Почитаме света мъченица Анисия

На 30 декември Православната църква почита паметта на света мъченица Анисия.

Св. Анисия била родом от гр. Солун. Тя била надарена с всички земни блага. Родителите й били добри, благочестиви и твърде богати, проявявали големи грижи за нейното възпитание, и тя от детство обикнала Бога повече от всичко на света. С радост изучавала Неговия закон, усърдно се стараела да изпълнява Неговата воля. Нейният ум и красота били необикновени; тя бързо напредвала във всички науки и родителите й на могли да се нарадват на дъщеря си.

Но още от ранна младост Анисия преживяла голяма скръб: тя се лишила от добрите си родители. След смъртта им тя останала едничка наследница на грамадното имение. Паднало й се насметно количество всякакви богатства: имоти, пари, златни и сребърни съдове, многоцветни облекла, украсени със злато и бисери. Но това богатство не радвало Анисия, а я плашело. Тя знаела, че в богатството има много изкушения, че то често възбужда в човека гордост и пустославие и че лесно отдалечава от Бога. Боейки се от тия изкушения, Анисия непрестанно молела Бога за помощ, молела Го да я упъти да употреби даруваното богатство за полза, а не за погубване на душата си. Най-после решила да раздаде всичко на бедните. Продавайки имуществото си, тя не определила цената му, а казала на търговеца:

- Помни, че се продава имотът, който принадлежи на бедните и сиромасите! И поради това дай такава цена, каквато следва, защото Господ обича справедливостта и отплаща по справедливост!

След продажбата Анисия започнала да раздава пари на бедните. Тя посещавала болници и затвори, носейки на нещастните щедри помощи. Но не само с пари помагала Анисия – тя прислужвала на болните, давала им лекарства, превързвала им раните, служела им с усърдие и любов. Като раздала богатството си, тя сама почнала да живее в крайна бедност, като прекарвала дните в работа, а нощите в молитва. В тая доброволна бедност, сред лишения от всякакъв род, тя почувствала повече душевна радост, отколкото мнозина богати в разкошните си дворци, защото не богатството съставя щастие за човека, а спокойната съвест и вътрешния мир.

В това време имало ужасно гонение против християните и който убивал християнин, не се смятал по закона виновен в убийство. Веднъж Анисия отивала на църква и забелязала на улицата необикновено явление: тоя ден езичниците извършвали някакъв идолски празник. Един войник видял Анисия и извикал да спре, понеже искал да я принуди да принесе жертва на идола. Изплашената девойка се прекръстила. Войникът я запитал:

- Коя си ти и къде отиваш?

– Аз съм рабиня Христова и отивам на църква – кротко отговорила Анисия.

– Няма да те пусна – казал войникът. – Принеси жертва на нашите богове! – и след това я хванал, за да я заведе в езическия храм.

Анисия се съпротивила. Тогава той извадил меча си и я убил (298 г.). Самите езичници укорили войника за неговото жестокосърдие, като видели убитата невинна млада девойка. Християните с благоговение погребали тялото й.

Осветиха нов храм в дуловското село Черковна

Нов православен храм „Св. Архангел Михаил“ бе осветен днес в дуловското село Черковна от Доростолския митрополит Яков, съобщи радио Шумен. Идеята за построяването му на мястото на разрушената стара църква е на инициативен комитет и се заражда през 2008 година. Жителите на селото са запазили камбаната, която е изработена в Киев. Запазени са и църковна утвар, хоругви и икони. Първата копка е направена на 8 ноември 2014 година – Архангеловден. 

Църквата почита паметта на Свети Стефан

На третия ден от Коледа – 27 декември, Православната църква почита паметта на Свети Стефан - първия християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община-църква.

Денят на Свети Стефан се чества винаги на третия ден след Рождество Христово и е последният празник в годината, за който хората казват, че "затваря кръга".

От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик, защото е една от първите жертви на християнската вяра. След Възнесението на Христос били избрани седмина души дякони /служители/, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.

Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на съвета на юдейските старейшини влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на "духовната му сила и мъдрост". Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон.

Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни. Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите "Господи, не им зачитай този грях!". Тялото му е оставено на зверовете и птиците. През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим.

Сред народа денят е известен като Стефановден. Стефан е сред най-разпространените имена в България. Днес имен ден имат всички, които се казват Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стоянка, Таня.

Честит празник и бъдете живи и здрави!

Измамници събират помощи от името на Рилския манастир

                                             Сн.wikipedia.org

За злоупотреби с името на Рило-манастирското братство, съобщиха от Светата обител. От там заявиха, че става въпрос за неправомерно използване на името на манастира от телефонни измамници с цел събиране на средства, съобщава Дарик.

От братството призовават при подобно обстоятелство, получилите обаждане да се свържат с органите на реда. От там допълват, че Рилската света обител не е упълномощавала никого да събира каквито и да било помощи по подобен начин и уточниха, че сигналите за телефонни обаждания са от името на служител на Рилския манастир, който търсел помощи.

Православната църква чества Събор на Пресвета Богородица

26 декември е християнският празник Събор на Пресвета Богородица. На този ден православната църква събира вярващите и възхвалява с благодарствени слова Божията майка – Дева Мария.

B тoзи дeн ce пoчитa и пaмeттa нa Cв. Йocиф, зeмният бaщa нa Иcyc Xpиcтoc. Дeнят e пpaзниĸ нa бaщинcтвoтo и нa poдитeлcĸитe гpижи oт cтpaнa нa мъжa в ceмeйcтвoтo.

Йосиф и Дева Мария успяват да спасят новородения младенец от разгневения владетел Ирод, който съзрял заплаха, че ще бъде свален от трона. Той подозирал, че с появата на Божия син ще последва и основаването на ново земно царство.

И когато не открил Христос, царят издал заповед за избиването на всички новородени момченца във Витлеем.

Жестокостта на владетеля принуждава Йосиф да вземе младенеца и майка му Дева Мария и да избягат в Египет.

Според народните обичаи, през този ден продължава празничната атмосфера. Хората си гостуват взаимно, слагат богати трапези с месни ястия, с плодове, вино и ракия. На този ден никой не трябва да работи.

В различните страни се празнува по различен начин и на различни дати. Според католическата традиция празникът се чества на деня на св. Йосиф — 19 март, но в повечето страни денят на бащата е светски празник и се празнува на различни дати.

В България се чества на 26 декември, денят, в който православната църква чества св. Йосиф.

Имен ден на 26 декември празнуват Давид, Давидка, Йосиф, Йосифа, Дачо, Дацо, Жозеф, Жозефина.

Благословена Бъдни вечер!

Честито Рождество Христово на всички сънародници у нас и в чужбина,

които празнуват на 25 декември, Петък 2020 година!

Честит имен и рожден ден на празнуващите!

С добра мисъл и молитва за всички боледуващи и грижещите се за тях лекари, сестри, санитарки, духовници и доброволци!

Честито Рождество Христово на нашите френски приятели!

На многая лета за всички братя и сестри в Христа! 

Ик.Петър Симеонов

Лион,Франция

Рождественско послание на Варненския и Великопреславски Митрополит Йоан (видео)

Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри – чеда на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,

 В очакване на светлия празник на Рождеството по плът на Божия Син се обръщаме към всички вас с архипастирска обич и с послание за пълнота на радостта, за единство в любовта и във вярата, и в нашата неизменна християнска надежда.

 Денят на Рождеството е ден на светлината и на радостта. Светлина и радост, които извират от самата сърцевина на християнската ни вяра и които нищо в този свят не може да ни отнеме. Пребъдвайки в тази неземна радост, ние отново прославяме дивното чудо на Боговъплъщението, като се присъединяваме към ангелското войнство и с чисти сърца славословим: „слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14).

 През настоящата година, споделяйки съдбините на целия свят, ние преминаваме през тежкото изпитание на пандемията и като че ли поводите ни за радост не са много. Около нас е пълно с толкова много страдание, болка и смърт. Обичайният живот, с който бяхме свикнали, се промени из основи и всички ние се опитваме по един или друг начин да се адаптираме към новата реалност, която разпространението на новия и непознат на науката вирус наложи в нашия свят. Страхът и социалната изолация изправиха мнозина сред нас пред сериозни изпитания за психическата им устойчивост, не са малко и онези, които изгубиха работата си и живеят с ограничени средства за препитание.

 И все пак, и въпреки всичко, днес Църквата отново ни призовава към радост и към пълнота на радостта. Защото тази радост, която Рождеството на Христа Иисуса донася в нашия свят, е радост от съвсем различен порядък в сравнение с нашите малки и суетни земни радости. Тази радост е светла и неизменна, тя е радост в надеждата, както ни казва и светият апостол Павел, когато ни съветва: „… бъдете радостни в надеждата; в скръбта бивайте търпеливи, в молитвата – постоянни“ (Рим. 12:12). Нашата християнска радост е нещо, което е отвъд измеренията на земното и преходното. Тя е важна и неделима част от Божия образ, според който сме сътворени, и затова извира непосредствено от нашите сърца, като ни утвърждава в нашия всекидневен живот и подвиг във вярата и в любовта.

 Нека тази радост да ни съпътства и през настъпващото Новолетие, и през всички дни и години на земния ни живот, подсещайки ни, че в нашите трудности и изпитания ние не сме сами и не трябва да сме безнадеждни или отчаяни, защото с нас е Бог! А щом Бог е с нас, то „кой ще е против нас?“ (Рим. 8:31). Как можем да се отдаваме на отчаяние и на униние, след като имаме „Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:11)?

 Не, възлюбени, ние не можем и не трябва да допускаме това, независимо от всяко изпитание, което би се изправило пред нас, за да поиска да разклати основите на нашата вяра и да подкопае нашата надежда. Подобно на всяко друго изпитание, и изпитанието на пандемията ще отмине и дълбоко в себе си ние знаем, че от него ще излезем по-силни и по-мъдри. Като християни обаче, имаме и убеждението, че трябва да излезем от него и по-добри, повече жертвоготовни, повече християни. Пред нас днес е подвигът на десетки и стотици лекари и медицински служители, които отдават силите и рискуват живота си за своите ближни – днес те са добрите примери на нашето общество и от тях ние следва да се поучим именно на християнска любов и християнско отношение към живота.

 Нека молим Раждащия се заради нас и заради нашето спасение Господ наш Иисус Христос, да им дарува здраве и сили, а нас да умъдри и утвърди във вярата ни и в нашата християнска надежда и любов. Да подкрепи нашето скъпо духовенство – свещениците и монасите в достойното изпълнение на техния пастирски и монашески дълг. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:13) – така ни учи Господ, като Сам пръв ни дава примера и образеца за тази всесъвършена любов, понизявайки Себе Си заради нас и споделяйки нашия живот (Фил. 2:7), за да ни помири с небесата, да възстанови нашето богосѝновство и да ни посочи верния път към спасението и вечния живот, за които сме били сътворени. Нека посрещнем празника на Рождество Христово с чиста вяра и непомрачена надежда, като сторим място на Божия Син в нашите сърца и се стараем да се уподобяваме на Него и на Неговата жертвена любов към нас и към целия свят.

 Мирът и благодатта на Богомладенеца Христос да бъдат с всички нас!

 Честито Рождество Христово!

 гр. Варна, 2020 г.

mitropolia-varna.org