Денят е обявен за официален празник у нас от 36-ото Народно събрание, през 1991 г.
неделя, 26 декември 2021 г.
Втори ден на Коледа - Събор на Пресвета Богородица
събота, 25 декември 2021 г.
Честито Рождество Христово!
Според eвангелието раждането на Христос станало в град Витлеем, в римската провинция Юдея.
В мига на Рождеството в небето пламнала чудна светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят.
С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
В народния календар Коледа започва още от полунощ след Бъдни вечер - с обичая Коледуване. Според българските традиции участниците в него са само млади мъже – ергени, годеници, скоро женени.
На този ден постите свършват. Вярващите ходят на църква, където има празнична служба.
Навръх Рождество Христово имен ден празнуват повече от 137 хиляди българи.Още един повод за радост имат хората, носещи имената Христо, Христина, Божидар, Божидара, Божин, Кристиян, Младен, Радомир, Радостин.
Честито Рождество Христово!
петък, 24 декември 2021 г.
Рождественско послание на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан
Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри - чеда на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,
От се сърце поздравяваме всички вас с Рождеството на Спасителя на света (Йоан 4:42) и пожелаваме на всички крепки душевни и телесни сили, Божия помощ в трудовете, мир и благоденствие. Нека чрез родилия се във Витлеем Спасител да се преобразява лицето на България – нашето мило Отечество!
Свети апостол Павел в посланието си към галатяните възвестява една истина, която съдържа в себе си отговор на въпроса: защо дойде в света нашият Господ Иисус Христос? Той дойде за това - за да бъдат човеците осиновени от Бога, за да не бъдат като роби, но да са свободни синове и дъщери, които чрез силата на Светия Дух могат да се обърнат към Твореца, като Го назоват свой Отец (Гал. 4:6).
Как се разпространява върху хората това осиновение? Същият апостол ни учи, че осиновението от Бога е резултат от действието в нас на Светия Дух, „понеже всички, водени от Духа Божий, са синове Божии“ (Рим. 8:14). По този начин осиновението е дар, който Бог предлага на човеците чрез Своя Син в Светия Дух. Но този дар се възприема и усвоява от хората свободно, той не е дух на робство, но Дух на осиновение (Рим. 8:15). Намирането на този дар изисква от човека готовност и усилия. „Защото всички сте синове Божии чрез вярата в Христа Иисуса; всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте“ (Гал. 3:26-27). И така, осиновението от Бога, съпричастността към Христос се осъществява със силата на Светия Дух според нашата вяра, чрез тайнството Кръщение и подвига на духовно-нравственото възпитание, назовано от апостол Павел като обличане в Христа (Гал. 3:27).
Възпоменаването на събитието Рождество Христово трябва да повдигне в нас размисъл доколко ние, които сме кръстени човеци, сме способни да усвоим даровете на Светия Дух; доколко е жива и действена нашата вяра; до каква степен призива на апостола да се облечем в Христа се осъществява в нашия ежедневен живот? Доколко оставаме верни на обетите на светото Кръщение? Осиновението на човека от Бога е и Божий дар, и заповед едновременно. Като дар то се донася на нас чрез родения във Витлеем Младенец и се осъществява в живота със силата на Светия Дух. Като заповед се изисква от нас вяра и съответстващи на вярата добри дела. Затова колкото повече в нашия живот са любовта, мира, доброто и правдата, толкова повече ние се съпротивляваме на злото, враждата, ненавистта и лъжата. В резултат на това сме по-близко до Бога и по-обилни дарове на Светия Дух се изливат върху нас.
Същевременно сред многото добродетели в крайна сметка има две, за които Словото Божие говори като условия за осиновението на човека от Бога. Това са състраданието (Лука 6:35) и миротворството (Матей 5:9). Състраданието преодолява егоизма, бездушието, коравосърдечието, безчувствеността, жестокостта; миротворството предотвратява враждата, разделението и кръвопролитието. Християните са длъжни да осъществяват тези добродетели в личния и обществения си живот. Няма граница за християнина в неговия път към Бога. Не съществуват някакви тесни и специални места за осъществяване на християнските заповеди. Те трябва да се изпълняват навсякъде, където има болка, страдание, нужда, разделение, вражда. Господ изисква от нас състрадание и към ближните, и към далечните. Страданието и болката, където и да се проявяват, трябва да предизвикват у нас ответните чувства – състрадание и милосърдие.
Отиващата си година беше изпълнена с различни големи изпитания. В борбата с жестоката болест Ковид-19 загинаха множество човеци. Немалко домашни църкви оредяха. Голям брой хора се разделиха със своите близки. Пожарите, наводненията, катастрофите съсипаха човешки животи. Бедността, несигурността, страхът и болката разклатиха духовното равновесие на човека. Какъв трябва да бъде отговорът на християнина към страданията на ближните и далечните? Този отговор е състраданието. Ние сме длъжни да укрепим в себе си това чувство, с което е бил богат нашият народ, но което е отслабнало в сърцата ни, които днес са закоравели и закрити за чуждата болка. Чувството на състрадание поражда солидарност, солидарността умножава силата на народа, прави го способен да преодолее най-страшните изпитания. Преп. авва Доротей учил, че хората са подобни на слънчевите лъчи: колкото са по-близо те към слънцето, към Бога, толкова са по-близко един към друг. Състраданието и солидарността сближават хората, правят ги силни, същевременно ги приближават към осиновението от Бога.
Осиновението на човека от Бога Евангелието свързва също така с миротворството: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“ (Матей 5:9). За осъществяването на тази заповед също няма граници: мирът в нашите сърца, мирът в семейството, мирът в нашите енории, мирът в колективите, където се трудим, мирът в Църквата, мирът в нашата страна, мирът сред народите, мирът сред ближни и далечни – това е областта на християнското миротворчество. Да бъдеш миротворец, значи не да нарушиш мира там, където той е факт, но да изградиш мира там, където е нарушен, и да съдействаш с всички начини и способи да се излекува разделението и да се укрепи мирът. Следвайки този принцип, нашата родна света Църква неизменно възпитава своите чеда в дух на мир.
Всечестни отци, скъпи представители на монашеството, обични в Господа братя и сестри - чеда на богохранимата Варненска и Великопреславска епархия,
Господ се роди във Витлеемската пещера, за да могат синовете човешки да станат синове Божии. Но какво означава за хората осиновението от Бога, какво им дава това осиновение? Осиновението означава съпричастност към Божествената любов, защото „Бог е любов“ (1 Йоан 4:8). Осиновението от Бога въвежда човеците в тайната на любовта като висш закон на живота, разкрива пред тях смисъла на този живот и дарува сили за неговото осъществяване. С други думи, осиновението от Бога е преображение на човешкия живот по законите на Божествената любов, уподобяване този живот на Божествения живот. Това преображение започва тук, в условията на земното битие, и преминава във вечността.
„Възлюбени - говори ни свети апостол Йоан Богослов, сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е“ (1 Йоан 3:2).
Дано ни помогне Господ през Новата година и във всички години от нашия живот, та да останем верни на дара на осиновението, което Богочовекът Христос донесе в света чрез Своето Рождество! Амин!
Честито Рождество Христово!
Св. прпмчца Евгения. Преп. Николай воин (Бъдни вечер)
Всъщност тържеството за празника отпочва от 20 декември - предпразненство на Рождество Христово, когато се чества и паметта на св. Игнатий Богоносец - Игнажден.
От този ден започва коледуването. По стар обичай благочестиви младежи, пременени в народни носии или облечени като овчари, коледуват, т.е. посещават домовете на вярващите християни, за да им честитят Рождество Христово - Коледа. Оттук и името им - коледари. Събрани на групи, те пеят тропара-химн на празника и коледарски песни. С тези песни се пожелава на стопанина домът му да бъде изпълнен с изобилие на земни плодове, радост и щастливи дни. Домакинът ги дарява с пари, плодове, краваи, погачи и други продукти.
В навечерието на празника, на Бъдни вечер, трапезата е богата, но постна. На нея се поставя паница с боб, ошав и плодове, каквито са се народили през годината. Масата се краси и с боговица - прясно изпечен кръгъл хляб. В него поставят обикновено сребърна пара, та при разчупването от старшията на софрата, в чийто къшей се падне парата, се смята, че той ще бъде носител на благоденствие, щастие и радост през годината. Някъде разстилат слама на пода и слагат на нея софрата в спомен за Витлеемските ясли, в които се е родил Богомладенецът Иисус Христос. Някъде дават на децата запалена свещ, ръчна кадилница с тамян, вино, хляб и ги изпращат до външните врати на дома. Там, с чистите си сърца, те молитвено трикратно произнасят: "Ела, Дядо Господи, да вечеряме." На връщане всички им стават на крака, като да са посрещнали Господа, и децата се обръщат в един глас към възрастните в дома: "Честито Рождество Христово!", а те им отвръщат: "Амин! На многая лета, за много години!".
Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Домашното кандило пред иконата пламти и благодатно милва с блeдата си светлина лицата на всички, застанали прави край масата. Стопанинът или най-малкият чете Господнята молитва "Отче наш...", прикаждат трапезата и запяват Рождествения химн.
Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!
(Тропар на Рождество Христово)
След това старшият казва: "По молитвите на светите отци Господ да благослови трапезата ни." Всички се прекръстват и казват "Амин!".
В края на вечерта при благодарствената молитва се запява или изчита т.нар. "кондак", вкратце - разкритие религиозната същина на празника.
Девицата днес ражда Свръхестествения,
и земята поднася на Непристъпния пещера;
Ангелите с пастирите славословят,
а мъдреците със звездата пътешестват -
понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.
(от Св. Роман Сладкопевец)
Този ден се нарича "Бъдни вечер", защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини.
Да пожелаем на всички, спазващи тези хубави религиозни празници, както в миналото, тъй и сега, с радост да ги изпълняват.
четвъртък, 23 декември 2021 г.
ВЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ЖИВО ОБЩУВАНЕ
Преди не съществували такива средства за предвижване и общуване, с каквито разполагаме днес. И много хора, които живеели на голямо разстояние помежду си (според тогавашните мерки) и желаели да посетят свои познати и роднини, полагали немалко усилия. Пътували най-често пеша. В Националния музей в Ларнака ми направи впечатление, че всички древни скулптури имат необичайно яки, развити нозе. Преди хората преодолявали пеша огромни разстояния. И когато срещнели свой роднина или приятел, го прегръщали, целували, т.е. нямайки възможност да го виждат често, искрено се радвали на срещата с него. Ако той скърбял поради нещастие, те споделяли мъката му, както е казано: „Плачеха заедно с плачещите и се радваха заедно с радващите се”. Оставяли госта за продължително време у дома си, споделяйки с него хляба си. Общуването с друг човек им доставяло радост.
А днес всичко е друго. Без да напуска жилището си, човек набира телефонен номер и започва разговор (отстрани може да изглежда, че говори сам със себе си), плаче, ругае някого или се смее. Или например използвайки Bluetooth, върви по улицата и разговаря с някого без дори да държи телефонен апарат до ухото си. И за жалост това вече не изглежда странно – отдавна сме свикнали с подобни гледки.
Друга вещ, която в наше време ни отдалечава от междуличностни отношения, е компютърът. Един младеж ми разказа, че се запознал по интернет с много добра девойка от Америка. На въпроса ми как общуват отговори: „Чрез компютър! Прекарваме много време в общуване. Аз й пиша – тя ми отговаря!”
Така се влюбват съвременните хора – прекарвайки вечерите пред мониторите на компютрите и без дори нито веднъж да са се погледнали в очите. За жалост те не са в състояние да разберат, че така се руши естественото общуване.
От живота ни неусетно изчезва дарът, даден от Бог на човека – дарът на лично общуване между хората. На пръв поглед изглежда обратното – че чрез съвременните технологии сме облекчили процеса на общуване, направили сме го по-достъпен, но ако вникнем по-дълбоко, ще видим, че постепенно се ограничаваме само до този начин на общуване и подменяме с него естествения начин на общуване – живите човешки връзки. Както казваше свети Паисий: „Едно е найлон, а друго – Айлон” (гр.: Αυλον – Дух).
Нима може да сравним истинска благоухаеща роза с изкуствено цвете? Сега сме се научили да изработваме изящни изкуствени цветя, външно неразличаващи се от живи, но те нямат аромат, не са живи. Или например зеленчуците, отгледани извън сезона, нямат никакъв вкус! Нима могат да се сравнят със зеленчуците, растящи в манастирската ни градина? Монаси градинари обработват земята, грижат се за зеленчуците и когато сезонът им настъпи, те имат прекрасен вид, вкус и аромат. Уникални са!
Вижте – съвременният човек стигна дотам, че започна да разрушава дори дома си – Земята. Да замърсява средата си – природата. Абсолютно противоестествено е за човека да разрушава собствения си дом.
Всичко това са последици от съвременния неестествен начин на живот. Например преди човек пишеше писмо, изпращаше го, то пътуваше няколко дни, получаваха го, пишеха му отговор, изпращаха го. Хората с нетърпение чакаха отговора, а щом го получеха, го четяха с радост. Четяха писмото, препрочитаха го, прочитаха го пред близките си. Пазеха много писма за спомен. В много писма се съдържаше дълбок смисъл. В наше време този начин на общуване практически вече не се използва. Обаждаме се по телефона, говорим за нашите радости или проблеми и историята на много събития от живота ни се губи.
На Света гора в канцеларията на манастира се съхраняват писма от 1860 година насам. Цели томове писма. Отците съхраняваха дори най-незначителното писмо.
Например един монах написал писмо до манастира: „Скъпи отци, моля ви, изпратете 5 оки восък и 3 оки зехтин. С любов в Христа м. Дометий”.
Това е история на миналото! В писмата си отците дори описвали пътуванията си до Солун. Съобщавали как плавали с кораб, как пристигали в града, какво виждали там, какви новини чували. Всичко това се прекрати през 1977 година, когато в манастира прекараха телефон. Оттогава отците започнаха да се обаждат от града в манастира и да съобщават устно всичко, което преди описваха в писма. Така бе прекъсната прекрасна традиция и история!
Помня, че когато живеехме в скита, осъществявахме контакти със света само по море. Понякога писмата поради морска буря се забавяха с няколко седмици. Имахме малка моторна лодка и бе опасно да излизаме с нея в морето при големи вълни. Чакахме морето да утихне. Случваше се да доставят поща дори след месец. По онова време писмата се пишеха с голямо достойнство. Човек старателно подбираше всяка дума. Писмата имаха стойност, бяха ценни!
Днес технологиите са толкова развити, че изпращаш писмо по факса, веднага получаваш отговор – и в същия час го изхвърляш. Такива писма не те уведомяват за нищо, защото хората престанаха да изразяват в тях чувствата, мислите, наблюденията си.
В наше време общуването чрез писма е придобило професионален характер. В тях сега пишат основно само за работа, по делови въпроси и само за дела. Къде ти сега съвременен човек да седне да напише писмо за преживяванията, чувствата и радостите си!
Това свиване на времето, пространството, мястото лишава живота ни от множество прекрасни вещи.
Установено е, че състоянието на съвременния свят и общество влияе непосредствено върху духовния живот на християните. Това изобщо не означава, че трябва да се откажем от съвременните технологии и да живеем като средновековни хора, но поне е добре да осъзнаем, че от живота ни постепенно изчезва много интересен и необикновен вид общуване.
Лимасолски митрополит Атанасий
превод от руски: Красимир Симеонов
Рождественски поздрав в храм "Света Троица"
С Рожденственски църковни песнопения ще бъдат поздравени миряните от храм "Св. Троица" в град Добрич, след тържествената служба на 25 декември - Рождество Христово. Те ще чуят гласовитите деца от Неделното училище с ръководител Анелия Минева и песнопения на Църковния хор при храм "Света Троица" под диригентството на Мариана Колева.
сряда, 22 декември 2021 г.
Днес стартира дискусионното предаване "Живото слово" на радио "Епархийски глас"
Първото у нас онлайн православно радио "Епархийски глас" вече звучи повече от месец, като с всеки изминал ден то се допълва с нови песнопения, директни ретланслации, новини от Софийската епархия, страната и света. Сн.: Кадър TV Bulgaria ON AIR
От днес, 22 декември, в 15.00 часа стартира новото предаване "Живото слово".
Дискусионното предаване ще бъде водено от главният редактор в Културно-информационния отдел на Софийската света митрополия Пламен Михайлов и от Ангел Иванов, писател и журналист. Зад пулта е Никола Димитров.
За младият екип вярата е убежище, към което са се обърнали в трудните си моменти.
Предаването ще бъде повтаряно в петък и неделя по същото време - 15.00 часа.
Православното радио се излъчва в страницата на Софийската света митрополия тук.
Абонамент за:
Публикации (Atom)