Честваме паметта на лечителите безсребърници Кир и Йоан, и на мъчениците Атанасия и дъщерите й

Свети Кир бил роден през втората половина на ІІІ век в град Каноп, Египет, и се прочул като знаменит лекар в тогавашната столица Александрия. Той бил добър християнин и лекувал с голям успех различни болести, но от никого не взимал възнаграждение за своите трудове. Затова после бил наречен безсребърник. Използвал срещите си със страдащи от различни болести хора и вдъхновено им говорел за учението на Иисус Христос и апостолите. Препоръчвал да лекуват не само телесните си болести, но и болестите на душата – греховете, които причиняват страдания на тялото и още по-тежки страдания на душата. Мнозина от излекуваните ставали християни.

А когато започнало гонението при император Диоклетиан, лекарят Кир избягал в Арабската пустиня. Там станал монах и продължил да лекува безплатно. Заради голямата му добродетелност Бог му дал и дар на чудотворство. Нямало болест, която той да не можел да излекува в името на Христос. Славата му растяла всеки ден и множество хора приемали християнството. Тази слава стигнала до Йерусалим, където бил дошъл от Едеса, Сирия, войникът християнин Йоан. Щом чул за лекаря Кир и чудните му дела, Йоан отишъл, намерил го и станал негов ученик и усърден подражател в добродетелите.

Скоро обаче Кир научил, че в родния му Каноп била затворена заради вярата си майката християнка Атанасия и дъщерите й – Теодота, Теоктиста и Евдоксия. Кир и Йоан решили да отидат в Египет и да ги подкрепят в подвига им. Там двамата лечители безсребърници веднага били заловени и измъчвани с цел да се откажат от вярата си. Но те твърдо понасяли мъченията. Пред очите им били обезглавени Атанасия и девойките, за които те се застъпили. А на 31 януари 392 г. били посечени също Кир и Йоан. Житието на всички тези мъченици написал свети Кирил Александрийски.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети Йоан Златоуст

 

Паметта на свети Йоан Златоуст, Цариградски архиепископ, се чества на 13 ноември (във връзка с кончината му, макар и не на самата й дата), както и на 30 януари, когато е празникът на тримата велики светители, епископи на Църквата – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. А днес честваме свети Йоан Златоуст във връзка с пренасянето на светите му мощи през 438 г. от арменското селище Комана, където той починал в изгнание, в столицата, където по-рано бил архиепископ.

Заради изобличенията си срещу императрица Евдоксия свети Йоан бил отстранен от архиепископския пост и на два пъти бил пращан на далечно заточение, за да не могат привържениците му да общуват с него. Това не пречупило духа на истинския духовен пастир и пламенен защитник на православната вяра и високата нравственост. Но телесните му сили се изчерпвали. По пътя към мястото на второто заточение светецът починал на Кръстовден 407 г. в Комана и там бил погребан. Тридесет години след кончината му Цариградският архиепископ Прокъл произнесъл възторжена проповед за живота и делото на своя духовен отец и учител. Така се възстановила паметта за бележития архиепископ, църковен писател и отличен проповедник, златоустия Йоан. И по искане на народа император Теодосий Младши, син на Евдоксия, разпоредил мощите на светеца да бъдат пренесени в Цариград. По време на пренасянето много болни, които се докоснали до раклата, се излекували. А когато мощите пристигнали в столицата, били посрещнати от многохилядно множество, начело с клира и императора. Поставили ги в храма „Свети апостоли“.

По време на Четвъртия кръстоносен поход, когато през 1204 г. Цариград бил завладян, мощите на свети Йоан били отнесени на запад, но през 2004 г. папа Йоан Павел Втори върна част от тях и те се пазят в патриаршеския храм „Свети Георги“ във Фенер.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Ксенофонт, на съпругата му Мария и на синовете им

Днес честваните светци са един от редките случаи на изрядно семейно благочестие и единодушие в християнския монашески подвиг.

Ксенофонт заедно със съпругата си Мария и двамата си синове – Аркадий и Йоан, живял в Цариград през VI век. Той имал висок пост във властта – бил патриций. Отличавал се с дълбока вяра в Бога и с голяма добродетелност. Имали две деца, Аркадий и Йоан. Когато те завършили основното си образование, Ксенофонт решил да ги изпрати в Бейрут, за да изучават правната наука в прочутата юридическа школа, която в онези времена изработила голяма част от Юстиниановия кодекс, станал впоследствие основа на съвременното право. Бащата искал те са станат учени държавни служители. Но по пътя корабът, с който пътували момчетата, претърпял крушение. Като по чудо двамата се спасили и след много премеждия стигнали в Йерусалим. Отказали се да учат право и заедно решили да посветят живота си на Бога. Станали монаси в една обител в близката пустиня и не преставали да благодарят на Бога за чудното си спасение.

Техните родители Ксенофонт и Мария научили за корабокрушението, но с надежда на Божията милост започнали да ги издирват. Най-после ги открили в палестинската обител и се утешили. Тогава Ксенофонт и Мария заедно решили да не се връщат в царстващия град, а да се замонашат и те, и да прекарат остатъка от живота си в служба на Бога и на ближните. Затова раздали цялото си имущество на бедни хора и на църковните благотворителни домове, а сами се оттеглили в различни манастири и заживели като подвижници. Цялото семейство толкова много се отдало на добродетелта и милосърдието, че Бог ги дарил със силата да извършват чудеса. След десетилетия на монашески подвиг и четиримата били причислени от Църквата към светците заради дивните подвизи на техния отшелнически живот.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 24 януари честваме паметта на преподобните Ксения Римлянка и Ксения Петербургска

Преподобната Ксения живяла през V век. Родила се в Рим в семейството на сенатор и я кръстили Евсевия (от гръцки – „благочестие“, „добра вяра“). И наистина, възпитана в християнската вяра и изучила живота на монасите и различните подвижници за вярата, тя отказала да се омъжи и заедно с две свои верни служителки тайно избягала в Александрия, тъй като в Египет монашеството било много развито. Там Евсевия се преименувала на Ксения, т.е. чужденка, и не разкривала своя произход. После отишла в град Миласа (днес Милас в Югозападна Турция) и със свои средства построила храм в чест на светия архидякон Стефан. В килии край храма трите праведни жени заживели в пост и молитва.

Добродетелният подвижнически живот на Ксения привлякъл и други жени и се създала монашеска обител. Скоро манастирът се превърнал в известно духовно средище, където идвали много отрудени жени, за да получат съвет и молитвена подкрепа от преподобната. Милаският епископ Павел я постригал за дякониса и тя служела по образеца на свещените дякони, избрани от апостолите да им помагат в грижите за хората. Преподобната Ксения се грижила за духовния живот на посетителките, но им помагала и в нуждите за насъщния. Упокоила се в мир в 457 г.

Преподобната Ксения Петербургска живяла през XVIII век в руската столица. Била от богато семейство. Мъжът й, военен, работел в двореца. Но преди още да си родят деца, съпругът внезапно починал и Ксения коренно променила живота си. Раздала имуществото си на бедните и постъпила в манастир, а сетне се върнала в столицата. Заживяла като неизвестна странница край храмовете, „юродива заради Христос“, облечена в мундира на мъжа си. Държала се като безумна, но се молела най-разумно за неговата душа и за душите на всички хора, дори за непознати. В молитвена трезвост живяла до 1803 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 23 януари честваме паметта на свещеномъченик Климент Анкирски и на мъченик Агатангел

Свети Климент се родил в град Анкира (днешната турска столица Анкара), в област Галатия – една от люлките на малоазийското християнство. Бащата на Климент бил езичник, но той починал рано и синът бил отгледан от майката, която била добра християнка.

Климент получил добро образование и когато пораснал, бил ръкоположен за свещеник, а скоро го избрали и за епископ. От семейството си бил научен на любов и грижи за всички нуждаещи се, затова Климент и като епископ се отличавал с голяма добродетелност. И макар млад да бил издигнат във висок сан, той не се възгордял, а напротив – развил широка дейност, за да отговори на духовните и материалните нужди на паството си. Бащински се грижел за сираците и бедните, утешавал болните, с особено внимание приемал в Църквата изоставени деца, като се грижел не само за издръжката им, но и за обучението и кръщението им. Скоро обаче дошло време на изпитания за християните и особено за техните пастири.

При император Диоклетиан в източните провинции започнало жестоко гонение. Местните власти изпълнявали императорския указ за гонението с такова усърдие, че в тъмниците не оставало място за углавни престъпници. Добрият пастир на Анкира бил сред първите жертви. Климент бил заловен и отведен в Никомидия, където го измъчвали ужасно. Заедно с него бил подложен на мъчения и новопокръстеният му ученик Агатангел. Самите мъчители се удивлявали на силата и издръжливостта на тези християни, които не се подмамили от никакви обещания и не изменили на вярата си. Най-после решили да приключат с мъченията, за да не се дава повече пример на останалите християни. Пръв издъхнал Агатангел, а сетне свети Климент и двамата му дякони били обезглавени на 23 януари 296 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети апостол Тимотей и на преподобномъченик Анастасий Персиец

Свети Тимотей бил син на майка еврейка и баща езичник от град Листра в област Ликаония, Южна Мала Азия. Когато свети апостол Павел проповядвал в този град, успял да спечели за християнската вяра цялото семейство, а младият Тимотей тръгнал с апостола като негов помощник. Оттогава постоянно го придружавал в проповедническите му пътувания в Мала Азия, Гърция, Йерусалим, Рим. Апостол Павел му възлагал важни поръчения, а през последните години от живота си го поставил за епископ на църквата в Ефес.

Нарича се апостол, защото разпространявал вярата в Христос като другите апостоли, макар сам той да не бил пряк ученик на Спасителя. Свети Тимотей бил умъртвен на 22 януари 97 г. от езическа тълпа, защото излязъл пред шествие на идолопоклонници и ги изобличил за безсрамните им действия по време на Артемидините тържества.

Апостол Павел написал до Тимотей две послания, в които му дава съвети за неговата епископска дейност. Те са включени в списъка на книгите на Новия Завет в Библията.

Преподобномъченик Анастасий се родил в Персия и живял през VI-VII век. Казвал се Магундат и служил в конницата на цар Хорзой ІІ. При военните походи в Мала Азия, Египет и Палестина той се запознал с християнството. А когато му се удала възможност, напуснал войската и отишъл в Йерусалим. Там се обучил в истините на християнската вяра и приел кръщение. После постъпил в манастир край свещения град и се подвизавал с името Анастасий. А понеже тогава персите владеели Палестина, Анастасий често влизал в спор с тях и ги убеждавал да се откажат от езическата си вяра. Затова бил заловен, затворен в тъмница и измъчван дълго време. Накрая го осъдили на смърт и така умрял за вярата си в Иисус Христос заедно със 70 свои сподвижници. Това се случило в 628 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Максим Изповедник и на мъченик Неофит

Преподобният Максим е роден в Цариград в 580 г. Получил отлично образование. С особена любов изучавал философия и станал най-могъщият философски ум на Изтока в своето време. Голямата му слава се дължала на неговата непримирима борба против монотелитската ерес, която признавала в Иисус Христос само една воля – божествената. А като отричали човешкото естество на Богочовека, монотелитите подривали основите на християнството. Затова свети Максим убедено свързал живота си с догматическата борба против монотелитите.

Заради преследвания той напуснал столицата и се отправил на Запад, бил в Египет, в латинска Африка (Картаген) и в Рим. Навсякъде бил радушно приеман, ползвал се с голямо влияние и почит. Успял да напише редица ценни научни трудове в подкрепа на православната вяра. В Цариград обаче имперската и църковната власт поддържали ереста. Затова папа Мартин I и свети Максим били отвлечени, отведени под стража в столицата и осъдени като държавни изменници. Папа Мартин починал в заточение, а свети Максим бил местен от един затвор в друг. След поредните кървави изтезания в Цариград накрая му отрязали езика и отсекли дясната му ръка, за да не може да проповядва и да пише. Този изповедник на вярата починал на 13 август 662 г., на 82 години.

Свети Неофит се родил в град Никея във Витиния (сега Изник в Турция) при управлението на император Диоклетиан. Приел християнството още като младеж, Неофит по време на гонението срещу християните избягал на близката планина Олимп и живял в пещера. Но при поредните езически тържества с жертвоприношения юношата Неофит не се сдържал и отишъл в Никея, за да засвидетелства вярата си и да укрепи преследваните християни. Тогава го заловили и след поредица изтезания го убили с копие в 290 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Евтимий Велики и на свети Евтимий Търновски

Преподобният Евтимий Велики е роден през 377 г. в град Мелитин, Армения (днес Малатия в Източна Турция). От малък останал без баща и майка му го отгледала с помощта на църквата. Когато пораснал, Евтимий станал монах, а в 406 г. отишъл в Йерусалим и заживял като отшелник в Юдейската пустиня. Големите му духовни дарби бързо го отличили и се разнесла славата му на свят човек. Около него се събрали много монаси, които той ръководил в духовния живот. Със светостта на живота си великият подвижник Евтимий оказал голямо влияние в християнските среди и така допринесъл за връщането към православната вяра на много християни, увлечени от разните ереси на онова време. Съветвал хората, които идвали при него: „Преди всичко имайте любов помежду си, защото каквото е солта за храната, това е любовта за добродетелта: добродетелта се познава чрез любов и смирение“. Свети Евтимий получил от Бога дар на прозорливост и сила да върши чудеса. Починал в мир през 473 г. на 96 години.

Свети Евтимий Търновски е роден в 1327 г. в Търново. Надарен от Бога с богати заложби, твърде млад Евтимий се отличил със знания и чист духовен живот. В 1350 г. станал монах в Килифарския манастир под ръководството на преподобния Теодосий. По-късно живял няколко години в Цариград и в Атон. Завърнал се в Търново, Евтимий се усамотил в пещера край столицата. При него се заселили други монаси и се образувал манастирът „Света Троица“, който станал огнище на просвета и духовен живот. Тук свети Евтимий писал жития и похвални слова, поправил богослужебните книги, превел други текстове. В 1375 г. бил избран за патриарх и се проявил като добър пастир. При завземането на Търново от османските турци той смело се застъпил за народа. Бил изпратен на заточение в Южна България, където се упокоил в около 1402 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Макарий Велики и на свети Марк Ефески

Свети Макарий Египетски е роден през 301 г. в Горен Египет. 30-годишен се оттеглил в Нитрийската пустиня (в падината Уади Натрун западно от делтата на река Нил) и там се подвизавал като отшелник цели шестдесет години. От самото начало Макарий се отличил с голямо усърдие в монашеския живот, затова още в млада възраст бил възприеман от всички като духовен старец (наставник). Всички го търсели за съвети и наставления. На 40 години бил ръкоположен за свещеник и заради добродетелния му живот Бог го удостоил с дара на изцеления и прозорливост.

Свети Макарий постоянно общувал с Бог в своите горещи молитви. Няколко пъти се срещал със свети Антоний Велики, от когото почерпил духовен опит. Прокопал в пясъка под килията си подземно помещение за молилня и там прекарвал всеки ден много часове в молитвеното си правило (лична поредица от молитви, песнопения и поклони, които християните изпълняват). Заради отстояването на православната вяра подвижникът на преклонна възраст бил подложен на преследване от арианския епископ на Александрия Лукий, който го заточил на остров в река Нил. Завърнал се по-късно в своята обител, преподобният Макарий починал в мир през 391 г., на 90 години, като оставил памет за велик подвижник.

Свети Марк Ефески е роден през 1392 г. в Цариград. Бил даровит младеж и получил добро образование. Запознал се с учението на исихазма и на 25 години станал монах. Изявил се като отличен богослов и химнописец. През 1436 г. бил избран за митрополит на Ефес. Участвал във Фераро-флорентийския събор за сближение на Източната и Западната църква, където единствен със силни доводи се противопоставил на безпринципното обединение. Така унията била осуетена и оттогава Марк Ефески е почитан като защитник на православието. Починал в 1444 г. на 52 години.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 18 януари честваме паметта на свети Атанасий и на Кирил Александрийски, и на свети Йоаким, Търновски патриарх

Днешният ден е известен повече като Атанасовден заради голямата почит на народа към Александрийския архиепископ, който е посетил и нашите земи през 343 г. Той е починал на 2 май, когато е вторият му празник, а днес се почита заедно с другия архиепископ на Александрия и също голям богослов – свети Кирил.

Свети Атанасий, наречен Велики заради голямата му ученост и заслуги за преборването на ереста на Арий, е роден в края на III век в Александрия, Египет. Участвал като млад дякон заедно с Александийския архиепископ Александър в Първия вселенски събор (325 г.) и се отличил с познанията си и умението да защищава правата вяра. По-късно бил избран за архиепископ на Александрия. Но заради подкрепата на арианството от властта Атанасий на няколко пъти бил прогонван от поста си. Участвал в Сердикийския събор (в днешна София) в 343 г. срещу арианите. Оставил е блестящи богословски съчинения, които и днес се изучават. Упокоил се в 373 г.

Свети Кирил бил архиепископ в Александрия близо век по-късно. Той също е голям богослов и писател на научни трудове, вещ тълкувател на Свещеното Писание. Защитавал православната вяра от ересите на V век. Упокоил се в 444 г. и бил причислен към светците на Църквата. Неговото име било дадено на нашия просветител свети Константин Философ, когато в края на дните си станал монах в Рим.

Свети Йоаким Търновски живял през XII-XIII век. Отначало отишъл да се подвизава като монах на Света гора. Когато натрупал духовен опит, Йоаким се върнал и живял като отшелник в пещера край град Червен (на 35 километра южно от град Русе). По времето на цар Иван Асен II бил избран за Търновски архиепископ, а на събор на православните патриарси в Лампсак (на Дарданелите) през 1235 г. бил повишен в сан патриарх. Починал на 18 януари 1246 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 15 януари честваме паметта на преподобните Павел Тивейски, Гавриил Лесновски и Прохор Пшински

Днес честваните преподобни отци са живели в различни времена, но ги обединява техният подвижнически живот като християнски отшелници, прекарали в молитва и пост през целия си живот.

Преподобният Павел е първият известен отшелник в историята на християнството. Родом от област Тиваида в Египет, по време на повсеместното гонение при император Деций той се оттеглил в така наречената Източна пустиня в Египет, разположена между Червено море и река Нил. В скалиста планина в пустинята подвижникът намерил една пещера, в близост до която имало една финикова палма и изворче. В тази пещера се заселил младият християнин и останал цели 90 години там без да напуска това осветено от молитвите му място. Починал на 113 години. Малко преди смъртта му за пръв път дошъл да го посети друг велик отшелник – свети Антоний.

Светите Гавриил Лесновски, Прохор Пшински и Йоаким Осоговски са тримата най-известни последователи на свети Йоан Рилски, подвизавали се след неговата кончина. Гавриил бил родом от село Осиче, община Крива Паланка (днес Република Северна Македония). Възпитан в християнската вяра, той още на младини се уединил в Лесновската планина южно от град Кратово и там се подвизавал в непрестанен труд и молитва. По-късно с помощта на родителите си построил Лесновския манастир, където се събрало братство от монаси. Той ги ръководел в духовния подвиг, но продължил да живее извън обителта в уединение. Упокоил се в началото на XII век, на 15 януари.

Прохор също живял през XI-XII век. Бил родом от Овче поле (Северна Македония). Родителите му го възпитали в православното благочестие и когато възмъжал, Прохор се оттеглил в Козяк планина край река Пшиня (днес в Югоизточна Сърбия). Там той живял като отшелник цели 32 г. След смъртта му на това място построили Пчинския манастир в негова чест.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на света равноапостолна Нина, просветителка на Грузия, и на преподобните отци, избити в Синай и Райто

Света Нина (или Нино) е родена през III век в Кападокия, Източна Мала Азия, където живеели и много грузинци. Родителите й били християни и тя от малка била възпитана в християнската вяра. Дванадесетгодишна Нина заминала с родителите си за Йерусалим, където получила добро християнско образование. С голям интерес и успех изучавала и Свещеното Писание.

По-късно по Божие откровение заминала за Иверия (или Иберия, днешна Грузия), за да разпространява вярата в Иисус Христос. Проповедта й имала голям успех и много от жителите на онази страна станали християни, като били покръствани от свещениците, които придружавали проповедничката на новата вяра Нина. Постепенно тя стигнала до град Мцхета (на 20 километра северно от днешната столица Тбилиси). Със силна вяра, настойчивост и смирение света Нина успяла да спечели за вярата хиляди грузинци, дори и владетеля цар Мириан. Така на границата на III и IV век била създадена Грузинската църква, а света Нина се почита като просветителка на Грузия. Тя починала в мир, в 335 г.

На слабо населения Синайски полуостров християнството проникнало в началото на ІV век чрез отшелниците, които търсели уединен живот далече от населени места. На свещената планина Хорив и в пустинята на Райто (разположена по източния бряг на Червено море край днешния египетски град Ел Тур) живеели много отшелници в строго подвижничество. Към 312 г. над тридесет от тях били нападнати и избити от араби езичници. Години по-късно и в Синайския манастир били избити всичките четиридесет монаси. Между тях имало бележити подвижници, които проявили удивително мъжество и величаво християнско спокойствие при нападението на разбойническите орди. Оттогава Църквата ги почита като мъченици за вярата.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 13 януари честваме паметта на светите мъченици Ермил и Стратоник

Християнските мъченици Ермил и Стратоник пострадали по времето на източния римски император Лициний. Макар и да подписал заедно със западния император Константин (по-късно наречен Велики) Миланския едикт в 313 г. за равноправие на християнството, Лициний си останал езичник. Той открито продължил няколкогодишни безпощадни гонения против християните. През 315 г. негови жертви станали Ермил и Стратоник.

Ермил бил дякон в църквата в Сингидунум, древно селище на мястото на днешната сръбска столица Белград. Когато станало известно на властите, че Ермил е не само вярващ в Иисус Христос, но и работи за разпространението на християнското учение сред народа, той бил заловен и изправен на съд пред императора. Пред него Ермил смело изповядал вярата си в Христос. Затова бил подложен на ужасни мъчения. Жестоките изтезания обаче не довели до желания от мъчителите резултат. След няколко дни бил направен нов опит мъченикът да се отрече от Христос. Той отговорил, че никога няма да се откаже от спасителната вяра в истинския Бог. Тогава го осъдили на смърт. Ермил бил убит и войниците хвърлили тялото му в река Дунав.

Сред присъстващите на мъченията и смъртта на Ермил бил и войникът Стратоник от стражата на затвора. Удивен от мъжеството и жертвоготовността на християнския дякон, Стратоник също заявил, че е християнин и вярва в Иисус Христос. Затова и той бил заловен и подложен на мъчения на площада пред всички, за да се сплашат хората и да спрат да се присъединяват към християнската общност. Но нито Стратоник се пречупил от мъченията, нито ужасяващите издевателства имали успех. Така накрая и той бил убит и тялото му хвърлено в реката. После телата на двамата мъченици били намерени надолу по течението от християни, които ги погребали с почит.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 12 януари честваме паметта на мъченица Татяна и на свети Сава Сръбски

Светата мъченица Татяна живяла в Рим в първата половина на III век по времето на император Александър Север. Баща й бил висш сановник в империята.

Татяна млада станала християнка и като дякониса помагала както в богослуженията с четене и пеене, така и в грижите за бедните и болните. Благородният й произход и пламенната ревност, с която тя изпълнявала задълженията си в християнската община на столицата, отредили на Татяна видно място сред християните. Младата жена служила с голямо себеотрицание и проповядвала учението на Иисус Христос. И макар сам императорът да не преследвал християните, управителят на Рим Улпиан започнал гонение. Тогава заедно с други вярващи в Христос била заловена и Татяна. След поредица жестоки изтезания била обезглавена през 226 г.

Свети Сава е роден през XII век. Бил най-малкият син на великия жупан на Сърбия Стефан Неман. На 18 години Сава отишъл в Атон, където станал монах във Ватопедския манастир и се подвизавал в святост. С помощта на баща си изградил Хилендарския манастир. Баща му и по-големият му брат Стефан станали монаси, майка му също отишла в манастир.

В 1219 г. свети Сава станал основател на самостойната Сръбска църква. Почита се като покръстител на Сърбия, защото въвел славянско богослужение и книжнина. През 1222 г. бил ръкоположен за архиепископ на Събрия. Но в 1233 г. предал поста на своя ученик Арсений и тръгнал на продължително поклонническо пътуване в Йерусалим, Антиохия и Александрия. На връщане спрял в нашата столица Търново при българския цар Иван Асен II, с когото семейството му било сродено. Участвал в богослуженията за празниците Рождество Христово и Богоявление заедно с българския патриарх Йоаким, но заболял и на 14 януари 1236 г. скоропостижно починал в Търново.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на преподобния Теодосий Велики

След даването на равноправие на християнството в Римската империя (313 г.), то започнало широко да се разпространява. Заедно с това някои християни почвали да търсят уединен живот, далече от суетата и съблазните на света. Така се появило монашеството – мъже и жени заживявали уединено или в общности, обикновено извън населените места. Много от тях се занимавали с богословски трудове или просто се усъвършенствали в духовния живот и със съветите си станали опора както на други монаси, така и на цялата Църква през следващите векове.

На преподобния Теодосий Велики християнството дължи създаването и образцовото устройство на първите общежителни манастири. Той е роден в Кападокия в 424 г. Възпитан в християнските добродетели и просветен от изучаване на Божието слово, младият Теодосий пожелал да се посвети на духовен живот. Като първа стъпка решил да се поклони на светите места в Йерусалим. На минаване през Антиохия той посетил свети Симеон Стълпник, който го благословил за монашески подвиг и предрекъл, че Теодосий ще бъде „велик пастир на словесни овце“, което после напълно се потвърдило от живота на бележития подвижник.

През 450 г. Теодосий отишъл в Йерусалим и се запознал с живота на отшелниците близо до Светия град. След това се уединил във Витлеемската пустиня, където години наред обитавал една пещера и чрез молитвен подвиг достигнал духовно съвършенство. Бог му дал дар на чудотворство и прозорливост. Мнозина започнали да се заселват около него и така се създал неговият знаменит манастир югоизточно от Йерусалим. Преподобният Теодосий пръв въвел общежитийната форма на монашество и затова е наречен „киновиарх“ (началник на общежитие). В мъдрото си ръководство духовният отец съчетавал кротост със строга справедливост. След като обучил хиляди монаси, се упокоил на 105-годишна възраст.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме паметта на свети Григорий Нисенски и на преподобния Дометиан, Мелитински епископ

Свети Григорий бил по-малък брат на свети Василий Велики. Заедно с него и свети Григорий Богослов те образували знаменитата школа на богословите-кападокийци, чиито догматически трудове станали основополагащи за християнството и особено в борбата срещу ересите на онази епоха.

Роден в Кесария, област Кападокия, Григорий получил добро образование и се посветил на научна работа. Бил отличен оратор и учител, но и задълбочен писател богослов. Запазени са много негови съчинения. Когато император Юлиан Отстъпник в средата на IV век отстранил всички християни от учителска работа, свети Григорий се оттеглил в строго монашеско усамотение и там успешно се отдал на научно творчество. Но заради достойнствата му по-късно, в 371 г., бил избран за епископ на град Ниса в Кападокия. Служението му било съпроводено с трудности заради намесата на императорите в църковните дела, особено в подкрепа на арианската ерес. За две години светителят бил отстранен от поста, а след възстановяването си продължил борбата срещу арианите. Като авторитетен богослов свети Григорий взел участие в поместни събори на Църквата, както и във Втория вселенски събор през 381 г. Починал в мир в 394 г.

Праведният Дометиан живял през VI век. След като завършил образованието си, той се задомил, но съпругата му скоро починала и той решил да се посвети на духовното поприще при строг постнически живот. Качествата му били оценени и го ръкоположили за епископ на град Мелитин в Армения. На този пост Дометиан принесъл голяма полза не само на своето паство, но и на останалия народ. Спомогнал и за укрепването на мира между Византия и източния й съсед Персия. Затова благодарният император Маврикий подпомагал светителя в неговата благотворителна и просветна дейност. Свети Дометиан се упокоил в мир, в 602 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 9 януари честваме паметта на свети мъченик Полиевкт и на преподобния Евстратий

 

Свети Полиевкт живял в средата на III век по времето на императорите Деций и Валериан. В онези години поради политически неудачи в римската империя животът на хората ставал все по-безнадежден и християнското учение привличало много последователи, особено в столицата Рим, в градовете на Мала Азия и в Александрия, Египет. И понеже християните отхвърляли религиозния култ към императора и към другите езически божества, властите гледали на тях като на неблагонадеждни граждани. При властването на Валериан множество християни били подложени на мъчения и убити. Един от тях бил Полиевкт, висш военен в римската армия. Той станал първият християнски мъченик в град Мелитин, Армения (днес град Малатия в Източна Турция), при горното течение на река Ефрат. При масовите преследвания на християните в Мелитин Полиевкт не се скрил, а открито заявил, че вярва само в Иисус Христос, и отказал да принесе жертви на идолите. Близките му се опитали да го убедят да пожали младостта си, но той като доблестен воин предпочел да пожертва живота си и не изменил на своята християнска вяра. Бил обезглавен в 258 г.

Преподобният Евстратий бил родом от област Витиния в Мала Азия и живял през IX век. Двадесетгодишен отишъл в манастир в планината Олимп (в тази планина се подвизавал по това време като монах и свети Методий, славянобългарският просветител) и се отличил с примерния си монашески живот. Водил изключително скромен живот като отшелник  и ограничил до крайност нуждите си. Затова пък всекидневно с радост и смирение помагал на събратята си монаси. И когато игуменът починал, те единодушно го избрали за свой ръководител. Заради голямата му молитвеност Евстратий бил удостоен от Бог със силата да върши чудеса. След 75 години монашество преподобният Евстратий се упокоил в мир в 903 г.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 8 януари честваме паметта на свети Григорий, епископ Български, и на преподобния Георги Хозевит

Епископ Григорий е споменат в средновековни исторически извори като епископ на Мизия, с което име гръцките автори наричали земите на днешна Северна България. Епископ Григорий живял и служил през Х и ХІ век, и се упокоил в 1012 г. За съжаление смяната на църковната и на държавната власт по нашите земи в онези времена е допринесла да се заличат сведенията за него. Останало е незаличимо само името му и сведението, че е бил свят човек, който отдал живота си на разпространението и утвърждаването на християнската вяра сред българския народ в трудно време.

Свети Георги Хозевит е роден на остров Кипър през втората половина на VІ век. Той последвал брата си Ираклид в манастира Каламон (в превод - Тръстиков) край река Йордан и там след период на изпитване и духовна подготовка приел монашество. По-късно Георги се подвизавал в манастира Хозева, при пътя за Йерусалим. Така останал известен с това прозвище - Хозевит. В този манастир монах Георги се усъвършенствал в строгия монашески живот и просиял с много чудеса, които Бог извършвал според неговите горещи молитви. Вестта за голямата добродетелност на преподобния Георги се разнесла далече извън Палестина и неговите свети дела станали известни на хиляди християни. 

При превземането на Йерусалим от персите на 19 май 614 г. Георги бил взет в плен, но след това го освободили. Накрая преподобният Георги мирно предал светата си душа на Бога в 625 г. По-късно неговият ученик монах Антоний написал житието му. Тази простичка животопис представлява голяма ценност като извор на сведения за живота на монашеството с точни описания на палестинските манастири и на изпитанията, които сполетели християнските подвижници при нашествията на персите и войните, които византийците водили с тях.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

На 7 януари честваме паметта на свети Йоан Предтеча и Кръстител /Ивановден/

Свети Йоан е човекът, удостоен с най-високата оценка от Иисус Христос: "Между родените от жени не се е явил по-голям от Йоан Кръстител". Той е роден шест месеца преди Иисус. Родителите му са свещеник Захария и Елисавета. Посветил се от дете в служба на Бог, той се подвизавал като отшелник в пустинята, а когато навършил 30 години по Божие указание започнал да проповядва сред еврейския народ покаяние и да кръщава във водите на река Йордан идващите при него. Хората при кръщението осъзнавали и изповядвали своите грехове. Питали Йоан какво да правят, а той им отговарял: "Който има две дрехи, нека даде на оня, който няма; и който има храна, нека прави същото". А митарите, събирачи на данъци и налози, простичко съветвал: "Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено". И на войниците, които в мирно време имали полицейски задачи, препоръчвал: "Никого не притеснявайте, не клеветете и се задоволявайте с вашите заплати". А понеже народът се питал дали този свят човек и пламенен проповедник не е Христос (т.е. Месия, Помазаникът), Йоан скромно отговарял: "Не съм аз Христос. Аз ви кръщавам с вода, но иде по-силният от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата. Той ще ви кръсти с Дух Свети и с огън".

Кръстителят не пропускал да посочи грешките и на цар Ирод Антипа. Затова бил заловен и хвърлен в тъмница. Царят се боял да го убие, защото народът много го почитал. Но при сгоден случай той наредил да отсекат главата му. Така завършил земния си път последният от пророците, които предричали идването на Спасителя Христос. Това печално събитие спомняме на 29 септември, а днес почитаме Кръстителя, защото на вчерашния ден, Богоявление, е извършил кръщението на Иисус Христос. Затова днес е основният празник в чест на свети Йоан Кръстител, наречен от народа Ивановден.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА

Честваме празника Богоявление /Йордановден/

Днешният празник е посветен на кръщението на въплътения в човешки образ Син Божи, Иисус Христос, в река Йордан от свети Йоан Кръстител.

Кръстителят излязъл няколко месеца преди началото на дейността на Иисус Христос като Негов Предтеча, както предрекъл пророк Малахия векове по-рано: "Ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе".

Предтечата проповядвал покаяние, т.е. промяна на мисленето и на действията ни към добро според Божиите заповеди, като символично умивал греховете на хората във водите на река Йордан. Дошъл и Христос да се кръсти, но Йоан съзрял Неговата божественост и чистота от всякакъв грях, затова се опитал да го спре с думите: "Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?". Но Спасителят отвърнал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда".

С тези думи Той казва две неща. Първо, че с кръщението Си направил това, което било нужно за човешката природа: всички хора се кръщавали, така направил и Той, защото още не била станала известна божествената Ми природа и отказът Му от кръщение би се разбрал като човешка надменност. И второ, тъкмо при кръщението на Иисус се открила както Неговата божественост, така и троичността на Бог: Синът Божи се кръщавал във водата с човешката Си природа, Светият Дух слязъл над Него видимо, във вид на гълъб, а Бог Отец открито заявил на всички: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение".

На днешния ден се извършва голям (велик) Богоявленски водосвет както над съдове с вода в храмовете, така и край водните басейни, реките, морето. С осветената вода се поръсват всички вярващи и техните домове, а често и местата на тяхната работа. Светената вода се пази през цялата година и се използва за пиене или поръсване като знак за очистване от грехове и получаване на Божие благословение.

ПРОФ. ИВАН ЖЕЛЕВ

Източник: БТА