Св. вмчк Прокопий. Преп. Теофил Мироточиви

Житие на свети великомъченик Прокопий

Св. Прокопий е роден в Йерусалим. Като езичник носел името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на служба при цар Диоклетиан, който го оставил в своя дворец. След време царя го направил воевода и му заповядал да отиде в Александрия да преследва християните - да ги лишава от имот и да ги предава на съд. Тогава Неаний казал на царя:

"Чух за тия люде, че почитат някой си Христос, син Божий, че по нрав са твърди и по вяра крепки и че предпочитат да умрат, отколкото да принесат жертва на нашите богове. Затова, струва ми се, неудобно да ги принуждаваме да изпълняват нашите закони." Изричайки хулни думи за християнската вяра, Диоклетиан убедил Неаний в законността да се преследват християните и го изпратил в Александрия.

На път за Александрия се извила силна буря. Неаний видял във въздуха светъл кръст и чул глас да го призовава към вярата в Христа и да му казва: "Чрез тоя знак побеждавай враговете си!" Като стигнал в Скитопол, той повикал златар и поръчал да направи кръст, приличащ на оня, който видял във въздуха. Златарят отначало не се съгласявал да изпълни поръчката, понеже се боял да не би да се изложи на опасност, ако направи знака на галилеяните, т.е. на християните. Неаний го успокоил, като го уверил, че за това никой няма да узнае. Тогава златарят тайно направил кръст от злато и сребро по указанията на воеводата. Когато кръстът бил готов, на него веднага се появили образите на три лица с еврейски надпис: на горната част бил образът на Спасителя, а от страни - архангелите Михаил и Гавриил. Воеводата запитал: "Чии са тия образи?" Но златарят отговорил, че не знае, и разказал, че не е могъл никак да ги изличи. Неаний разбрал, че кръстът има божествена сила, поклонил му се, целунал го и го взел да го пази у себе си.

Когато Неаний пристигнал в Йерусалим, гражданите го помолили да ги избави от разбойнически чети, които ограбвали пътници и отвличали жени. Неаний с войска отишъл да гони разбойниците, поразил ги и върнал всички отведени от тях. Майка му го посъветвала да благодари на боговете за този свой успех. Но Неаний й казал, че не бездушните идоли, а неговият Бог му помогнал да срази разбойниците. И той изпочупил всички идоли в дома на майка си. Ужасена от това, майката отишла в Антиохия при царя да се оплаче от сина, загдето презрял боговете и оскърбил самата нея. Диоклетиан се разгневил и заповядал на Юст, управител на Палестина, да вразуми отклонилия се в християнството Неаний, а ако не го послуша да го предаде на мъчения.

Юст пристигнал от Кесария и съобщил царската повеля. Неаний признал, че е християнин и заявил, че е готов да отиде на смърт заради вярата си. След това отвързал войнския си пояс и го хвърлил в знак на отричане от царската служба и идолското нечестие. Управителят заповядал да го съблекат гол, да го окачат на дърво и да стържат тялото му с железни нокти, а след това да го затворят в тъмница. Подкрепен във вярата чрез небесно явление, Неаний в същата нощ приел своето кръщение с име Прокопий (което значи "преуспяващ). Като видели мъжеството и доблестта на изповедника, някои войници също така се обърнали към Христа. Те били кръстени от епископ Леонтий и на другия ден открито изповядали вярата си в Христа. Управителят заповядал да им отсекат главите в присъствието на Прокопий.

В същия ден до тъмницата се приближили дванадесет жени. От прозореца те казали на мъченика: "И ние сме рабини Христови!" Донесли за това на управителя и той заповядал да ги затворят в тъмницата. На следния ден жените били подложени на жестоки мъчения - бичували ги, опалвали ги с огън и им рязали гърдите. В тълпата стояла майката на Прокопий и плачела. Тя гледала лютите мъки и търпението на жените и изведнъж се приближила до съдията и му казала: "И аз съм рабиня на разпнатия Христос!" Управителят дълго я убеждавал да се откаже от своите думи. Като не успял, заповядал да я отведат с другите жени в тъмницата. Като видял майка си, Прокопий се зарадвал и чрез епископ Леонтий я кръстил заедно с другите жени. Когато след това изповедничките наново били изведени на съд те останали твърди във вярата, въпреки че били жестоко бичувани. Накрая били обезглавени.

Управителят Юст скоропостижно умрял. Неговият приемник извикал Прокопий в Кесария (главен град в провинцията). Там верният Христов последовател бил подложен на жестоки мъки - бичували го, опалвали го с огън и разтягали тялото му. Най-сетне бил посечен с меч. Така завършил земния си живот св. великомъченик Прокопий. Това станало в 303 година.

Житие на св. преподобни Теофил Мироточиви

Преподобни Теофил бил родом от с. Зиляхово (по гръцки Зихна), разположено по средата на пътя между градовете Драма и Серес. А всеизвестно е, че до Балканската война, 1912 - 1913 г., всички села около тези градове били населени с българи.

Получил добро образование, той обичал да чете Свещеното Писание, житията и творенията на светите отци, на които се стараел да подражава в добродетелите. Заради високите си достойнства той се удостоил със свещенство. Преподобни Теофил силно се привързал към рендинийския епископ Акакий, приятел на цариградския патриарх св. Нифонт.

Веднъж епископ Акакий бил изпратен от патриарха в Александрия, за да провери със собствени очи чудесата на александрийския патриарх св. Йоаким. В това пътуване го придружил и преподобни Теофил. За да посрами мохамеданските и еврейските врагове на християнството и за да се потвърдят думите на Евангелието, св. Йоаким с името Христово преместил планината близко до Кайро и изпил пълна чаша с отрова, без да претърпи вреда.

Връщайки се от Александрия, епископ Ананий и преподобни Теофил посетили Синайската планина и светия град Йерусалим, където Акакий починал. Като се върнал в Цариград, преподобни Теофил заварил вече новия патриарх Пахомий на мястото на оттеглилия се патриарх св. Нифонт. Заради високото му благочестие и образованост новият патриарх го задържал да изпълнява писмените дела на патриаршията. Но отегчен от доволството на външния живот и от почитта на народа, Теофил напуснал длъжността и се оттеглил в Атонския манастир Ватопед. Там той отдал своя духовен живот под ръководството на намиращия се в манастира епископ и всеки ден извършвал божествена литургия.

Подир смъртта на епископа той се поселил в манастира Ивер, гдето му възложили монашеско послушание да преписва книги. Славата за него се разнесла не само по Света гора, но и в далечните околности. Жителите на Солун настойчиво го молели да приеме тяхната архиепископска катедра. По това време патриархът случайно се намирал в Солун. С писмо той повикал Теофила за свиждане. Преподобни Теофил обаче побързал да приеме велика схима, за да няма - според каноните - право да свещенодейства. Така отклонил молбата на солунчани. С благословението на игумена на Иверската обител той си построил малка колиба близо до подвижника Дионисий, с когото започнал да споделя трудовете на строгото отшелничество.

Оттук отишъл в гр. Карея при други прославени подвижници, Кирил и Серафим. Най-после се поселил в килията "Св. Василий" заедно с ученика си Исак. Тук неговият изключителен подвиг бил духовният труд или съсредоточаване на ума чрез постоянна сърдечна молитва. По този начин преподобни Теофил стигнал състоянието на апостол Павел: "Вече не аз живея, а Христос живее в мен". Като очистил сърцето си от страсти и лоши помисли, той станал чист съсъд на Светия Дух.

Като предузнал своята близка кончина, Теофил написал изповедание на вярата и духовно завещание. След това се простил с всички, приел пречистите Христови Тайни, легнал на одъра си и изрекъл последни слова: "Господи Иисусе Христе, приеми духа ми!" Преподобни Теофил умрял на 8 юли 1548 г. От неговите мощи потекло благовонно миро, затова преподобни Теофил се нарича мироточиви. При тях ставали чудеса на изцерение.

С поклонническо пътуване до Каварна започнаха летните младежки дейности в Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил ”

Дойде краят на учебната година и за най-големите. В Духовно-просветния център тя по традиция приключва с финала на ораторския форум „Св. Климент Охридски”, след което започват летните дейности за младежите.

Разбира се, първата от тях е младежкото поклонническо пътуване до Каварна на 1 юли. В този ден Църквата чества паметта на св. безсребърници Козма и Дамян, живели в околностите на Рим и загинали за Христа през 284 година при управлението на император Карин. В тяхна чест през VI век в крепостта Бизоне – на хълма над морето, близо до днешна Каварна, християните издигнали храм и точно тази древна базилика е целта на пътуването ни всяка година. От храма сега са останали само основите, но християните от гр. Каварна, водени от отец Василий Селемет, всяка година на 1 юли се изкачват на хълма (наричан днес Чиракмана) и отслужват акатист на светите безсребърници. Към тях се присъединяваме и ние, и други християни от Варна, Добрич и Шабла.

Тази година в групата се включиха 22-ма младежи от Варна, Белослав и Добрич. На 30 юни пристигнахме в Каварна малко преди вечерната служба в храм „Св. Успение Богородично”. Младежите също се включиха в празничната вечерня в чест на св. Йоан Рилски (на 1 юли празнуваме и връщането на мощите на светеца от Търново в Рилския манастир). А след това разпънаха палатките, в които ще нощуват и приготвиха вечерята. След вечеря дойде ред за кратък тренинг за сплотяване и сприятеляване на групата с психолога Милена Петрова. Но тъй като вечерта напредваше, а предстоеше рано ставане, скоро всички се прибраха в палатките и стаите.

Рано сутринта на 1 юли, в 5.00 ч., литийното шествие потегли към върха. Там към нас се присъединиха отец Велико от Добрич и отец Павел от Шабла и заедно с отец Василий отслужиха акатиста на светите лечители и безсребърници Козма и Дамян. Върнахме се в града и след вкусната закуска в двора на храма групата се сбогува с любезните домакини и продължи към нос Калиакра. Разбира се, последният и очакван момент от програмата беше и плажът. (вж. снимки в ГАЛЕРИЯТА)

Изморени, но доволни, пътувайки по обратния път към Варна, младежите споделяха в автобуса, че биха искали да продължат срещите си през лятото, и сме сигурни, че ще го направят. Още повече, че лятото тепърва започва и предстоят още доста събития в програмата на духовно-просветния център.

Във втората половина на юли, от 19 до 23, ще се проведе традиционният пленер „Колко са чудни делата Ти, Господи” с ръководител художника Радко Мурзов. Изложбата с творбите на младите художници ще бъде открита в двора на духовно-просветния център на 27 юли – деня на освобождението на Варна.

Август ще започне с Православния младежки форум (от 3 до 8 август). В три от дните младежите ще се включат в поклонническия поход „Рилския Чудотворец”, а след това програмата на форума ще продължи в Троянския манастир.

Веднага след форума от 9 август в духовно-просветния център ще започне второто издание на интензивния мастър клас по иконопис под ръководството на Диян Димитров и Илка Колева – Димитрова. Тази година участниците в него, запознавайки с етапите и техниките, прилагани в иконописта, ще изработят своята първа икона на Господ Иисус Христос.

В края на месеца предстои нещо ново в програмата на центъра, което ще вдъхнови младежите, почитатели на народното творчество – участие в XIII международен фестивал на фолклорната носия в Жеравна от 20 до22 август.

И накрая, летните младежки дейности ще завършат отново в Каварна. В началото на септември там ще се проведе второто издание на Младежкия музикален семинар, по време на който чрез музиката и песни на християнска тема участниците ще се приобщават към нашите традиции, култура и вяра.

Очаквайте подробности и информация за всяко едно от събитията на нашия сайт.

Събитията се осъществяват с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и с подкрепата на Община Варна.

Източник: arhangel.bg

Св. вмчца Неделя. Преп. Тома Малейски и Акакий

Света великомъченица Кириакия е родена през III век в Малоазийския град Никомидия. Oт малка родителите й я запознали с истините на Христовото благовестие и тя от рано се посветила на служене на Бога, като водила целомъдрен и благочестив живот.

Когато император Диоклетиан отново подхванал гоненията против християните, опитвайки се с мъчения и заплахи да накарат християните да се отричат от Христа и да правят приношения на идолите, пострадали родителите на светата и тя самата.

Затваряли я, мъчили я, горили я, гола я влачили из града, били я с камшици и безпощадно забивали в тялото й нажежени железа. Но поддържана от Божията благодат, мъченицата чудодейно се изправяла всеки път. Застанала във всеоръжието на вярата, тя отговаряла на мъчителите си с думите на апостола: "Когато съм немощна, тогава съм силна" (2Кор. 12:10), и хиляди други мъки да измислите, "за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка" (Фил. 1:21). С думи мъчениците учела колебливите да странят от идолите и твърдо да вярват в Разпнатия, а с чудесата и подвизите си им изявили силата на Христа Бога и на християнското благочестие. Накрая я осъдили на посичане с меч. Преди палачът да изпълни наказанието, светата великомъченица с Божието име на уста коленичила и за всеобщо удивление отдала Богу дух. Това станали на 7 юли 289 година.

В началото на Второто българско царство (1185-1422) светите мощи на великомъченица Кириакия били донесени във Велико Търново, а след столетия народна почит и преклонение към мъченицата, св. Евтимий Търновски († ок. 1402/1405) описал нейния живот и страдания, превеждайки от гръцки на старобългарски името й Света Неделя. През 1866 г. църковната служба за Света Неделя е преведена от гръцки на църковнославянски и е издадена в Русия.

Житие на св. преподобни Aкакий Синайски

Преподобни Акакий се споменава в ''Лествицата'' на св. Йоан Лествичник. Той бил ученик на някой си синайски старец, твърде груб и злонравен човек, който често му нанасял побой и огорчения. При него преподобни Акакий живял цели девет години в голямо търпение и строго послушание. Починал е твърде млад към 550 година.

Когато злонравният старец съобщил на един велик подвижник за смъртта на Акакий, подвижникът не повярвал. Той дошъл на гроба на преподобния Акакий и извикал:

- Брате Акакий, умрял ли си ти?

И чул отговор:

- Не съм умрял, отче! За послушния е невъзможно да умре.

Поразен от това чудо, злонравният старец се покаял за своята жестокост, усамотил се близо до гроба на Акакий и прекарал там останалия си живот.

Житие на св. преподобни Тома Малейнски

Преподобни Тома бил на младини войник. Славел се с голяма сила и храброст. Като видял лъжовността на светския живот, той се заселил в планинската местност Малея, на източния бряг на Света гора. Там преподобни Тома се отдал на строг постнически живот и непрестанни молитви. Неговото подвижничество го издигнало духовно и той засиял с добродетели и чудеса. Починал в X век.

Преп. Сисой Велики. Св. свщмчк Валентин, презвитер Римски

Преподобни Сисой се родил в Египет. Бил ученик на св. Антоний Велики, който го въвел в строг монашески живот. След смъртта на своя учител преподобни Сисой се поселил да живее в една пустинна планина, наречена Антониева, понеже на нея по-рано се подвизавал сам св. Антоний. След непрестанни постнически подвизи и молитвени бдения Сисой стигнал до такова духовно съвършенство, че станал незлоблив като дете. Затова Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви. Цели 60 години преподобни Сисой се подвизавал в пустинята. При него идвали за съвет монаси и миряни от далечни места. За тях той бил извор на жива мъдрост. Преди смъртта лицето му засияло като слънце. Монасите стоели около него и се чудели на това явление. А когато старецът издъхнал, цялата килия се изпълнила с чудно благоухание. Св. Сисой починал в дълбока старост през 429 година.

Преп. Атанасий Атонски. Преп. Сергий Радонежки, чудотворец

Преподобни Атанасий живял през Х век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наречен Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива инокиня.

По-късно отишъл в Цариград. Там той се запознал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски години малкия Аврамий силно желаел да служи на Бога чрез иночески трудове. Той станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий. След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ученост, и великите си дарования. Но това се оказало невъзможно. Разчули се както големите му знания, така и неговия свет и добродетелен монашески живот. Мнозина започнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за онова време сановници и пълководци на имерията Лъв и Никифор.

По-късно Никифор става византийски император. Той щедро подпомагал Атанасия в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено в изграждането на основания от Атанасия манастир, наричан сега Великата лавра св. Атанасий Атонски.

Благочестивият монах Атанасий получил от Бога дар да върши чудеса. С усърдна и гореща молитва към всеподателя Бога той извел изобилна вода до своята лавра. И досега този извор се нарича на неговото име.

Св. Атанасий Атонски завършил земния си път в края на Х век.

Кратко животоописание на св. преподобни Сергий Радонежски

Преподобный Сергий РадонежскийТози велик чудотворец (със светско име Вартоломей), живял през XIV век и оказал огромно влияние върху монашеството в цяла Русия.

Родил се в знатно и благочестиво семейство. Думите от Писанието: "Още от утроба на Тебе съм оставен; от утроба майчина ми Ти си мой Бог" (Пс. 21:11) били напълно оправдани още от раждането на свети Сергий, защото от първите дни на живота си той учудвал всички с постническите си навици: в сряда и петък, когато са дните на пост, той отказвал да приема мляко от майка си, отказвал и тогава, когато в постни дни майка му е яла месо. Забелязвайки това майката напълно престанала да яде местна храна.

Седемгодишен, свети Сергий тръгнал на училище и изпитвал от цялото си сърце жажда за учение, но то не му се отдавало: учителите го наказвали, приятелите му се подигравали и това предизвиквало у момчето голяма скръб. Дни и нощи то се молело на Бога да просветли разума му, така че да може да учи.

Веднъж, търсейки в полето загубен кон, Сергий срещнал един възрастен монах и излял мъката си пред него. Старецът го изслушал съчувстващо и виждайки чистото сърце на момчето се помолил на Бога за него, и след това му казал: "Дете мое, отсега Бог ти дава да напредваш в учението и да надминеш своите братя и връстници." След това му дал парченце просфора и добавил: "Вземи и изяж това. То ти се дава по благодат Божия и за да придобиеш разум да разбираш Светото Писание." От този момент свети Сергий започнал да показва огромни резултати в учението. И до днес мнозина прибягват към неговото молитвено застъпничество, когато търсят успех в учението или искат да придобият духовна мъдрост.

След това чудо у Сергий напълно укрепнало желанието да посвети живота си изцяло на Бога. Той израснал като скромен и мълчалив млад човек. С всички бил кротък и ласкав, никога и на никого не се гневял и във всичко се покорявал на родителите си. Обикновено ядял само хляб и вода, но в сряда и петък изобщо не приемал храна.

Когато родителите му починали той се заселил в една гъста гора близо до град Радонеж и там заживял отшелнически живот. В тази гора Сергий и единия от братята му построили малка дървена църквичка в чест на Пресветата Троица. Така се родила прочутата Троице-Сергиева лавра, която е един от най-забележителните и значими манастирски общности в Православна Русия.

По-късно братът на Сергий се оттеглил в друга обител, а той приел монашество и останал да се подвизава сам в гората. Tрудно можем да си представим през какви изкушения и през какви дяволски нападения е преминал младият монах. Но дивното му търпение, любовта му към Бога и искрените молитви победили всички трудности. Около килията на св. Сергий минавали цели глутници вълци, идвали и мечки. Но, усещайки благодатта на Светия Дух, която обитавала у преподобния, зверовете не му правели нищо. Дори веднъж Сергий дал на една мечка парченце хляб и оттогава мечката идвала при него, за да му служи. Векове по-късно същото се случило и с друг велик руски подвижник - свети Серафим Саровски.

Колкото и да се стараел св. Сергий да скрива своите подвизи от света, славата му непрекъснато растяла и привличала към него монаси, които имали нужда от духовно ръководство. Всички те молели св. Сергий да стане техен игумен. Той дълго не се съгласявал, но накрая виждайки в техните настоятелни молби Божия промисъл склонил с думите: "Предпочитам да се покорявам, а не да началствам, но се страхувам от съда Господен и затова се предавам на Божията воля."

Отначало новата обител била изключително бедна, но това не пречело на усърдието на монасите. Сам св. Сергий им давал пример във всеки подвиг, като ги учел на смирение, търпение, въздържание и милосърдие.

Авторитетът на преподобния бил огромен не само сред духовенството, но се разпространил и в светския свят. Нерядко се налагало той да бъде примирител при различни междуособици на руските князе.

Заради благочестивия си живот св. Сергий Радонежски бил удостоен от Бога с дара на чудотворството. И чудесата, които извършвал били наистина неизброими. Той не само лекувал болните, утешавал скърбящите, но дори възкресявал мъртви. Братята го виждали да съслужва Божествена литургия с ангел Господен.

Веднъж му се явила Пресвета Богородица с апостолите Петър и Йоан. От невероятното сияние, което те излъчвали преподобният паднал на земята, но Пресветата Божия Майка го докоснала с ръка и му обещала винаги да покровителства неговата обител.

Когато усетил наближаващата смърт, великият Божи угодник събрал около себе си монасите и подобно на завещание им оставил последния си съвет: "Внимавайте над себе си братя. Преди всичко имайте страх Божи, душевна чистота и нелицемерна любов."

Мощехранителница с мощите на преп. Сергий Радонежси. Източник: bogistina.info.Заради невероятните му земни подвизи преподобни Сергий Радонежски е наричан игумен на цялата руска земя. А чудесата, които преподобният извършва, никога не са преставали. Хора от цял свят търсят неговото молитвено застъпничество и получават неговата благодатна помощ според вярата си. Хиляди и хиляди се стичат при мощите му в Троице-Сергиевата Лавра, всеки със своята мъка, печал, болест или благодарност за чудотворната подкрепа и за бащинската любов и загриженост.

Но, за да укрепва вярата ни в Бога, Който е дивен в Своите светии, си струва да приведем и един пример за чудесата на свети Сергий. Той е разказан от един руски офицер на име Евгений. Веднъж той и негови колеги отишли, както те се изразили, на разходка в Троице-Сергиевата лавра. Те започнали да разпитват един от отците за историята на лаврата, за смисъла на монашеския живот и най-вече, разбира се, за преподобни Сергий. Отецът отговарял подробно на всичките им въпроси, но най-вече разказвал за св. Сергий, за детството му, за основаването на манастира, за многобройните чудеса на светеца по време на неговия живот и след кончината му. Отецът особено се стараел да привлече вниманието на гостите с множество поразителни случаи на изцеления при мощите на преподобния и след молитва към него. Той привеждал неочаквани и трогателни примери.

Но колко са слепи очите ни и колко са безчувствени сърцата ни! Ние често гледаме и не виждаме, слушаме и не чуваме, не можем и не искаме да повярваме. Така и те - внимателно и с интерес слушали, задавали въпроси, но не могли да разберат каква връзка разказаното има с живота днес. ...

На излизане от храма, атеистът Евгений се обърнал към мощите и казал към св. Сергий, щом толкова много хора са се изцелили тук и ако наистина съществува, да направи така, че той пък да се разболее за две години. Слeд това Евгений излязъл от храма, прибрал се и забравил за случилото се.

Не след дълго сякаш настинал. Бил спокоен и силен човек и бил сигурен, че ще изкара болестта на крак. Само че болестта се влошила и той скоро припаднал. Свестил се на болничното легло почни напълно неподвижен. Жена му била притеснена, но Евгений не се отчайвал, той имал сили да се бори с болестта, макар че единственото, което бил в състояние да прави било да чете полулегнал. При него идвали всякакви лекари-специалисти и знахари, учели го на специални дихателни упражнения, но нищо не помагало.

Една пролетна сутрин Евгений се събудил от слънцето, което приятно галело лицето му през прозореца. Обзел го прилив на сили и той опитал да направи упражненията си. Тялото му обаче било толкова сковано, че вече и това не можел да направи. Тогава неочаквано го връхлетяла смазваща скръб. Той заплакал, заридал: "Господи, не мога повече." А жена му го прегърнала и казала, че смята да отиде на църква. Евгений останал равнодушен. Така ролите им се разменили. Евгений се отчаял напълно, а жена му се изпълнила с вяра и постепенно се променила. Опитвала се да му вдъхне надежда, а той само държал ръката й и си мислел: "Свършено е!".

Една събота жена му отново отишла в храма. Евгений равнодушно се пресегнал към една от книгите, които жена му оставила. На нея пишело: "Житие на преподобни Сергий, Радонежски Чудотворец". Изведнъж Евгений си спомнил всичко. В този момент някой го извикал по име. Евгений помислил, че е някой познат. Тогава отново чул: "Ставай, Евгений, ти си здрав." До леглото му стоял непознат стар човек с бяла брада и дълга тъмна дреха, който го подканял да стане. Непознатият го гледал право в очите и от това съществото на Евгений се изпълвало с нова сила. "Евгений, днес се навършват две години - казал старецът - Помниш ли? Вече си здрав." След това безшумно излязъл. Евгений опитал да го последва, но старецът сякаш бил изчезнал, а вратата била заключена отвън.

Когато жена му дошла, сварила Евгений да плаче като дете, паднал на колене над книгата. Той бил напълно здрав. Без думи двамата се прегърнали, а от книгата ги гледал образът на свети Сергий, стар човек с бяла брада и тъмна дреха. Евгений и жена му имали сили само с трепет и радост да шепнат: "Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас!"

Ето така свети Сергий излекувал един човек от гибелния му атеизъм. 

Нека, прочее, и ние заедно с тях с вяра да възкликнем: Преподобни отче наш Сергие, моли Бога за нас!

Димитър Митев: за пътя до и в свещенството

Книгата "Как станах свещеник" представлява сборник, съдържащ тридесет и три лични истории на православни свещеници за това как са взели решение да поемат по пътя на свещенството и какво е да си свещеник в днешно време. Сред поместените истории са тези на трима американци, на свещеник от Русия и на румънски йерей.

Димитър Митев събира разказите на свещениците от цяла България и чужбина в продължение на три години. Среща се с тях лично или чрез интернет. Продължава да събира още истории и вече работи върху втори том на сборника. Начинанието си авторът започва през 2017 г. с благословението на енорийския си свещеник.

Интересът му към тази тема е провокиран от мястото на изборите в живота на човека: от първоначалния – да стане православен християнин, до решението да поеме служението на свещеник, което според автора е „избор-призвание“.

Авторът ще предостави бройки от изданието в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и в библиотеките на семинариите и университетите, в които се изучава специалността „Богословие“.

Димитър Митев е роден в Русе. Завършил е висше образование по специалностите „Бизнес администрация“ и „Право“. Посещавал е тригодишният курс по катехизис при храм „Покров Богородичен“ в София, където се запознава с основите на православната вяра. Активен член на енорийската общност към храм „Покров Богородичен“, със съпругата си имат три дъщери. Това е първата му книга.

Скоро Димитър Митев ще предостави книгата за разпространение в електронен вариант безплатно, научи "Подиум"

"Как станах свещеник" вече се разпространява и в чужбина, благодарение на дарители, засега на български език. Съставителят ще търси варианти за превеждането на книгата на руски, сръбски, гръцки, английски, немски и румънски.

На първо време книгата може да бъде закупена чрез заявка във фейсбук групата „Как станах свещеник“. Предстои книгата да се разпространява и в църковните книжарници и книжарниците от търговската мрежа в София и страната. 

Стихове: Димитър Митев - Не искай!

Съставителят на книгата "Как станах свещеник", Димитър Митев написа и първото си стихотворение. Заслужава се да го публикуваме и прочетем.

Не искай

Не искай

след теб да бъде

тишина!

Това така е страшно -

пръстта

да си остане пръст.

За полет си създаден

и за слава,

но без кръст,

кой милост заслужава?

Не искай 

Вечността 

безплодно да разпитва -

за твоите добри дела,

молитва,

опит да простиш,

и твоята любов.

Би бил във мъка

вечна,

скръб - неугасима пещ -

по неподирения Път,

за незапалената свещ...

Не искай

да я наследиш, 

вместо Живота нов,

приготвен ти

преди светът

да е живял,

изгубен в тъмнина

и самота,

и кал.

Не искай!

Ти имаш избор -

с него си богат.

И с време да решиш.

Да се издигнеш

и спасиш

призван си

чрез подвига отричан.

Защото скъп си - цял - 

и образ носиш свят.

Защото си дарен

за светлина

със сила да твориш...

Не искай!...

Защото си обичан!

3.11.20 г.