понеделник, 1 ноември 2021 г.

Свети безсребреници и чудотворци Козма и Дамян

На 1 ноември християнската църква почита повторно братята лечители безсребреници и чудотворци Козма и Дамян (честват се и на 1 юли).

Братята били родени в Асирия, Мала Азия в семейството на грък езичник и християнка. Те изучили целебните свойства на билките и се прочули като целители. В житието им са описани способностите им да лекуват слепота, куцота, рани по тялото. Затова българите ги наричат “светите врачове” или “врачи” (наименование за гадатели и лечители).

Братята Козма и Дамян помагали и не взимали от никого нищо, затова хората ги нарекли безсребреници - безвъзмездни лекари. След смъртта им над гроба им бил построен храм, в който ставали много чудеса. Светците са покровители на знахари, баячки и билкари и имената им се споменават в баяния против болести и уроки. Най-ранните техни икони у нас са от 12 век. Култът към лечителите е бил силно развит в земите на Източната Римска империя.

В традициите на българите 1 ноември е свързан и с празника

СВЕТИ ВРАЧ

В народната памет светецът се споменава като покровител на народните лечители. Неговата история е свързана с братята чудотворци Козма и Дамян безсребреници. 

В деня на братята лечители се спазват някои забрани - жените не работят, за да не се разболяват семействата им и домашните животни. Стопанките месят и раздават пити за здраве. Срещу празника болни и хроми хора отиват да преспят по поляните в близост до черква или параклис, чийто патрон са светците, а на сутринта измиват лицата си с вода от близкия лековит извор - аязмо.

В почитането св.Врач българинът е изразил разбирането, че може да бъде постигнато физическо здраве, когато излекуваме душите си.

Не случайно днес отбелязваме и Деня на народните будители, които са нашите истински духовни лечители.


неделя, 31 октомври 2021 г.

Есето ХРАМЪТ ЛЮБОВ, на Марта Радева получава наградата на „Подиум“ от конкурса “Моят храм в 185 думи”

Специалната награда от сайта за изкуство, култура и православие на Добрич „Подиум“ ще получи Марта Радева, от Провадия!

ХРАМЪТ ЛЮБОВ

 „За какво е нужен път, който не води към храма?“ – с тези думи завършва филмът „Покаяние“ на грузинския режисьор Тенгиз Абуладзе.  

 Ако не вървиш към Храма и ако не носиш Храма в душата си, то напразен и без следи е твоят път. 

 Неотдавна осъзнах, че моят Храм е Любовта. Като малка се докосвах до Него чрез всеопрощаваща обич на семейството си.


По-късно Го търсех в приятелството. Копнеех за Любовта и когато отдадох сърцето и тялото си на бащата на моите деца. Любовта стана най-важното в общуването с учениците ми… Защото Тя е познание, възпитание, справедливост и мъдрост. И истина, и милост, и път, и цел.

 Но неизбежно преживявах разочарования, докато осъзная, че това са само пътечки към храма Любов. А истината за Него е в безсмъртното послание на апостол Павел: „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост /…/ всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада…“

 И сега зная: когато съм готова да простя, да изтърпя болката и да я превърна в Любов, с която да даря онзи, който ме е наранил, то аз съм в Храма.

Марта Пенева Радева


Организатор на конкурса, иницииран във връзка със 185-ата годишнина на храм „Св. вмчк Георги“ в Каварна, беше редакцията на енорийският бюлетин „Вяра и Дело“. Получени бяха 101 творби – 58 стихотворения, 27 есета и 16 къси разказа от общо 88 автора (72 жени и 16 мъже). Седем от участниците са представили по две творби, а трима по три. Най-младият участник е на 12 години, а най-възрастният – на 80.

Конкурсното жури бе в състав доц. д-р Елена Симеонова, д-р Ивана Радонова и презвитера Ренета Трифонова. Творбите бяха оценявани по 5 критерия с максимален брой точки за всяка творба – 25.

Ето и победителите в конкурса:

Награди от екипа на „Вяра и Дело“:

Първа награда (250 лв. и грамота) – Ева Пацовска-Иванова от София

Втора награда (200 лв. и грамота) – Стефания Георгиева от Свищов

Трета награда (150 лв. и грамота) – Лилия Кашукеева от  Стара Загора

Специални награди от партньори:

От сайта за изкуство, култура и православие на Добрич „Подиум“ (50 лв.) – Марта Радева, Провадия

От Християнство.бг – независим портал с рубрики за богословието, проповедта и мисията на Църквата (50 лв.) – Йоанна Бойковска от Харлинген, Нидерландия

Поощрителни награди от екипа на „Вяра и Дело“:

За най-млад участник (75 лв. и грамота) – Кристан Павлов на 12 години от Пловдив

За най-възрастен участник (75 лв. и грамота) – Нонка Чардакова на 80 години от с. Попинци, област Пазарджик


ЦЪРКВАТА ПОЧИТА СВ. АПОСТОЛИ ОТ 70-ТЕ

Св. мъченик Епимах се родил в Египет. Родителите му били християни.

Възпитан бил в благочестие и светост. Живял в епохата на гоненията срещу Църквата. Още млад, той се поселил в Пилусийската гора , където заживял по примера на св. Йоан Кръстител . Нямал никого от светите отци за наставник в пустинното житие. Наставляван бил направо от Бога и от любовта, която имал към Бога. Любовта му към Бога го учела на добродетелен живот.

Като чул, че в Александрия християните страдали от идолопоклонците, блажени Епимах отишъл в града, влязъл в главния езически храм през време на голям езически празник, прекатурил жертвоприношенията на земята и строшил идолите.

Управителят Апелиан го затворил в тъмница. Тук той утвърждавал верните в техния подвиг за Христа.

Провесили го на дърво и го стъргали с железни нокти. Замервали го с камъни. Трошили му костите. А той говорел на мъчителите си:

- Нашият Господ Иисус Христос беше разпънат и заради мене, беше прободен с копие и напоен с оцет. А сега не трябва ли и аз да бъда причастник в страданията му? Наложете ми мъки по-големи от тия, които сега ми налагате! Плюйте ме! Ругайте ме! Турете трънен венец на главата ми! Дайте кръст в ръцете ми! Напойте ме с оцет! Направете цялото ми тяло една рана! Разпънете ме на кръст и ме прободете с копие! Всичко това претърпя Господ. Нека и аз претърпя същото!

Имало много люде, които следели как мъчат св. Епимах. Между тях била и една жена, едното око на която било сляпо. От очите й се стичали сълзи, като гледала страданията на мъченика. Мъчителите го биели жестоко по цялото тяло. От това биене пръскали наоколо капки кръв. Една капка паднала в сляпото око на тая жена и то оздравяло. Прогледнала и с това око, жената радостно извикала:

- Велик е Тоя Бог, Когото страдалецът изповядва! Той направи чудо с мене!

Разярен от тая прослава, управителят Апелиан заповядал да бъде отсечена главата на св. Епимах. И тя паднала на земята за нова прослава на Бога. Душата на светия мъченик отминала във вечността честита и блажена...

събота, 30 октомври 2021 г.

Победители в конкурса “Моят храм в 185 думи”

Специалната награда от сайта за изкуство, култура и православие на Добрич „Подиум“ отива при Марта Радева, от Провадия!

Имената на победителите в конкурса „Моят храм в 185 думи“ бяха обявени в деня на св. мчца Параскева.

Организатор на конкурса, иницииран във връзка със 185-ата годишнина на храм „Св. вмчк Георги“ в Каварна, беше редакцията на енорийският бюлетин „Вяра и Дело“. Получени бяха 101 творби – 58 стихотворения, 27 есета и 16 къси разказа от общо 88 автора (72 жени и 16 мъже). Седем от участниците са представили по две творби, а трима по три. Най-младият участник е на 12 години, а най-възрастният – на 80.

Конкурсното жури бе в състав доц. д-р Елена Симеонова, д-р Ивана Радонова и презвитера Ренета Трифонова. Творбите бяха оценявани по 5 критерия с максимален брой точки за всяка творба – 25. Ето какво споделя всеки от членовете на журито като лични впечатления от конкурса:

Доц. Елена Симеонова: „Журирането се оказа изключително трудно, защото, от постъпилите 101 творби, над половината притежават висок творчески заряд и въздействат убедително с посланията си. Всеки един от авторите, заел някое от първите 13 места, би могъл да се чувства победител, макар и не отличен с награда, защото е пресъздал по вълнуващ начин своето съкровено усещане за храм. На всички участници пожелавам с вяра и любов да следват творческите си пориви и да украсяват с тях храма на душата си!“

Д-р Ивана Радонова: „Бях дълбоко впечатлена и развълнувана от искреността и качеството на конкурсните творби. Порази ме и още нещо, над което не бях се замисляла: различният прочит на думата „храм“. Свикнали сме да го асоциираме с физическа сграда, а ето, че се оказа много по-широко понятие. Поредното доказателство, че „Духът диша, където си иска.“ (Йоан 3:8) Щастлива съм, че можах да се докосна до толкова много самороден талант, вдъхновен от вярата.“

Презвитера Ренета Трифонова„Такива инициативи са ми близки и скъпи и аз винаги ще ги подкрепям, защото енорийският храм е мястото, където се осъществява общението на християните, центърът на тяхната обща любов към Бога и ближния. В храма тупти сърцето на енорийския живот – Литургията, там извършваме благодарствената жертва за целия свят, докато дойде Христос; там предвкусваме бъдещия живот в Царството Божие.“

Ето и победителите в конкурса:

Награди от екипа на „Вяра и Дело“:

Първа награда (250 лв. и грамота) – Ева Пацовска-Иванова от София

Втора награда (200 лв. и грамота) – Стефания Георгиева от Свищов

Трета награда (150 лв. и грамота) – Лилия Кашукеева от  Стара Загора

Специални награди от партньори:

От сайта за изкуство, култура и православие на Добрич „Подиум“ (50 лв.) – Марта Радева, Провадия

От Християнство.бг – независим портал с рубрики за богословието, проповедта и мисията на Църквата (50 лв.) – Йоанна Бойковска от Харлинген, Нидерландия

Поощрителни награди от екипа на „Вяра и Дело“:

За най-млад участник (75 лв. и грамота) – Кристан Павлов на 12 години от Пловдив

За най-възрастен участник (75 лв. и грамота) – Нонка Чардакова на 80 години от с. Попинци, област Пазарджик

Поради усложнената епидемиологична обстановка няма да има тържествено връчване на наградите. Отличените ще ги получат след съгласуване с организаторите.

За да може обаче и по-широката публика да се докосне до самородния талант на авторите на творбите, класирани от 1-во до 13-то място, ще бъдат публикувани в специален брой на енорийския бюлетин „Вяра и Дело“. Освен това всички 55 творби, получили три положителни оценки от журито, ще бъдат издадени в специална книжка, чрез която на свой ред да достигнат и вдъхновят още много хора за добро и за благи дела. И за да има още много храмове, които да приютяват сърцата ни.

АТАНАС ДИМИТРОВ – АТАДИМ

петък, 29 октомври 2021 г.

Уникални стенописи откриха в Черепишкия манастир

                                         Сн.podiumbg.eu
Стенопис на 400 години, създаден от св. Пимен Зографски, е разкрит при реставрационни дейности в църквата на Черепишкия манастир "Успение Богородично". В светата обител се извършват ремонтни работи, провежда се и дарителска кампания в подкрепа на започналото възстановяване. С доброволен труд участват около 50 души, обясни игуменът архимандрит Йоаникий:

"Започнаха някои фирми вече да се обаждат, не всички, разбира се, някои само обещават, но в крайна сметка лека полека събираме материалите. Ще го започнем, рано или късно трябва да стане това нещо. Колкото може сега, според времето - ще се продължи напролет. Сега в момента мисля да оправим тези стаи за поклонници, да ги подновим, тъй като над 40 години не е пипано нищо вътре, всичко е толкова старо и амортизирано. Но най-важното нещо са ни покривите, вече ремонтирахме 3, но са 12 къщите - един по един ги ремонтираме... Най-важното ни беше храма, че му оправихме покрива. Кандидатствахме сега за реставрация на стенописите, но като започнахме реставрацията, излязоха стенописи на 400 години, рисувани от ръката на Св. Пимен Зографски, бил игумен тогава тука - 1612 година. Той е починал 1620 година и сега в момента се прави проект да се свалят тези от 19 век, да се преместят. Ще бъде нещо много красиво, излиза в цвят Страшния съд, нещо невероятно. То ще бъде сензация и за научните среди и за нас в църквата, никой не е подозирал, че ги има... Манастирът ни е много стар - 1392 година са първите писмени сведения, тогава ни е устава... Аз съм си поставил цел да го възстановим този манастир - колко години ще ми отнеме, може и 10 години да отнеме, но в крайна сметка ще го възстановим, да си го предадем на следващите".

Черепишкият манастир е паметник на културата от национално значение. В него известно време е намирал приют Софроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко. Именно в този манастир Иван Вазов пише "Една българка".

Източник: konkurent.bg

вторник, 26 октомври 2021 г.

Почитаме Св. Димитър, покровителят на зимата

На 26 октомври Православната църква почита Свети Великомъченик Димитрий Мироточиви-Солунски, тачен като патрон на цялото славянство. Празникът е популярен като Димитровден.

Свети Великомъченик Димитрий е един от най-почитаните светци в народната ни култура. Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър – зима”.

На 26 октомври завършва традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. , защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година. На Димитровден се е прието на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.

Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) – покровителя на отвъдния свят – на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен. Характерни са и трите дни след Димитровден — т.нар. Миши празници, спазвани предимно от жените.

На Димитровден празнуват носещите името Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Драган, Драгана, Митко, Митра.

събота, 23 октомври 2021 г.

Св. ап. Яков, брат Господен

Църквата почита днес св. апостол Яков, брат Господен. Той е наречен така, защото бил син на Йосиф, обручникът на св. Дева Мария.

Яков е от седемдесетте апостоли, първи епископ на Йерусалим в продължение на 33 години. Той е написал първата света литургия.

Заради това, че проповядвал Христа в Йерусалим, свети апостол Яков бил хвърлен от покрива на храма. Той събрал последни сили, застанал на колене, вдигнал ръце към небето и казал: Господи, прости им! Не знаят, що правят.

Но фанатиците започнали да хвърлят камъни върху него. Най-разяреният от всички се спуснал към апостола и с тежко разбил главата му с тояга.

Така св. апостол Яков, брат Господен, предал душата си на Бога. Тогава бил на 66 години. Това станало в 63 година от Рождество Христово.