Честваме предпразненството на Богоявление и паметта на преподобната Синклитикия

Големите Господски празници (посветени на Господ Иисус Христос) имат предпразненства и попразненства, т.е. подготовка за празника и постепенното му "изпращане". Така и Богоявление (празник на Христовото кръщение от свети Йоан Кръстител и на явяването на трите лица на Света Троица - Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух) има свое предпразненство днес. Богослуженията са особени не само по съдържание, но и по строежа си, а накрая се извършва и голям (велик) Богоявленски водосвет, какъвто се прави и на самия ден Богоявление.

От днес започва и поръсването със светена вода на домовете на християните, което се приема като Божие благословение за живеещите в тях. Денят е постен за всички вярващи, тъй като постът, молитвата и покаянието са основните съставки на православния духовен живот.

Преподобната Синклитикия, основателка на един от първите женски манастири в Египет, живяла през ІV век. Била мъдра жена и задълбочена наставница в духовния живот. От нея са запазени редица нравоучителни изречения. Произлизала от знатно семейство, което се преселило от Македония в Александрия. Когато родителите й починали, Синклитикия раздала на бедните голямото си наследство и започнала да живее като подвижница заедно със сляпата си сестра. Непрестанно се молила, изучавала Свещеното Писание и се учила да прогонва от себе си всяка лоша мисъл.

Нейният богоугоден живот и високият й пример скоро събрали около тях много благочестиви жени, които искали да се ръководят в духовните си стремежи от съветите на Синклитикия. Монахините се учили от нейните наставления и още повече от убедителния й пример да обичат Бог и своите ближни, да понасят с търпение неволи и страдания. Никога не я чули да се оплаче или да възроптае, когато заболяла от тежка болест. Починала в дълбока старост.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 4 януари честваме паметта на светите Седемдесет апостоли и преподобномъченик Онуфрий Габровски

Освен дванадесетте апостоли Иисус Христос имал и други седемдесет апостоли, които също изпращал на проповед, още докато бил с тях на земята. 

След възкресението Му заедно с дванадесетте апостоли и те се разпръснали по целия свят да проповядват учението на своя Учител и Господ. Според преданието някои от седемдесетте апостоли стигнали и до днешните български земи. 

Навсякъде те проповядвали не само със слово, но и с примера на добродетелния си живот, с търпение, кротост и дела на християнска любов. С Божията сила тези апостоли вършили много чудеса сред хората. Някои от тях пострадали заради вярата си в Иисус Христос, а други доживели дълбока старост и в мир предали духа си на Бога.

Свети Онуфрий е роден в Габрово през 1786 г. Казвал се Матей. Като юноша за някакво непослушание той бил наказан от баща си и безразсъдно заявил, че ще се потурчи. Наистина после се разкаял, но тези думи продължавали да тежат на съвестта му. 

А в подобни случаи турците веднага извършвали обреда на мохамеданското обрязване над този, който е дал такова обещание. За да не станело това, родителите му го изпратили далече от Габрово и Матей отишъл в Света гора. Приел монашество с името Манасий в Хилендарския манастир, който по онова време бил населен предимно с българи.

Подвизавал се усърдно и строго, но не намирал душевен покой. Като научил, че редица християни, а и монаси от Атон в онези години пострадали за вярата си от мюсюлманите, Манасий замислил същия подвиг. Приел велика монашеска схима с името Онуфрий и отишъл на остров Хиос, където публично похулил исляма. 

Изправен пред съдията, Онуфрийи заявил, че е християнин и макар някога да е обещал да стане мохамеданин, отхвърля тази вяра като лъжлива. Затова бил обезглавен на 4 януари 1818 г. Житието му било съставено на Атон.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 3 януари честваме паметта на светия пророк Малахия и мъченик Гордий

Пророк Малахия е един от така наречените 12 малки пророци, написал последната пророческа книга на Стария Завет. Той пророчествал в Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от управлението на Неемия (416-400 г. преди Христос). 

През това време се породили големи безредици сред евреите и техните свещеници, които Малахия остро изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите сред целия израилски народ по онова време. Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа пророчество за изпращането на Господния Предтеча, за да подготви пътя на идващия Месия – Христос, Когото пророкът нарича “Слънце на правдата”. С книгата на пророк Малахия наистина приключват старозаветните пророчества и започва благодатната история на тяхното изпълнение.

Мъченикът Гордий бил родом от град Кесария в област Кападокия. В началото на IV век източният император Лициний, макар да преподписал Миланския едикт за свобода на християнството, продължил враждебното си отношение към християните. 

Жертва на гоненията станал и младият воин Гордий. Заедно с други християни той отначало напуснал родния си град и се скрил в пусто място, докато се прекрати гонението. Но когато узнал за бедствията на християните, Гордий решил, че не е добре да се крие, когато неговите братя страдат и умират заради вярата си в Христос. 

Прибрал се в Кесария, когато там шумно чествали езическо божество. Неочаквано сред глъчта на народа се разнесла възторжена прослава на единия истински Бог. Мнозина уговаряли Гордий да млъкне и да се скрие, обаче стражите успели да го заловят. Управителят положил усилия да го убеди да се отрече от вярата си, но не успял. Също и мъченията не пречупили доблестния християнин. Затова Гордий бил осъден на смърт и посечен с меч в 314 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 2 януари честваме паметта на свети папа Силвестър и на преподобни Серафим Саровски

Свети Силвестър е роден в Рим и живял през III-IV век. Станал християнин от ранна възраст, докато още продължавали гоненията срещу християнството и сам той бил преследван, но оцелял. 

На 30 години Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт го избрали за римски епископ и станал тридесет и пети папа. По негово време (314-335 г.) били проведени най-важните реформи на император Константин Велики за прекратяване на гоненията и за спокойствието на Църквата. 

Чрез свои пратеници свети Силвестър подписал решенията на Първия вселенски събор в Никея в 325 г. Преименувал неделния ден от “ден на слънцето” на “ден Господен”, понеже в неделния ден Господ Иисус Христос възкръснал от мъртвите. С думи и дела светителят наставлявал своите духовни чеда. След много и плодоносни трудове, с които привлякъл в Христовата вяра мнозина езичници и юдеи, свети Силвестър починал в мир на 31 декември 335 г. 

Свети Серафим е роден в град Курск, Русия, през 1759 г. На 10-годишна възраст започнал усърдно да изучава Свещеното Писание, но заболял тежко. В критичен момент от болестта той видял в съня си света Богородица, която обещала да го излекува. Това наистина се случило чрез чудотворната Курска икона на Божията майка и здравето му се подобрило, постепенно се възстановило напълно.

Когато станал пълнолетен, се замонашил в манастира в Саров. Подвизавал се усърдно в молитва и пост както в обителта, така и в килия в гората, където прекарал много години. Завърнал се в манастира Саров, преподобни Серафим се посветил да служи на ближните си с молитви и съвети. Посрещал всички с обръщението “Радост моя!” и поздрава “Христос воскресе!”. С молитвите си изцелявал болни, а съветите му били спасителни за мнозина. Упокоил се в мир на 2 януари 1833 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики

Родилият се във Витлеем Христос според еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус.

Празникът е установен още в първите векове от живота на Църквата и имал за цел да се противопостави на онези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не истинско, а призрачно тяло.

Още от втората половина на IV век на този ден заедно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, починал на 1 януари 379 г.

Той е сред великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Благодарение на доброто си образование Василий и двама от братята му станали епископи: Василий в Кесария, Григорий в Ниса и Петър в Севастия. Те дали своя принос за развитието на християнското богословие и за утвърждаването на християнството, получило право на свободно разпространение през 313 г.

Многоученият Василий владеел почти всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената теория на евангелието, която приложил на практика в строгия си подвижнически живот. След обучение в Атина Василий решил да води монашески живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия. 

Когато се завърнал, станал монах и през 362 г. бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 г. бил избран за епископ на Кесария. С умение и смелост Василий водил много битки за православната вяра. Успешно се борил и срещу арианската ерес.

А пастирската му работа била несравнима по своя обхват и успешност. Наред с това е оставил много богословски трудове, сред които и знаменития Шестоднев, както и текстове на светата литургия, известна с неговото име. Починал е на 49-годишна възраст.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 31 декември честваме паметта на преподобна Мелания Римлянка и на свети Теофилакт Охридски

Преподобна Мелания, родом от Рим, е живяла в годините на император Хонорий (395-423 г.), син на Теодосий Велики. Знатните й родители я омъжили в ранна възраст и тя имала две деца. Но я постигнали големи изпитания. И двете й деца починали малолетни, а след известно време внезапно починал и съпругът й. 

Тогава Мелания по заръката на Христос решила да посвети времето и средствата си за подпомагане на бедни и болни, приютявала пришелци, посещавала затворници. По това време в Рим имало голям интерес към люлката на християнството – Светите земи. Много хора заминавали за Палестина и Египет да се запознаят със светините, да им се поклонят и да се поучат от светците на ранната Църква. 

Така също и латинският писател свети Йероним се установил в Палестина, където изучил еврейски език и превел цялата Библия на латински. Бабата на Мелания, чието име тя носела, също била на поклонение в Светите земи, където прекарала много време. Натам се отправила и благочестивата и образована вдовица Мелания. 

След като посетила много места в Северна Африка и особено в Египет, тя стигнала до Йерусалим, където заживяла в скромна килия. Постепенно край нея се събрали и други жени и се образувал манастир с десетки подвижнички. Но след години на усилни трудове и пост светицата се разболяла от плеврит. Въпреки положените за нея грижи тя се упокоила, след като се причестила със светите тайни.

Свети Теофилакт бил роден на остров Евбея (днес в Гърция) и живял през XI век. Станал клирик в Цариград, а после бил избран за “архиепископ на България” със седалище в Охрид. 

Той бил бележит църковен писател, тълкувал Свещеново Писание, съставил служби и жития на български светци, предал ценни исторически сведения за дейността на свети княз Борис и цар Симеон Велики.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 30 декември честваме паметта на светата мъченица Анисия

Света Анисия била родом от град Солун. Родителите й били християни и заможни хора. Положили големи грижи за нейното възпитание и тя от детство обикнала Бога повече от всичко на света. С радост изучавала Божия закон, усърдно се стараела да изпълнява Божията воля. 

Но още от ранна младост Анисия се лишила от добрите си родители. След смъртта им тя наследила голямо богатство. Богатството обаче не радвало Анисия, а я плашело. Тя знаела, че в богатството има много изкушения, че то често възбужда в човека гордост и суета и лесно отдалечава от Бога. Затова Анисия молела Бога за помощ, за да я упъти да употреби полученото богатство за полза, а не за погубване на душата си. 

И тогава решила да раздаде всичко на бедните. Тя посещавала болници и затвори, като носела на нещастните щедри помощи. Но не само с пари помагала младата християнка. Тя прислужвала на болните, давала им лекарства, превързвала им раните, служела им с любов и усърдие. След като раздала богатството си, тя сама заживяла в крайна бедност, като прекарвала дните в работа, а нощите – в молитва. В тая доброволна бедност, сред лишения от всякакъв род, тя почувствала повече душевна радост, отколкото мнозина богати в разкошните си дворци.

В това време император Галерий започнал ужасно гонение против християните. Той е известен като ожесточен противник на християнството и главен инициатор на гоненията, подети от Диоклециан. Тогава който убивал християнин, не се смятал за виновен в убийство. 

Веднъж в 298 г. Анисия отивала на църква, а в тоя ден езичниците имали празник. Един войник видял Анисия и решил да я принуди да принесе жертва на идолите. Изплашената девойка се съпротивила и се прекръстила. Тогава войникът извадил меча си и безжалостно я пронизал. Християни с почести погребали тялото на мъченицата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на 14 хиляди дечица, избити от Ирод във Витлеем

За тези невинни дечица, загубили живота си заради манията на цар Ирод, ни разказва евангелист Матей. 

Когато във витлеемската пещера скромно и безшумно се родил Иисус Христос, духовният “цар юдейски”, мъдреци от изток отишли в Йерусалим и разпитвали къде е този новороден юдейски цар. 

Според преданието мъдреците познавали еврейските свещени книги и знаели за очаквания Спасител. Затова, щом видели “звездата Му на изток”, т.е. едно ново, непознато небесно тяло, те разбрали, че това е знак за раждането Му и тръгнали да Му се поклонят. Звездата ги водела и така стигнали до Йерусалим. Разпитвали за него, докато вестта стигнала до цар Ирод. 

Царят сериозно се притеснил, защото сметнал, че това ще е някой самозван претендент за престола му. Допитал се до учени евреи и те му казали, че според Писанията Христос трябва да се роди “във Витлеем юдейски”, т.е. в земите на племето на Юда. Тогава Ирод поискал от мъдреците, щом намерят Младенеца, да му съобщят, за да отидел и той да Му се поклони. А когато те отишли във Витлеем и с любов и почит се поклонили на малкия Иисус, през нощта били предупредени от ангел да не се връщат при Ирод, а да си отидат по друг път. Те така и сторили. 

Но щом Ирод разбрал, че е излъган, много се разгневил и по обичая си решил да си отмъсти. Той неведнъж бил отнемал човешки животи, дори на свои синове. Затова не се поколебал да заповяда войниците му да избият всички момченца до 2-годишна възраст, за да е сигурен, че е убил и въображаемия претендент за неговия кървав престол. 

Така жестокият Ирод принесъл в жертва на своето необуздано властолюбие хиляди младенци, като не знаел, че Иисус Христос се родил да устрои царство не на земно господство, а на вечното спасение. 

Тези 14 хиляди младенци почитаме като първите мъченици заради Христос.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 28 декември честваме паметта на 20 хиляди мъченици, изгорени в Никомидия

В началото на IV век съимператорите Диоклециан и Максимиан повдигнали жестоки гонения срещу християните. 

Самият Диоклециан заимствал религиозната програма на императорите от III век. Като обединяващ център на римската религиозна система бил възприет т.нар. “гений на императора” и неговият образ като въплъщение на Юпитер.

Отказът от почитане на тези божества се смятал за държавна измяна и се наказвал сурово от властта. Повечето от жителите на империята били езичници и за тях не било трудно да почитат още две-три нови божества. Но християните винаги са отричали съществуването на други богове освен единия истински Бог. Затова главно към тях били насочени мерките на държавната власт, които стигали до нечувани жестокости.

Гоненията траели до 311 г. и свършили с признаването на християнството, след като станало ясно, че то не може да бъде унищожено. Но преди това били избити по всевъзможни начини стотици хиляди християни. Тогава били изгорени живи и днес честваните 20 хиляди мъченици в град Никомидия, източната столица на Римската империя. Те били събрани в такова множество за богослужение на празника Рождество Христово начело със своя епископ Антим, Той бил достоен и себеотрицателен човек, ден и нощ се трудил за душите на вярващите.

Запленени от словата и примера му много хора се присъединили към Църквата. Но този напредък на християнството тревожел властите и те решили да унищожат християнската църква. По време на празничното богослужение войници заградили просторния храм и сградите край него, струпали дърва наоколо и ги подпалили.

Огромни пламъци се издигнали и прониквайки навътре, бързо поглъщали всичко – сградите и хората в тях. Така били изгорени толкова хиляди вярващи в един от последните опити на римската власт да спре разпространението на вярата в Иисус Христос.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 27 декември честваме паметта на свети архидякон и първомъченик Стефан

Стефан бил сред първите последователи на Иисус Христос в Йерусалим. За него четем в книга Деяния апостолски. 

В първите години след спасителните събития на Христовото Възкресение, Възнесението Му и Петдесетница Църквата започнала с благодатта на Светия Дух да привлича все повече вярващи в Него. 

Вечер, след края на работния ден, те се събирали за съвместна молитва и след светата евхаристия и причастяването с тялото и кръвта Христови общността предлагала храна за всички. Там обаче се появили недоволства, че някои от вярващите, евреи от разсеянието (т.е. дошли от чужбина), били пренебрегвани. 

И апостолите казали: “Не е добре ние да оставим Божието слово и да се грижим за трапезите, затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Свети и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото”. Така избрали седем помощници, наречени дякони (гръцка дума за служители): “Стефан, мъж изпълнен с вяра и Дух Свети, Филип и Прохор, Никанор и Тимон, Пармен и Николай”. 

Както се вижда от разказа на книга Деяния, дяконите не се ограничавали само с домакинската работа, но били проповедници на Христовото учение. В тази дейност особено се отличил дякон Стефан, който заради споменаването му на първо място е наречен после архидякон. “Изпълнен с вяра и сила”, той вършел големи чудеса и личби между народа. Затова от синагогите в свещения град се надигнали срещу Стефан, започнали спорове с него, но не можели да противостоят на мъдростта и духа, с който той говорел за Христос. 

След една пламенна негова реч Стефан нарочно бил обвинен в богохулство, за да могат според техните правила безнаказано да го убият с камъни. Така той останал в християнската история и с прозвището първомъченик на Църквата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 26 декември честваме празника Събор на света Богородица и паметта на свети Йосиф Обручник

След всеки голям християнски празник се почитат главните действащи лица в него. Така днес, след Рождество Христово, почитаме Божията майка и свети Йосиф, за когото била сгодена тя, за да се грижи той за нея, както се грижил и за малкия Иисус след това. 

Празникът се нарича събор на света Богородица, защото богослужебното събиране на вярващите в храма е в нейна чест. 

Молитвите и песнопенията днес са посветени предимно на нея и на раждането на Спасителя на света Господ Иисус Христос. В един текст се казва: “Ти, Чиста Богородице, държа в обятията си като младенец Този, Който е Господ на всичко и получи плът от тебе; ти стана причинителка на радост, затова цялото творение днес радостно възпява дивното ти раждане, понеже ти роди за света извора на безсмъртието”.

Сведенията в новозаветните книги за свети Йосиф Обручник са твърде оскъдни. За него споменават само евангелистите Матей и Лука, които говорят и за раждането на Иисус Христос. 

Йосиф е упоменат сред предците по човешка линия на Богочовека Христос в родословието, дадено от свети Матей, защото по начало този евангелист посочва родословието според еврейската традиция – по мъжка линия. Пак той разказва как Йосиф бил смутен, когато разбрал, че света Дева Мария е заченала, а още не е знаел за свръхестественото зачатие от Светия Дух. Божи ангел му съобщил за това и Йосиф приел изкупителен замисъл на Бога. 

А евангелист Лука споменава за него и при поклонническото пътуване на светото семейство с 12-годишния Иисус до Йерусалим.

Нататък Йосиф “излиза” от кръга на хората около Иисус Христос, вероятно е починал. Но споменът за него остава жив в Църквата като обручник, т.е. годеник (но не и съпруг) на Божията майка и пазител на нейното девство.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 25 декември честваме празника Рождество Христово

Всяко събитие от живота на Господ Иисус Христос е празник за вярващите през всички времена. 

Празнуваме раждането, сретението (посрещане), кръщението, преображението, възкресението, дори обрязването Му (но не заради самото действие, а защото според еврейския обичай на този ден, осмия от раждането, при обрязването се дава и име на детето). 

А ние помним думите на свети апостол Петър, казани пред юдейските първенци: “под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деяния 4:12).

Сред всички тези знаменити дни най-почитани са Възкресението и Рождеството. 

Днес честваме явяването в човешка плът на Спасителя на света, но за вярващите по-голям празник е Възкресението, защото е върховата точка на спасението на цялото човечество.

За раждането на Иисус разказват двама евангелисти – Матей и Лука. Без големи подробности всеки един от тях предава по някои от събитията около това неповторимо и спасително Рождество. Научаваме как заченалата по свръхестествен път Дева Мария идва с Йосиф (възрастния мъж, на чиито грижи била поверена) във Витлеем, за да се “запишат” по време на заповяданото от император Август преброяване на населението.

Защото и двамата били от племето (коляното) на Юда и рода на Давид, а Витлеем бил град на това племе. Наближавало света Мария да роди и затова се движели бавно, а като пристигнали, в града вече нямало места. 

Подслонили се в пещера, използвана от овчари за стадата. Там в една нощ се родил малкият Иисус и бил положен в яслите. В този миг пастирите, които били с овците на полето, чули ангелска вест за раждането на Спасителя и призива на славното събитие: “Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците – добра воля!”

 Само тези думи да запомним и да спазваме, животът на земята би бил прекрасен.

Честито Рождество Христово!

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобномъченица Евгения

Света Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители езичници. Баща ѝ Филип бил назначен за управител на град Александрия и семейството се преселило в Египет.

Евгения се отличавала с добро образование и красота. Родителите ѝ поискали да я омъжат за един знатен и богат младеж. Но Евгения не мечтаела за женитба, нито за бляскаво бъдеще. Защото по време на обучението си тя попаднала на една чудна книга и щом я прочела, настъпил коренен обрат в нейните разбирания и чувства. Книгата съдържала посланията на свети апостол Павел. Неговите текстове пренесли душата ѝ в съвсем друг, нов за нея и чуден християнски свят. 

Цялата ѝ душа била запленена от Иисус Христос, Когото апостол Павел проповядва. За да се запознае по-добре с това спасително учение, Евгения се сближила с преследваните християни и от тях научила много за Христос и за живота според Неговите заповеди. А понеже не се надявала родителите ѝ да се съгласят тя да живее като християнка, девойката тайно напуснала дома си и постъпила в един манастир в пустинята недалеч от Александрия. 

Предала се напълно на подвижнически живот и достигнала нравствено съвършенство. Прочула се с изцерения на болни чрез молитва към Бога, но била наклеветена от една жена и я отвели на съд при управителя, нейния баща. Родителите я разпознали и се зарадвали, че дъщеря им се завърнала жива и здрава. 

Скоро управителят Филип с целия си дом, както и много други хора приели Христовата вяра. А когато това станало известно, гонителите на християните убили баща ѝ заради това, че такъв високопоставен служител се отрекъл от езическата вяра и с това насърчил християните. 

След това семейството се върнало в Рим, където при скорошно гонение Евгения била заловена и измъчвана, а накрая била обезглавена на самия ден Рождество Христово в 262 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Наум Охридски

Преподобният Наум Охридски бил българин от благороден произход. Принадлежал към първото поколение съзнателни и дейни млади християни в нашия народ.

Благодарение на доброто си образование и воден от желание да помогне за християнизирането на българите и останалите славянски народи, Наум от младини се присъединил към учениците и сътрудниците на славянските равноапостоли свети Константин-Кирил и Методий. 

Заедно с другите им ученици той ги последвал при тяхната просветна мисия в Моравия и Панония, след това в Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник. Подир смъртта на свети Методий Наум заедно със светите Климент и Ангеларий се отправил за българската столица Плиска. Там княз свети Борис ги приел с радост, след това изпратил свети Климент за християнски просветител в югозападната част на държавата, а свети Наум останал за учител в Плиска. 

Участвал в църковнонародния събор през 893 г., където свети Климент бил ръкоположен за епископ, а на негово място за учител в Охрид бил изпратен свети Наум. Заедно със своите сътрудници просветителят работил много усърдно и с Божията помощ успешно продължил делото на свети Климент Охридски за разпространението на християнството в югозападните български земи с център град Охрид. 

Със своите проповеди и постоянната си обучителна работа свети Наум утвърдил християнската вяра сред българския народ. Той построил и манастир на източния бряг на Охридското езеро и живял в него десет години. Там се упокоил от непрестанните си трудове на 23 декември 910 г. Погребан е до стената на манастирския храм, където мощите му и досега почиват. 

Наречен е Чудотворец, защото по неговите молитви Бог е вършил чудеса сред народа ни, а и на гроба му досега стават изцеления. По много стара традиция паметта на свети Наум Охридски се чества и на 20 юни.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на света великомъченица Анастасия

Анастасия била родом от Рим. Баща й, езичник, имал сан патриций, а майка й била християнка. 

Дъщерята Анастасия се отличавала с телесна красота, добро образование, безупречен морал и впечатляваща за възрастта ѝ мъдрост. Нейният домашен учител Хрисогон бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила добри познания за единия истински Бог. Така от ранни години в нейното сърце загоряла пламенна вяра, която ѝ помогнала по-късно да понесе с търпение тежките изпитания. А тя рано се запознала и със скърбите. 

Още на младини се лишила от майка си, а баща ѝ против нейната воля я омъжил за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничка утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на своите християнски задължения. Често облечена в прости дрехи и придружена от вярната си прислужница Анастасия посещавала тъмниците, изпълнени по това време с християни, и всякак се грижела да облекчи участта на страдащите за Христос. 

Нейният мъж обаче узнал за тия посещения и ѝ отнел тази последна утеха. Той негодувал, че Анастасия раздавала много средства на бедните, и понеже се боял тя да не разпилее за благодеяния цялото голямо наследство от баща си, съпругът започнал да се отнася жестоко към нея. След редица оскърбления той я затворил и така я лишил от всякаква възможност да помага на нещастните.

Положението на Анастасия постепенно се влошавало, защото мъжът ѝ от ден на ден се отнасял с нея все по-сурово. Но той скоро бил изпратен от император Диоклетиан със задача извън Рим и по пътя умрял. Тогава Анастасия изцяло посветила живота си на служене на Бога и на ближните. А по време на гонението на Диоклетиан против християните тя била заловена и след поредица мъчения я изгорили на клада в 290 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 21 декември честваме паметта на света мъченица Юлиания и пострадалите с нея

Юлиания била дъщеря на знатни и заможни родители езичници. Живели в края на ІІІ век в област Витиния, Мала Азия. 

Още от малка тя била сгодена за един млад мъж на име Елевсий, също така от знатен род и езичник. Но когато пораснала, тя имала възможността да се запознае с вярата в единия истински Бог и се отказала да свърже съдбата си с идолопоклонник. Затова заявила на своя годеник, че ако той не повярва в Иисус Христос като нея, тя няма да се омъжи за него. 

Елевсий съобщил за това на родителите й и заедно започнали да я убеждават да се отрече от вярата си в разпнатия Христос. Но за младата християнка, която от няколко години с радост живеела спасителната вяра, това бил съдбовен избор и никакви просби и убеждавания не били в състояние да я склонят да отстъпи от вярата, чрез която намерила смисъла на своя живот. Баща й, разгневен до крайност от нейното поведение, се отнесъл към девойката със зверска жестокост. Безпощадно я бил и най-после я предал да я съди сам Елевсий, който междувременно бил назначен за управител. 

Но нито молбите, нито безчовечните изтезания могли да победят безстрашната християнка. Привързана с въжета, тя била бита, бесена за косата и вечерта едва жива я хвърлили в тъмница. На другия ден продължили да мъчат Юлиания с нови изтезания. 

Народът, който наблюдавал публичните мъчения, бил поразен от духовната сила, с която мъченицата понасяла страданията и болките. По време на мъченията на Юлиания повярвали около 630 души и заявили пред управителя, че са християни. Войниците веднага ги заловили и всички били избити, като приели така кръщение чрез своята кръв. Най-после и Юлиания била обезглавена. Това станало в 290 г. Тялото й било погребано от християните и над гроба й по-късно била построена църква.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 20 декември честваме паметта на свещеномъченик Игнатий Богоносец

Свети Игнатий е роден в град Антиохия, Сирия. Името му е латинско (съответства на Огнян), но според запазени сведения той е с източно потекло. Смята се дори, че е юдеин, тъй като на младини общувал с някои апостоли – Петър, Йоан и Павел, който вероятно го е кръстил. Има и предание, че Игнатий бил онова дете, което Иисус Христос посочил, когато апостолите спорели за първенство, прегърнал го и казал: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно“. Свети Йоан Златоуст обаче, който живял и служил предимно в Антиохия, в похвално слово за светеца казва, че той не бил виждал лично Христос.

Свети Игнатий бил епископ на църквата в Антиохия в продължение на 40 години. Мъдро, с много любов и голяма загриженост ръководел паството си без да жали сили. Усърдно проповядвал Божието слово и мнозина довел до познаване на Иисус Христос и вяра в Него като Господ и Спасител. А християните нарекли своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи Бога в сърцето си. В записа на мъченичеството му се казва, че Игнатий бил „апостолски мъж във всичко“ и „грижливо управлявал църквата в Антиохия“, като я превел през гоненията на император Домициан. Според църковния историк Евсевий Кесарийски Игнатий е третият епископ на Антиохия след свети апостол Петър и Еводий. Той пръв въвел пеенето на богослужебните песни от два хора (антифонно), което после било прието и от другите църкви.

Осъден на смърт при император Траян, свети Игнатий бил изпратен за изпълнение на наказанието в Рим. По пътя написал послания до християните в малоазийските градове Ефес, Магнезия, Тралес, Филаделфия и Смирна, както и в Рим, а също и до Поликарп, епископ на Смирна. Свети Игнатий умрял мъченически през 107 г. в Рим, разкъсан от зверове в цирка. 

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 19 декември честваме паметта на светите мъченици Бонифаций и Аглая

В Рим по времето на император Диоклетиан живяла заможна жена на име Аглая. Бонифаций бил неин роб, когото тя поставила за управител на имотите си. Бил млад и красив мъж, добродушен и щедър към бедните (каквото означавало и името му – „добротворец“), но се увличал по пиянство и разврат. Двамата скоро се влюбили и имали тайна връзка, защото разликата в тяхното положение не позволявала да се оженят. А двамата вече били християни и затова имали угризения за незаконната си връзка. Докато търсели решение, чули, че на Изток има жестоки гонения срещу християните. Затова Аглая решила да изпрати Бонифаций там да намери мощи на мъченици и да ги донесе у дома в Рим, така че благословението на мъчениците да ги освободи от чувството за вина, което изпитвали.

Аглая осигурила спътници и средства за пътуването. А когато бил готов да тръгне, добросърдечният Бонифаций се обърнал към господарката си и я попитал дали тя би приела и почитала собствените му кости като свети мощи. Тя приела тези думи за една от обичайните му шеги и не им обърнала внимание, когато го изпратила на път.

След седмици пътуване Бонифаций и спътниците му пристигнали в киликийския град Тарс в Мала Азия, където чули, че има голямо гонение срещу християните. Бонифаций отишъл да види какво става в града и на стадиона се натъкнал на много тела на убити мъченици. Той показал съчувствие към тях и така се разкрил пред войниците като християнин. Затова бил заловен, изтезаван и накрая обезглавен. Спътниците му разбрали, че Бонифаций е убит на стадиона, подкупили стражите и взели останките му, които отнесли в Рим при неговата господарка. Аглая си спомнила последните му думи, оплакала го и погребала останките му. Тя самата изживяла остатъка от дните си като примерна християнка, вършейки добри дела.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 18 декември честваме паметта на свети мъченик Севастиан

Свети Севастиан е роден в Медиоланум (Милано, Италия) в средата на III век. Родителите му го възпитали в християнската вяра. А понеже бил от знатно семейството, Севастиан привлякъл вниманието на римския император Карин и той го назначил на висок военен пост. По-късно Диоклетиан го направил началник на първи преториански полк.

Независимо от тази висока длъжност, която му давала голяма власт, Севастиан заради християнското си възпитание бил човеколюбив и много често ставал защитник на бедните и страдащите, закрилял и християните, към които държавните служители езичници преднамерено се отнасяли враждебно. Той с готовност помагал в нуждите и на римската църква, затова папа Гай го удостоил със званието „защитник на Църквата“.

Но бързите успехи на християнската вяра сред народа ожесточавали езичниците и преследванията от ден на ден ставали по-строги. Диоклетиан започнал всеобщо преследване на християните. Много християни в Рим, както и по цялата империя, били заловени и започнали съдебни дела срещу тях. Обвинението било, че те отказват да изпълнят императорския указ за задължително почитане на езическите божества, включително и на личността на императора като божество. Севастиан присъствал на едно такова съдебно дело и за да ободри събратята си по вяра, за всеобщо учудване открито заявил, че също е християнин.

Императорът незабавно наредил да убият преторианския началник и Севастиан скоро паднал, пронизан в гърдите от стрели. Но когато християни отишли да погребат тялото му, установили, че мъченикът все още диша. А след като се излекувал, Севастиан отново срещнал Диоклетиан и го изобличил за неговата жестокост. Тогава доблестният християнин бил заловен и бичуван до смърт. Така свети Севастиан останал в историята на Църквата като мъченик за вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 17 декември честваме паметта на свети пророк Даниил

Пророк Даниил е един от четиримата „големи“ пророци, книгата му е част от Библията. Живял в края на VII и първата половина на VI век преди Христос. Бил потомък от племето (коляното) на Юда, т.е. имал еврейско царско потекло. Още като дете Даниил бил отведен заедно с родителите си в плен във Вавилон, след като цар Навуходоносор завладял Юдейското царство и разрушил храма в Йерусалим. С негово разпореждане Даниил (когото царят преименувал на Валтасар) и тримата му еврейски другари Анания, Азария и Мисаил били обучавани в царския двор. И понеже успехът им в обучението бил отличен, когато младежите навършили пълнолетие, царят им дал високи постове в държавата. Но те били възпитани от семействата си в юдейската религия, вярвали в единия истински Бог и Го почитали с молитви и изпълняване на Божия закон. При това Даниил имал от Бога дарбата да тълкува сънища и разтълкувал един неясен сън на царя. А по-късно пророкът предсказал и идването на Спасителя Христос.

Когато Навуходоносор наредил да му направят златен идол („истукан“) и поискал всички служители и народът да му се покланят, тримата младежи не се поклонили на идола. Даниил по това време не бил в столицата, но царски хора докладвали на владетеля, че Анания, Азария и Мисаил не изпълнили заповедта. Такова неподчинение се наказвало със смърт – хвърляли непокорните в огнена пещ. Но когато ги хвърлили в огъня, тримата по чудесен начин оцелели. Същото се случило по-късно и с Даниил, когото цар Дарий хвърлил в дълбок ров с лъвове, защото пророкът не се подчинил на заповедта за почитане на идолите и на изображението на царя. Щом видял чудото, Дарий помилвал Даниил и го задържал в своя двор, където той останал да служи още дълго и умрял в дълбока старост в град Суза (днес Шуш в югозападния край на Иран).

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА