще се яви Царят на мира Христос, Спасителят на всички народи.

Света Теофана живяла през втората половина на IX век. Била силно вярваща и добродетелна жена. Омъжили я за бъдещия император Лъв VI Мъдри и въпреки цялото величие и богатство, които я заобикаляли, тя запазила смирението и скромността си; не се интересувала от дворцовия живот, а се занимавала с дейно добротворство сред бедните, болните и сираците. След няколко години в брак благочестивата императрица се оттеглила в манастир в Цариград и там починала млада. Била почитана още приживе заради светия си живот, а след смъртта й я причислили към светците.

Светите й мощи били пазени в дворцов храм в столицата, а сега се съхраняват в патриаршеския храм „Св. Георги“ във Фенер (в Цариград). Част от тях по-късно е донесена в Търново и свети патриарх Евтимий написал служба в нейна чест. Малка частица и сега се пази сред мощите, вградени в чудотворната икона „Света Богородица Осеновица“ в Рилския манастир.

Свети Марин живял в Рим по времето на император Карин в края на III век и бил от благороден произход, заемал поста сенатор. Приел християнската вяра и убедено живеел според нейните правила. Но когато било донесено на императора, че сенаторът Марин е християнин, доблестният Христов последовател бил хванат и понеже не се съгласил да се откаже от вярата си, бил обезглавен.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свещеномъченик Елевтерий и на майка му Антия

Свети Елевтерий е роден и живял през втората половина на ΙΙ век в Рим в семейството на заможни родители. Тогава императори били поквареният Комод и коварният Септимий Север, организирал гонения срещу християните. Останал сирак по баща, Елевтерий бил отгледан и възпитан в християнската вяра и нравственост от своята благочестива и добродетелна майка Антия. Самата Антия станала християнка, след като слушала проповедите на учениците на свети апостол Павел в Рим.

Елевтерий получил отлично образование и римският епископ Аникита, като оценил неговата начетеност, пламенна вяра и чист живот, го ръкоположил последователно за дякон, свещеник и епископ. Години наред Елевтерий усърдно работил за обучението на паството си, поддържал бедните и немощните с дела на милосърдие. Като епископ бил пратен в област Илирик, днешна Албания, със седалище в град Авлона.

Древните отци, когато говорят за бързото издигане на Елевтерий, посочват, че това е станало по волята на Бога поради рядката добродетелност и мъдрост на Елевтерий, с които той привличал езичниците към вярата в Спасителя Христос. Сладостта на речта му била придружена с мъдрост на мислите и убедителност на доводите. Всичко това карало тънещите в заблуда езичници да прегърнат християнската истина.

Когато Септимий Север започнал да преследва вярващите в Иисус Христос и научил за християнската дейност на Елевтерий, заповядал да го заловят. След много мъчения Елевтерий бил осъден на смърт и отведен от войниците на арената, за да бъде разкъсан от дивите животни. За всеобща изненада зверовете не го докоснали, затова бил обезглавен заедно с майка си Антия.

Заедно с тях били посечени с меч и двама от войниците, които по време на мъченията на Елевтерий повярвали в Иисус Христос и заявили пред всички, че са християни.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 14 декември честваме паметта на светите мъченици Тирс, Левкий, Калиник, Аполоний, Филимон и други

Днес почитаме две групи от мъченици, пострадали заради вярата си в Христос в различно време и на различни места.

Тирс, Левкий и Калиник живели в средата на ΙΙΙ век в Кесария, област Кападокия в Мала Азия. Принадлежали към знатни семейства и приели християнската вяра в зряла възраст. Били смирени хора и обичали Бога, и ближните с истинска любов. Избягвали показността, но всички знаели техния праведен живот, изпълнен с милостини. И ето че в 250 г. император Деций Траян издал указ, с който задължил жителите на империята (с изключение на юдеите) в определени дни да участват в официалните тържества и публично да принасят жертви на езическите богове.

Тогава управителят на Кесария Кумбрикий, фанатичен езичник, започнал да преследва християните и ги принуждавал да се откажат от вярата си. Пръв пострадал Левкий, който се опитал да посочи на управителя колко е погрешна водената от държавата политика. Отговорът на Кумбрикий бил рязък и жесток: Левкий веднага бил осъден на смърт и обезглавен при градските порти. На много и различни мъчения бил подложен Тирс. Той смело заявил пред управителя, че идолопоклонството е заблуда и че крайният победител ще бъде Христос. Езическият жрец Калиник чул тези и много други мъдри думи на Тирс, душата му се просветила и като наблюдавал безстрашието на Тирс пред мъчителите, също се обявил за християнин. Тогава на място префектът наредил да обезглавят Калиник, а Тирс бил убит, като го прерязали с трион.

По време на император Диоклетиан в 290 г. мъченическа смърт постигнала и голяма група християни в град Тива, в Горен Египет. Запазени са имената на мъчениците Аполоний, Филимон и Ариан, които пострадали по различен, но еднакво жесток начин, защото не се отрекли от вярата си в Христос.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест

Мъчениците Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест пострадали за вярата в Христос по време на жестоките гонения на християните, заповядани от император Диоклетиан. В опитите си да заздрави своята власт владетелят наложил задължителното почитане на императора като божество и така започнали повсеместни преследвания на християните. Защото вярващите в Христос следвали думите на своя Бог и Спасител: „На Господ, твоя Бог, се покланяй и служи единствено на Него“ (Матей 4:10).

Привидна причина за гоненията на християните били вълненията в източните гранични области Армения и Кападокия. В онова време всички граждански смутове се приписвали на християните. Затова настанало страшно гонение и безбройно множество християни били убити заради вярата си.

Евстратий бил висш военен, който повярвал в Иисус Христос и се отказал от езичеството. Още в началото на мерките срещу християните той бил заловен от Лисий, висш служител, изпратен от Рим да умиротвори областта. Изтезавали безмилостно Евстратий, после го препратили при управителя Агрикола. След поредица от нови издевателства хвърлили мъченика в огнена клада, където умрял сред пламъците.

При това гонение пострадали още много други християни. Сред тях бил свещеникът Авксентий, съгражданин на Евстратий. Заедно с множество християни от град Сатала (край сегашното село Садак в област Келкит, Източна Турция) свещеник Авксентий бил заловен и затворен в тъмница, а след поредица изтезания бил осъден на смърт и посечен с меч. При суровата разправа с християните в тази област били избити още много мъченици за вярата, чиито имена не са съхранени за историята. Запазени са имената на някои, сред които на военачалника Евгений, строителя Мардарий и войника Орест. Заедно с тях почитаме и всички други безименни герои на вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 12 декември честваме паметта на свети Спиридон Тримитунтски Чудотворец

Свети Спиридон е един от великите светители и чудотворци на IV век. Роден на остров Кипър през втората половина на III век в семейство на овчари, от родителите си той наследил душевна простота и искреност, смирение и благост. Получил църковно образование и обичал да говори на хората за Спасителя Христос. Оженил се, но скоро овдовял и започнал със средствата, които имал, да помага на ближните. Искрено обичал всички, както заповядал Иисус Христос, хранел бедни и сираци, радушно приемал странници. Господ му помагал в неговите добри дела, като му дарувал сила по чудесен начин да изцерява болните.

По настояване на вярващите смиреният Спиридон станал свещеник, а по-късно бил поставен за епископ в град Тримитунт. В епископски сан той запазил своя прост живот: избягвал всякакъв разкош, продължил да се занимава със земеделие и сам заедно с жътварите жънел нивите си; по всяко време бил достъпен за бедните и им помагал по всякакъв начин: давал помощи и съвети с прости думи, пълни с любов и божествена мъдрост, която Светият Дух му давал.

Светителят взел участие в Първия вселенски събор в град Никея през 325 г., свикан от император Константин Велики за осъждане на ереста на Арий. Някои епископи, като знаели, че Спиридон не е изучавал науки, се стараели да го отклоняват от спорове с арианите, понеже се бояли, че няма да съумее да защити истинското учение. Но светителят имал това, което не може да даде земната мъдрост – жива и твърда вяра. Затова неговите прости думи силно действали на еретиците.

Свети Спиридон до дълбока старост бащински се грижил за своето паство и бил прославен от Бога с много чудеса. Предал на Бога чистата си душа в около 350 г. Светите му мощи били пренесени първо в Цариград през VII век, а при турското завоюване на столицата били пренесени на остров Керкира (Корфу), където се пазят и сега нетленни.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобни Даниил Стълпник

Свети Даниил е роден през 410 г. в село Марута край град Самосата на река Ефрат в Сирия. Родителите му нямали деца и в молитвите си към Бога за рожба те обещали да посветят в служба на Бога детето, което би им се родило. А когато се сдобили със син, когото кръстили Даниил, те го отгледали с голяма любов и трудът им не бил напразен.

Даниил от малък желаел да служи на Бога и в Негово име да помага на всички хора да вървят по пътя на спасението чрез вярата в Иисус Христос. Боговдъхновеният младеж ходел по села и градове и разяснявал Евангелието на малки и големи. Но в определен момент почувствал нужда да се посвети на духовен подвиг. Затова отишъл в един манастир, където се отдал на молитва, изучаване на Свещеното Писание и упражняване в послушание и смирение. След няколко години пожелал да се поклони на светите места, където Спасителят живял и страдал. Но игуменът го задържал и не му дал благословение да отиде. Старецът преценил, че Даниил още трябва да се готви за личния си подвиг.

А веднъж, при едно пътуване с игумена на манастира, Даниил срещнал свети Симеон Стълпник и бил запленен от подвига му. Когато игуменът на манастира починал, Даниил се върнал при Симеон и го помолил за съвет какво да прави. Стълпникът го посъветвал да отиде в Цариград и Даниил се установил в околностите на един храм край Мраморно море, посветен на свети архангел Михаил. Там си построил висок стълб (вид тясна кула) и се настанил на върха на открито. Подвизавал се в непрестанна молитва и се борел със страстите си. Бог му дал дар на пророчество и вършене на чудеса в Негово име. Край стълба му често идвали хора за съвет и наставления. Подвижникът помогнал на мнозина от тях да постигнат спасение в Иисус Христос. Упокоил се на 80-годишна възраст. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 10 декември честваме паметта на светите мъченици Мина, Ермоген и Евграф

Мъченикът Мина бил езичник, родом от Атина. След като се образовал, той осъзнал, че многобожието е измислица и заблуда. Това прозирало и в изследванията на философите. Затова Мина се заел да изучи християнските писания. В тях той намерил истини, които изпълнили душата му със светлина и надежда. Така Мина станал християнин.

По-късно, в края на III век, по времето на Максимиан, бил назначен за областен управител на Египет без императорът да знае, че той е християнин. Но когато Максимиан разпоредил гонения срещу християните по цялата империя, Мина не само не изпълнил заповедта, а дори помагал на християнската общност да се умножава. Сам управителят с дела на милосърдие и любов към хората свидетелствал за вярата в Христос. Тези успехи на християнството в Александрия силно дразнели езичниците. Те побързали да донесат на Максимиан за действията на Мина и той незабавно изпратил в града нов управител, атинския учен Ермоген. В изпълнение на заповедта Ермоген заловил Мина и го подложил на жестоки изтезания, а накрая го затворили в килия, за да умре там от раните си.

След известно време обаче, когато Ермоген изпратил да проверят дали и кога Мина е умрял, се установило, че той не само не е умрял, но и че раните му били излекувани. Това необяснимо за управителя чудо му помогнало да прозре величието на християнския Бог и Неговата сила, срещу която нищо не можели да постигнат усилията на гонителите. Ермоген, който от чисто любопитство вече бил запознат с учението на Иисус Христос, сега, след разговора си с Мина, решил да стане християнин. Последвал го в това решение и писарът му Евграф. Двамата били поучени във вярата от мъченика Мина и се подготвили за своето "кръвно кръщение". Наистина скоро и тримата били обезглавени и оттогава се почитат като мъченици за вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме празника Зачатие на (света Богородица от) света Анна

Наричан Зачатие на света Анна, този празник всъщност отбелязва деня, когато света Анна заченала своята от десетилетия очаквана рожба, света Дева Мария, която се родила след девет месеца - на 8 септември. Макар да имали отношение към спасението на света, тези събития не са описани в евангелията, нито в други книги на Новия Завет. Но в църковното предание е запазен споменът за света Анна и за нейния съпруг Йоаким. Те били от Давидовия род и от племето на Юда, един от родоначалниците на дванайсетте колена или племена на еврейския народ. А тъкмо от Юдиното коляно и от Давидовия род било предсказано, че ще се роди Месия или на гръцки - Христос, т.е. Помазаникът, Който щял да извърши спасението на всички хора. Това се осъществило чрез свети Йоаким и Анна, и на тяхната дъщеря Мария.

Първо Бог се смилил над Йоаким и Анна и в отговор на горещите им молитви за дете Анна най-после заченала. Както се говори в текстовете на неотдавна чествания празник Въведение на света Богородица в храма, майка й, още когато се молила на Бога за рожба, дала обет да Му посвети детето, което ще се роди. Така и станало: щом навършила тригодишна възраст, малката Мария била посветена на Бога и заведена в храма да бъде отглеждана и възпитавана там. Йоаким и Анна починали след няколко години. Но голямата радост на ощастливената майка Анна от зачеването на лелеяната рожба останала в историята, защото има значение не само за нея и съпруга й, а и за цялото човечество, което с благодарност я почита в тези споменати празници. След по-малко от две десетилетия света Дева Мария заченала по свръхестествен начин и след девет месеца родила Спасителя на света Иисус Христос.

Света Анна се почита от древни времена. А през 550 г. в Цариград император Юстиниан посветил храм в нейна чест.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Патапий

Преподобният Патапий се родил в град Тива (днес Луксор) на десния бряг на река Нил в Горен (Южен) Египет в V век. От ранна възраст той имал "дух на сила, любов и благоразумие", както препоръчва на християните свети апостол Павел.

Патапий с вяра живял според Христовите заповеди, като с живота си давал пример на своите ближни. Когато станал пълнолетен, раздал имуществото си на бедните и се оттеглил в пустинята. Там прекарвал денонощията в молитва, в изучаване на Свещеното Писание и милосърдие. На всеки уморен пътник, който минавал покрай неговата килия, той предлагал почивка и гостоприемство. При това се възползвал от възможността с проницателност и благост да дава на всеки човек духовни наставления и съвети, полезни за спасението на душата му. Така славата на Патапий се разнесла бързо и всеки ден много хора, отшелници и поклонници, идвали в килията му, за да чуят от устата му благотворно учение.

След известно време Патапий отишъл в столицата на империята - Цариград. Искал да остане неизвестен и затова заживял като подвижник край храма на света Богородица във Влахерна, край стените на столицата. Там, сред суетата на големия град, Патапий със своя скромен и чист живот благодарение на натрупания духовен опит, бил полезен за много хора, които водел по пътя на спасението чрез вяра и добри дела. Бог му съдействал, като по молитвите на светия старец вършел чудеса. Много хора намерили изцеление от телесни и душевни болести, а още повече били онези, които следвали духовните наставления на преподобния. Така Патапий отново станал известен и привличал много отрудени и обременени хора.

Преподобният Патапий починал в началото на VI в. Мощите му през XV век били пренесени в планината над днешния град Лутраки в Гърция, където сега има манастир в чест на свети Патапий.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 7 декември честваме паметта на свети Амвросий Медиолански и на преподобната Филотея Търновска

Свети Амвросий е сред видните отци на ранната Църква на запад. Родил се в 340 г., получил добро образование в Рим и постъпил на държавна служба в град Медиоланум (днес Милано). Вярвал в Иисус Христос, но се готвел съзнателно за свето кръщение и дълго не пристъпвал към купела. Когато в града трябвало да се избира епископ и християните били разделени между двама кандидати, ненадейно от народа поискали Амвросий за епископ. Това се харесало на всички и по настояване на вярващите той бил утвърден за епископ. Преди това приел кръщение, за седмица минал всички църковни степени и станал епископ за голяма радост на целия народ. Амвросий напълно оправдал оказаното му доверие и скоро спечелил любовта на хората. Епископът умеел да съедини кротостта, справедливостта и любовта към ближните. Той сам плачел с грешниците, които идвали за изповед, и всички нещастни получавали от него помощ и утеха. Бил мъдър епископ и добър богослов. Упокоил се в 397 г.

Преподобната Филотея е родена в Южна Тракия (днес в Турция). Получила добро образование и била омъжена, но скоро мъжът й умрял. Тогава тя напуснала дома си и се заселила в пусто място, където се подвизавала в пост и непрестанна молитва. Заради нейното усърдие и любов към всички Бог й дал дар на чудотворство и мъдрост да поучава. При нея идвали духовници и много народ да чуят мъдрите й съвети и да получат изцеление с нейните молитви. А когато се упокоила, светите й мощи се оказали нетленни и при тях ставали много чудеса. В началото на ХIII век те били пренесени в Търново от българския цар Калоян. А след падането на България под османско иго в 1393 г. мощите били взети в сръбските земи, а оттам – в румънския град Куртя де Арджеш, където са досега. Житието на преподобната Филотея е съставено от свети Евтимий Търновски.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ
Източник: БТА