петък, 10 септември 2021 г.

Почитаме св. мчци Минодора, Митродора и Нимфодора

Сестрите Минодора, Нимфодора и Митродора били християнки, отдадени на уединение. При гоненията срещу християните управителят на Витиния поискал девойките да се отрекат от вярата си, но те били непоколебими, макар и подложени на нечовешки страдания.

Разгневеният управител заповядал да ги изгорят. В този миг паднал гръм и убил слугите му, а дъжд угасил огъня. Християни прибрали телата на светиците и ги погребали в един гроб. По-късно там издигнали църква, наречена с техните имена.

сряда, 8 септември 2021 г.

Рождество на Пресвета Богородица

Днес църквата почита Рождество Богородично - един от трите големи празника в източноправославния календар, посветени на Божията майка и от 12-те най-големи религиозни празници в църковния календар.

Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен е църковен празник, посветен на рождението на Богородица. Той се отбелязва всяка година на 8 септември. Източноправославните църкви, които са по стария календар, го честват на 21 септември.

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Божията майка в беда или тежка работа.

Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България и в Република Македония. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден.

Пресветата Дева Мария се родила в Галилейския град Назарет от праведните Иоаким и Анна. Иоаким е от царски род - рода на Давид. Анна - от свещенически род - рода на Аарон. Нямали деца и се молили на Бога за рожба.

На един голям празник Иоаким отишъл в Иерусалим да принесе жертва. Там бил упрекнат от първосвещеника, че като бездетен е недостоен да принася дар на Бога. Наскърбен, той отишъл в имението си, дето били стадата му, и се предал на пост и молитва четиридесет дни.

Анна, като узнала причината за незавръщането му, разтъжена, усилила молитвата си.

Господ изпълнил молбите им: благовестникът на Божиите тайни Архангел Гавриил известил на Иоаким, че ще им се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението на целия свят. Също известил и на Анна и й казал да иде в Иерусалим и при "златните порти" ще намери мъжа си, комуто е известено това.

Отишла и точно там се срещнали и споделили радостта от ангеловото известие.

Анна родила светата Дева, на която дали име Мариам, чието тълкувание е "госпожа-надежда". Родителите принесли жертва благодарствена, като помнели думите на Ангела.

Православната църква приема, че на 9 декември е станало зачатието на света Анна, а девет месеца по-късно се е родила дъщеря й, която обрекли на Бог и по негова повеля нарекли Мария.

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата - Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."

Ортодоксалната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилките и децата. Денят на нейното раждане - празникът Малка Богородица, е особено тачен предимно от жените, за да им помага светицата в беда и тежка работа, за да раждат леко и да са живи и здрави децата им.

В нейна чест омесват и изпичат голяма Богородична пита , Богородичен хляб. Едно парче от нея се оставя за добитъка и се стрива в храната му, друго парче се нарича на къщата, за да я пази Богородица. В някои краища пазят това парче чак до четвъртия ден на Божията майка, когато е празникът Събор на Пресвета Богородица (26 декември).

Според обичаите стопанката на дома не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в семейството.

понеделник, 6 септември 2021 г.

Освещаване на новия Очен медицински център "Св. Николай Чудотворец" в град Добрич

На 5 септември 2021 г., когато честваме паметта на родителите на свети Йоан Предтеча и Кръстител – свети пророк Захария и праведна Елисавета, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан освети новия Очен медицински център в град Добрич, посветен на свети Николай, архиепископ Мирликийски, Чудотворец. Заедно с Архиерея бяха протойерей Емануил Юсеин – председател на храм "Св. Троица", както и дякон Венцислав Георгиев.

 В новооткрития Очен медицински център работят доказани офталмолози, оптици, медицински и немедицински персонал. Медицинското заведение е част от очните клиники със същото име в Бургас и Варна. Очна клиника "Св. Николай Чудотворец" отваря врати през 2005 година в град Варна, а през 2017 година и в гр. Бургас. От началото на месец юни добричлии и жителите на околните селища имат вече пряка възможност да се лекуват и консултират от едни от най-добрите специалисти по очни болести.


Водещ специалист в очните клиники е д-р Пламен Хубанов. Центърът в Добрич е специализиран в диагностиката, лечението и профилактиката на всички видове очни заболявания. Разполага с най-модерната и високотехнологична апаратура за диагностика и лечение в офталмологията. В Очния център е разположена и оптика със самостоятелен вход. В оптиката се извършват здравни консултации по проблеми на зрението, изработка на очила, ремонти и корекции на рамки, както и продажба на очила и материали за очна оптика[1].

 Митрополит Йоан се обърна към д-р Хубанов и целия екип на медицинското заведение с благопожелание за добър успех. Той припомни важността и нуждата от лекаря за човека, свидетелство за което намираме още в Стария Завет, вглеждайки се в първите стихове на 38-ма глава от книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов: "Почитай лекаря с чест според нуждата от него, защото Господ го е създал, и лекуването е от Вишния" (Сир. 38:1-2). „Отделно пък в тази глава ние виждаме, че той призовава човека да не отделя лекаря от себе си“, допълни още Архиереят.

 С благодарност за отправената покана и с уважение към цялото лекарско съсловие, Негово Високопреосвещенство подари икона на Казанската Пресвета Богородица и пожела Божията Майка да бъде ходатайка за всички, които ще се лекуват тук и всички, които ще ги лекуват.

Изготви: Георги Великов

mitropolia-varna.org

неделя, 5 септември 2021 г.

11 Неделя след Петдесетница. Св. прор. Захария и праведна Елисавета

Свети праведни Захарий и Елисавета

В дните на цар Ирод, който управлявал Юдея от 30 г. преди Рождество Христово до 3 години след Рождество Христово, живял в град Хеврон един свещеник, на име Захарий, със жена си Елисавета, която била братовчедка на света Ана, майката на св. Богородица.

Захарий и Елисавета били праведни пред Бога: живеели според всички заповеди и наредби Господни. Те били в напреднала възраст. Нямали деца. На тая възраст не можели и да се надяват, че ще им се роди чедо. Но въпреки това се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син, както в древност дарил с рожба престарялата Сарра.

Свещениците при Йерусалимския храм били разделени на 24 смени. Всяка смяна служела по осем дни, от събота до събота. Захарий бил от осмата смяна. Когато дошъл неговият ред, той се отправил за Йерусалим (различните длъжности в храма се разпределяли между свещеници от всяка смяна по жребие). Този път на Захарий се паднало да влезе в храма Господен, за да покади. Народът се молел отвън през време на каденето.

Св. архангел Габриил. Източник: eastern-orthodoxy.comКогато Захарий принасял кадилната жертва, ангел Господен му се явил отдясно на кадилния жертвеник. Като го видял, свещеникът се уплашил. Но ангелът му казал:

- Не бой се, Захарие! Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да приготви на Господа народ съвършен! (Лука 1:5-17).

Ангелът възвестил на Захарий не само това, че ще му се роди син, но и това, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството. Свещеникът, смутен и развълнуван, не могъл да разбере веднага тая вест. Затова казал на ангела:

- По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.

Ангелът му заявил:

- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе и да ти благовестя това; и ето, ти ще мълчиш и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, понеже не повярва на думите ми, които ще се сбъднат на времето си!

Онемяването било едновременно и знамение и наказание за свещеника.

Народът чакал вън и се чудел, задето Захарий се бавел в храма. Когато свещеникът излязъл, не можел да продума и да благослови народа. За богомолците станало ясно, че той е имал видение. След като се изминали дните на службата, Захарий се върнал у дома си (Лука 1:18-23).

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Като прославяла Бога, Елисавета си казала:

- Тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците (Лука 1:24-25).

На шестия месец след това събитие същият архистратиг Гавриил бил изпратен от Бога в галилейския град Назарет да възвести на пречистата Дева Мария, че ще бъде майка на Спасителя Господа Иисуса Христа.

Светата Дева запитала:

- Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Небесният пратеник й отговорил:

- Дух Свети ще слезе върху тебе, и силата на Всевишния ще. те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи.

Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, зачена син в старините си, и е вече в шестия месец. У Бога няма да остане безсилна ни една дума!

Смирено и благоговейно светата Дева казала:

- Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

Тогава ангелът си отишъл от нея (Лука 1:26-38).

Пресвета Дева Мария се отправила веднага за град Хеврон, за да сподели радостта си със своята сродница Елисавета. Тя влязла в дома на свещеник Захарий и поздравила Елисавета. Когато Елисавета чула поздрава й, младенецът проиграл в утробата й. Тя се изпълнила с Дух Свети н извикала възторжено, с висок глас:

- Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба! И откъде ми е това - да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми. И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.

Света Дева Мария разбрала от думите на Елисавета, че Бог й е открил истината: тя, смирената Девица, е избрана да стане майка на Спасителя на човечеството; и Той, Спасителят, ще дойде скоро на земята! Тя е:е могла повече да скрива високото щастие, което архистратиг Гавриил и възвестил. Затова изрекла величествената песен:

- Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове; задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които се боят от Него!.

Света Дева Мария останала при Елисавета около три месеца. И след това се върнала у дома си (Лука 1:39-56).

Когато настъпило времето, Елисавета родила обещания син. Съседите и роднините й се зарадвали с нея. На осмия ден трябвало да дадат име на младенеца. Всички смятали, че той трябва да носи името на баща си. Но Елисавета казала:

- Не, а да се нарече Йоан.

Отгде е знаела Елисавета, че детето трябва да се казва Йоан? - Навярно и тя е получила указание за името на детето от Светия Дух, благодатта на Когото изпълнила цялото й същество, когато света Богородица Я посетила.

Тогава съществувал обичай детето да вземе името на някой роднина. А никой в рода на Захарий не се наричал Йоан. Затова близките се колебаели да изпълнят така ясно изразената воля на Елисавета. Трябвало най-после да запитат бащата. Със знаци му дали да разбере, че искат да знаят какво име желае той да се даде на детето. Той написал на дъсчица: "Иоан му е името".

В същия миг се развързали устата и езикът му. И той проговорил, като благославял и прославял Бога. Изпълнен с Духа Свети, той пророкувал:

- Благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на своя народ... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища, и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете им, поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

Вестта за всичко, което се случило при обрязването на Йоан, се разнесла по цялата планинска страна. Всички, които чули това, говорели помежду си:

- Какво ли ще бъде този младенец?

А младенецът растял и крепнел духом...

В определеното време се родил Иисус Христос. Това събитие хвърлило в голяма тревога жестокия и подозрителен юдейски цар Ирод. Понеже знаел, че Иисус е потомък на цар Давид, той се страхувал, да не би Тоя Младенец, като порасне, да му отнеме престола. Затова издал заповед да бъдат избити всички деца от две години надолу във Витлеем и околностите му, та по тоя начин да бъде погубен и Младенецът Иисус.

Детето на Елисавета Йоан било също застрашено с убийство. Затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера.

Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, Йоан. техният син, израсъл в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля (Лука 1:57-80).


Житие на свети пророк Захария

Свети пророк Захария, свещеник от потомството на Итамар, син Ааронов, имал жена Елисавета, която също била от Аароновия род. Светото Евангелие свидетелства за Захария и Елисавета, че те били украсени с всички добродетели и водели непорочен живот. За тях светият апостол и евангелист Лука казва: "И двамата бяха праведни пред Бога, постъпвайки безпорочно по всички заповеди и наредби Господни" (Лук. 1:6). За това, че животът им бил наистина благочестив, свидетелства и тяхната свята издънка, честният и славен пророк, Предтеча и Кръстител Господен Иоан. В Писанието е казано: "по плодовете им ще ги познаете" (Мат. 7:16.): наистина, плодът от добро дърво не може да бъде лош, защото, както казва същото Писание: "и ако коренът е свет, свети са и клоните" (Рим. 11:16.). Затова и святата клонка - Иоан - могла да произлезе само от свят корен.
Свети Захария, бащата на Предтечата, свещенствал в Иерусалим в дните на цар Ирод*. Той бил от дневната Авиева смяна, тоест от Авиевия род, чийто ред бил в осмата седмица.

За тези смени се разказва следното.

Цар Давид, виждайки, че Аароновият род е станал твърде многоброен, така че не било възможно всички заедно да служат в храма, разделил потомците на Аарон на двадесет и четири смени или лика, така че те, всеки в своята седмица, да извършват служение в храма. Във всяка отделна смяна царят избрал един честен мъж и го поставил за началник на лика, така че всяка смяна имала свой главен свещеник, а смяната наброявала повече от пет хиляди свещеници. За да няма спорове между главните свещеници за това, кой да служи със своя лик първата седмица, кой втората, кой третата и т. н. до двадесет и четвъртата, те хвърлили жребий и според жребия направили разпределение; към този веднъж установен ред се придържали до настъпването на новата благодат, така че потомците на всеки свещеник спазвали реда си според жребия, който се падал на техния прародител. Осмият жребий се падал на свещеник Авия (1Парал. 24:10), в числото на чиито потомци бил и свети Захария; затова той служел в храма в осмата седмица заедно със своята смяна, защото бил главен над всички останали свещеници от смяната.

Веднъж, когато Захария, спазвайки реда си, служел пред Бога - по обичая на свещениците, трябвало да влезе в храма Господен, за да закади; в същото това време множество народ се бил събрал на молитва. Влизайки в светилището, свети Захария забелязал Ангел Господен, стоящ от дясната страна на кадилния жертвеник. При вида на Ангела Захария бил обзет от страх, но Божият пратеник го успокоил и казал: "Не бой се, Захарие". И утешил праведния свещеник, възвестявайки му, че молитвата му е благоугодна пред Бога; вслушвайки се в нея, Господ ще му дари милост: Той е благословил неговата жена Елисавета, избавяйки я въпреки напредналата й възраст от безплодието и тя ще роди син Иоан, едноименен на благодатта (Името Иоан (от гръцки) означава "благодат Божия", бел.ред.), който с раждането си ще донесе радост не само на родителите си, но и на множество хора: "и мнозина - добавил Ангелът - ще се зарадват за раждането му" (Лук. 1:14). Ангелът възвестил на свети Захария и за това, че неговият син ще бъде велик пред Господа не тялом, но духом; той ще бъде постник и ще води такъв въздържан живот, както никой друг; и наистина такова било и свидетелството на Самия Син Божий за него: "дойде Иоан Кръстител: нито хляб яде, нито вино пие" (Лук. 7:33). Ангелът предсказал, че Иоан ще се изпълни с Дух Свети още от утробата на майка си и много от Израилевите синове ще обърне към истинния Господ Бог, че ще бъде Христов Предтеча в духа и силата на пророк Илия (Тоест със същата несъкрушима ревност и нравствено могъщество, с каквито някога действал великият ревнител по Бога пророк Илия., бел.ред.) и ще подготви народа за приемането на Господа Спасителя.

Като чул всичко това, свети Захария бил удивен и поразен и не се решил да вярва на казаното; то му изглеждало странно поради това, че Елисавета била неплодна и двамата вече били ма преклонна възраст. И казал на Ангела:

- Как да повярвам на това? Аз вече съм стар, а и жена ми, която никога не е имала деца, е в напреднала възраст.

Тогава Ангелът му отговорил:

- Аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога; пратен съм да говоря с тебе и да ти благовестя това. И задето не повярва на думите ми, ще бъдеш ням и няма да кажеш нито дума дотогава, докато не се изпълни всичко.

Понеже свети Захария, докато беседвал с Ангела в олтара, се забавил, народът, който бил в църквата, се удивлявал на това. И когато излязъл пред народа, Захария бил принуден със знаци да показва, че е онемял; тогава присъстващите разбрали, че е имал видение в олтара.

Като свършил смяната си, Захария се върнал в дома си, намиращ се в планинската страна, в Иудовия град Хеврон. Този град бил един от тези, които били дадени по жребий на потомците на Иуда и предназначени за свещениците.

Когато възвестеното от Ангела се изпълнило и света Елисавета, която дотогава била неплодна, родила Йоан, а Захария написал името на подадената му дъсчица, устата и езикът му се развързали и той проговорил, благославяйки Бога. Изпълнен с Дух Свети, той започнал да пророкува, казвайки:

"благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ и издигна за нас в дома на Своя отрок Давида рог на спасение (както възвести през устата на Своите свети от века пророци)... И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" (Лук. 1:68-70,76.).

 

Но ето, настъпило времето, когато се родил нашият Господ Иисус Христос във Витлеем и влъхвите, дошли от изток, виждайки чудесната звезда, възвестили на Ирод за новородения Цар. Тогава Ирод, като изпратил войници във Витлеем, за да избият всички деца, заповядал да умъртвят и сина на Захария, за когото много бил слушал. На Ирод било известно всичко, което се случило по време на Иоановото раждане; тъй като самите събития, които станали тогава, предизвикали страх и изумление у околните жители. Всички иудеи говорели за тези чудесни събития; мълвата стигнала и до Ирод. Всички слушащи слагали на сърцето си случилото се и говорели: "какво ли ще бъде тоя младенец" (Лук. 1:66)?

Сега Ирод, спомняйки си за Йоан, си помислил: "този няма ли да бъде цар Иудейски?" Замисляйки да го умъртви, царят отделно пратил убийци в дома на Захария, но изпратените не намерили свети Йоан. Защото, когато започнало безмилостното избиване на децата във Витлеем, стенанията и воплите се чували и в Иудовия град Хеврон, където живеели свещеници, тъй като той се намирал недалече от Витлеем; и разбира се, в Хеврон скоро разбрали за причината за този вопъл. Тогава света Елисавета, вземайки своя син, отрока Йоан, който тогава вече бил на половин година, избягала с него в планината. А в това време свети Захария се намирал в Йерусалим, извършвайки обичайната служба по реда на своята смяна. Укривайки се в планината, Елисавета дълго се молела на Бога да защити нея и сина й. Като видяла войниците, които внимателно търсели бегълците и вече били наблизо, тя с ужас ичвикаала на най-близката скала: "планино Божия, приеми майката и сина!" Скалата в същия миг се разтворила, приела ги в себе си и така те се скрили от настигащите ги убийци.

Като не намерили тези, които търсели, изпратените се върнали при царя без нищо. Тогава Ирод изпратил заповед до свети Захария в храма да му предаде своя син Йоан.

- Аз служа на Господа Бога Израилев - отговорил на това свети Захария, - и не зная къде е сега моят син.

Разгневен, Ирод втори път изпратил хора при него и им заповядал да убият самия Захария, ако не им предаде сина си. Свирепите убийци се нахвърлили като зверове, стремейки се незабавно да изпълнят заповедта на царя, и яростно извикали на Божия свещеник:

- Къде си скрил сина си? Дай ни го, защото така е заповядал царят; ако не ни дадеш сина си, сам ти ще загинеш от люта смърт.

На това свети Захария отговорил:

- Вие ще убиете тялото ми, а душата ми ще приеме Господ.

Тогава убийците се нахвърлили върху свети Захария и го убили между църквата и олтара, както им бил заповядал царят; пролятата кръв на светеца се сгъстила върху мрамора и се втвърдила като камък за свидетелство и вечно осъждане на Ирод; а света Елисавета, пазена от Бога, заедно със сина си живеела в разтворилата се планина. По Божие повеление за тях там се устроила пещера, избликнал извор с вода, а над пещерата израсла финикова палма, отрупана с обилен плод. Когато майката и синът искали да ядат, дървото се наклонявало, давайки им плодовете си за храна, а след това отново се изправяло.

Четиридесет дни след убийството на Захария света Елисавета, майката на Предтечата, се преставила в тази пещера, а свети Йоан бил хранен от ангел до достигането на пълнолетие и пазен в пустинята до деня на явяването си пред израилтяните.

четвъртък, 2 септември 2021 г.

Горан Благоев гостува в Добрич с предаването на ТВ Евроком - „Памет без давност“

                      Сн. Фейсбук
Забравената епопея или как рухна митът за „освободителите“

На 4 септември, Горан Благоев в своето предаване „Памет без давност“ ще предложи един по-различен формат за начало. 

Неотдавна, по покана на община Добрич, гостувахме в града, който отбелязва 105 години от първото си освобождение от румънска власт, сподела във фейсбук страницата си автора Горан Благоев. Този брой на предаването е заснет в един от филиалите на Регионалният исторически музей в Добрич – Дом-паметник „Йордан Йовков“. С моите събеседници – историците Радослав Симеонов и д-р Стоян Николов ще ви разкажем за освобождаването на Добрич на 4 септември 1916 г., както и за прочутата Добричка епопея, завършила победоносно за нас, българите

на 7 септември преди 105 г. Ще научите много непознати факти от тази драматична част от новата ни история, когато българите се изправят срещу довчерашните си освободители – руснаците. За жестокостите над българското и турско население в Добруджа, извършени от отстъпващите румънски части; за невероятния героизъм на българската армия; за опасенията, че мирното население може да стане жертва на настъпващите казашки части; за саможертвата на добричлии, които помагат на войската и така превръщат Добрич в един от малкото български градове, защитавани не само от армията, но и от своите жители – за всичко това ще си говорим в първото ни издание за този сезон. Ще ви покажем и оригинални ескпонати от фондовете на Регионалния исторически музей в Добрич – реликви от Добричката епопея.

Ще ви предложа, също така, един вълнуващ видеоразказ и за една доблестна българка – добричлийката Минка Сарийска, описана от Йордан Йовков в един от разказите му под името Шина. За реалната личност, превърната в литературен герой, за нейната самоотверженост с която увлича и други добричлии, за куражът й да помага на войниците чак на фронтовата линия чуйте д-р Кремена Митева, литературен историк. Със сигурност ще ви развълнува и посещението ни във военното гробище-музей, където преди 105 г. са погребани представители на седем националности и три религии – разделени като противници от фронтовата лини, но обединени във вечността.

Очаквайте една вдъхновяваща и затрогваща среща със събития и личности отпреди 105 години, когато съдбата на Добрич и Добруджа беше поставена на карта и когато за българите рухна митът за освободителите от Русия, пише Благоев.

Предаването ще се излъчи тази събота, 4 септември от 19.00 ч. по ТВ „Евроком“Повторенията на предаването са в неделя (5 септември) от 13.00 ч. и в четвъртък (9 септември) от 22.00 ч.

Излезе от печат нова книга, за Екзарх Антим I

С тази книга, ще се срещнете с личността и родолюбивата дейност на големият духовен водач, на българския народ, църковен и обществен деец, митрополит и пръв български екзарх – Екзарх Антим I. С църковната си служба в българската църква в Цариград на 11 май 1872 г. той прогласява независимостта на Българската православна църква, която обединява българите в Мизия, Тракия и Македония. 

След Освобождението, завърнал се от заточение, председателства Учредителното и Великото народно събрание в Търново.

Книгата е на цена от 19 лв.

сряда, 1 септември 2021 г.

Начало на Църковната нова година

Според еврейското летоброене, месец септември е седмият месец от годината. Свързан е с ред библейски събития, затова е определен за начало на църковното новолетие.

 В този месец, когато водите на потопа започнали да намаляват, Ноевият ковчег се установил на Араратските планини.

 В месец септември свети пророк Моисей слязъл от планината Синай, осиян от Божествена слава, носейки скрижалите на Закона, дадени от Самия Господ. През септември е построена Скинията на Завета в стана на израилтяните и пак през септември първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася служба, „и то не без кръв… за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание”.

 Празникът на новолетието бил установен от светите отци на Първия Вселенски събор в Никея. Това станало по времето, когато цар Константин Велики, след като победил Максенций, просветил вселената със светлината на благочестието, изкоренил идолските празненства, освободил Христовата вяра от тежките гонения и установил свои индиктиони. Тогава светите отци установили да се празнува новолетието, като начало на християнската свобода, за възпоминание на Христовото посещение в юдейската синагога в този ден и проповедта Му за благоприятната Господня година.

 В деня на новолетието – първи септември, Господ Иисус Христос дошъл в Назарет, влязъл в синагогата и сред учителите започнал да чете пророческите книги. Подали Му книгата на пророк Исаия; и Той прочел думите: „Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни, прати Ме да изцелявам съкрушени по сърце, да проповядвам на пленени освобождение, на слепи проглеждане, да пусна на свобода измъчените, да проповядвам благоприятната Господня година". Затворил свитъка и казал на събралото се множество, че тези думи са се изпълнили в този ден, че Той е Месията, пратен от Бога Отца за спасението на хората. „И всички Му засвидетелстваха това, и се чудеха на благодатните Му думи, които излизаха от устата Му".

 Оттогава и ние празнуваме първия ден на септември. Но това вече не е празник на Ветхия Завет, а на новата благодат.