СВ. ВЕЛИКИ ЦАРЕ РАВНОАПОСТОЛИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

Православната църква чества днес Свети Свети Константин и Елена. Празникът е в чест на император Константин и неговата майка Елена.

Десетки хора изпълниха черквата „Св. Св. Константин и Елена“ в Стария Пловдив днес, за да се поклонят пред чудотворната им икона в деня на двамата светци. Той е и храмов празник на най-древната православна черква в Пловдив.

Тя е вдигната за първи път някъде около 330 година, приблизително две десетилетия след като император Константин Велики издал едикт, който позволява строителството на християнски храмове. Така християнството вече се признавало за официална религия в Източната Римска Империя, прекратявали се и гоненията срещу християни. 

На мястото, където е построен храма, обаче, 9 години преди този едикт, заради вярата са били обезглавени Севериан и Мемнос, а пред тях – още няколко десетки вярващи. Черквата първо била наречена на името на Северин и Мемнос, но по-късно миряните решили да я посветят на император Константин и майка му Елена. Днес тук , наред с чудотворната икона от 16 век на равноапостолните царе Константин и Елена, се съхранява и икона на 38-те пловдивски мъченици, а в двора има и паметна плоча.

Тази сутрин хората започнаха да пристигат в храма още към 8. Повечето от тях имат лична история, свързана с него или с имената на светците – някои идват от деца тук, други носят името Костадин, Константин или Елена, или техни близки са наречени с тях, а настоятелка от храма разказа за богатия духовен живот в него.

В 9 часа храмовата камбана възвести началото на тържествената служба. А отец Петър, който служи в храма повече от 10 години, се обърна към пловдивчани с пожелания за мир, любов, вяра и надежда.

В календара на българите 21 май е и празник на нестинарите, народът ни го отбелязва и като преход от пролетта към лятото.

Константин бил император на Византия през IV век. През 313 г. той издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Свикал Първия вселенски събор в 325 година против ереста на Арий. Починал в 337 г. в Никомидия и бил поставен в златен ковчег в църквата "Св. апостоли" в Цариград. В негова чест новият столичен град е осветен и наречен Константинопол.

Майка му - царица Елена, отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

21 май е и денят на нестинарството. В Странджа пламват кладите и хората се събират около жаравата, като носят иконата на Св. Св. Константин и Елена. Ритуалният танц трае няколко минути. Според народните вярвания, на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Поверието гласи, че Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят вкъщи и на полето.

Името Елена има древногръцки произход и означава "светла като слънце, сияйна". Константин пък значи "постоянен", идва от латински.

Имен ден празнуват: Константин, Костадин, Константина, Костадинa, Динкo, Динка, Елена, Еленко, Елеонора, Ели, Елица, Койчо.

Св. мчк Талалей. Св. Лидия

Мчк Талалей се родил в Ливан. Бил лекар по професия. Смело изповядал християнската си вяра, заради което бил подложен на изтезания. Бог обаче пазел светия мъченик - невидима Божия сила променила умовете на палачите му Александър и Астерий и те също станали християни. Талалей бил хвърлен в морето, но не се удавил. Останал невредим, той бил даден на зверовете в цирка, но те кротко ближели нозете му и се умилквали около него Накрая бил посечен с меч в 284 г.

Житие на св. свети мъченик Талалей

Мъченик Талалей бил родом от Ливан. Той бил 18-годишен красив момък, по занятие лекар. След като смело изповядал своята вяра в Господа Иисуса Христа, съдията заповядал на двама палачи - Александър и Астерий със свредел да продупчат коленете му и като проврат въже вътре през продупчените кости, да го обесят на дърво.

Невидима Божия сила побъркала ума на палачите и те вместо Талалей продупчили една дъска и я окачили на дървото. Когато мъчителят узнал това, помислил, че палачите умишлено се подиграват с него, и веднага заповядал да ги подложат на изтезания.

Тогава Александър и Астерий сред мъченията извикали:

- Жив е християнският Господ! Отсега ние ставаме християни, вярваме в Христа и страдаме за Него!

Като чул това, мъчителят заповядал да ги посекат с меч, а сам взел свредела и се помъчил да продупчи коленете на Талалей. Но изведнъж ръцете му се схванали и той трябвало да моли Талалей да го спаси, което незлобивият мъченик Христов и направил с молитвата си. По-късно Талалей бил хвърлен в морето, но не се удавил.

Останал невредим, той бил хвърлен на зверовете в цирка, но те кротко ближели нозете му и се умилквали около него.

Най-после св. мъченик Талалей бил посечен с меч и се преселил във вечния живот в 284 година.

СВ. СВЩМЧК ПАТРИКИЙ, ЕП. БРУСЕНСКИ, СВЩМЧЦИ АКАКИЙ

Страдание на свети свещеномъченик Патрикий и на тримата презвитери, които го придружавали: Акакий, Менандър и Полиен

Епископският престол на свети Патрикий се намирал в град Пруса във Витиня. Веднъж той започнал открито да изобличава заблудите на езичниците и да проповядва Христовата вяра. Неговата проповед обърнала към Христа много езичници. Заради това той, заедно с трима презвитери - Акакий, Менандър и Полиен, бил хванат от езичниците и заведен на разпит при управителя на Витиния - Юлий, страстен идолопоклонник. Юлий, като се отправил към топлите минерални извори, наредил да водят зад него и християнския епископ с неговите презвитери, оковани в железни вериги. Като стигнал до изворите и като се изкъпал в тях, Юлий принесъл жертви на своя нечист бог Асклепий и, на гнусната богиня Сотириа. След това, като седнал на съдийския стол и като повикал светителя Патрикий и презвитерите, Юлий му казал:

- Безумецо, който призоваваш Христос и вярваш на празни басни! Виж колко голямо е всемогъществото на нашите богове! Виж каква лечебна сила са дали те на тези извори за наша полза! И преди всичко проумей колко голямо е могъществото и колко голяма е милостта на нашия бог Асклепий! Ако искаш да избегнеш оковите и мъченията и да живееш спокойно в родината си, падни и му се поклони със смирена молба и му принеси жертва.

Свети Патрикий отговорил:

- Колко много зло изрече в кратката си реч, управителю! Управителят с гняв му казал:

- Какво престъпно съм казал? В какво можеш да ме изобличиш, окаянико? Самият ти трябва да признаеш това, което е очевидно от само себе си, без никаква лъжа и измама: нима не виждаш с очите си изцеленията, дарявани от топлите извори със силата на всемогъщите ни богове?

Свети Патрикий отговорил:

- Пресветли управителю! Ако искаш да узнаеш истината за произхода, изтичането и лечебната сила на топлите води на този извор, аз ще ти разкажа за всичко това, ако благоволиш кротко да ме изслушаш.

Управителят казал:

- Макар че не очаквам да чуя от теб нищо друго, освен басня, пълна с измислици, все пак говори, нека чуя какво искаш да кажеш.

Светецът отговорил:

- Искам да ти кажа истината, а не измислици.

Управителят казал:

- Какъв друг източник на силата на топлите води ще посочиш ти, освен силите на нашите богове?

Светецът отвърнал:

- Аз съм християнин и всеки, който изповядва християнската вяра и се покланя на единия истинен Бог, с разума си може да познава Божиите тайни. Затова и аз, макар и грешен, но бидейки Христов раб, зная и мога да ти кажа истината за тези води.

Управителят казал:

- Нима ти си толкова дързък и безразсъден, че се считаш за по-умен от нашите философи?

Светецът отговорил:

- Мъдростта на тоя свят е безумството пред Бога, както е писано: "Той улавя мъдрите в тяхното хитруване". Христос, нашият Господ, прославяйки Своя Отец, е казал: "Прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци". И апостолът казва: не познаха истината: "защото, ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата".

Управителят казал на светеца:

- Ти говориш неразбрано. По-добре кажи, по чия сила и промисъл текат тези топли лечебни води? Що се касае до мен, аз отдавам това на промисъла на нашите богове, които по този начин искат да помогнат на хората.

Христовият светител Патрикий казал на управителя:

- Управителю, преди да започна да говоря, заповядай да свалят оградата, за да могат всички да чуят думите ми.

По заповед на управителя оградата била свалена и цялото място наоколо се напълнило с народ. След това светецът започнал гръмогласно да говори:

- Същият всемогъщ и вечен Бог, Който е Творец на човешкия род, чрез Своя Единороден Син е създал от нищо огъня и водата. От огъня чрез Словото Си Той сътворил светлината, слънцето и другите небесни светила и им определил да светят през деня и през нощта. Неговата всемогъща сила се простирала до такава степен, до каквато Му е било угодно. От водата той образувал небесната твърд и върху водата основал земята. Със Своя всепредвиждащ Промисъл Той устроил всичко, необходимо за живота на човека, когото също Той е създал.

Като предвидил, че създадените от Него хора ще Го разгневят, и като се откажат от почитането на истинния Бог, ще си направят бездушни идоли и ще им се покланят, Бог приготвил две места, където хората да се преселват след земния си живот. Първото място Той осветил с вечна светлина и преизпълнил с изобилни и неописуеми блага, а другото напълнил с безпросветна тъмнина, неугасим огън и вечни мъки. В светлото място ще се преселят тези, които благоугаждат на Бога чрез изпълнение на Неговите заповеди; а в тъмното място ще бъдат хвърлени тези, които с нечестивия си живот разгневяват своя Бог и с това си докарват наказание.

И така, тези, които бъдат настанени в светлото място, ще живеят вечен живот в непрестанна и безкрайна радост, а намиращите се в тъмното място ще се мъчат непрестанно цяла вечност. Творецът, като отделил огъня от водата и светлината от тъмнината, определил за всяко от тях отделно място. Огънят и водата се намират както над небесната твърд, така и под земята.

Тази вода, която се вижда на земята, е събрана в своите басейни, и се нарича море, а тази, която се намира под земята, се нарича бездна. От тази бездна за полза на живеещите по земята хора, и изобщо за полза на всичко живо, се изпращат води нагоре през земните недра, като по водопроводни тръби. Като излязат на земната повърхност, те образуват или извори, или кладенци, или реки.

Тези от водите, които при течението си под земята минават близо до огъня, изтичат на земната повърхност топли, а тези, които протичат далече от него, излизат на земната повърхност студени. Затова и тези води тук са топли, защото при течението си минават близо до подземния огън. А на други места има много студени, ледени води, тъй като се намират на голямо разстояние от огъня.

И така, подземният огън е предназначен за мъчение на нечестивите души. А водата на преизподнята, превърнала се в лед, се нарича тартар. В него вашите богове и тези, които им се покланят, ще получат вечна мъка, както е казал и един от вашите поети: "Пределите на земята и морето не са нищо друго, освен крайните предели, където Япет и Сатурн (такива са имената на тези ваши богове) не се услаждат нито от блясъка на светлото слънце, нито от прохладните ветрове".

С други думи, слънчевата светлина не осветява и не затопля вашите богове, обитаващи тъмнината и тартара, а прохладният вятър не ги охлажда. Тартарът е разположен под земята толкова по-дълбоко от всички други бездни, колкото небето е по-високо от всички земни върхове. А това, че под земята е приготвен огън за нечестивите, се потвърждава и от горещите извори, които в Сицилия излизат изпод земята.

Като изслушал светеца, управителят го попитал:

- Значи вашият Христос е Създател на всички тези неща, за които ти говори.

Свети Патрикий отговорил:

- Наистина Христос, а не някой друг, е Създател на цялото творение; защото е написано: "Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало". И още: "Всички богове на народите са идоли, а Господ небесата сътвори".

Управителят отново попитал светеца:

- Христос ли наричаш Създател на небесата?

Светецът отвърнал:

- Наричам Христос Създател на цялото творение, защото е написано: "Кога гледам Твоите небеса - дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил".

Управителят казал:

- А ако те хвърля в тези горещи води, за чиито Създател ти считаш Христос, а не нашите богове, ще те запази ли Христос невредим от горещината им?

Светецът отговорил:

- Познавам силата на моя Христос. Знам, че ако пожелае, Той може да ме запази цял и невредим от тези води. А самият аз бих желал чрез тези води да се освободя от този временен живот, за да живея вечно с Христос. Но нека над мен да се изпълни не моята, а Неговата свята воля, без която не пада дори и един косъм от главата на човек и без която нито една птица не пада в мрежа. Но нека всички, които сега слушат думите ми, да знаят, че тези, които заедно с теб се покланят на неодушевения камък като на бог, ги очаква вечно мъчение в неугасимия подземен огън и в преизподния тартар.

Като чул това, управителят се изпълнил с ярост и веднага заповядал да съблекат светеца гол и да го хвърлят в това място на извора, откъдето бликала вряща вода. Светецът, когато го хвърляли, викал към Бога:

- Господи Иисусе Христе, помогни на мен, Твоя раб! Когато светецът бил хвърлен във водата, капките вода, които се разпръснали наоколо, били по-горещи от огнени искри и като попаднали върху стоящите наоколо, им причинили дълбоки изгаряния. А свети Патрикий пребивавал невредим в тези води, като в прохладно място, и като ликувал, възхвалял Бога. Като видели това, мъчителите се възпламенили от още по-голяма ярост. Управителят наредил на войниците да извадят светеца от водата и да му отсекат главата с брадва, а заедно с него да обезглавят и тримата презвитери.

Като се подготвял за посичането, Христовият мъченик и изповедник издигнал ръцете си към небето и казал:

- Боже, Царю на всичко и Владико, държащ във властта си цялото видимо и невидимо творение, приклоняващ ухото Си към всички, които истински Те призовават, създал и тези води за спасение на праведните и за наказание на нечестивите! Застани сега пред мен, умиращия, заради изповядването на Твоята вяра!

Като завършил молитвата си, светецът подложил святата си глава за посичане и умрял мъченически. Заедно с него били обезглавени и тримата му свети иереи: Акакий, Менандър и Полиен и всички заедно се преставили пред Христа Бога в славата на светиите. Свети Патрикий и презвитерите му били убити на деветнадесетия ден от месец май и приели венци на победители от Иисус Христос, нашия Господ, на Когото, заедно с Отца и Светия Дух, подобава чест и слава сега, и винаги, и във вечни векове. Амин.

Св. мчци Теодот Анкирски, Петър и др.

Теодот извършил множество добри дела много време преди мъченическия си подвиг. Така той по всякакъв начин се борел срещу плътските пожелания; въпреки че пребивавал в законно съпружество, той водел борба с плътта си, като я покорявал на духа, съгласно апостолското слово: „ония, които имат жена, да бъдат като че нямат"'.Светецът дотолкова преуспял в тази добродетел, че би могъл да стане учител по чистота и целомъдрие на мнозина други. Той по всякакъв начин се въздържал от сластолюбие и от всяка греховна нечистота и подчинявал тялото си на духа чрез пост и въздържание. Считайки поста за начало и основа на всяко добро дело, светецът се въоръжавал с него като с щит, готвейки се за духовна битка. Теодот считал умъртвяването на тялото за дълг на всеки християнин, а жаждата за богатство и придобиването на имоти побеждавал с раздаване на всичките си богатства на бедните. Поучително в житието му е това, че той, макар и да притежавал странноприемница, извършвал богата духовна търговия и придобил за Бога много човешки души. Причината за това била, че свети Теодот под вида на съдържател на странноприемница, изпълнявал длъжността на апостол: със своите боговдъхновени беседи той привлякъл към Христа много елини и иудеи и обърнал много грешници към покаяние за греховете им. Той притежавал и дар да изцелява недъзи: с възлагане на ръце и с молитва излекувал много телесни болести, а със словото си изцелявал душевните рани.

Поводът да пострада за Христовото име, бил следният. Един управител, на име Теотекн, приел под властта си областта Анкира галатийска. Този управител бил много жесток и нечестив човек. Той се развличал с кървави зрелища и убийства, а безчестието му било толкова голямо, че трудно би могло да се опише с думи. Като приемал службата на управител от император Диоклетиан, Теотекн му обещал за кратко време да обърне християните, живеещи в Анкира, в езичество.

И наистина, когато Теотекн пристигнал в Анкира, само от новината за пристигането му християните изпаднали в такъв страх и ужас, че избягали от там. Селището запустяло, а пустините и планините се изпълнили с бегълци.

Именно през това време блаженият Теодот се потрудил твърде много за изпълнение на Господните заповеди, като без страх се излагал на много опасности. Той станал гостилничар не за да придобие злато, както казват някои, но купил странноприемницата, за да може в нея да предоставя убежище и отдих на всички гонени християни. Освен това той полагал големи грижи за окованите във вериги; скривал при себе си християните, спасили се чрез бягство от мъчителите езичници; хранел всички християни, криещи се по планините и пустините; погребвал тайно телата на светите мъченици, изхвърлени от езичниците за храна на кучета, зверове и птици (управителят заповядал да се наказват със смърт тези християни, които погребвали телата на братята си; затова блаженият Теодот ги вземал тайно и тайно го погребвал). По този начин домът на свети Теодот бил и странноприемница, и убежище за християните, тъй като Теодот, известен като гостилничар, не събуждал подозрение сред езичниците, че е християнин. И светецът станал всичко за всички: покровител за гонените, даващ храна за гладните, лекар за боледуващите, а за съмняващите се - здрава опора, учител на вярата и благочестието, наставник в богоугодния живот и подбудител към мъченически подвиг.

През това време нечестивият управител Теотекн заповядал всяка храна и всяко питие, продавани по пазарите, да се поръсват с идоложертвена кръв. Той направил това заради християните, като искал да ги принуди, макар и против волята им, да вкусят осквернена с идоложертвена кръв храна. В резултат на това, в християнските храмове станало невъзможно да се принасят жертви на истинния Бог, тъй като в целия град нямало хляб и вино, неосквернени от езичниците. Като узнал за това, Теодот започнал да раздава на бедните пшеница и вино, купени от него по-рано и намиращи се в дома му в изобилие. Като раздавал навсякъде храна и питие и като хранел много християни при себе си, Теодот уподобил странноприемницата си на Ноевия ковчег, спасил от водите на потопа всички намиращи се в него. По този начин домът на Теодот се превърнал едновременно и в странноприемница, и в молитвен храм, и в олтар за Божиите иереи, които извършвали тук безкръвната Божествена Жертва.

В този град живеели седем благочестиви девици, възпитани от ранни години в благочестие и страх Божий, пазещи телесна и душевна чистота и сгодили се за нетленния и безсмъртен Жених, Христос, Сина Божий. Като водели благочестив и богоугоден живот, тези девици достигнали старост. Най-възрастната от тях - Текуса, била леля на свети Теодот. Като хванал тези свети деви, управителят ги предал на множество различни мъчения; но тъй като мъченията не успели да разколебаят вярата им, заповядал да станат жрици на богинята Артемида, при което, задължението им било да измиват идолите в близкото езеро според езическия обичай.

Настъпил денят на измиването на идолите, който езичниците празнували много тържествено. Като поставили всеки идол в отделна колесница, езичниците всенародно, с песни и радостни възгледи, ги подкарали към езерото. По заповед на управителя поставили светите девици пред идолите - всяка от тях - в отделна колесница. Девиците били съблечени голи за забавление и поругание от езичниците.

През време на този нечестив празник, протичащ при описаните обстоятелства, свети Теодот изпаднал в голяма скръб заради светите девици, тъй като се боял, да не би някоя от тях, поради слабостта на женската природа, да отслабне в мъченическия подвиг и да загуби надежда за помощ от Господ Иисус Христос. Като размислял за това, Теодот започнал да се моли много усърдно за светите подвижници, като умолявал Бога да укрепи светите девици в подвига им. За да се помоли по-добре, той заедно с роднината си Полихроний, с младия Теодот, който също му бил сродник, и с други християни, се затворил в дома на един беден християнин, на име Теохарид, намиращ се близо до църквата, построена в чест на патриарсите Авраам, Исаак и Иаков. Теодот и другите християни паднали на земята по очи и се молели от първия час на деня до шестия, докато жената на Теохарид не известила, че телата на честните девици са потопени в езерото.

Като чул това, светецът до вечерта се съветвал с Полихроний и Теохарид, по какъв начин да извадят от водата честните тела на светите мъченици, за да ги погребат. На залез слънце при тях дошъл един юноша християнин, на име Гликерий, който им казал, че управителят оставил до езерото войници на стража, като им заповядал да наблюдават някой да не вземе телата на мъчениците от езерото.

След като Теодот получил видение, той тръгнал с другарите си към езерото през нощта. Всички се приближили до езерото. В този момент се разнесъл гръм, блеснала мълния, завалял силен дъжд и започнала страшна буря. Войниците, стоящи на брега на езерото, се изплашили и избягали. При това те се изплашили не толкова от гръмотевиците и бурята, колкото от едно страшно видение. Те видели много голям мъж, който държал в ръцете си броня, щит и копие, а на главата си имал шлем. От този мъж излизало ярко сияние. Това бил мъченикът Сосандър. Като се ужасили от това видение, войниците избягали, обзети от панически страх. Същевременно водата, намираща се в езерото, била преместена от вятъра от единия край на езерото на другия, така че дъното се открило и пред очите на християните се появили телата на светите мъченици. Като се приближили до мъчениците, отрязали въжетата, с които камъните били привързани към шиите им. След това взели честните тела, поставили ги на колесници и ги докарали до храма на светите партриарси, където ги погребали с чест. Имената на тези мъченици са следните: Текуса, Александра, Клавдия, Фаина, Евфрасия, Матрона и Юлия. Тези свети девици пострадали през осемнадесетия ден на месец май.

На утрото на следващия ден в града се разчуло, че телата на светите мъченици били взети от християните. Като разбрали това, управителят, идолските жреци и всички останали езичници - идолопоклонници, се изпълнили с голяма ярост и отвличали за разпит всеки християнин, когото случайно срещали на улицата. През това време били взети за разпит и предадени на люта, мъчителна смърт много християни. Те били разкъсвани от мъчителите, като със зъби на хищни зверове. Когато свети Теодот разбрал това, пожелал да се предаде на езичниците, но сродниците му го задържали. А Полихроний, като се преоблякъл като земеделец, отишъл на градския площад, за да разбере всичко, което ставало в града, но веднага бил хванат от езичниците и изправен на разпит пред управителя. Той претърпял много побоища от мъчителите и получил много рани, но мълчал. Но когато видял меча, надвесен над главата му, се изплашил и разказал на мъчителите как гостилничарят Теодот извадил телата от езерото и ги погребал до храма. Като узнали това, езичниците веднага отишли на мястото, където били погребани честните мощи на светите мъченици, разкопали гробовете им и изгорили телата. След това тръгнали да търсят Теодот.

Когато го намерили управителят заповядал на войниците да съблекат светеца, да го окачат гол на дървото за изтезания и да стържат тялото му с железни куки. Когато войниците започнали без милосърдие да стържат тялото на светеца, лицето му сияело от радост, тъй като имал за свой помощник Господ Иисус Христос. Светецът бил изтезаван така дълго време. Слугите се изморили и били сменени от други. След известно време управителят Теотекн заповядал да полеят раните на светеца със силен оцет, в който била разтворена сол, а след това заповядал да обгорят със свещи ребрата на мъченика.

След като светецът бил изтезаван и измъчван продължително време, тъй че всички слуги се изморили, управителят наредил да свалят Теодот от дървото за мъчения и да го хвърлят в затвора до следващото изтезание.

След като изминали шестнадесет дни, откакто Теодот бил затворен, управителят наредил да приготвят съдилище в центъра на града, на това място, където обикновено се устройвали зрелища. Светият мъченик бил изведен от затвора и изправен на съдилището.

Като го видял, управителят му казал:

Ела по-близо при нас, Теодоте, защото ми се струва, че ти, като беше наказан достатъчно по-рано, сега си се отказал от своята гордост и си се променил към по-добро. Наистина, ти постъпи неразумно, като навлече върху себе си толкова големи мъчения. Ние не искахме да те мъчим. Но като се откажеш от твоето упорство, познай силата и могъществото на нашите богове; тогава ние ще те наградим с даровете, за които говорихме по-рано. Ние ти обещахме тези дарове преди, обещаваме ти ги и сега; ще ги получиш, ако се поклониш на нашите богове; но ако не се поклониш, веднага ще усетиш и огъня, приготвен за теб, и острите железни куки, и устата на зверовете, готови да те разкъсат.

Светият мъченик отговорил:

О, Теотекн! Можеш ли да измислиш такова мъчение, което би съкрушило силата на моя Господ Иисус Христос, Който ми дава сила сред мъченията? Но въпреки че тялото ми вече е достатъчно наранено от оръдията за изтезания, както и самият ти виждаш, изпитай отново силата ми. Предай ме на нови мъчения и ще видиш, че ще понеса мъжествено и тях, както и предишните.

Тогава управителят заповядал отново да окачат светеца на дървото за изтезания и да стържат тялото му с железни куки, отваряйки старите му рани. През време на мъченията светецът гръмогласно изповядвал Христовото име. След това мъчителят заповядал на войниците да снемат светеца от дървото за изтезания и да го влачат по нагорещени парчета от счупени глинени съдове. После отново го окачили и отново го стъргали, така че по тялото му не останало нито едно здраво място: той целият бил като една голяма рана. Само езикът му бил цял. С него той славел Бога, а над безсилието на мъчителите и войниците се надсмивал. Като не знаел на какви други мъчения да го подложи, управителят издал заповед, с която осъждал светеца на смърт. Съдържанието на заповедта било следното:

„Ние заповядваме да се посече с меч Теодот, защитник на галилейската вяра, враг на нашите богове, противник на императорските разпореждания и мой хулител. Тялото му да бъде изгорено, за да не могат християните да го погребат."

Светецът бил поведен извън града, на полето, за посичане. След него вървели много хора, мъже и жени, желаещи да видят смъртта му. Като стигнали до определеното място, Теодот преклонил честната си глава под меча и бил посечен в седмия ден на месец юни.

Благодарствен концерт в храм "Света Троица"

Благодарствен концерт озаглавен "SFANTA TIMERE" ще се проведе в храм "Света Троица" в Добрич, на 30 май 2021 година (неделя) от 11.00 часа.

3 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПАСХА - НА СВ. МИРОНОСИЦИ

В този ден, Неделя трета след Пасха, честваме светите мъже мироносци и светите жени мироносици. Мироносци се двама мъже – Йосиф от Ариматея, един от седемдесетте тайни ученици на Христос, и Никодим, един от първенците юдейски – оня същият, който една нощ бе дошъл при Иисус (Йоан. 3:1-21).

Жените мироносици бяха първите достоверни свидетели на Христовото възкресение, а тия двама достопочтени мъже снеха от кръста тялото на Господа, „обвиха Го в повивки с благовонията, както по обичая си юдеите погребват“ (Йоан. 19:40) и Го положиха в новия гроб. За тях се разказва, че първият, който бил виден член от еврейската Синагога, бил изключен от нея, защото открито проповядвал за възкресението на Иисус, а вторият бил удостоен да види Възкръсналия и също станал дръзновен Негов проповедник, поради което много пострадал от юдеите. Затова е наредено да се чества в този ден и тяхната памет заедно с тая на мироносиците. Тъй и подобаваше, щото тия, които бяха най-привързани към Господ Иисус по време на Неговото служение и Му засвидетелстваха голяма любов при страданията и погребението Му, да се удостоят първи до Го видят възкръснал и да изживеят радостта на Възкресението и първи да бъдат Негови проповедници. Някога първом жената съгреши, а после и мъжът; сега пък жената първа получава вестта за Възкресението. А наричат се тия жени „мироносици“, понеже според евангелското повествование, след като минала събота подир погребението, те купили аромати и благовонно миро и дошли да помажат тялото на Иисус съгласно тогавашния юдейски обичай. В ранното утро на първия ден на седмицата (неделя), те бързешком се запътили към гроба. Навярно са знаели, че гробът е заварден от стража, но тая мисъл не ги плашела. Любовта им към Лежащия в гроба сподавила у тях всеки страх. Защото в любовта няма страх (1Йоан. 4:18). Една мисъл само ги тревожела – кой ли ще им отвали камъка от вратата на гроба, понеже бил много голям. Но когато дошли до гроба, ето, виждат, че камъкът е отвален! И не само това, но видели нещо още по-достойно за удивление – ангел Господен седи върху камъка на вратата гробни, а вътре в самия гроб видели и други два ангела. Върхът на удивлението, на страха и радостта заедно, обаче, било явяването на Самия възкръснал Господ, Който ги поздравил с думите: „Радвайте се!“

Светите евангелисти ни споменават имената само на няколко от мироносиците. Мария Магдалина, от която Христос бе изгонил седем бяса. Тя първа бе дошла на гроба и първа бе видяла възкръсналия Христос. В своята голяма скръб отначало тя не Го познала и помислила, че е градинарят. Според едно древно църковно предание тя след възкресението се явила пред римския император Тиберий и му известила за станалото чудо. След това се установила в гр. Ефес, където и починала. Била погребана от св. Йоан Богослов. По-късно при император Лъв Мъдри светите ѝ мощи били пренесени в Цариград.

Втората от мироносиците била Саломия, дъщеря – както се смята – на праведния Йосиф (обручника на св. Дева Мария), жена на Зеведей и майка на Йоан, любимия Господен ученик.

Третата мироносица е Йоана, жената на Хуза, домакин на цар Ирод. Четвъртата била Мария Клеопова, петата – Сусана, шестата – другата Йоана. По всяка вероятност ще да са били още и Мария – майката на апостол и евангелист Марк, а също и двете сестри на Лазар – Марта и Мария. Всички тия, както се спомена, следвали Господ Иисус по време на проповедническото Му служение, подпомагайки Го материално. Те Му останали верни и предани до самата Му смърт и при погребението Му. Затова и св. Църква заслужено е посветила третата следпасхална неделя на тия богопредани жени – първи свидетелки на Възкресението. Тяхното дело на мироносици и проповеднички за Христовото възкресение е достойно за спомен и похвала. По молитвите на Твоите мироносци и мироносици, Христе Боже, помилуй и спаси нас! Амин! 

ПРЕП. ПАХОМИЙ ВЕЛИКИ. ПРЕП. АХИЛИЙ, ЕП. ЛАРИСКИ

Преподобни Пахомий се родил в Тиваида (Египет) в края на ІІІ век. Родителите му били езичници, но Пахомий от ранни години имал отвращение към идолослужението. Не познавайки още християнската вяра, той вече чувствал лъжливостта на езичеството, и скоро Господ по Своята милост му посочил истината.

Пахомий бил на 20 години, когато поради войната събирали войници в оная военна област, където той живеел. Всички младежи били принуждавани да постъпят на военна служба. Пахомий нямал никакво желание да бъде войник, но бил принуден и той да остави родителския дом и да отиде на война.

По пътя войниците се спрели в един град, където имало мното християни. Те ги приели с радост и любов и им оказали всякаква помощ. Трогнат и учуден от техния прием, Пахомий ги запитал, защо са така милостиви, и получил отговор, че те са християни. Пръв път Пахомий чул това название. Той започнал да разпитва за тях и научил, че християните са добри и честни люде, на които техния Бог заповядал да обичат своите ближни - всички човеци и да бъдат милосърдни.

Добрите дела на християните внушили на Пахомий уважение към тяхната вяра. Но когато той по-близко я изучил, чул за всемогъщия Бог, Който сътворил небето и земята, узнал за Иисуса Христа, Божия Син, Който приел човешко естество, за да спаси човеците от вечно осъждане, разбрал благодатното учение за вечния живот. Сърцето на младия Пахомий се възпламенило от любов към Бога и от желание да Му служи. Той паднал на колене, вдигнал очи към небето и извикал:

"Господи, Боже на християните, Който си сътворил небето и земята, милостиво погледни към мене и ми дай да Те позная. Помогни ми да ти служа и да изпълнявам Твоите заповеди".

И тук още той дал обещание да бъде християнин.

Наскоро Пахомий заедно с войската оставил града и продължил своя път. Но той не забравил за Бога на християните и се стараел да живее честно, за да Му угоди. Когато го сполетявало някакво изкушение, той си спомнял, че е обещал да служи на Бога, молил Го за помощ и така предпазвал себе си от зло и порок.

След свършване на войната разпуснали войската, и Пахомий се върнал в своята страна. Първа негова грижа била да намери християнски свещеник, за да получи от него свето Кръщение. Свещеникът го подготвил и го кръстил.

В това време разни лъжеучения вълнували Църквата и смущавали вярващите. Новопокръстеният Пахомий се смущавал от тия ереси. Но той искрено желаел да узнае истината и решил да се оттегли в пустинята и да търси ръководството на опитен и мъдър старец.

В Тиваидската пустиня живеел в това време отшелникът Паламон, който се славел със своя живот. Пахомий дошъл при него. Пустинникът го погледнал и казал:

- Но ти си твърде млад, а отшелническият живот е твърде труден. Мнозина искаха да живеят при мене, но се върнаха в света, като се уплашиха от труда и лишенията.

- Изпитай ме - казал Пахомий. - Аз вярвам, че Бог чрез твоите молитви ще ми дарува сила и търпение.

Старецът се съгласил да приеме Пахомия. Животът на Паламон бил действително много тежък. Той почти не спял, а прекарвал и дните и нощите в труд и молитва. Денем той работел и същевременно шепнел наизуст псалми. Работата му била да преде вълна и да тъче груб плат за власеници, от продажбата на които той се издържал и дори помагал на бедните. А самият той вкусвал само по малко хляб със сол и вода.

Пахомий почнал да споделя всичките му трудове и му оказвал безусловно послушание. Когато старецът забелязвал, че Пахомий бил налегнат от дрямка, извеждал го вън и там заедно влачели тежки кошници с пясък от едно място на друго. Това трябвало да го приучи да бъде буден и да побеждава себе си.

Трудният живот не отвърнал Пахомия то предприетия подвиг. Напротив, той все повече и повече се разпалял от любов към Бога и охотно понасял трудове и лишения, помнейки колко много Христос страдал, за да ни спаси. Паламон с радост гледал на неговото усърдие и благодарял на Господа.

ОТЕЦ АХИЛИЙ, ЕПИСКОП НА ЛАРИСА

Този преподобен живял при царуването на император Константин Велики и произхождал от благочестиви родители. Като се отдал на благочестив и богобоязлив живот и изучил светските науки и висшата философия, той се украсил с всякакви богоугодни деяния, поради което бил поставен за епископ на горна Тесалия за християните, живеещи по цяла Елада. Присъствайки на Вселенския събор в Никея, той изобличил Арий и неговите съмишленици.

Като се върнал в Лариса след събора, разрушил много идолски капища, изгонил бесовете от бесноватите и извършил множество други чудеса. Освен това той отново построил църковните сгради и богато ги украсил, след което с мир си отишъл от този живот.