Освещават новия храм "Св. Прокопий Варненски" в неделя!

Новият храм на Варна „Св. преподобномъченик Прокопий Варненски„ ще бъде осветен от негово високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан в неделя, 14 февруари. Припомняме, че строителството на първия от сто и десет години насам нов храм в морската столица, започна през януари 2009 година. Председател на църковното настоятелство е протойерей Георги Великов.

По този повод  Даниела Стойнова  разговаря с иконописеца Галин Ганчев от Добрич, който със своя екип зографиса централния купол, западния свод, олтара и пандантивите с четиримата евангелисти в новия храм.

Приключва и оформянето на пространството около храма. Поставени са пейки, ново осветление, засадени са храсти и дръвчета. В църковния комплекс има многофункционална сграда за социални и културни дейности, със зали за обучение по иконопис, библиотека, зала за събития, социална кухня и лекарски кабинети, съобщава Радио Варна.

Рождественско послание на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан (видео)

Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри – чеда на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,

 В очакване на светлия празник на Рождеството по плът на Божия Син се обръщаме към всички вас с архипастирска обич и с послание за пълнота на радостта, за единство в любовта и във вярата, и в нашата неизменна християнска надежда.

 Денят на Рождеството е ден на светлината и на радостта. Светлина и радост, които извират от самата сърцевина на християнската ни вяра и които нищо в този свят не може да ни отнеме. Пребъдвайки в тази неземна радост, ние отново прославяме дивното чудо на Боговъплъщението, като се присъединяваме към ангелското войнство и с чисти сърца славословим: „слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14).

 През настоящата година, споделяйки съдбините на целия свят, ние преминаваме през тежкото изпитание на пандемията и като че ли поводите ни за радост не са много. Около нас е пълно с толкова много страдание, болка и смърт. Обичайният живот, с който бяхме свикнали, се промени из основи и всички ние се опитваме по един или друг начин да се адаптираме към новата реалност, която разпространението на новия и непознат на науката вирус наложи в нашия свят. Страхът и социалната изолация изправиха мнозина сред нас пред сериозни изпитания за психическата им устойчивост, не са малко и онези, които изгубиха работата си и живеят с ограничени средства за препитание.

 И все пак, и въпреки всичко, днес Църквата отново ни призовава към радост и към пълнота на радостта. Защото тази радост, която Рождеството на Христа Иисуса донася в нашия свят, е радост от съвсем различен порядък в сравнение с нашите малки и суетни земни радости. Тази радост е светла и неизменна, тя е радост в надеждата, както ни казва и светият апостол Павел, когато ни съветва: „… бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата – постоянни“ (Рим. 12:12). Нашата християнска радост е нещо, което е отвъд измеренията на земното и преходното. Тя е важна и неделима част от Божия образ, според който сме сътворени, и затова извира непосредствено от нашите сърца, като ни утвърждава в нашия всекидневен живот и подвиг във вярата и в любовта.

 Нека тази радост да ни съпътства и през настъпващото Новолетие, и през всички дни и години на земния ни живот, подсещайки ни, че в нашите трудности и изпитания ние не сме сами и не трябва да сме безнадеждни или отчаяни, защото с нас е Бог! А щом Бог е с нас, то „кой ще е против нас?“ (Рим. 8:31). Как можем да се отдаваме на отчаяние и на униние, след като имаме „Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:11)?

 Не, възлюбени, ние не можем и не трябва да допускаме това, независимо от всяко изпитание, което би се изправило пред нас, за да поиска да разклати основите на нашата вяра и да подкопае нашата надежда. Подобно на всяко друго изпитание, и изпитанието на пандемията ще отмине и дълбоко в себе си ние знаем, че от него ще излезем по-силни и по-мъдри. Като християни обаче, имаме и убеждението, че трябва да излезем от него и по-добри, повече жертвоготовни, повече християни. Пред нас днес е подвигът на десетки и стотици лекари и медицински служители, които отдават силите и рискуват живота си за своите ближни – днес те са добрите примери на нашето общество и от тях ние следва да се поучим именно на християнска любов и християнско отношение към живота.

 Нека молим Раждащия се заради нас и заради нашето спасение Господ наш Иисус Христос, да им дарува здраве и сили, а нас да умъдри и утвърди във вярата ни и в нашата християнска надежда и любов. Да подкрепи нашето скъпо духовенство – свещениците и монасите в достойното изпълнение на техния пастирски и монашески дълг. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:13) – така ни учи Господ, като Сам пръв ни дава примера и образеца за тази всесъвършена любов, понизявайки Себе Си заради нас и споделяйки нашия живот (Фил. 2:7), за да ни помири с небесата, да възстанови нашето богосѝновство и да ни посочи верния път към спасението и вечния живот, за които сме били сътворени. Нека посрещнем празника на Рождество Христово с чиста вяра и непомрачена надежда, като сторим място на Божия Син в нашите сърца и се стараем да се уподобяваме на Него и на Неговата жертвена любов към нас и към целия свят.

 Мирът и благодатта на Богомладенеца Христос да бъдат с всички нас!

 Честито Рождество Христово!

 гр. Варна, 2020 г.

mitropolia-varna.org

Молитвен вопъл от килията

ОБИЧНИ В ГОСПОДА ОТЦИ, МОНАСИ, МОНАХИНИ, БРАТЯ И СЕСТРИ ОТ ВАРНЕНСКА И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКА ЕПАРХИЯ,

 Днес светата Църква отбелязва паметта на св. Йоан Златоуст – любим светец, за когото си спомняме всеки ден, когато отслужваме съставената от него св. Литургия.

 Спомняме си и за монашеските дни, прекарани в манастира с ясното съзнание, че в манастир човек отива, за да се спасява, а не за да загуби спасението, да се труди, а не да бездейства. Времето в светата обител се прекарва в труд, молитва и четене на душеполезни книги. Манастирският живот и черните одежди означават смирение и покаяние. Ние сами сме си избрали този път. В манастира всеки монах си има килия. Когато живееш в килия, трябва да сменяш нещата, които вършиш, за да може с по-голяма охота да пристъпваш към всяко от тях, т.е. да се молиш, четеш, работиш. За нас, митрополията е също манастир, в който си имаме килия. Колко е утешително да останеш в килията си сам, с Бог! Всъщност, килията е мълчаливият свидетел на нашия живот. В бъдещия век може да бъде и наш съдник за това, което сме сторили, или не сме сторили.

 За всеки човек домът е място на сигурност и спокойствие, а също така може да бъде крепост и прибежище, място за живеене и труд. В духовен смисъл, за нас християните, домът е „килията“ на домашната църква.

 Днес нашият живот е белязан от болестта. Живеем в условията на силно разпространилата се корона вирусна инфекция. Много хора са болни, страдащи и немощни. В душата на човека се всели страхът и хаосът. Притеснението, скръбта, отчаянието, унинието, безнадеждността, уплахата преобладават в човешката душа. Във време на тежка болест човек разбира колко е слаб и нищожен, колко е безпомощен! Но във всичко това, което ни заобикаля, има нещо много важно, към което се призоваваме всички – да останем в домовете си, в килиите си, за да се предпазим, защитим и надмогнем болестта. Въпросът за самоизолацията е много същностен и от изключително важно значение.

 Господ винаги помага на Своите раби. Единственото прибежище за нас е Божията помощ. „Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди“ (Пс. 45:2). Той Сам заповядва на рабите Си, на християните, да Го призовават в ден на скърби: „призови Ме в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш“ (Пс. 49:15). Без Божията помощ човек е нищо. Както казва един известен свети отец „сянката няма нищо в себе си: ни живот, ни тяло, ни движение, а само подобие на тяло и като се скрие слънцето, тя веднага изчезва“. Така е и с човека … Докато Бог го запазва, насочва и просвещава, тогава той е нещо и съществува в този свят, но когато Бог скрие светлината Си и отнеме жизнената му сила, тогава човекът изчезва. Неслучайно за това говори и пророкът: „човек ходи като привидение„ (Пс. 38:7), и също: „човек е като дъх; дните му – като преклонна сянка“ (Пс. 143:4).

 Болестта, макар че отслабва тялото, укрепва душата, умъртвява тялото, но душата оживотворява, външният човек разтлява, но вътрешния обновява. „Макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява“ (2 Кор. 4:16). Как се подновява? Научава се на смирение, търпение, да помни смъртта, а от това следва усърдно покаяние, молитва, отхвърляне на света и светската суета. Кой ще поиска по време на болест да се гордее? Мнозина светци са пребивавали в недъзи и болести. Иов е бил поразен „с люта проказа - от ходилата на нозете му до самото му теме“, изстрадал (Иов. 2:7). Светият апостол Тимотей имал „чести боледувания“ (1 Тим. 5:23). От църковната история знаем, че много благочестиви хора са страдали от различни болести.

 В момент на самота и отделеност, разбираме колко важно е да се общува с ближните, защото прякото общуване е и непосредствена подкрепа за човека. Затова се обръщаме отново към всички чеда на Варненската и Великопреславска епархия, отци, братя и сестри, които боледуват в момента и се намират в своите домове, килии или в болнични заведения, с думите на един свети отец: „Вие, любезни страдалци, нека не отслабва Вашата душа! Макар че Вашето тяло тлее, но Вашите свети души се изцеляват и получават своето здраве… Вие тук страдате заедно с бедния Лазар, но с него ще наследите и лоното на Авраамово“ (Лк 16:22).

 Нека в този момент на изпитание да възнесем и нашия молитвен вопъл към Бога. Този вопъл и молитва съвпадат с вопъла на един известен светец от XVIII век, който притежава огромен мистичен опит: „Изведи от тъмница душата ми, за да славя Твоето име…“ (Пс. 141:7).

 Иисусе, Сине Божий, помилуй ме.

 Привлечи ме, за да дойда при Тебе.

 В тъмница съм заключен, Господи, и тъмнина ме обкръжва; свързан съм с много железни вериги и няма отхлабване. Разкъсай веригите, за да бъде свободен. Изгони тъмнината, за да видя Твоята светлина. Изведи ме от тъмницата, за да дойда при Тебе.

 Дай ми уши, за Те слушам.

 Дай ми очи, за Те виждам.

 Дай ми вкус, за да Те вкуся.

 Дай ми благоухание, Тебе да благоухая.

 Дай ми нозе, за да дойда при Тебе.

 Дай ми уста, за да говоря за Тебе.

 Дай ми сърце, за да се боя и да Те обичам.

 „Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина…“ (Пс. 85:11)

 Ти си „пътят и истината и животът“ (Ин 14:6).

 Вземи моето от мене, и дай ми воля да върша Твоята блага воля. Отнеми ми ветхото и дай ми ново. Отмени каменното ми сърце и ми дай сърце от плът, Тебе да обича, Тебе да почита, Тебе да последва. Дай ми око, за видя Твоята любов. Дай ми око, за да видя Твоето смирение и да го последвам. Дай ми око, за да видя Твоето търпение и кротост и да ги последвам.

 Речѝ дума и всичко ще бъде, защото Твоята дума е дело. „Вярвам, Господи! помогни на неверието ми“ (Мк 9:24).

 Обични в Господа братя и сестри, скъпи лекари, медицински сестри, санитари и служители в здравната помощ, ние Ви обичаме и се молим за Вас! Благодарим Ви и Ви подкрепяме! Ние съвсем ясно разбираме, че лекарите не само изпълняват своя дълг, но проявяват и жертвена готовност в борбата с болестта. Жертват самите себе си и в крайна сметка някои от тях губят живота си. Който нелицемерно обича ближния си, той е истински Христов ученик, както сам Христос свидетелства: „по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Ин 13:35).

 Сърдечните ни молитви са за всички лекуващи и лекуващи се! Не унивайте, а „непрестанно се молете. За всичко благодарете“ (1 Сол 5:17-18). Не се отчайвайте, а се борете против страстите, които са духовни болести! Господ Иисус Христос е Лекар на каещите се души, затова не падайте духом, а помнете Неговите думи: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.“ (Мт. 28:20).

 Благодатен и спасителен Рождественски пост!

 С обич в Христа,

 Ваш Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

Архиерейска света Литургия в манастир "Св. вмчца Марина" - с. Ботево

Днес, 17 юли (петък) от 9:00 часа Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан ще отслужи света Литургия в манастир "Св. вмчца Марина" - с. Ботево.

Oсвещаване на параклис "Св. св. Константин и Елена" - село Калина

На 20 юни 2020 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освети параклисa от гръцки тип в село Калина, посветен на светите равноапостолни царе Константин и Елена. В съслужение с Архиерея бяха свещеник Петър Димитров, председател на църковното настоятелство при параклиса и митрополитският дякон Любомир Георгиев. Множество жители взеха молитвено участие в празничния ден.

 Сред официалните лица, които присъстваха на богослужението бяха г-н Валентин Димитров, кмет на Община Генерал Тошево, както и г-н Иван Иванов, кметски наместник на село Калина.

 

Митрополит Йоан се обърна към присъстващите, припомняйки житията на светите равноапостолни царе, на които е посветен новия молитвен дом. Архиеят отбеляза, че днес е един емблематичен ден, защото честваме паметта на преподобен Наум Охридски, един от лика на светите Седмочисленици.

 Негово Високопреосвещенство благодари на всички ктитори, дарители и спомоществователи и благопожела на всички жители: „Бог да пази всички вас от беди, злощастия, скръбни обстоятелства и да ви дарува сили!“

 

Кметът на Община Генерал Тошево поздрави всички с празничния ден. Той подари три книги на митрополит Йоан, посветени на 3 годишнини, които се навършват през годината - 60 години от обявяването на град Генерал Тошево за град, 80 години от Крайовската спогодба и 140 години от рождението на Йордан Йовков, учителствал в общината в продължение на години. Той подари и икона за храма с лика на Божията Майка с благопожелание Света Богородица да закриля селото. От своя страна председателят на храма изрази своята благодарност на всички за доброто дело, постигнато с общите усилия на мнозина и прикани присъстващите да си вземат за благословение от приготвения благодарствен дар.

Изготви: Георги Великов
mitropolia-varna.org

Освещаване на новия параклис "Успение Богородично" в курортното селище Кранево

На 21 май 2020 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освети параклиса "Успение Богородично", намиращ се в парка на Ефект Алгара Бийч Клуб Хотел в курорта Кранево. Заедно с Архиерея бяха йеромонах Филип (Кирилов) и митрополитският дякон Любомир Георгиев. Сред присъстващите бе свещеник Петър Димитров.

 Благолепният параклис, посвететен на успението на Божията Майка, е от гръцки тип. Той бе транспортиран в Кранево от Гърция в началото на годината. Вътрешното пространство е изпълнено със стенописи. Сред изписаните светци са свети великомъченик Георги Победоносец, свети Николай Мирликийски и свети Йоан Рилски Чудотворец.

 След освещаването митрополит Йоан поздрави г-н Георги Цурев и целият екип на комплекса. Той изтъкна значението на новия молитвен дом за жителите и гостите на курортното селище. Място, на което всеки може да се усамоти и помоли.

 Варненският и Великопреславски митрополит разясни делото на светите равноапостолни царе Константин и Елена, чиято памет се частва на този ден.

Изготви: Георги Великов

mitropolia-varna.org

Директно излъчване на Архиерейската света Литургия на Цветница от катедрален храм "Успение Богородично" във Варна

На 12 април 2020 г., 6 Неделя на Великия пост - Връбница - Цветница, в Митрополитския катедрален храм "Успение Богородично" ще бъде отслужена Архиерейска света Литургия с начален час 7:30 ч.

 С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан Божествената света Литургия ще бъде излъчена директно чрез официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Фейсбук - www.facebook.com/varnenska.mitropoliq/.

Първо послание на Климента до Коринтяните – Учение на дванадесетте апостоли

Предговор от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

 Пред нас отново се открива изключително интересния духовен и величав образ на Варненския и Преславски митрополит Симеон. Този бележит български архиерей е една изключително ярка личност, живееща в периода на XIX и началото на XX век. Съчетал в личността си висока монашеска духовност с изключителна образованост и култура, любов към Бога и Църквата. Високопросветен духовник, митрополит, който полага душата си за своето паство или ако трябва да изразим всичко с едно изречение без преувеличение можем да кажем, че той може да бъде наречен човек на синтеза.

 През настоящата 2020 година се отбелязват 180 години от рождението на митрополит Симеон. В тази връзка Варненската и Великопреславска епархия си постави за цел да издаде фототипно един от забележителните преводи на този изтъкнат духовник, първото посланието на св. Климент Римски до Коринтяните и превода на „Учение на двадесетте апостоли“ – текст, намерен в самия край на XIX век от Никомедийския митрополит Филотеос (Вриенниос), в един-единствен ръкопис от библиотеката на Божигробския метох в Константинопол. Както справедливо отбелязва доц . д-р Светослав Риболов: „един от най-добрите преводи на светоотеческо съчинение, с език цветист и близък до говоримия, е този на първото и единствено автентично запазено послание на св. Климент Римски, направен някъде в началото на XX век, но издаден през 1912 година в притурка към Църковен вестник“.

 Трябва да споменем, че издаването на тази книга е съобразено с изискванията на съвременния българския правопис, за което изказваме сърдечна благодарност на доц. д-р Светослав Риболов, който се зае с работата по текста като изявен учен богослов в областта на патрологията и специалист по класическите езици. Целта, която си постави Варненската и Великопреславска епархия е да не се забравя духоносния образ на блаженопочиналия Варненски и Преславски митрополит Симеон. Той е инициатор на първия съвременен български библейски превод. Добре известната му преводаческа и въобще литературна дейност, основаването през 1900 г. на официоза на Българската православна църка – Църковен вестник и цялата негова разнородна просветна и архипастирска дейност го прави един човек с вселенски кръгозор и една универсална личност. Ето защо смеем да се надяваме, че това ново фототипно издание на Варненската и Великопреславска митрополия на посочената книга на митрополит Симеон ще възроди живата памет за достойния архиерей на Българската православна църква. Бог да го прости. Вечна и блажена да бъда паметта му!

Източник:mitropolia-varna.org

Митрополит Йоан: Нека всички да се пазим от „вируса на параноята"

                               Сн. mitropolia-varna.org

Варненския и Великопреславски митрополит Йоан поднесе свое обръщение към клира и миряните.

"Всечестни отци, скъпи монаси и монахини, обични в Господа братя и сестри,

В последните дни нашите души бяха силно смутени и разтревожени от един невидим, но реален враг, наречен от медицинските специалисти COVID-19 или коронавирус. Този враг се оказа силно агресивен и опасен. Той причини смъртта на хиляди хора, предизвика неистов страх, паника и разстрои нашия вътрешен духовен мир.

Съвременният силно секуларизиран свят беше призован да утихне. Стремлението на човека да пътува навсякъде, да види всичко, да получи най-много блага, да бъде в непрекъсваема динамичност сега трябва да поспре! Да си останем у дома! Да бъдем насаме със себе си и с най-близките си – това са призивите днес.

През погледа на един духовник всичко това ни насочва към думите на св. апостол Павел: „Нашата борба не е против плът и кръв, а... против поднебесните духове на злобата" (Еф. 6: 12).

„Платката, що дава грехът, е смърт" (Рим. 6: 23). Човечеството е позабравило всичко това. Грехът е беззаконие. Той лесно ни омотава (Евр. 12: 1). Съвременният човек, който сега е призован да си остане вкъщи, нека отвори страниците на Стария Завет и ще види, че всички пророци и старозаветни праведници свидетелстват, че щом човек се отдалечава от истинския Бог и многократно извършва грехове, цялата тази греховност води до болест. Днес много хора с безстрашие извършват различни грехове и даже парадират със своята безстрашност. Точно сега е нужно за нас постоянният спътник, събеседник, защитник, помощник в благоустройването на нашия временен живот тук на земята да бъде страхът Господен.

Искаш ли да придобиеш предмъдрост? – Придобий страха Божи. „Начало на мъдростта е страхът Господен" (Пс. 110: 10) и не само, защото „пълнота на премъдростта е да се боиш от Господа" (Сир. 1: 16). Искаш ли да се освободиш от греховете и да отхвърлиш успешно греховните изкушения и Божия гняв? – „Страхът Господен отпъжда греховете" (Сир. 1: 21). Искаш ли да достигнеш истинска любов към Бога, която е съвършенство на живота? – „Страхът Господен е дар от Господа и поставя в пътеките на любовта" (Сир. 1: 13). Страхът Божи е силен да избави теб от всякакъв друг страх, „който се бои от Господа, от нищо не ще се уплаши и убои, защото Той е негова надежда" (Сир. 34: 14). Нека помним завещанието, което ни е дал св. пророк Малахия: „А за вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата, и изцеление ще има в лъчите Му, и вие ще излезете и ще се разиграете като охранени телци" (Мал. 4: 2).

Ние, които се намираме под заплаха от болестта, трябва да помним, че ще дойде изцеление. Нека да служим на Господа със страх и да се радваме пред Него в трепет (Пс. 2: 11).

Обръщаме се към всички наши пастири и духовници.

Скъпи братя,

Времето, в което се намираме, е разделно, точно сега трябва да проявим нашата истинска вяра в Бога и пастирска любов към ближните. Отслужвайте много старателно светите Литургии, защото тези Литургии се отслужват за целия свят. Старайте се, когато пристъпвате към това велико Тайнство, да сте изпълнили стриктно молитвеното си правило, което е необходимо при отслужването на светата богослужба. Не се страхувайте и не се смущавайте, призовете младите хора от Вашите енории да се отзоват в помощ на по-старите в доставянето на продукти, медикаменти и всичко необходимо. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" (Йоан 13: 35).

Сърдечно се молете за лекарското съсловие и особено за онези лекари, които на първа линия се борят с коронавируса. Много от тях полагат душата си за своите ближни, те имат нужда от нашата искрена молитва. Молете се за ръководството на държавата и за всички онези институции, които пряко се грижат за защитата на населението. Бъдете усърдни в изпълняването на предписанията на компетентните органи, свързани с хигиената и дезинфекцията на храмовете ни. Спазвайте изискванията за лична хигиена.

Искрено се обръщаме към по-възрастните членове на епархията: изпълнете призива на лекарите и си останете вкъщи. Отдайте се на домашната молитва, четете молебния канон на Св. Богородица и акатиста на преп. Йоан Рилски. Призоваваме хората, които са чувствителни към остри респираторни заболявания, да останат в домовете си. Отправяме искрена молба към всички онези християни, които се причастиха в първата седмица на Великия пост, да пристъпят към светата Чаша в края на Великопостния подвиг, в чест на светлото и мироспасително Възкресение Христово. Разбира се, за крайно нуждаещите се духовенството е на разположение да преподаде светите Дарове. По този начин подготовката ни за светата Евхаристия ще бъде по-пълна и задълбочена.

Нека всички да се пазим от „вируса на параноята", който всъщност е вирус на паниката. Църквата като наша майка има своя голям непреходен, двухилядолетен опит. Чрез Божественото Причастие се пренася Христос, Който е вечният Живот и лекува духовните болести на човеците, а често и телесните болести. Не може никой да принуди Църквата да се отрече от своята идентичност. Сега е време за молитва, пост и покаяние. Призоваваме всички християни да не се причастяват без необходимите еклисиологични предпоставки.

Нека проявим отговорност, мъдрост, разсъдителност, благочестие, старание и послушание! Разпоредихме по храмовете да останат дежурните духовници с един певец. Нека няма струпване на много хора! Искрено благопожелаваме търпение, надежда, която не посрамя (Рим. 5: 5), и упование в Бога. Да не забравяме, че преди разсъмване е най-тъмно.

Наближава Възкресението Христово. Нека Христовата светлина да отхвърли невидимия враг. Бог да пази всички! Нека да служим на Господа и усърдно да се трудим в изпълнението на Неговите заповеди, със страх да не Го оскърбим, нарушавайки Неговата свята воля и да се радваме пред Него, имайки предвид Неговото милосърдие, и с трепет да помним нашето недостойнство. „Не преставам да благодаря на Бога за вас, като ви споменувам в молитвите си" (Еф. 1: 16).

С обич в Христа,

ВАШ ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ ЙОАН

Божествена света Литургия в храм "Св. свщмчк Харалампий" в град Шабла

С благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславки митрополит Йоан на 16 февруари 2020 г. в шабленския храм, посветен на свети свещеномъченик Харалампий Чудотворец, бе отслужена света Литургия във втората подготвителна неделя преди началото на Великия пост и броени дни след храмовия празник. Богослужбата бе отслужена от председателя на храма протойерей Павел Максимов в съслужение с иконом Василий Селемет и митрополитския дякон Любомир Георгиев.

 Благолепният храм, обявен за паметник на културата, е построен през 1907-1908 г. Строежът на храм на това място започва още в края на XIX в., през 1896 г., но голямо земетресение разрушава постройката до основи през 1900 г., поради което се налага няколко години по-късно шабленци да се сдобият с молитвен дом. Красивите царски икони на иконостаса са изографисани през 1909-1910 г.[1]. Преди няколко години е построена и новата камбанария при храма.

 Утренята и светата Литургия бяха песенно украсени от клиросните певци Тодор Тодоров, Александър Александров и Йоан Арнаудов и от църковния хор при храма с диригент Нели Иванова. Сред присъстващите бяха кметът на община Шабла г-н Мариян Жечев и председателят на Общински съвет - Шабла д-р Йорданка Стоева-Йорданова.

 В миналия неделен ден светата Църква ни научи на смирените чувства на

разкаянието, с които се привлича Божията милост. Сега тя иска да ни възведе до въодушевлената решимост, напускайки греха, да тръгнем по верния път към Небесния Отец. Поради това, в притчата за Блудния син, от една страна се изобразява жалкото състояние на грешника, отпаднал от Бога, и, от друга - радостта и мира, в които покаялите се са приети от Небесния Отец. Нека тръгнем след падението и издигането на този грешник. Мнозина от нас ще видят тук своята история, било в светли или мрачни черти[2].

 Припомняйки основните моменти от притчата за Блудния син, протойерей Павел заяви: „Още един възкресен ден, който ни приближава към началото на Великия пост... Първо обръщам внимание на това, че синът има много възлови точки в тази притча, които са особени. Ние знаем особеното състояние сега как се движат нещата относно младото поколение, образованието, възпитанието... и особено култът към тялото, който е в сила в това време и който възбужда блудните страсти. Знаем, че блудната страст си има коренче във всеки един човек, заради което трябва да се изтръгне тъкмо чрез покаяние. Само чрез покаен живот може да се изтръгне.“

  Председателят на храма отбеляза още, че блудният син, искайки своя дял, показва, че все едно баща му е умрял за него. „Ето докъде може да доведе един егоизъм“, сподели отецът. Той изтъкна, че радостта на бащата, след като синът му се обръща и осъзнава грешката си, е поради това, че той е много по-добър сега, отколкото, когато си е тръгвал от вкъщи. „И тук е момента вече да погледнем към другия брат, по-големия брат, праведника, защото тази притча има явна връзка с предната притча. Тук е пак фарисеят с митаря. Митарят е малкия син. Фарисеят, праведникът във всичко е големия син“, допълни още отец Павел и заяви, че тук се наблюдава липсата на всякаква любов в по-големия брат. Той благопожела всеки да се поучи от грешките на двамата братя и с покаяние да пристъпи към Великия пост, съобщават от mitropolia-varna.org.

Поздравление към Варненския и Великопреславски митрополит Йоан по повод рожденният му ден

Ваше Високопреосвещенство,

 На 13 февруари 2020 г., когато родната ни света Църква отбелязва паметта на св. Евлогий, архиепископ Александрийски, преп. Мартиниан и преподобни Зоя и Фотина Вие отбелязвате своя рожден ден.

 От името на Епархийския съвет, духовниците от епархията и служителите при Варненска и Великопреславска светата митрополия сърдечно благопожелаваме Бог да Ви дарува здраве, духовни сили, мир и радост. Принасяме молитвено прошение към всещедрия Бог за дълголетно, многоплодно, благодатно, спасително архипастирско служение разпръскващо Евангелската светлина върху повереното Ви паство и за благото на светата Църква!

 На Многая и благая лета Високопреосвещени Владико!

Варненският митрополит Йоан бе представен в поредния брой на „Домът на вярата“ по БНТ

„Човек не достига до идеята за монашество веднага, още повече, че това е едно лично решение, което не бива да бъде прибързано и трябва да има поне общото съгласие на близките хора. Да стане със спокойствие и смирен дух“, това каза в поредния брой на предаването „Домът на вярата“, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан. 

Архиереят бе герой на предаването, в което говори за своите лични решения и път в живота. „Когато влязох тук (в сградата на Варненска св. митрополия бел. ред.) ме обзе един известен смут и даже да не кажа едно особено вълнение, защото малко по-рано бяха идвал тук със съвсем друга идея и някой ако ми кажеше, че ще бъда в тази сградата като митрополит аз по никой начин нямаше да го възприема. Неведоми са пътищата Божии и Божият промисъл е велик, така да го кажем. Нямаше много време въобще човек да го мисли. Имах известно чувство на притеснение и на известен страх и то не от друго, а сравнявайки с всичко онова, което е било с предишния митрополит, пък и онези колоси като дядо Симеон и дядо Йосиф… Някак си човек има един голям респект към онова, което е минало. Така че с благодарност към Бога съм приел всичко и да ни дава господ сили да сме във възможност достойно за си изпълняваме задълженията“, каза още митрополит Йоан. 

Той допълни, че не бива човек да се възгордява, „не бива да мисли, че е много велик и прочут, защото великите са тези, които са минали, а пък при нас животът е различен, има своите предизвикателства и за това трябва с повече смирение, молитва и упование в Бога човек да си следва пътя“, каза още той. 

„Чух едно изречение, което много ме затрогна. Миряни казаха: „Ваше Високопреосвещенство, вие сте изпросен с много молитви…“ Аз нямам право да забравям това. С цялата си съзнателност ще се постарая, оттук насетне, през дните, в които ще бъда тук и през моя живота да положа душата си за своите ближни, по думите на св. Йоан Богослов“, каза в първото си емоционално интервю новоизбраният митрополит Йоан, припомнено и в късометражния филм на „Домът на вярата“. Той говори и за отношението на младите към вярата, брака, както и за проблема около построяването на крематориум във Варна. Митрополитът обърща и внимание относно суеверията, както и дарителството в църквата. 

Интервюта с митрополит Йоан се излъчва само ден, след като бе отбелязана паметта на Варненския и Преславски митрополит Симеон, на когото се отбелязаха 180 години от рождението. 

Целият филм може да видите тук.